Защо пишете "някоЙ хора"?

А, що, аз и в сериозна тема ще те разбера правилно.  Но да, и аз действам по същия начин. Изказът е като дрехите - често заблуждава, особено ако съдиш за човека само по него.

Чувствувам, че някой хора никога не се усмихват. Мисля си, че интелигентните хора не само могат да говорят с всеки на неговия език, но вероятно това им харесва. В противен случай биха били просто начетени... Все пак, като се има предвид огромното количество от весели и сърдечни хора, 1 начетен , мрачен и студен човек вероятно е голямо благо за планетата.

" ...някои хора..."

Не разбрах дали имаш обяснение за използването на е вместо я като местоимение – дали не е диалект, или пак е плод на обикновена неграмотност.



Още преди няколко дни, когато стана въпрос за това, проверих думата в етимологичния речник. Там краешнѝк е дадена с друго значение (не най-разпространеното) – клин на края на ос да не пада колелото. Но в статията за край са дадени още един куп варианти, все диалектни – има краишник, крАешник, крайщник, крайшник включително и карайшник и крашник. Формата, която в момента е книжовна, там е дадена като употребявана в Страхилово, Свищовско; Тръстеник, Плевенско и Кръвеник, Севлиевско. Защо да се минава от една диалектна форма на друга – от крайщник на крайшник, след като новата не е особено популярна. Не че това е единствената дума, която предизвиква чудене, но ми е интересно какво мислиш.

Май много зависи откъде са родом авторите на речника. Или къде са правили проучванията за последния си труд.

Я и Е се намират в близост една до друга на клавиатурата - и на БДС и на фонетична. Предполагам, че това е обяснението.
Аз вчера, докато дондурках бебето с едната ръка, написах в скайпа на приятелка: ЧудА сЯ къдЯ ще се срещнИм Добре че не го сътворих във форума, защото щяха да се почнат едни залагания от коя махала в кой край на родината съм

едно възможно обяснение:

Неудареното Я и неудареното Е в повечето диалекти се сближават или напълно съвпадат.
Подобно нещо се наблюдава и в руски, и в литовски.
С това явление са свързани:
– днешното писане „обеснявам”, „съжелявам”, „случей” и т. н.
– т. нар. среднобългарско смесване на носовките
– праславянският преглас на гласната ă

В резултат думата "я" без ударение се изговаря приблизително като /е/.
Обаче тя е неударена в повечето случаи, затова тази форма може да се обобщи и под ударение:
уд. /йъ/, неуд. /е/ > уд. /e/, неуд. /е/.
А дума, изписана така: "е", може да се види навсякъде, де да я знаят, че не е същата.

Аналогично думата "го" без ударение се изговаря приблизително като /гу/.
Обаче тя е неударена в повечето случаи, затова тази форма може да се обобщи и под ударение:
уд. /го/, неуд. /гу/ > уд. /гу/, неуд. /гу/.
Сума ти народ казва /ни гý видях/, без майтап. Все пак никой от тях не пише "гу", защото не е виждал така написана дума.


Честно казано, тогава ме домързя да се ровя из етимологичния речник.
Сега се напънах малко повече и стигнах до следните неподредени мисли:
– "краищник" би могло да произлиза от "краище" и в такъв случай е приемливо писането с И и Щ (край-ищ- > краищ-)
– писането с Й е същият случай като "войн" вместо "воин", т. е. нелогично според мене
– "крайщник" и "крайшник" не може да се смятат за две различни диалектни форми, тъй като се изговарят еднакво (групата -штн- винаги се опростява до -шн-)
– "крайшник" е чисто фонетично изписване
– книжовната форма е недостантартизирана, защото думата е от рядко използваните

"Я" и " Е" местоимения? Стpанно ми звучи.

Я е местоимение, да.

skukie, не го пиша, за да те засегна, а защото ми се е случвало, когато в университета се обосновавахме с "не ми звучи/звучи ми", преподавателите ни обикновено ни репликираха със:"за да ти звучи, трябва да го знаеш, като не го знаеш никога няма да ти звучи", та за справка:първата таблица на личните метоимения. Както се казва, никога не е късно човек нещо да научи.

Аз съм чувала едно още по-хубаво оправдание: "Не съм съгласна с това правило". 

Наскоро четох из нета за един български диалект (или жаргон беше), който ми направи голямо впечатление. При него след последна гласна в някое съществително или прилагателно се произнася "х", например:

истинах
син-синиях-синият-синях-синятах-синих-синитех
бял-белиях-белият-бялах-бялатах-белих-белитех
къщах-къщих-къщитех
водах и т.н.

И също така вместо "й" и "им" се казва "хи" и "хим":
Той хи даде ключовете.
Преди да отидем, трябва да хим се обадим.

Ето и думички, които ми направиха впечатление:
* съград, съградски(х) (вместо град, градски) – от съграждам.
* теленижа – нижа (тел и пр.), нанизвам.
* бикалям – обикалям, ограждам в кръг.
* катаран – катран, мургав, черен.
* кикаля(м) – гледам настоятелно, зяпам.
* автонем - задръстване
* вововица(х) - воденица

Хах, това не ми е хрумнало като обяснение.   Но ако не става дума за диалект, тогава? Аз съм с впечатление, че правят промените на случаен принцип. Как според теб се нарича човек, който обича да си седи вкъщи? Според предишния речник е домашар. Когато разбрах, си дадох сметка, че никога нито съм чувала, нито съм виждала тази дума, винаги съм знаела домошар. Допитах се до няколко души около мен, и те не я бяха чували. Сега в новия речник вече са добавили домошар като дублет, но домашар си остава. Какъв е смисълът от дума, която никой не употребява? Де да знам де, може и аз да бъркам и просто да не съм попадала на нея.  



В никакъв случай не е грешка на клавиатурата. Дори се учудвам, че не си попадала на това писане – много е разпространено. Напр. Той е заведе на кафе и е черпи бира. Тези хора така си пишат по принцип, очевидно не знаят, че има местоимение я.




Благодаря за отговорите. Звучи логично да не се греши дума, ако човек не я е видял написана по даден начин, но тогава защо има толкова нелогично бъркани думи? Горе в прЪвУписТната тема съм се нагледала на всякакви грешки, например ми се е набила тетелност. Каква е вероятността потребителката да е видяла тази дума написана така, за да я запомни по този начин? Това дори е много далече от произношението, аз едва се сетих за какво става дума.

Щом крайшник е чисто фонетично изписване, вероятно е въведено за улеснение. Но от друга страна, тази дума, както и ти казваш, е рядко използвана. Тоест вероятността да разбереш, че е променен правопис, не е много голяма, освен ако не попаднеш на нея случайно. Защо не приложат същия подход към по-употребяваните думи, например отвертка. Масово се бърка и се пише отверка, дори доколкото знам, това изписване го има в някакъв речник. Защо не приложат фонетичния принцип при думи като отвертка, а го правят при думи като крайщник > крайшник?

Мисля, че това е някакъв диалект. Така говорят, така пишат. (В един форум твърдят, че се срещал в района на Димитровград и Хасково.)
Думата "домашар" я чувам за първи път. Наистина ли я има в правописен речник?  

На село, където като малка съм прекарвала всичките си ваканции, казваха "краешник". Всъщност никога не съм се замисля как е най-точно да бъде изписана, защото никога не ми се е налагало да я пиша. Не знам колко често се използва думата, но знам, че вкъщи моите дечулиги си я ползват редовно - все краешника искат от хляба