14-то Тортено предизвикателство

Дитсанке, голямо гуш и от мен мила. Кураж, ти си много силна жена и каквото и да е, вярвам, че ще го преодолееш.

Извинете ме за късното включване, но работа, болни дребосъци/и аз  /, тъй че преминавам към писането, пък после и към четенето 
Ех, Марулич, отново успя да докоснеш сърцето ми, едновременно толкова изчистена и изпълнена със съдържание торта. Телефона и свещника са много добре направени, много ми допада старинния и леко овехтял вид, сподели моля с каква боя е оцветен свещника и златистата част на телефона. Но определено любима част ми е писмото с перодръжката и покапалото мастило, направо ме пренесе в тъмна стаичка,  бледа светлина на свещника, телефона не отговаря, остават листа и мастилото... изобщо романтика  . За разрезчето няма да коментирам, само ще му се насладя виртуално/от сигурен източник знам, че е било супер вкусно/. Не бих отказала малко по- подробно описание на рецептата. Изобщо голямо браво 

Дидсанче, ех, как съжалявам, че не деля деня с теб, направо ми долипсва  . Разбирам увлечението ти, снимката, която те е вдъхновила е прекрасна. Определено си много добра в априкациите, шкафа ти се е получил отлично, харесват ми формата, богатата му украса и рисунките. Много добре си пресъздала и стената и свещниците, харесва ми как изпъкват свещите. Огледалото също е с отлична форма, жалко, че не му сложи просто една сребърна боя, или не го направи като някакъв гоблен, мисля, че би се справила перфектно  . Единствено си мисля, че ако килима беше различен, дали просто целия на каре без елементите под щкафа, общата визия щеше са е по- отчетлива. Вкуса звучи много интересно, кокос и мента, трябва да се пробва. Поздравявам те за вложените усилия и благодаря за удоволствието което ми достави   .
И сега да попрочетем  
Дидс, стискам палци всичко да мине леко и бързо да се възстановиш, знаеш, че си ми слабост, така, че ако имаш нужда от нещо винаги съм насреща  
Гуф-чо, я дай по- лежерно  тук всички се учим, е имаме си и корифеи за стимул, но нали всеки е почнал от някъде 

Момичета, много ви благодаря за милите думи, определено не очаквах такова приемане на тортата ми и ви благодаря.

Румка, съвсем съзнателно не я направих на подложка, обикновено тези ми торти са за домашна консумация и си спестявам подложките   още повече, че я пренесохме на близо 500 километра - нощува в Търново първо, после пое за София, по пътя претърпя нараняване на покритието, после я мъкнах на една сбирчица, където декорирахме сладки, та там вече я колнахме, след което я носих и на второ гости при Хриси, та освен България, обиколи и София и ако беше на подложка щеше да даде фира още по средата на пътя.

Като цяло тортата я правих вдъхновена от времето на Дебелянов, Яворов, дори се бях пренесла в къщата музей на Яворов, където чесот ни водеха като ученици - за съжаление май имаха проблеми там и не зная дали съществува. Беше ми романтично, пикантно и забавно там да гледам къде е живял Яворов с Лора, ако все още работи препоръчвам ви го. Май на Раковска беше, може и да се бъркам. Мислех да напиша от Пушкин стих, но тогава телефонът би бил меко казано неуместен на това бюрце. Нелко, усетила си ме в тази връзка.  

Исках да направя и каренце, на нямах време, като видях това плетенкото такова на Ани си казах - те теково ми требваше, но ни акъл имам да се сетя, ни възможност, но за това като му дойде времето. Савенко, бравас де.

Защо не я направих като бюро тортата - ами нещо не ме влекат 3Д конструкциите, нямам обяснение защо, ама заложих на кръглото - още повече тави, печене, най- добре и лесно ми става с кръглото.   А и я правих в седмица когато имах да правя още други 4 торти и хайде на кръгличкото  

Мина, Шеметко, фотографският ми усет и техника са сведени до критичното ниво, липсват направо. Златното не е златно на свещника - не търсех златен ефект, търсех медено бронзов.

Мечопухче, боядисвам с течните на Америколор - в случая бронза за телефона и Copper за свещника, така нареченият копър  

Гуфи, шайбата на телефона - изрязах си две кръгчета и на горното направих дупките, като позасъхнаха за 1 нощ, оцветих горното и го лепнах върху бялото и едва тогава писах цифрите с тънък флумастер на рейнбоудъст.

Цолова, пука се и още как това Овалете, а какъв конденз даваааааа, но на този етап ми е изгодно и си затварям очите за тези му недостатъци. Предимство е, че много добре се боядисва с америколор, което не мога да кажа за Пиккото, дори обратното - на Пиккото Америколора избледнява. Траен фен съм на Шугърфлеър боите, но безспорно Америто имат по-богата цветова гама и за това и тези бои си имат предимство в това отношение.

Дитсани   горе главата, мисли позитивно и нещата ще се наредят. Минаваме през бури в живота и оцеляваве, това ни кара да растем.  

Дитсън, стискам палци всичко да мине благополучно, каквото и решение да вземеш 

Ооо Марулке аз съм последния човек който ще критикува нечия фотография  по-лоши снимки от моите няма  Само за декора ми беше думата...

Дитсан, горещи прегръдки и от мен!   Бързо да премисляш нещата, да пооправяш общото състояние, след което - излезлия проблем и хайдееее, другото предизвикателство - отнови силно на линия с поредната торта!  

Шемете, виждам, че си наминала. Нямам какво да кажа, ама да пратя един поздрав ей така...

Дитсан вярвам, че всичко ще е наред.  Бъди силна.

.

Добро утро, мили мои,

Много моля д ами простите, не успях и да коментирам и закъснях с обявлението, но в работата ми е истински ад и просто припаднах снощи с детето. Ще се опитам по-късно днес да коментирам всички.

А сега: Днес коментираме тортите на

Доня Коприва http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631875180829/ 
и
Дими http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631880471749/ 

Привет дами!


Ето че дойде и нашия ден с Дими.

Дими за мен е чест да споделя денят си с теб. Ти си винаги толкова нестандартна, че очаквам поредната ти хрумка с огромно нетърпение. И този път не си изневерила на стила си.
Разказвам набързичко за моята торта, а после ще те коментирам.

Тази торта направих за рождения ден на майка ми. Всъщност дълго време нямах никаква идея. Нали трябва да се предизвикваме и аз се замислих кое е това нещо, което никак не го умея, изключвам моделирането на хора. Там всички знаем, че съм пълна скръб  . Работата с Роял айсинг. Лека полека ми се заформи в главата една откачена идея. РЕших, че трябва да направя легло в бароков стил. Тежко и натруфено с покривче отгоре и  балдахин и самият балдахин да е натруфена дантела от РА, висяща такава една. Представяте ли си я? Аз защото си я представях образно и цветно. Реших, че тортата ще е за мама и за да има някакво поислание и към нея това легло, на него отгоре трябваше да има поднос с цвете, чаша кафе и кроасанче и мила картичка с пожелание за рд. След като го измислих, снабдих се с РА и с барокови молдове(Да е жива и здрава Вал), които очевидно всички имат   и се захванах за работа.
Тортата е по рецептата на Ири Купенска "Най-вкусната шоколадова торта". Наистина е великолепна. Аз издъних темперирането на белтъците за муса и ги сготвих  , изсипах ги в мивката и добавих бита сметана вместо тях, а за да е пълен кича метнах вътре  и маскарпоне разбито с пудра захар, което според мен беше грешка или по скоро разхищение защотото по никакъв начин не се отрази на вкусът на крема според мен.
Забърках, изпекох, сглобих и докато си чаках кротко да стегне тортата реших да направя тавана, основата за балдахина над леглото. Тъй като при мен всички е в последния момент и не си бях сложила  дебело тесто да съхне, облицовах с фондан една картонена подложка и започнах да си играя с нея. Лепих орнаментчета, мазах с боички, трих, пак мазах и изведнъж това, което правех ми заприлича на капак. какъв ти покрив на балдахин с драпериики. Чиста кутия. Но не, аз нали съм инат и бях решила и си копаех в моята градинка с балдахина, но то все по-малко ми приличаше на първоначалната идея. В един момент се ядосах и зарязах идеята с леглото и драпериите реших, че щом ми прилича на кутия, да бъде кутия. Е да де, но нали трябва да сложа нещо вътре. Това изобщо не го бях помислила. Първо мислех да го натикам със захарни бижута, но следващия момент се сетих, че аз изобщо нямам време за подобни щуротии. Митко обикаляше около мен и с типичното за него чувство за хумор ме убеждаваше да напълня кутията със зеле   , иначе казано, само ми мътеше водата и никаква полза нямах от него.
Накрая реших, че в кутията ще има цвете и тук таме някоя перличка. Това е най-бързо направената роза до тук от мен. 30 минути барабар с дръжката и листенцата. С толкова разполагах преди да припадна от умора права на кухненската маса. Навъртях нещо там и легнах да спя. На другия ден  с ужас установих, че кутията е още мокра, особено ме притесняваше червеното вътре защото ми се искаше да сложа розата вътре и после майка ми да може да си я извади и прибере ако иска, но в случая нямаше да може. Реших, че щом така и така е мокро трябва да го наплякам още с червено, да стане по плътен цвета уж, но само го развалих, затова е неравно оцветяването, метнах вътре розата и отидохме на рожден ден. Горе долу това е историята. Направих тази кутия на един дъх, буквално, направих я с много любов. Има недостатъци, разбира се, а и фактът, че съм работила с молд не е в моя полза в случая, не се предизвиках така както ми се искаше, но така ми дойде отвътре. Не мога да го обясня по друг начин.
Майка ми  първо реши, че няма да и пипаме тортата и ще ни гощава със сладолед за десерт, но аз се размърморих, че искам да опитам тортата и тя склони  .  Свекър ми пък беше много сладък защото аз цяла вечер нещо се суетях около тортата, която беше сложена настрани, далеч от палавите детски ръчички и накрая ме попита какво толкова цяла вечер ровя в тази кутия при което аз се гръмнах. Реших, че ме бъзика много сериозно, но не, човекът през цялото време си мислел, че това е някаква кутия за бижута.   Вярно, че недовижда, но все пак беше мило.
Сладур! Ще го черпя нещо, обещала съм му!!!

Амо това е, вие сте .

Пиша на пребежки и, ако има някой публикувал коментари преди мен, не съм преписвала да знайтиии. 

Лилянооо, много бързане, много нещо в тая торта бе, душа.  Имам чувството, че няма и за 40 минути си я спретнала цялата.  Хубава ти е кутията, ама си я и попретупала доста. Отстрани много хубаво си я декорирала, но си личат плохите и други недостатъци. И не като за зеле да е предназначена, ама поне да беше сложила повече перли или някакви други екстри. Друг път направи такава кутия с винтове и подари на свекъра ти.  Ще има човека да цъка, милия.
Това , което трябва да подобриш, според мен, е чистотата на работата, мацка. Постарай се да не бързаш толкова и хубаво да избистриш идеята на тортата, така ще си наясно как трябва да изглежда и дори да се наложи да се откаеш от някой детайл или да го замениш, крайния резултат няма да пострада. 
И повече няма да купувам молдове аз, че то па верно почти всички сме с едни и същи неща.  Ще си ги правя ексклузивни майселф.

Дими направо ме разбива всеки път с нейните супер идеи!  Толкова простичко и толкова гениално! Няма какво да добавя, кефи ме много!
Тези разкопки не изглеждат никак апетитно, само кал, дет' се вика, но като знам че ти си я сготвила, бих я нагънала с най-голямо удоволствие!!! 

Копривке, доживя най-после да види тортата бял свят, как нямаше търпение, а!! )))))
Забавно ми стана онази вечер като прочетох размишленията ти относно молдовете, явно темата е особено благодатна за тяхната употреба. Ето, ти също си ползвала и със сигурност точно на място са си те върху кутийката, която си изработила.

Това червено вътре, ах, това червено е истинска магия!   Сигурно точно с такова са били облицовани скринчетата на нашите прабаби, а вътре, под червеното - тайници и скрити послания...Впрочем, скрити послания и при теб не липсват, само те са от по-друг тип и със сигурност -  сладки и вкусни

Знаеш ли, при този страхотен разказ, с който ме омагьоса, честно, каквото и да беше представила, то все щеше да спечели в моите очи!   Четох, четох, е, ама много се забавлявах.
Имам въпрос.
Към мъжа ти.
 За зелето.
Кисело?

Разказът ти дори си има структура, със съответната кулминация за финал - това с милото запитване на свекъра ти. Поздрав за него, но и за теб, която си заслужила подобна радост.

Поздрави за розата. На различните снимки тя изглежда различно, но мисля, че малко тониране само би я направила още по-хубава. Онова, което по нея не е както трябва, са листенцата. Със сигурност знаеш как са разположени листата на истинското растение, но по една или друга причина тук си избрала това решение. Явно умората си е казала думата.
На една от снимките се вижда как не си зачистила покритието долу по ръба и после може би не ти е останало време да прикриеш това с “плата“ върху подложката. И дано само не греша, да съм видяла погрешно. Ако е така, моля за прошка.  

Това са дребните забележки, а иначе - стилно избрано оцветяване и строга форма, идеална рамка за това грабващо очите и сърцето червено!! Чудила си се какво да изработиш, а ето как правилните идеи понякога идват, едва ли не натрапват се сами, в правилния момент. Поздравления!  

Ох беее, тази Нелка е толкова деликатно същество, че чак ме е срам от себе си!!! Няма да си трия коментара да видите какво гадно съм аз. 

Уау, старост-нерадост. Вчера цяла вечер се чудех дали да не пусна описанието преди 00.00ч, а тази сутрин забравих....
Ето сега го пускам и отивам нагоре да чета:)

–––––––––––––––––––––––
Гласувам за тази тема от самото начало и когато се падна почти спрях да мисля за нея, сякаш упоритото ми гласуване ми гарантираше идея. Е, не е такава работата. Смених поне 3 идеи. Все нещо им липсваше - я вдъхновение към тях, я реализмът ми взимаше преднина и казваше - да бе, сякаш ще седнеш цялото това време, което е нужно и ще го направиш...Та още от лятото мислех да е нещо тракийско. Нищо конкретно не се появи като идея и потърсих някакво вдъхновение в снимките на Google.
Донесе ми удоволсвтие оцветяването и то най-вече защото ползвам едни боички от самото начало на тортената ми страст - течни, прахообразни и няколко гелови на Wilton, та всеки път е една истинска алхимия, докато докарам цвят. Накрая е абсолютно невъзможно да кажа какво съм слагала. Замазката по "изкопания склон" и основното покрите на подложката са от РА, оцветен. "Изронената пръст" са стари фондани, понастъргани, оваляни, тук-там пипнах с четката.
Пропорциите не ми дойдоха , както желаех, но хрумването ми за техническото решение на "склона" (след като реших, че торта няма да има, само мъфини) ме завари с много малко стари ММ и оризон и остана ниско, трябваше да е по-високо. Имаше нужда от повече "пръст", така трябваше при снимките да приближа повече, за да създам усещането за дълбочината, която си представях.
Като цяло, ако примижа с очи или погледна снимката-вдъхновение и някоя моя на thumbnails, прилича на това, което исках да докарам.
О, и лъжичката не е находка, тя е инструмент. Това лято, около ЦУМ видях, че се въргаля една такава в пресните разкопки и така ми остана в главата.

Дали има някакво послание? Може би опит за баланс между две максими - "Направеното от човека остава" и "dust to dust, ashes to ashes" (не ми идва наум как е този израз у нас). Един съвременен предмет от бита, в нетрадиционна роля, среща предмет от древен бит. Опитваме се да разберем нещо за хората на този предмет, вероятно с надеждата, че така ще знаем повече за себе си...Не мисля, че този път ме е водила точна мисъл, по-скоро търсене:)

Маслен кейк с крема сирене и лимон. Карамелен крем - карамелизирано кондензирано мляко, масло, сметана, карамелизирани орехови ядки.

––––––––––––––––––––––