МАРТенчета 2009

      Тони, ще се опитам да отговоря аз, защото аз първа споделих, че според мен примера не е уместен, като изобщо не съм имала за цел да обидя някого. Изобщо тук не става за дума за сламки, магазини, обяснения на нещата от ежедневието и зачитане на мнението на децата, когато това е възможно, а за нещо съвсем друго и ако не можеш да го разбереш само мога да ти завиждам, че не ти се е налагало да изпадаш в такава ситуация. Един пресен пример от при нас за илюстрация : Росен си поисква чаша мляко, аз вадя млякото, сипвам го и тръгвам да го топля в микровълновата, за да не е съвсем студено, като ме вижда започва да мрънка: „Искам студено млякооо” ; обяснявам защо не е добре да пие толкова студено мляко, но не се приема естествено с дежурното „Ама аз искам.” Съгласявам се, макар и с неохота и му подавам млякото щом така така го иска. Малко след това без да е пил от него ми казва: „Искам да ми стоплиш млякото”. ОК, стоплям млякото и пак го подавам. Тук обаче следва вече рев „Защо ми стопли млякотооо, не искам топло млякооо”, съответно започвам да се чудя аз ли нещо или да .... . Слава Богу такива ситуации  не са ежедневие иначе сигурно щях да полудея, но все пак се случват и са достатъчно неприятни за да помрачат отношенията ни и да ме карат да се питам, къде бъркам. Осъзнавам също, че подобни неща могат да се дължат на просто физически дискомфорт от рода на глад и умора като при бебетата, но някакси ми е трудно да оправдая такова поведение при дете на близо 4 години. Това е нещо като например мъжа ти да се върне изморен от работа и да започне да се заяжда с теб, за да си изкара напрежението от деня , че и такива хора има. Да не говорим, че понякога дори и такава причина не мога да заподозра, защото се започва още от сутринта.

   Ох, хайде малко по-ведро вече, че ще вземем да зациклим. Аз днес вече осигурих единия подарък за Коледа - на Росен. Той беше категоричен, че иска „Малко лего в синя кутия с оранжев капак и червена панделка” и взех това http://www.bimbomaniabg.com/products/7205.jpg , така че легото е налице и остава само да направя и опаковката според желанието му. За Дани мисля да взема образователен таблет, че той е по технологиите, макар че имаме от миналата година лаптопа на Фишер прайз, но той е и по-бебешки и вече го изучиха. Засега се ориентирам към това http://www.hippoland.net/catalog/product/view/id/58915/s/detski- … chice/category/5/ , но ще гледам и още. Ще остане сигурно и по нещо дребно за детската, но хич не смятам да ги затрупвам тази година.

   А, и за рекламите: ами случва се да попаднат на някой рекламен блок по Дисни ченъл, но засега май само бей блейдовете им бяха влезли под кожата. Даже се бях юрнала да купувам, но като видях, че са за 8+ им замазах очите с обикновени пумпали. То май напоследък вървят повече реклами за бебета и говорещи плюшки, които нас не ни влекат особено.

 Влизам само да кажа, че и тази година ще се радвам да бъда домакин на Коледното ни парти в нашия кооператив. Остава набързо да решим на коя дата и от колко часа ще е, ще има ли дядо Коледа, Снежанка, фотографи и т.н...

Да си копирам поста от ФБ, понеже Вероники писа, че не знае още дали няма Кооператива да работи на 15и, защото е работен ден и с цел да доуточним датата:

Ами щом няма да се знае до последно кога ще може на 15и и понеже е работен ден и след ДГ всички всъщност ще са доста изморени и кисели, може би е по-разумно да го направим на 9и все пак! Тези, които не могат на 9и дали може да помислят за татко да ги доведе или пък баба....?

А нали говорехме за подаръци, какво ще кажете за тази книжка:
http://www.book.store.bg/p90762/elhica-hubavica-stihotvorenia-i- … ki-za-koleda.html
1,50 е и има много хубава корица, гатанки, стихотворения! Дядо Коледа може да извади книжките от чувала и просто да подари на всеки една такава без опаковки и т.н.!

Вероники, вчера разчиствах и съм събрала 3-4 играчици (не пластмаса)!


Аз да се оплача  : За трети път ме викат в ДГ! Марти не слуша изобщо и явно се бие! Всеки ден говорим за това! Най-лошото е, че като сме заедно с него, той не се бие с никого в парка като сме заедно! Сега ме викат утре в 8 сутринта, за да обсъждаме наново! Лошото е, че и двете учителки са за първа година учителки и явно нямат никакъв опит да се справят с моя разбойник! 
А би трябвало да са педагози и да могат различни подходи да използват! Не! Само ме викат и питат, аз как се справям с него! На всичкото отгоре, изобщо отказвал да спи, скачал на леглото и няколко пъти скочил от него  ! Сега ще говорят с директора, да го местят в голямата група докато другите спят, защото им пречел! Въобще съм се видяла в приключение! Каката беше кротка и добра, нея пък непрекъснато я биеха като малка, сега този на 180 градуса - побойник ми се извъди! 
Иначе аз имам нула толеранс към насилието и ясно съм изразила тази позиция и Марти го знае, знае и защо....! Чудя се какво да им предложа утре на учителките, как да подходят! Уфффф!

Здравейте момичета.

Как сте? Дано да ви е по-хубаво времето, че тук ми дави всеки ден.

Мирамар случки от този род, ох тези случи. Случват се не всеки ден, но има дни в които за всичко е така

Рила, не знам какво да ти кажа. Опит нямам и нямам идея какво и как в този случай, но дано с помощта на директорката и персонала намерите решение и от тук на татък да те викат само за да го хвалят.

Ние с подаръците само за Яна сме готови. За Боян трябва да видим кои книги ще получи, че много е поръчал.

Днес си мислих да питам нещо. Как се храните? В смисъл, какво готвите,стараете ли се да е здравословно? Ако детето не желае манджи, какво му давате? Спортувате ли?  И всякакви такива.

Тони, какво да ти кажа. Не съм най острата, не съм само аз която вижда разминаванията. Не мисля да ти се извинявам повече, защото не мисля че съм  те обидила. Толкова беше хубаво че се включиха толкова много момичета, а сега им се отщя. Приключвам темата.

Мирамааааар, Мирамар   И на теб не ти работи кристалната топка - да ти каже тази сутрин топло ли да е, студено ли, с левия крак ли да стъпиш или с десния ..... Живи и здрави да са и ние, да им устискаме на магариите. Явно някои се разбираме по-добре, защото на един огън се печем. Другите да чукат на дърво и да палят свещи   
Тук не искам да кажа, че кротките деца не са заслуга и на майките си. Вероники, ти специално ме изненада. Не знам кой не те е оценил като родител, но ми го прати лично да му издърпам ушите. Тук поне мисля, че всички ти признаваме таланта, аз поне много ти се радвам. Колкото до връзката какъвто родителя - такова детето, аз винаги като видя зле държащо се дете, се обръщам да погледна къде са техните. Още отпреди да родя. И все още смятам, че заслугата, добра или лоша, си е и наша. Но не и само наша. Пак Мирамар го е казала много точно. Тази приятелка, за която споменах и с която съм говорила много за тези неща, та самата тя преценява, че не би се справила толкова добре с друго дете и конкретно с Ния.
А тук:
те призовавам да развиеш още темата, защото мнението ти ми е ценно, а точно това е за мен разковничето. Нямам никакъв проблем с положителните методи, но когато отсрещната страна откаже да признае, че ти си човек, тогава вече става сложно. Методът ти за бонбоните ми пасва чудесно, но истерията е абсолютно неизбежна (не, вече има случаи, в които явно усеща, че е прекалила), а и поука за следващ път не личи да е извадена.

Тони, наистина ли би могла всеки път и за всичко да попиташ предварително как го желае? Още повече, щом има обичайна рутина, т.е. Яна така го обича и изведнъж я тресва нещо. Аз лично не смятам, че е възможно. И още повече - не мисля, че е редно. Моето мнение е, че така ще дам на детето сигнал, че може да ме манипулира до безкрайност. Давам избори, планирано и почти винаги, когато мога - примерно коя от двете блузи ще облече, каква сламка да извадя - обикновено за неща, за които си сменя мнението или са нови. Това би трябвало да й покаже, че има право на избор и й се зачита. Но в примера на Шу има индикации за рутина, т.е. нищо не предполага настъпилото избухване. И никой не е длъжен да му говорят звездите какво ще кефне на малкото човече и за какво ще се опита да изюрка родителите си този път. И малкото човече трябва да е наясно, че не може да се гаври така с никого. Обикновено в такива случаи като на Шу давам някакво обяснение (примерно в случая - така го искаш винаги, щом сега искаш по-различно, трябваше да ми кажеш, аз няма откъде да позная) и ако не се вразуми и осбено ако не е първото за деня, следва отсвирване или се стига до наказание - според зависи. 
И още нещо. Една молба. Хайде, ако може и ако никой няма да се обиди, да не изпадаме в драматизиране и да не търсим думи, които не са казани. Тук сме се събрали заради децата. Някои са по-близки помежду си след толкова години общуване, други не чак толкова. Имаме си особености и аз лично се абстрахирам от тях и не задълбавам, за да върви темата и да обсъждаме важни за нас и децата ни неща. Сигурно и моите постове са фрустрирали някога някого, особено като ме тресне музата и ми избие черния хумор. Много се чудих дали да го напиша, но Тони, твоите постове се случва да са снизходителни и менторски, та чак да заболи. Едва ли това ти е било целта. Писана реч е, форум е, всеки е в някакво настроение като чете, няма интонация. За мен "не се сърди" не е заповед, а призив. Та, нека не разваляме темата и никой никъде да не ходи, и без това малко останахме. 

Рила, не знам какво да ти кажа.... И Ния е на 180 градуса вкъщи и в градината, но при нея е обратното - там слуша, тук буйства. Дано е моментно. Нещо да е притеснен, предизвикан?

Ние у дома не гледаме телевизия, та рекламите не са ни източник на драми. А относно купуването и глезенето - аз понякога купувам повечко неща, но някои прибирам. Примерно онзи ден пазарувах в Кауфланд сама и й взех боички, книжка, дрешки от Лидл имаше, 1 шоколадово яйце (то изчезна, докато приспивах децата  ). Та след това вадя по нещо, примерно боичките, но акцентът вече е върху това, че ще рисува, а не върху самото купуване. Иначе тя си е шопинг маниачка, т.е. каквото види, решава, че иска да й го купя. Като ни блъснаха и й казах, че колата се е счупила, тя най-спокойно заяви: "Ми значи трябва да си купим нова"     и така е за всичко. Ако измисли и как да стане тая работа .......    Иначе наскоро се обяснявахме как понякога децата като поотраснат и искат нещо, свършват някаква работа в къщи, с  която помагат и тогава получават, примерно, ново колело. Идеята на Рила също не е лоша.

И да се оплача последно - голямо изнудване в тая детска градина, ужас. Основно за телевизор, макар че изпонакупихме толкова неща, защото групата била нова, в ново ремонтирано бунгало и нищо нямало. И още има да даваме за разни идеи на учителката като кухня и камионче. Но за ТВ не се отказват, продължават натиска. Предусещам грижи, мдадамммммм

Е, Бухте, как ме подсети за телевизора! В началото уж нямаха, а изведнъж Мария започна да казва, че гледали филмче. Ще трябва да разпитам от къде се появи и как.
И ние давахме пари за играчки, че бяхме ново крило и то- за мен- повече от очакавната сума. Само като си представих, що пластмаса ще се изпонакупи с тази додволна сума..бляк!
Аз вчера писах и си го изтрих, без да искам- ужасно се почувствах. Откога се канех да пиша и снощи точно реших да открадна време - какво натиснах - и изчезна!
За градините, като съм започнала.
Много се чудя как са се наложили тези латино и народни танци като допълнителни занимания. Дразня се, че няма някакви по- елементарни и основни занимания, като например гимнастика или балет. Може би в някой градини всъщност има...
Рила, учудих се, че във вашата градина също карат всички да спят. Мислих, че поне в платените градини дават избор с това спане! Мен не ме касае лично- Мария спи, но мисля, че тази практика всички да лягат да спят, а ако не им се спи да гледат в една точка е лоша. Какво правят децата в това време- правят нищо! Трябва да им се дава избор да правят и нищо друго- да речем някъде тихо да разглеждат книжка или да пишат... Дано си продължава така Мария със съня, че за това наистина ще се разправям ако стигнем до там. Помня, че и СЗА го имаше такава ситуация с Гого, но какво стана, не помня.
Аз обаче не мога повече, че закъснях много.
Само набързо да кажа, че си мислех, точно това, което Бухта е написала много добре
Не можем да бъдем 100 % сигурни, че това, което ни е жегнало от един пост е точно така и ние го схващаме правилно. Тук не пишем художествени произведения, а сядаме набързо и не може да си мислим много изказа и до какви чувства води. Ако човекът е седнал срещу теб не знаш как ще ти говори и какво ще те накара да мислиш.  Поне за мен това е правилото за форума. И не само тук - аз и по Скайп със сестра си не мога да се разбера и се обясняваме по 100 часа, кой какво искал да каже. Зависи от настроението. Писана реч- така е!
Да ви кажа, насъбрала съм за цял ден да пиша, но бягам.

Сетих се, че в изтритото писание беше и отговорът на последното питане на Шу.
Гледам да готвя здравосровно, да, но не всеки път ми се получава. За разнообразно готвене- Мария не ми позволява да съм пример, защото зачита само супа топчета и омлет. Но супата я правя със смляно телешко месо и замествам ориза с киноа, просо, овесени ядки..., и понякога слагам и тиква. В омлета не мога да пробутам нищо, защото щателно се изследва. Обаче много често взимаме и готови химии - кюфтета, (избираме уж да не са от най- долнопробните),скоро открих, че мога да я залъжа с едни като фиш фингърс, вместо пилешки панирани хапки (но рибата я усеща, това което яде е от калмари). Ако не иска супа и омлет й давам царевица, която също не е най- полезната. Отделно готвя за нас и то ако не всеки ден- през ден. А сега пък и постя и понякога се получават различни манджи и за тримата. Ям и доста сладко, ама защото аз си го приготвам. Спрях да ям месо от септември месец и какво стана от тогава - много сладко ми се яде. Лятото спортувах- то на тези годинки си трябва, но много малко хора идваха на заниманията и я спряха аеробиката миналия месец. Сега се оглеждам. На мен ми и възможно след 7:30, а на близо няма по това време. И- да аз само аеробика харесвам. И плуване- но нямам цял бански и няма да отделям пари скоро за това. То трябва и шапка и очила...
Коледните подаръци ще са обзаваждане за, познайте кой - ПП и една тротинетка. Ако има още нещо, то ще е сигурно спално бельо.
Докато четох преживяванията с дребосъците отново се убедих, колко са различни децата по темперамент и характер. Нашето най- близко приятелче е такова дете, с което аз не знам как да се оправя и да подхождам. Пробвам всякакви варианти, но тя си е много дива и много често "удрям на къмък".
Бухте, за слушането, когато се говори и за получаването на отговори съм на същото дередже като теб. Не желае изобщо да се впише във филма да споделя адекватно и да обяснява чувствата си и дейсвията. "Защо така реши", питам, колкото мога по- леко да задам въпроса. "Тази котка ми каза" е отговора и след това започва да ми се обяснява за коренно различно нещо, от съвсем друг свят. Имаше и друго- например- казвам да не се пипа подметката на пантофата, докато се хране и тя отговаряq със закана отправено към несъществуваш обект: "Петльо- ако съм те видяла да си бараш пантофа -еди какво си!". Много закани използва в игрите и аз, като чуя така да се държи- все й обяснявам, че не може да се отнася така с "приятелите"си, но никога не съм я чула да се сети да обяснява- само заповеди се дават.
Имам страх, да не ми се изтрие пак словоизлеянието, така, че до тук.

По въпроса с храненето. Ами аз още от дете не съм голям любител на готвените манджи и супи. Да не кажа, че готвено проядох с желание едва след 25 годишна възраст. Не че майка ми не е готвила или не е било вкусно просто винаги съм предпочитала сандвичи и разни сухи неща. Та и чаветата явно има на кого да са се метнали, макар че за тях се старая да готвя, по-точно стараех, когато не бяха на градина лятото. Иначе вкъщи наблягаме повече на печени меса или риба с гарнитура, салати и паста. Плодовете също са на почит. Тук е мястото да се похваля с новата си придобивка от събота http://www.technomarket.bg/products/09037999/philips-hr-1858-90 , че старата даде фира, това е и единствения начин да пробутам и някой зеленчук като морков например, пък и смятам, че е по-полезно отколкото в манджа. Изобщо това въздигане на пиедестал на супите ми е много странно, честно казано нито обичам да ги готвя, нито да ги ям особено с изключение на крем супи може би. Чудя се дали и в чужбина се смятат за толкова полезни и неизменни или само тук.
   А за спорта, ами още не съм си надвила на мързела да започна редовно, макар че имаме салон за фитнес съвсем наблизо, че и басейн с водна аеробика даже.  Иначе правя вкъщи отвреме навреме йога от телевизията. Абе трябва си и за тонус и за самочувствие. Особено като седя по цял ден на компютъра, че започнах и да поработвам по малко отвкъщи.

П.С. Окич, аз по тази причина започнах да си ги пиша първо на уърд, просто иначе не става.

Привет, дами!
Да се включа и аз по обсъжданите теми.
За яденето - моето яде всичко! Чак не мога още да го повярвам, ама е така. За разлика от мен - ям 3 зеленчука на кръст, ориз и картофи и МЕСО. Дребното толкова да яде всичко, че често пъти се чувствам гузна, как никога няма да яде домашно сготвен зелен фасул например. Добре че ходи на детска градина 

За настроенията - и при него има моменти на "зайо, що си без/със шапка?". В такива моменти ме изкарва извън нерви. По едно време (след курса при SZA   ) почнах да му отговарям така: Ти май нещо не си в настроение? Изморен/ядосан/... ми изглеждаш. Ако не ти се яде кексче(по примера на Шу), мога да го прибера за после? В повечето случай истерията не престава, но аз се обръщам и си продължавам с каквото там си правя и спирам да му обръщам внимание. Май един, два пъти подейства 
Номера с "Тази котка ми каза"  също го играе. Седнал на масата и си кара количката върху храната. Аз: Тошко, махни колата от там! Той: Не съм аз, той МакКуйн... Аз: Кажи на МакКуйн да слезе от чинията. Той: МакКуине, слез от там. Мамо, той не иска... Аз: Кажи му, че ако не слезе, че му се изцапат гумите и после няма аз да го мия. ... И все в този стил. Ако не престане достатъчно на време, просто го взимам и казвам, че МакКийн е наказан.

Телевизор в детската градина им казах категорично, че съм против и пари няма да дам. За щастие, госпожата каза, че на тях телевизор не им трябва.

За купуването - при нас май проблема е в мен  Като видя някаква интересна играчка и не мога да се спра, да не я купя... Но и аз не давам всичко купено веднага. Забелязала съм, че когато има повече нови неща на куп, като на Коледа, интереса към конкретна играчка спада много по-бързо. Ако давам само по 1 ново нещо, от него се "изстисква" и най-малкото интересно нещо, играе по-пълноценно с него. Глупости от рода на зрънчо се ядат само лятото на площадката. Но в къщи има навик сутрин да си иска по 1-2 шоколадови бисквити, което не ми харесва и трябва да помисля, как да се отървем от това.
Иначе и той иска всичко от рекламата, докато тече рекламата. После забравя. Като каже, мамо, искат такова, аз или обяснявам, че е за по-големи деца, или че е грозно/глупаво, или казвам - добре, ако го намерим в магазина и имаме пари, ще го купим. Напоследък в къщи пускаме телевизора само когато има мач, и този проблем ми отпадна. На компютъра все по-рядко гледа филмчета(освен МакКуйн...). Общо взето, като се прибере от градина, толкова много му се играе с неговите си играчки, че не се сеща за друго.

Ох, май се олях...
 

Пиша си на world на работа и допринасям за обема четенето на останалите.
jivotinche, за котката- ако беше реална и въвлечена в игра- да- запомням го твоя пример.
И аз я оставям Мария така да пищи, като не се разберем за нещо, но никога, ама никога не е спирала сама. Искам някой път и на мен да ми се случи! Наистина много време съм издържала, но винаги първа се предавам- отивам да я гушкам и да й обясня, че сигурно ушите й нещо не ме чуват или не разбира, че съм казала "Да", например за сладкото, но след вечерята. И съм на  мнение, че някой деца имат нужда да пищят и реват просто, защото сега искат да има драма. Тогава й казвам, че не разбирам защо се реве, явно просто иска да реве и тя да реши дали иска да спре, ако я гушна или така да продължава. Оставям я да реве и след време, като си е взела дозата драма, пак предлагам да й помогна да се успокои.
Ама да ви кажа, като ви чета по- лесно се справям. Някак мога да погледна отстрани на случките и да си взема бележка. Така беше и преди застоя на темата, като обсъждахме примери от характерите на децата.
О- да ви се похваля- водих я на зъболекар и няма никакъв проблем- здрави зъби! Аз бях сигурна, че има някоя дупка, защото много сладко яде и гърлото й мереше много лошо.

Здравейте момичета, аз бях на едно обучение и не съм влизала почти седмица в темата, та сега чак не мога да насмогна да изчета.

jivotinche, благодаря ти за включването, наистина си разбрала как може да се почувства човек от този начин на изразяване, особено изказано сякаш не съм тук и не чета - в трето лице. Не съм се засегнала дълбоко, но не е приятно определено.

Рила, бих искала да ти кажа (и да отбележа, че се обръщам в първо лице към теб, а не като някой неприсъстващ в темата с думите "На Рила искам да й кажа..."), че с удоволствие ще гледам детето ти, но една седмица надали е достатъчна за каквото и да е. Също така много бих искала да подчертая, че не говоря за Гордън еднолично или за курсовете, които водя, а за ценностите, вярванията и позицията си, в следствие на които съм стигнала до Гордън и тези курсове. Както виждаш (поне е черно на бяло написано), имам информация и от други източници и ги цитирам. Не искам да продавам на никой каквото и да е в темата. Виждам, че Тони (а и други в темата) подкрепят същия подход в общуването и грижата за децата, без да имат финансов интерес от това. Също така искам да подчертая, че си имам основна работа, където съм назначена на трудов договор и си изкарвам прехраната оттам и тя няма нищо общо с темите, които обсъждаме. Форумът дава възможности за информиране на модератор по рекламни постове. Явно се чувстваш така, сякаш се опитвам да ти продавам нещо и това ти е неприятно, поне така съдя от постовете ти.

Днес бях в БТВ по доста интересна тема, ето статията, от която е тръгнала темата. Мисля, че за всеки от нас е добре да се замисли над тези научни доводи, с които в случая Гордън няма нищо общо. Говорих си преди предаването и с докторката, която участва заедно с мен, но не познавах до момента, тя ми разказа много интересни неща за връзката между мозъка и неговото развитие и отношението към децата в първите години.

Вероники, много благодаря за поканата да направим Коледното парти отново в кооператива. За съжаление не съм убедена при нас какви ще са вариантите да се включим, затова няма да участвам с мнение по организацията и ако успея да доведа децата, ще се съобразя с общото решение.

Нямам възможност да коментирам всички теми, но пожелавам на болничките да оздравеят бързо.

SZA, не съм искала да те обиждам лично, съжалявам ако си се почувствала така!
И ако съм говорила в трето лице, то е защото не е директна конфронтация, а смекчава изказа, а не да те игнорирам или нещо такова!
Но не одобрявам използването на само един метод и вторачването му в него! А специално методът на Гордън с тези мантри, изобщо не е по вкуса ми! Сигруно за тези, за които действа е решението и абсолютната истина! Но в крайна сметка не искаме ли всички щастливо семейство, да се зачитат нашите нужди и нуждите на детето и lived happily ever after!?
Но съм убедена, че има различни деца и проповядването на една методика, само вкарва детето в шаблон - нещо, срещу което негодувам, защото се е случвало винаги до сега в обществото!
Аз съм чела много литература, методи признати и сертифицирани има доста - поне десетина в момента, практикуват се и са на мода малко или много! И във всеки един от тях има неща, които си противоречат с другите и т.н.! Всички са научно подплатени, доказани с опити и т.н.! Тази наука е ужасно неприятна в крайна сметка! Ако четете достатъчно дълго, ще стигнете накрая и до бизнес етиката, на която основният въпрос е: О, дали да оставим бедните да умират от глад с мизерните помощи или е по-хуманно да ги оставим да умрат от глад бързо и безболезнено? 

Всичко, което се опитвам да кажа е, че трябва повече да разчитаме на инстинкта си с децата, да прочетем книги и истории естествено, но да взимаме това, което пасва за нашето дете! Не сляпо да следваме методите и после като не действа да чуваме: Ами то сами сте си виновни! Защото само това може да е извода на метод, нетолериращ други методи!
Това е същото, като когато Международният Валутен Фонд ни определи условия за развитие, основаващи се на доказани икономически теории, които обаче (сега ясно за всички) не важат за икономики с инфлация! Така ни съсипа доста в прехода и ни прецака! (извинявам се за ик. примери, ама те са ми специалност)!

СЗА, не мога да спра да критикувам нещо, с което изобщо не съм съгласна! Но пък и не ви нападам лично с нищо! Има неща, които взаимствам естествено и от Гордън - може би 20ина процента много ми харесват като подход, но най-важното - работещи са! С истерията в къщи действам като Животинче, но с други неща действам различно!
Нямам против да разясняваш за Гордън, но пък трябва да носиш повече на критика професионално! Не може хем да продаваш нещо, хем да си обидена, че някой не ти харесва продукта (или не изцяло)!
Иначе никога нищо не съм казала лично срещу теб или децата ти! Много им се възхищавам на успехите и на твоята отдаденост, знам че си грижовна майка! Напротив даже, много ти съчувствам за Ники, че така страда в градината! Апропо, ти нищо не каза, какво се случи с адаптацията, свикна ли вече!? И да знаеш, много съм го мислила как е преодолял това, даже ти предложих помощ с книжката, ако си спомняш! Ако искам да те обиждам, защо ми е да съм загрижена, изобщо?

Всичко това щеше да ми е все едно, ако в момента не търся отново моя път за възпитаване на Марти! Това, което изградих при дъщеря ми, е доста безполезно в момента, защото изобщо са коренно различни! До един момент действах като при нея, но той нещо ни попрегазва в момента, защото тя беше много чуствителна и трябваше нежно да се пипа, докато този мъник ни върти на малкия си пръст и май е доста поразглезен с това "внимателно" отношение! По-твърда ръка трябва да е мотото ми в момента и издирвам какво ще действа!
Нали ви се оплаках, че ме викаха пак - хич не се оправят с него в ДГ! Е днес говорихме пак и накрая се поизнервих от разговора с учителките и му казах, че ако не слуша днес - няма да ходим на плуване! Е, учителката изкочи развалнувана като го взимах и каза, че каквото и да съм направила, да го направя пак - бил образцов днес, чудесно работил и т.н.! А аз просто го заплаших с наказание -  - това си беше чисто негативна мотивация - мноооого забранена за перфектния родител!
Е, сегаааа, ужас просто!
Абе хич не е лесно, но при това дете ептен няма да е Гордън  явно!

Рила, не съм съгласна с твърдението, че налагам единствено и само един метод. Давах достатъчно примери в темата назад (можеш да се върнеш и да прочетеш) и с други госпожи и господа, чиято философия за възпитанието ми допада. При Гордън, Юл, Монтесори, Гинът и т.н. не съм попаднала на "мантри" и не зная откъде изскочи тази дефиниция, но със сигурност техните трудове почиват на ценности, в които вярвам и аз. Не мисля, че аз или Тони, или Вероники, или Животинче, или някой друг, който има различна от твоята и на Шу, и на Бухта, и на Мирамар и т.н. позиция се е опитал да наложи нещо. В един момент изпадаме в положение да се оправдаваме едва ли не, че имаме такъв подход и той, да му се не види, даже и работи при нашите деца. И така се получава, че всъщност сега децата били различни и затова. Ами, не съм съгласна с това, но не искам и да убеждавам никой в противното. Смятам, че децата са различни, да, както и хората изобщо, иначе светът би бил скучно място. Но отдавам голямо значение на начина, по който се грижим за тях и общуваме с тях и вярвам, че има пряка връзка с това какви личности израстват. Вярвала съм го и преди да съм чувала дори за Гордън, Монтесори, Юл,  Сиърс и всякакви други. Не критикувам вашите подходи - това си е ваша работа и щом работят за вас и децата ви, много се радвам. Аз само споделям своето виждане по въпроса. Не мисля, че форумите са място, където ще се научим на нещо кой знае какво или ще намерим решение на проблемите и отговори на въпросите си. Но ако дори и един човек има полза и се замисли и започне да търси информация и да пробва и да се променя, значи е имало смисъл от дискусията - независимо в каква посока се промени, стига да му върши работа.

Благодаря, че питаш за Ники. Той не е на детска, тъй като в групата им има варицела, а той не е бил в контакт (отсъства няколко дни преди разболяването на детенцето). Предупредиха ме, че ако не го дам, ще трябва дълго време да стои у дома, но на мен ми предстоеше 5-дневно пътуване за обучение, което нямаше как да отложа или отменя и реших да не рискувам. Така че в момента си е у дома и ще е така най-вероятно до края на годината. Сега работим за това да усвои обличането и събличането, за да не се чувства изостанал в това от другите деца и се справя много добре. След това ще тръгне до обяд отново със сигурност и ще мислим по-нататък като видим как се справя. Не искам нищо на всяка цена, ще се водя от детето и ще видим.

Не на последно място искам да кажа нещо, което писах и по-рано, но явно не се е обърнало внимание. Аз не съм перфектна майка, далеч съм от тази дефиниция и изобщо съм много встрани от всякакви етикети кой каква майка е. Аз имам много неща, които трябва да подобрявам като родител, от моя си гледна точка. Аз също се случва да се развикам на децата или да подходя по начин, който не одобрявам. Но се чувствам зле от това и го ползвам като урок и задача какво имам да променям в себе си. Моите деца не са "лесни" деца. Те си имат своите черти на характера, своя темперамент, своя характер и някои от тях са трудни за преодоляване в общуването. Но никой не е казал, че ще е лесно. Аз също имам черти, които са трудни и ме правят понякога нежелан събеседник. Искам да науча децата си както мен да виждат реално себе си и да знаят, че човек се развива и обогатява цял живот, да търсят и намират начини да израстват, а не да тъпчат на едно място. Животът до момента ме е научил, че е много важно хората да търсят и търпят промяна и да се справят лесно с предизвикателствата, а не да се страхуват от новото, различното, трудното. Това са моите ценности и гледам да ги предам на децата, а те ще си вземат това, което си харесат Онзи ден ми стана много мило, когато попитах госпожата, която води кръжока на Гого, как се справя с математиката и какво да работим у дома, а тя започна да ми обяснява колко възпитано и щедро дете имам. Значи, засега успявам да се справям така, както ми се иска. Ще видим по-нататък...

Аз също не искам да обидя никого - но ето, колко важно е общуването. Един казва това, а друг разбира онова. Ако не стане ясно кой как се чувства, неразбирането може да доведе до много негативни реакции и раздори, а това за никой не е добре.

Момичета, въпреки разногласията темата ни стана много интересна.
Наистина стигнах до извода че колкото и меки да се опитваме на бъдем, това което пишем може да засегне някой, но съм сто процента сигурна , че ако някой наистина искаше да обижда нещата можеха да станат много грозни.  Но вярвам, че на никого не е това целта.
Самата тема се зароди, защото всяка от нас се опитва да бъде възможно най адекватен и добър родител. Затова обсъждаме, четем и споделяме опит.
Всички положителни теории са много добри на хартия. Всяка от нас, съм сигурна, че се е постарала тези теории да приложи на практика. Това че при едни деца стават неща, а при други не,не прави родителите нетолерантни, неуважаващи и тн. Напротив, когато теорията не проработи е още по-трудно. Всяка от нас "неуспелите" с положителното, се чувства зле, особено когато насреща и се казва, че не е успяла защото едва ли не не си се е постарала. Ми не е гот.
Аз лично много гушкам, говоря, обяснявам, до тях съм когато имат нужда и тн. Но специално при Яна не стават толкова лесно нещата. Не 100 пъти, 1000 поне и е обяснено, но не. То си знае неговото.
Тони, нещата които отказвам да обяснявам, са обяснени поне 1000 пъти. Много добре зная, че са разбрани. Отказвам не да обяснявам нещата, а да обяснявам нещата за всяко действие (миене на ръце,обуване, обличане, пиене на вода, ядене итн.) по 1000 пъти на ден. Вярвам, че са достатъчно интелигентни да ме разберат на 200-то обяснение и не е нужно да се стига до хилядното. Също така не съм съгласна  за всичко, което поиска, всеки път да питам как го иска. И по-точно колко да скъсам от опаковката,за да няма сърдити. Понякога си мисля че точно защото много съм я питала в стремежа си да и уважа желанията,сега ми вдига подобни скандали.
Много ми се иска докато обяснявам срещу мен мирно да седи дете, което ме гледа, но реално пред мен е вихрушка. Тя ме чува. Разбира, но отказва да уважи това, което аз казвам. Когато например аз и обяснявам, че сега готвя и не мога да дойда веднага да си играем, но ще дойда след 10 минути, тя скръства ръце и казва " ми защо ги имам тези играчки, след като не можеш да дойдеш веднага!"  Обяснявам че играчките са ТЯ да си играе, не АЗ, но тя казва че ще играе само ако съм там. Аз пак обяснявам,тя пак си държи на нейното. Много добре знае, че ще дойда, но трябва да си свърша работата,но това не я успокоява докато не се кача. Днес направи нещо, което също и е редовен номер. Помоли ме за листа. Казах и че са горе на 3тия етаж и че отивам да и донеса. Точно се качих и започна да пищи все едно е паднала от шкаф или си е отрязала пръст. Тичам на долу, гледам я седнала си на стола и си клати краката. Питам аз защо крещи, а тя отговаря:"Ми за да си по-бърза!" Е !
 

Днес на тениса си говорих с три мами. Подчертавам че не са прости англичанки. Едната е много интелигентна англичанка, другата е германка, а третата е италиано-англичанка. Обсъдихме Гордън и други теории. Всяка беше на мнение, че за да намериш правилният подход за своето дете трябва да избереш отделни части на всички теории и да ги прекараш през призмата на твоите виждания и усещания, съобразени с особеностите на детето ти. Според тях няма идеална теория и не би трябвало само с лошо или само с добро да се подхожда. Даже казаха че прекалената доброта с детето, безкрайните обяснения и прекаленото зачитане на чувства прави много лоша услуга на детето, защото на вън, в училище, на работа  и тн. никой друг няма да се държи така с него.
Споделям го защото искам да покажа, че не съм само аз на това мнение.

И да споделя и за нещо, което ме шокира днес. Вчера бях на гости на една корейка. Учи ме как да готвя тяхните манджи и си бъбрихме 3 часа. В хода на разговора стана дума за децата. Обсъдихме кой какъв( за постиженията в училище, нейният син е един от най добрите) и засегнахме съвсем леко, че редовно се спречкват за незначителни неща и се перчат един на друг. Но всичко беше съвсем леко, без конкретни примери. Днес Боян, като го взимах ме попита какво сме си говорили,защото сина на корейката са го набили с бамбукова пръчка. Направо се шокирах.  Нито съм казвала, че нейния син е казал или направил нещо, нито нищо. Утре тя ще идва в нас и направо ме е страх. Ще се опитам максимално да избегна темата за децата.

Май стана много дълго. Отивам да попълвам формуляри, че от двете училища на децата имам по 3 писна(4 листа формат А4 за всяко) със събитията през този месец и вече съм в шок да не забравя нещо. И двамата ще имат представления,Боян е в Лондон на състезание по шах другия вторник и какво ли още не.
Лека вечер.

Аз много се чудех как точно да се изкажа, също така дали и кога. Но междувременно попаднах на една прясна статия и мисля, че е достатъчно всеки да я прочете и нещата се наместват много добре Ето я и статията, тя е написана от майка на 3 деца, между другото.
Все пак държа изрично да отбележа, че въпреки пристрастността си някак трудно намирам постовете на Тони за менторски, снизходителни и каквото там още беше споменато. Мнението ми е лично, не обвързвам никого с него, не искам да обидя, засегна и т.н. когото и да било.