МАРТенчета 2009

Да бееее, за храненето
Аз нямам кой знае какво да споделя, защото напоследък съвсем сме отървали работата. Тъкмо се разготвих и тръгнах на работа и сега просто не успявам. Дано си наместя скоро новия график и да вмъквам и от тая екстра. Имаме си няколко места, от които си готвим редовно - кога манджи, кога меса. Ния много обича да ходи там с татко си, защото каките й се радват, обаче си поисква нещо и никога след това не го яде. Единични случаи да има няколко. Тя у дома иска да яде едно - бял хляб! Нищичко друго не я интересува (не говоря за десерти, естествено). Наскоро си мислех, че вече дори и не я мисля в схемата какво ще се вечеря. С мъка пробутваме по някоя хапка или филията да е с пастет, примерно. Сега изследванията й за градината бяха супер! Всичко в норма. Та здравословното й хранене идва от яслата и градината. Много говорим за това, но полза няма. Иначе повтаря като папагал за който яде само хляб, но пак си го иска. Парчето хляб и филмчетата са нейният наркотик    Дребчо засега си хапва, стига да е повечко  
Окич, добре завърнала се. Същата работа с логичните отговори. А за заплахите и карането аз май писах - по цял ден ходи на Ф и вежди тип Angry birds и заплашва, наказва и нарежда. Тотално се изживява като учителка, лошото е, че от яслата в градината това нещо сериозно се засили. Т.е. и повече се кара, и нови лафове чухме ..... и за това много говорим, аз смело си разказвам как това не е хубаво, накрая най-много да ме привика някоя учителка да ми иска обяснение. Макар че не ми се вярва да им се изрепчи - тя там пък е върха на кротостта, чак ме плаши.
Животинче ме подсети - за искането, Ния иска всичко край което мине на улицата дори. Въобще каквото й мине пред погледа. Та щях да ви разправям - като бяхме в София са ни откраднали антената. Един ден тя се вози и нещо се заразправяхме за радиото и защо не мога да го пусна. Тя 2 седмици повтаря как едни хора ни взели антената и са лоши. И после като рече "искам да имаме антена", та с месеци го повтаря. Ама всеки ден, на всяко возене, по 10 пъти.  Накрая като н свиха и задната чистачка   купих и една антена. Специално й я показах след градина като изненада, няколко дни искаше преди да се качи в колата да я види и вече я забрави. Но такава мания да разви по нещо, дето не й е много ясно май даже какво е...... много се посмяхме с тая пуста антена.
Относно реакциите към децата, аз определено си отчитам като грешка прекалено емоционалните реакции. Въпреки стотиците оправдания на света, които мога да си намеря, те не ме топлят и много често след като децата заспят и натискът отслабне, започвам да виждам нещата по друг начин. Факт е, че това, което ми липсва с тях е хладнокръвие. Да се оттегля очевидно и при Ния работи в много случаи. Но най-добре работи, когато успея да го направя спокойно. И знаете ли, тук мисля че си направих много лоша услуга точно заради г-н Додсън (то той не ми е виновен, човечецът). Аз от съвсем малка много държа всичко да обясня на Ния, никога да не кажа "слушай и изпълнявай, щот' така!", а винаги да има "защото" и т.н. И в тези си старания аз пропуснах момента да й демонстрирам границата и да й кажа "ОК, потръшкай си се, явно имаш нужда, обаче на мен ми идва в повече". Защото исках да й обясня и тя да ме разбере. На всяка цена. Може би исках да оправдая обещанията от книжката, че ако подходиш така, то детето ще направи еди си как. Ми да, ама не. Сега виждам, че с моето дете това не работи, трябвало е повече да уважа чувството й за драматизъм и да й покажа, че това не ме фрустрира, а дори и не минава. Фактът, че е пищяла, пък е спряла и аз съм отишла пак да си говорим за това, което е било, в нейния мозък отключва други сигнали. Това я научи, че е ценена и обичана, но не я научи да цени другите и да се съобразява, че не живее сама на света. Егоизмът и липсата й на съпричастност към когото й да било буквално ме потрисат.

Рила, разбирам безизходицата ти в онзи момент, но се опасявам, че това с плуването няма да работи дълго. Дано скоро откриеш по-печеливш подход    

Брейййй, откога не ми се е случвало да видя това:

Статията много ми допадна, Зеленко! На моменти с глас се кикотех!  Чудесно ми дойде след доста неприятната седмица за мен!

За коледното парти - има ли някой, който не чете във ФБ, защото обсъжданията и гласуванията съвсем се преместиха там? Просто за инфо, да не се окаже, че някой не е информиран?

зeлено човече, благодаря за линка, интересен пост, ето това много ми импонира и се чувствам точно така и аз:

Колкото по-естествено отглеждате вашето малко дете, спрямо неговите големи нужди, толкова по-спокойно ще се развива вашето общо детство-майчинство. Ако откликвате тогава, когато то има нужда от вас, ако уважавате неговите потребности и желания, ако сте добър слушател и умеете да отразявате и обяснявате чувствата му, ако имате желание и настроение да облечете нежните си прояви в словесни измерения, то вие сте намерили начина! Децата чувстват нашето покровителство, подкрепа, привързаност и обич, и това им дава сигурността да катерят върхове, да опитват нови неща. Бъдете близо един до друг, бъдете заедно в духовния и физическия смисъл.

Авторката само е забравила да нареди сред съветниците форумките и блогърките Но аз не мисля, че някой тук изобщо си гледа децата по книгите. Това да гледаш дете по книга (а и да научиш каквото и да е друго умение по книга) ми се струва невъзможно и практиката ми в обучението от 15 години на възрастни го е доказала 

Храненето при нас е като цяло еднообразно, но гледам да е домашно приготвено повечето и да има някакви основни групи. У дома не се купуват полуфабрикати, чипсове и снаксове, сокове и газирано, салами и кренвирши и т.н. Яде се основно паста, млечни, картофи и зърнени, вкл. бобови, от време на време месо и риба, зеленчуците основно в супи, крем-супи и ядене някакво (скрити) Плодове - банан и ябълка засега държат първенството, някой и друг скрит в шейк също минава. Откакто се примирих, че няма да има разнообразие, но поне да са включени основни храни, се чувствам доста по-спокойна

Бухта, как е с новата работа?

За ядене ли говорим... Аз че не съм баш най-добрата готвачка - не съм, ама много ми е криво като се постарая и никой не яде. Или пък сядаме на масата и "Ами аз искам ориз"... Открехнаха ме тук на един бърз ориз в пликчета (намерих също и просо, и елда пак в пликчета), държа няколко пакета бързи спагети и доматен сос пак за подобни случаи. Някой път вечерята е само кисело мляко и парче чушка. Напоследък обича да гризе моркови. От плодовете предимно ябълки и банани, някои просто отказва да вкуси. Разбира се, имам и много чудесни дни, в които се яде общосготвеното и се компенсират "капризите". Момата също е на периоди, както всички деца, но се справя много по-добре от батко си навремето. Отдавам го предимно на Захранване, водено от бебето 
За полуфабрикатите мисля, че в някои моменти от живота не е толкова страшно човек да прибегне до тях, с подборка, разбира се, и не за постоянно  На мен лично много ми липсва китайското, тук изборът е малко ограничен 

И понеже не обичам да оставям недовършени неща ще напиша нещо тук – пък който както иска да го чете.
Съжалявам, че не мога да скрия текста си, вероятно заради много цитати, та ще намаля шрифта и моля да ме извините, за което.

Обидена съм – да, защото мисля, че разбирам в достатъчна степен за какво говоря. Да, вероятно не съм успяла да се изразя добре, за да бъда разбрана, но пък обясненията на 3-ма души колко не разбирам за какво пиша ми дойдоха в повече – признавам си. Засегнах се, че така написани някои неща обиждат интелигетността ми и в същото време ми се казва да не се обиждам, което допълнително наля масло в огъня.

За моя изненада само Рила е разбрала опитите ми да се даде друга насока на писанията ми и сарказмът ми, който е насочен към мен самата:


Мнението на Бухта пък ми дойде като гръм от ясно небе и верно ме заболя:


Не знам какво те е провокирало да го напишеш, но бих искала, ако ти е възможно да цитираш кое ти звучи така? Много ми е важно да разбера, защото иначе ще трябва да зачеркна 2 години от обучението си към ЛЛЛ и стила, който упражнявам там и който така ми е навлязъл в ежедневието, че чувам Рая да говори по този начин и тя.

И не мисля, че е добре да се споменава, че няма нищо лично против мен, защото когато дообясних какво имам предвид с поста на Вероник, това беше подминато и ми се каза да не се обиждам.

Понеже и аз не желая да обиждам никого ще цитирам и това:


А пък защото изобщо не искам да изпадам в това положение:


ще престана да пиша точно по тази тема, защото не искам да обиждам никого повече с „менторски и снизходително“ звучащите ми постове.



Точно със същия цитат, който и на мен ми импонира много, шернах вчера тази статия във фейса.


И тук мога да кажа, че едно към едно с храненето у дома, с изключение на шейковете – не пият шейкове моите. Но пък откакто ядат домашен хляб с квас, а не с мая съм още по-щастлива, че им осигурявам що-годе нормална храна.
И да, Зеленко, и аз мисля, че Нико се храни по-добре от Рая, защото е захранван по най-естествения метод...и ми иде да си бия главата в стената, че не подходих така и с Рая навремето...но не съм идеална и се уча от грешките си... Сега я оставям тя да реши какво иска да яде и разбирам, че често изборите ѝ са повече от прекрасни.

Здравейте мили момичета! Пoчти успях да изчета всичко, с изключение на последните две страници, но реших, че е по-добре да се включа и аз.

Добре че беше Nikita да ме светне, че има нова тема и то пълна с интересни дискусии, че иначе изобщо нямаше да се сетя да я търся специално.

С лееееко закъснение да ви благодаря на всички за хубавите пожелания и милите думи по случай новото попълнение в нашето семейство. Имаме си много сладък и гоооолям бебок. Ако знаете само колко ми е странно след малката Бибка.... Сякаш никога не съм имала и гледала дете преди. Всъщност не е баш така де, а по-скоро, че всичко е страшно различно и естетсвено отново ми е за първи път. И започнах да си давам сега сметка какъв стрес е било и колко много грижи сме отдавали на малката мишчица. Но явно и мотивацията ни е била много силна, та не ми се е струвала така, навремето. Сега съм много по-спокойна и само гледам да не се изпусна по-лесното и да пропусна момените на момчето ни, че май го има и тоя момент. Боян наистина е голям сладур. На 2 месеца и малко беше почти 7 кг... и е един гушлив, та на мама само кръстът и ръцете да са здрави. Май казват, че момченцата били по-глезанести (в добрия смисъл на думата ) Та си знам, че ми предстоят интересни времена. Но така леко съм се пуснала с него, че нямам читава снимка от изписването, например; купила съм му не повече 5 нови неща... и като ми се прииска да му взема нещо все се оказва, че го имаме или има кой да ми го даде... Та както казва Ванката – с второто в това отношение е много по-лесно, а третото – само ще се гледа... НО най-голямата ми радост е, че се кърмим успешно. Още в болницата му излезе името Бобо-помпата. Сега нещата вече са се урегулирали и си хапва кротичко и си наддава юнакът, а аз не знам що е шише или помпа... Предния път бях гъбясала на мивката и изварявах по 100 пъти на ден... и се изцеждах... и какво ли още не... Та така, с две думи вече сме с две деца и пак ще цитирам Ванката “ей жена, пак си го направихме да ни е интересно”

По-голямото предизвикателство и това, което ме разпъва неимоверно е Бибата. Но и тук все се сещам за момичетата, които бяха с второ детенце във форума, които споделяха подобни преживявания. Но, ако знаете колко се радвам да чета дискусиите, които сте заформили. И взех да се успокоявам, че проблемът не е само в нашия телевизор.
Както може би си спомняте, Бибата ми е едно разумно и спокойно дете и определено не сме имали сериозни сблъсъци, а преди да се роди бебето си живеехме безметежно добре – беше все по-самостоятелна, голяма и уверена... с градината свиквахме миналата година.. Та промяната след като се прибрах от болницата беше драстична. Не че не съм я очаквала, но доста рязко ескалираха нещата. Не мисля да разказвам подробно накуп, но по всички теми, които засягате имам какво да кажа, така че лека полека. Хубавото е, че си сверявам часовника с вас и това, и това, което си мислех, че се дължи само на новия член на семейството ни, явно не е съвсем така, а всички наши дечица, по един или друг начин и повод минават през сходни периоди.
 
Да ви кажа нашата Биба какъв образ обаче е – никой не е споделил подобно чудо. Това по повод купуването. И ние се разбираме и тя си знае, че се купува само едно нещо, не че не се изкушава от каквото види, но накрая сама си преценява, понякога даже я оставям да си сложи в кошницата всичко, което е видяла и харесала и преди да идем на касата преценява кое ще вземем, а другите ги връщаме (това в кварталния магазин, който не е особено голям и е лесно постижимо). С това проблем нямаме. Проблемът е, че много често това нещо – било кутия с бисквити, пакет вафли и т.н. се складира в къщи и няма сила, която да я накара да го отворим и да го ядем. Купуваме си го, за да си го имаме и си го пазим. Не иска да го носим в градината ( в нашата група разрешават да носим някакви малки почерпки за следобедите), не иска да черпим гости... И това на моменти ме изкарва от нерви, но гледам да обяснявам , без особен резултат. Повече обаче се ядосвам на новите дрехи, които категорично отказва да си носи. Реших и почти спрях да й купувам дрехи без нея, защото все има някакви предпочитания за цветове и десени. Та имаме няколко дрешки, които много си харесва, но отлежават поне половин година и тогава едва решава да облече.... Днес е за сефте с един панталон, който купихме и избрахме заедно преди повече от 3 седмици. И си избираме тоалетите предварително, че и ние имахме сериозна драма със сутрешното приготвяне за ДГ и най-вече обличането. Та “най-любимо” ми е като станем сутрин, аз с нагласата, че знам какво ще облича и тя ми сервира “ами аз размислих.....” А преди това дни наред е обяснявала, че “в четвъртък, мамо, обещавам, че ще облека...” този тоалет, който седи приготвен на закачалка.... Много се тормозех и се опитвах да обяснявам и вразумявам... но кой знае какъв ефект за сега няма. В момента си износваме едни бели тениски с къс ръкав, които са за възраст 1-2 годинки.... та така я караме ние. Ходи си с окъселите панталони и отеснелите блузки.... а аз гледам много да не й се впечатлявам.... Оказа се, че баща й е бил същия чешит и май едва като е попаднал в мои ръце се е попроменил.... Та времето е пред нас 

Спирам до тук, че стана много дълго, но ще дочета и пак ще пиша

Всички болнички да се оправят бързо. Радвам се, че порчетох как се развиват дечицата ни/ви и се надявам тази година и ние да успеем да се включим в коледното тържество с любезните домакини

Адаш, Митака този номер с "тоалетите" ми го прилагаше миналата година - Не с този панталон, не искам тази блузка... Беше по-капризен от кокона преди Пролетен бал. За щастие мина за няколко месеца и вече не го прави. май помогна и това, че една блузка, която категорично отказваше да сложи, пред него подарих на друго дете. После осъзна, че щом не иска нещо, може и да го загуби. Браво за Боян! Все така да те радва! Може и да си въобразявам, но мисля, че момчетата са по-привързани съм майките си, та ще можеш да си го гушкаш на воля и до насита.

TaniaR много се радвам че писа. Видях снимките на твоя Боян,много е сладък Да ви е жив и здрав!

Окич и тебе те чаках да се появиш. Исках да те разпитам за обзавеждането някои неща, че и аз трябва да сменя на Яна кревата и да и купя бюро за следващия септември.

За храненето,и аз се боря. Боян всеки ден обядва сандвич в училище а Яна два дни в седмицата. Обикновено освен сандвич им слагам плодово мляко,нарязан зеленчук, плод и десерт. Много се старая да вечерят манджи, но е сложна работа. Все нещо не им харесва. Държа много на плодовете, често им режа нещо като плодова салата (круша, ябълка,банан,слива, райска ябълка, боровинки и тн.) Определено обаче ябълките и бананите ги предпочитат. Много се чудих за машина за хляб, но  всички толкова много харесваме тестено, че си представих как само това ще искаме и се отказах Чипс, пилешки хапки и подобни полуфабрикати не купувам често, но се случва. Бисквитите са на почит. Установих че ако няма бисквити,след плуване, тенис,футбол или друг спорт ядат и манджи със зеленчуци

Нали споменах за корейката. Вчера  дойде в 10 сутринта и си тръгна в 3. Старах се да не отваряме темата за децата, че направо си ме беше страх. Направих и гьоведже (не знам дали така се пише ) Показах и разказах за коледарите, кукерите, сурвачките и още бая неща. те също са християни и тя си ме разпитваше как празнуваме. Разказах за киселото мляко, розите, мистерията на българските гласове. Накрая и подарих пакет чубрица, мускалче и закваска за кисело мляко. Каза че от малка много обича българско кисело мляко, защото Японците го внасяли при тях. Самата закваска беше от Япония, та си прочете упътването Сладурана е, но това с боя определено ме шокира. Другия път ще и правя баница.

Лек ден на всички, аз отивам да си играя с Яна

Момичета,  по колко зъба имат вашите деца Вчера видях че на Яна и избиват №21 и №22 долу. Може и затова да е била болна миналата седмица. Сега ли им беше времето на тези зъби?

Еля, помниш ли шапката и шала, който подари на Яна за 2рия РД. Дойде им времето. Тя мрази шалове,  поло блузи и тн., но всяка събота облича трикото за балета, слага много старателно шалчето и шапката и гордо тръгва

много се радвам. Да ми я снимаш

Въобразяваш си!  Ела да видиш наш дребчо как се е лепнал за татко си - направо е страшно. Не го пуска и до тоалетна да отиде, без да опищи света.

Или ние да се оправдаваме, че вашите методи не работят при нашите деца. Мисля, че от уточняващи и конструктивни въпроси минахме към противопоставяне на позиции и цялата дискусия се изроди. Та чак до обиди и нападки да се стигне. А иначе лично за мен СЗА не се е опитвала да продава нищо (тук, в темата, имам предвид), не се чувствам притисната или нещо такова. Все пак й зададохме въпроси, тя отговори - нормално. СЗА, аз поне като питах не съм искала да си защитавате методите. Ясно, че сте си ги избрали и коя съм аз да ви разубеждавам и защо ми е да го правя! По-скоро ми е интересна обосновката им, защото за мен биха имали някакви последици, очевидно различни от тези, заложени в теорията.
Прочетох доста интересни неща, споделени от всички и  ми беше полезно това развитие на темата. За някои неща ми се искаше да получа по-конкретни отговори, защото съм на конкретен зор. Но знам, че никой не е длъжен да може и да ми ги дава, така че се оттеглям от дискусията в мир със себе си и света  Продължавам да си дерзая в посока мир с децата (като особено специална част от света за мен) 

Тони, съжалявам.
СЗА, благодаря, че питаш. Нагаждам се - различно е от досегашните ми работи, но като цяло интересно. Хората са ОК, мястото е доста шумно, а аз трябва да пиша, което ме мъчи, но се надявам това да е моето поприще. Досега съм правила  подобни неща като допълнителни задължения, сега смятам да ги усъвършенствам и направя основни. Абе с 2 думи: първата седмица ми се плачеше, втората вече не 

Зеленко, наистина прекрасна статия!

Ей, хайде- лов, пийс и 2 водки!

За привързаността - Мария е толкова привързана към мен и така игнорира баща си, че не мога да си представя повече накъде!
Таня Р и Мария е така с някакви нови дрехи, които са ги купували с баба си. Какво са гледали, какво са избирали- но едната блуза казва, че била за вкъщи, а другата хич не иска да я облече. А аз съм придобила нeщо като фобия от свръхпотребление и не искам да й купувам нови, след като си има и си кара детето със старите блузи.
Има и друго- от есента, от както започнаха да се носят по 2 блузи, само нещо й опъва, нещо не й е удобно, голямо гласене и оправяне пада, докато й  размине. Явно преди не е усещала толкова. При вашите деца има ли такава промяна? Ходи с едни тънки чорапи -по дебелите не иска да ги погледне...
Много хубаво ми стана, като прочетох за приятното гледане на бебока . Браво! А  май вторите деца е нормално да износват, да се научават  сами на разни нещ а- всичките ми близки така ми споделят.
Шу,  ние нямаше какво да обавеждаме толкова, защото си имаме основните неща..Боядисах някой неща бели, за да изглеждат по- възприемчиво (, а някой не можах да боядисам). Легло за Мария така и не купихме -наши приятели ни дадоха.  То не е голямо легло, ами от тези кошари, които се преобразуват в легло. Идеално й е за сега.
Бухта и Вили Ст. , честити ви нови работи!  Много се кефя на новите неща.
И мен ме чака нова работа, само трябва да си я си намеря. Но по- важното е, че се махам от старата, защото мнооого имах нужда!

Забравих да отпавя апел за вписване в табличката за Коледното събиране. Тя има за цел да се преброим, за да си направим сметката по колко горе-долу ще ни излезе Дядо Коледа и Снежанка. До сега сигурни са 8 човека.
https://docs.google.com/spreadsheet/ccc?key=0AvIlvXyqGtq-dGpBM3B … Z2lBSmsyRGc#gid=0

Оки4, при Ния беше голяма драма преминаването към есенно-зимен гардероб. Искаше си роклите, не иска дълъг ръкав, за сандалите също спорихме сума ти време. То и аз не обичам да минавам от летни на зимни дрехи, какво остава за дребните, дето шават нон-стоп и искат да им е леко и свободно. Само чорапогащниците ни спасиха, защото има мания по тях, та започнахме поне за вкъщи с обути крака и блузи отгоре. Иначе редовно нощем явно се буди и я заварвам без чорапи на сутринта А като иска да се отвие, за да заспи и ми казва: "мамо, може ли сега да се обърнеш на другата страна" 
ТаняР, и аз пропуснах да напиша колко ти се радвам, че се наслаждаваш на майчинство без грижите на първото 

Аз за подаръци май здраво се ориентирам към Икея. Ния иска влакче, има и за малкия разни идеи, плюшен зарзават и голям избор кукли за пръсти и цели ръкавици. За Ния бухалът е вечното обяснение, както котката на Мария, та си мисля, че една такава ръкавица ще ни свърши добра работа. Вчера четох някакви идеи как да накараш детето да те гледа, докато му говориш и едната беше да му привлечеш вниманието с играчка, която да му заговори първо. Сега остава да пратя някой от родата на пазар

Благодаря ви, момичета  И на мен ми е много приятно да съм сред вас

А размяната на мисли и опит може да е само от полза за всеки един, а че не е лесно и еднозначноооо... ами така си е

Исках и да ви споделя нещо покрай нашите вълнения. Откакто забременях Бибата определено се залепи отново за мен - преди си бяха чудна партийка с татко й. Откакто се е родил Бобата просто е само "мамо, мамо, мамоооооо, абе майката ти не ме ли чуваш..." Уж бях психически подготвена, че ще има нужда от повече внимание и обяснения и гушкане, но в един момент тя прекалява. Става малък тиранин и лично мен ме тормози с едни конкретни и непрекъснато променящи се изисквания. Наглед не е кой знае какво и не ми коства/ше особено да ги взема предвид. Оказа се, обаче че това чудо ескалира и всеки пък беше адски недоволна, или ми намираше някакъв кусур, или незабавно се появяваше следва претенция - ела да ме вземеш първа, оооо аз не съм си довършила рисунката, изчакай ме... и т.н. Отдаде ми се възможност да го коментирам на една среща с психоложката, която подпомага нашата ДГ. Та всъщност тя обясни, че това са признаци на тревожност, която мъчи детето и всяко едно удовлетворяване допълнително подклажда тази тревожност. В нашия случай с бебето, по-голямото дете търси своето място в семейството и се чувства несигурно и не знае дали нещо ще се промени. Отделно, че децата по принцип са много сензитивни и улавят прекрасно всякакви майчини тревоги и чувства. Затова, например, ако майката изпитва чувство на вина от това, че с появата на второто дете  лишава от време и внимание по-голямото, то безпогрешно го улавя и става доста тревожно и неспокойно. Та общо взето трябва да се избягва целево задоволяване на капризите на детето. Родителят следва да прецени кога и какво му е възможно да направи, но не всичко и то на всяка цена или да се тормози, че не успява. На мен ми беше много тегаво, че детето ми е все неудовлетворено... но след този разговор съм доста по-спокойна и сякаш и Бибата се успокои, даже ми каза "мамо, ела да ме вземеш когато можеш..."  точно думите, които ми се иска да чувам... Та така..

Толкова за сега от мен. Пожелавам хубава седмица на всички и до скоро виждане с дядо Коледа Следя темата и във фейсбука и дано да не пропусна нещичко