Защо пишете "някоЙ хора"?
- Публикувана: 2 окт. 2012, 08:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 18:55 ч.
# 1 035
28 окт. 2012, 19:21 ч.
Може и украинско да е, не споря.
Спорих, че и още споря с тъпия ми брат, който моля ви се, се сърди, че сина му е писан Михайлов, а не Михаилов. Това благозвучие, традиции в образуването на бащино име ..... йок брате, тъпо и упорито бе, мрънка си от време на време.
Виж целия пост
Спорих, че и още споря с тъпия ми брат, който моля ви се, се сърди, че сина му е писан Михайлов, а не Михаилов. Това благозвучие, традиции в образуването на бащино име ..... йок брате, тъпо и упорито бе, мрънка си от време на време.
# 1 036
28 окт. 2012, 19:35 ч.
Aма от "й" до "й" има разлика бе, мило. Разумеваш? Зависи от контекста.
Хайде сега да подплатиш това си твърдение с академичен текст. Чакам. Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'.
Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен. Поради факта, че според "Речник на българския език" том 6, Й е палатален съгласен звук.
При Михайло ударението е върху 'а' - никъв проблем да се произнесе. Ама в Михайл си трябва кълч на мандибулата.
Виж целия пост
Aма от "й" до "й" има разлика бе, мило. Разумеваш? Зависи от контекста.
Хайде сега да подплатиш това си твърдение с академичен текст. Чакам. Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'.
Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен. Поради факта, че според "Речник на българския език" том 6, Й е палатален съгласен звук.При Михайло ударението е върху 'а' - никъв проблем да се произнесе. Ама в Михайл си трябва кълч на мандибулата.
# 1 037
28 окт. 2012, 19:51 ч.
Aма от "й" до "й" има разлика бе, мило. Разумеваш? Зависи от контекста.
Хайде сега да подплатиш това си твърдение с академичен текст. Чакам. Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'. Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен. Поради факта, че според "Речник на българския език" том 6, Й е палатален съгласен звук.
"И" не е звук, а буква. И в думата "някои" буквата "и" се произнася като "й". По-нагоре бяха дадени още няколко подобни примера.
А името Михаил изобщо не се явява такъв пример, по никакъв начин не се вписва в контекста на настоящата дискусия, и не разбирам защо продължавате да го дъвчете.
п. п. Ето ги другите примери:
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой“, „мойте“)
славеи, славеите (изг. „славей“, „славейте“)
линии, линиите (изг. „линий“, „линийте“).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
Виж целия пост
Aма от "й" до "й" има разлика бе, мило. Разумеваш? Зависи от контекста.
Хайде сега да подплатиш това си твърдение с академичен текст. Чакам. Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'.
Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен. Поради факта, че според "Речник на българския език" том 6, Й е палатален съгласен звук."И" не е звук, а буква. И в думата "някои" буквата "и" се произнася като "й". По-нагоре бяха дадени още няколко подобни примера.
А името Михаил изобщо не се явява такъв пример, по никакъв начин не се вписва в контекста на настоящата дискусия, и не разбирам защо продължавате да го дъвчете.
п. п. Ето ги другите примери:
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой“, „мойте“)
славеи, славеите (изг. „славей“, „славейте“)
линии, линиите (изг. „линий“, „линийте“).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
# 1 039
28 окт. 2012, 20:08 ч.
"И" не е звук, а буква. И в думата "някои" буквата "и" се произнася като "й". По-нагоре бяха дадени още няколко подобни примера.
п. п. Ето ги другите примери:
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой”, „мойте”)
славеи, славеите (изг. „славей”, „славейте”)
линии, линиите (изг. „линий”, „линийте”).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
МалееееЙ,
ако взема да изговарям горните думи по посочения начин ШЪ сЪ гръмна! 
"И-то не било звук" - изобщо няма да го коментирам.
Виж целия пост
"И" не е звук, а буква. И в думата "някои" буквата "и" се произнася като "й". По-нагоре бяха дадени още няколко подобни примера.
п. п. Ето ги другите примери:
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой”, „мойте”)
славеи, славеите (изг. „славей”, „славейте”)
линии, линиите (изг. „линий”, „линийте”).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
МалееееЙ,
ако взема да изговарям горните думи по посочения начин ШЪ сЪ гръмна! "И-то не било звук" - изобщо няма да го коментирам.
# 1 040
28 окт. 2012, 20:09 ч.
След това изявление дискусията приключва с гръм и трясък.
А примерите откъде са?
Виж целия пост
"И" не е звук, а буква.
След това изявление дискусията приключва с гръм и трясък.
А примерите откъде са?
# 1 041
28 окт. 2012, 20:13 ч.
Alexandria, прощавай, изпаднала си в сериозно заблуждение. По-добре се консултирай с някой специалист, намери телефона за справки на Института по български език към БАН.
Уверявам те, мой се произнася мой, мои се произнася мои, славей се произнася славей, славеи се произнася славеи и т.н.
Виж целия пост
п. п. Ето ги другите примери:
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой“, „мойте“)
славеи, славеите (изг. „славей“, „славейте“)
линии, линиите (изг. „линий“, „линийте“).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
В окончанието за множествено число се пише -и след гласна, въпреки че изговорът е най-често -й:
мои, моите (изг. „мой“, „мойте“)
славеи, славеите (изг. „славей“, „славейте“)
линии, линиите (изг. „линий“, „линийте“).
В тези случаи фонетичното означаване на изговор -й би довело до писмено смесване между формите за единствено и множествено число за мъжки род, което естествено не е желателно.
Уверявам те, мой се произнася мой, мои се произнася мои, славей се произнася славей, славеи се произнася славеи и т.н.
# 1 042
28 окт. 2012, 20:28 ч.
А " някоя специалист" - " някой специалист".
Виж целия пост
Alexandria, прощавай, изпаднала си в сериозно заблуждение. По-добре се консултирай с някоя специалист, намери телефона за справки на Института по български език към БАН.
Уверявам те, мой се произнася мой, мои се произнася мои, славей се произнася славей, славеи се произнася славеи и т.н.
Уверявам те, мой се произнася мой, мои се произнася мои, славей се произнася славей, славеи се произнася славеи и т.н.
А " някоя специалист" - " някой специалист".
# 1 044
28 окт. 2012, 20:41 ч.
Не мисля, че ще помогне и консултирането със специалисти.
В третото издание от 1990 г. на
"Българска фонетика" от Димитър Тилков и Тодор Бояджиев
забелязваме, че и те съвсем са се забъркали (стр. 68):
Интересен процес във връзка с безудареността е консонантизацията на затворените гласни, които, както се отбелязва, не се поддават на качествени редуктивни промени. В българския език по-често явление е консонантизирането на [и] в [й] в определени позиции и звуков контакт и по-рядко е консонантизирането на [у] в [ў], проявяващо се преди всичко в чужди по произход думи, като напр. аула [àўлə], аудитория [əўдитòрийə], аут [аўт] и др.
Консонантизацията на гласната [и] се извършва винаги след ударени гласни, напр. мои – мойте, свои – свойте и др. В тези случаи е възможна реализацията както на съгласната [й], така и на гласната [и]: мойте и моите, свойте и своите. Тъй като изговорът и на едната, и на другата фонема е възможен в една и съща позиция, без от това да се получи фонологично противопоставяне, употребата на [й] в случая се явява като факултативен вариант на фонемата [и].
С тенденция към консонантизиране е неударената гласна [и] пред членната форма за множествено число -те, напр. стайте[/i], геройте[/i], лакейте[/i] и др. Разбира се, консонантизирането на [и] в тези случаи е твърде слабо и се очертава именно като тенденция, а не като изразено явление.[/color]
Тоест - хем винаги, хем не е изразено явление,
хем във всички позиции след ударена гласна, хем само пред -те.
Плюс това не е вярно, че няма противопоставяне - напр. между "мой" и "мои" има, поне теоретично.
И отгоре на всичко, [й] неправилно бива набеждаван за консонант (= съгласна), при положение че всъщност е глайд (= не-гласна и не-съгласна). Съответно става дума за девокализация (гласна става не-гласна), а не за консонантизация (гласна става съгласна).
Виж целия пост
Хайде сега да подплатиш това си твърдение с академичен текст. Чакам. Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'. Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен.
Не за друго, ми щото би ми било извънредно любопитно как гласен звук се чете като съгласен.В третото издание от 1990 г. на
"Българска фонетика" от Димитър Тилков и Тодор Бояджиев
забелязваме, че и те съвсем са се забъркали (стр. 68):
Интересен процес във връзка с безудареността е консонантизацията на затворените гласни, които, както се отбелязва, не се поддават на качествени редуктивни промени. В българския език по-често явление е консонантизирането на [и] в [й] в определени позиции и звуков контакт и по-рядко е консонантизирането на [у] в [ў], проявяващо се преди всичко в чужди по произход думи, като напр. аула [àўлə], аудитория [əўдитòрийə], аут [аўт] и др.
Консонантизацията на гласната [и] се извършва винаги след ударени гласни, напр. мои – мойте, свои – свойте и др. В тези случаи е възможна реализацията както на съгласната [й], така и на гласната [и]: мойте и моите, свойте и своите. Тъй като изговорът и на едната, и на другата фонема е възможен в една и съща позиция, без от това да се получи фонологично противопоставяне, употребата на [й] в случая се явява като факултативен вариант на фонемата [и].
С тенденция към консонантизиране е неударената гласна [и] пред членната форма за множествено число -те, напр. стайте[/i], геройте[/i], лакейте[/i] и др. Разбира се, консонантизирането на [и] в тези случаи е твърде слабо и се очертава именно като тенденция, а не като изразено явление.[/color]
Тоест - хем винаги, хем не е изразено явление,
хем във всички позиции след ударена гласна, хем само пред -те.
Плюс това не е вярно, че няма противопоставяне - напр. между "мой" и "мои" има, поне теоретично.
И отгоре на всичко, [й] неправилно бива набеждаван за консонант (= съгласна), при положение че всъщност е глайд (= не-гласна и не-съгласна). Съответно става дума за девокализация (гласна става не-гласна), а не за консонантизация (гласна става съгласна).
# 1 045
28 окт. 2012, 20:43 ч.
Ох, тъкмо стане забавно и се появи някоя скучновата и суховата теория. 
За хората, които приемат твърде сериозно въпроса на каката има сериозни теми.
Виж целия пост
За хората, които приемат твърде сериозно въпроса на каката има сериозни теми.
# 1 046
28 окт. 2012, 21:00 ч.
unustamatu, надявам се, разбираш, че цитираният от теб текст разглежда различно явление.
Виж целия пост
# 1 047
28 окт. 2012, 21:17 ч.
Виждам, че някой хора могат да се почешат зад дясното ухо, с лявата ръка, като преди това я проврат под левия крак. Браво! 
Виж целия пост
# 1 048
28 окт. 2012, 21:19 ч.
... което досега Александра упорито отричаше.
Но все пак, темата не е за това кой как произнася И и Й, а за това защо се грешат при писане. Тезата на Александра я чухме, явно важи за част от случаите (така говори - така пише), но за съжаление не и за останалите (не говори така, но въпреки това го пише).
Виж целия пост
Тъй като изговорът и на едната, и на другата фонема е възможен в една и съща позиция
... което досега Александра упорито отричаше.
Но все пак, темата не е за това кой как произнася И и Й, а за това защо се грешат при писане. Тезата на Александра я чухме, явно важи за част от случаите (така говори - така пише), но за съжаление не и за останалите (не говори така, но въпреки това го пише).
# 1 049
28 окт. 2012, 21:26 ч.
на това отдавна му се отговори:
Виж целия пост
Но все пак, темата не е за това кой как произнася И и Й, а за това защо се грешат при писане. Тезата на Александра я чухме, явно важи за част от случаите (така говори - така пише), но за съжаление не и за останалите (не говори така, но въпреки това го пише).
На въпроса в началото на темата да се върна
Моето предположение е следното: ако в дадена дума се съдържа буква "и", предхождана от гласна (независимо дали думата е в единствено или множествено число и без значение дали съчетанието на двете гласни е в средата или края на думата), то задължително "и" се превръща в "й".
Така, де, след като правилното изписване на думите "чайка", "лайка", "край" е с "й", значи важи и за всички останали
Моето предположение е следното: ако в дадена дума се съдържа буква "и", предхождана от гласна (независимо дали думата е в единствено или множествено число и без значение дали съчетанието на двете гласни е в средата или края на думата), то задължително "и" се превръща в "й".
Така, де, след като правилното изписване на думите "чайка", "лайка", "край" е с "й", значи важи и за всички останали
Препоръчани теми