Хляб ям, ако аз съм си го направила и то не с всяко ядене. В училище имахме стол и в голямото междучасие ни водеха под строй да закусим с някоя кифла или нещо подобно. Нямаше още компютри и по цял ден играехме (е, не и когато учехме). Това, че изяждат по някоя закуска децата, не е проблем, а това че са обездвижени. Гледам ги, качват се само за една спирка, мързи ги да ходят. Аз ходех на училище пеша, въпреки че беше далеч. Преди спортуването не се заплащаше и всеки се занимаваше с нещо. Сега е по-опасно по улиците, а и не всички разполагат със средства, за да запишат детето си на някакъв спорт.
В голямото междучасие всички нагъвахме хамбургери, кифли, банички и пр. До училище правеха разкошни гофрети и сме се тъпкали като невидели. Но имахме по 4-5 часа физическо на седмица, отделно играехме пред блока и в квартала, а вкъщи се ядеше домашно сготвена храна, а не сухоежбина. Закръглените деца бяха малко, а затлъстелите - още по-малко. 


Препоръчани теми