МАРТенчета 2009

Здравейте, не помня кога беше последното ми включване и дали споделих резултата от операцията на мъжа ми - Слава Богу, всичко е наред! Оказа се някакво възпаление със сраствания, но вече всичко е наред и си отдъхнахме.  
Моите щерки заспиват долу- горе навреме (около 21.30). Проблемът е, че на мен ми се доспива по-рано и едва издържам продължителната процедура по измиване, обличане, четене на приказки, приготвяне на дрехи за следващия ден и т.н. Толкова ми се иска да са по-самостоятелни....А в същото време не искам да порастват толкова бързо.
Симонка напоследък също е по-нервна в къщи, след като в градината я хвалят как цял ден е слушала и помагала. Мисля, че е нормално за тях да дават воля на емоциите си в къщи - за съжаление ние също понякога се държим на положение пред хората и си го изкарваме на най-близките. В повечето случаи реагирам спокойно и с разбиране и тя бързо навлиза в моя любвеобилен тон. Но понякога ми писва да се съобразявам с настроенията, умората и капризите на 3-те деца в къщи и с подходящите децибели им показвам, че не могат да ми се качат на главата.
Иначе от градината съм много доволна. Мони научи много нови песни и стихчета, рисува значително по-добре, общува добре с децата и си харесва учителките. Дано да е жива и здрава и да продължава все така!
Криси също се справя отлично в училище, но ме дразни колко е разсеяна и как винаги разчита аз да й напомня за домашното, за раницата, за шала, за сандвича и още куп глупости. Сутрин приготвям Мони за 10 мин. и после един час вървя след каката, която уж се приготвя сама... За мен възпитанието на по-големите деца е още по-голямо предизвикателство, особено след като виждам обърканите и понякога безпомощни родители на тинейджърите, на които преподавам.
Време за себе си - НЯМАМ! Всяка свободна минута гледам да съм със децата, даже ми се ще да ги вземем и на купона за Нова година. Наскоро излизах с приятелки - прекарах си супер, но когато се прибрах в къщи посред нощ и се сгуших до топлите спящи телца, изпитах още по-голямо удоволствие
Така че не искам време само за себе си. Искам достатъчно време с любимите ми хора. Това си пожелавам през Новата година!
 Дума, мила, дано всичко мине благополучно и без трайни последици! Да пишеш как сте! Прегръщам ви!

Гери,      
Безценен, зареден столкова положителни емоции, че не се въздържах да го напиша!
Пожелавам ти го от сърце да се сбъдне

 Здравейте!
 Дума Операцията ще подейства, вярвай в това! Кураж!
 Гери, като чета поста ти, за пореден път се убеждавам, че отлагането на работата беше правилното решение. И аз съм от този тип майки, онзи ден, след среща с мои колеги от университета, с любов целунах спящия Влади. Колкото и да е чудно за много хора, начело със свекърва ми, в момента, за мен това е най-важно.. А когато това се случи, сигурно точно от това ще имам нужда - повече време с близките си хора, затова на теб ти го пожелавам от сърце!
 С лягането вечер и при нас няма проблем. Понякога може да се върти повече, но е сговорчив вечер. Чете му се приказка и някой си ляга с него, докато се унесе. Голям проблем Ни е спането в градината. Там отказва да спи, категорично и това му пречи на кънките, на които 2м. ходи с желание за наша радост..
 Чета ви постовете за вечерните приготовления и се сещам да попитам, има ли друго дете, което всяка вечер държи да се къпе(без главата)? До сега през студените дни, беше само тоалет, но вече държи да се изкъпе и макар и за кратко да поиграе с играчки в банята.
 

Васида,
Ел, разбира се, че детето ти е най-важното нещо на света! Затова се наслаждавай на времето, в което можеш да му се отдадеш напълно и не обръщай внимание на досадни роднини или на обществото, което се опитва да ни внуши чувство за малоценност, ако нямаме мъжки кариери или ако си признаем, че предпочитаме да сме домакини 
По въпроса за свекървите мога да пиша много. Последната една година заради болестите на Мони се налагаше много да разчитам на баба й, в резултат на което отношенията ни се обтегнаха до краен предел. Никога не съм вярвала, че ще вляза във вицовете за снаха и свекърва, както и че има човек на света, който може да ме извади извън кожата ми и да ме принуди да бъда груба и да изпитвам такива негативни емоции....Но се случи и ми е много болно. Но нямам друг избор и довечера пак ще командировам Мони у тях , защото от снощи е със зверска кашлица и температура. Но поне няма да са в къщи, че тогава стават най-големите панаири.

 Гери, аз приемам поведението на свекърва ми с преобладаващо чувство на съжаление, не си позволявам да изпитвам негативни емоции, защото те ще пречат на мен. Обидата не мога да я контролирам, защото е чувство, провокирано в момента ситуация, но цялостното, което изпитвам към нея, вече ми се получава До сега не съм разчитала на нея, за добро или лошо работи..Ако работя и Влади е болен, ще разчитам на детегледачка. Оставяла съм го 1 път да нощува там и не съм особено доволна, защото след като го взехме се държеше ужасно, все едно не беше моето дете.
 Изборът да остана вкъщи е заради въпросите с неговото здраве и липсата на човек, на който бих могла да разчитам да го гледа, когато си остава вкъщи. Решението е свързано изцяло със ситуацията около Влади. Не ми харесва да съм домакиня, а да съм около детето си, докато то има нужда от мен. Това е днес, утре може вече да няма...

Всъщност относно домакинстването нямах предвид персонално мен и теб, а жените по принцип. За мен домакиня не е мръсна дума, а е именно жена, която се грижи за децата и семейството си, като мотивите за това могат да са от най-различно естество. Бих могла много да пиша по темата за ролята и призванието на жената, защото имам мнение по въпроса и смятам, че много от проблемите в днешното общество (агресия сред децата, разтрогнати бракове и т.н.) произтичат от новите разбирания за реализацията на жената. Малко ми е трудно да преценя коя е по-важната причина у нас за това жените (най-вече тези с малки деца) да работят - финансовата принуда или вътрешната потребност. Аз лично никога не съм стигала до момента "Писна ми да съм в къщи. Кога ще се връщам на работа", което много често чувам от познати. И ако случайно си призная, че ако имах избор, с удоволствие бих посветила поне още няколко години на "домакинстването", ме гледат като полезно изкопаемо. И в никакъв случай не бих си позволила да споделя (само тук ), че искам да живея на село и да гледам кокошки, домати и две щастливи кални деца
 Би ми било интересно какво мислите по въпроса.

Има - Рая. В петък вечерта беше заспала с баща си на фотьойла в хола още в 7 вечерта. Към 8 и чмалко като оправих Нико я поразбудих, за да я облека за съни и да я преместя и чак ми се скара, че не е къпала, а съм ѝ олбичала пижамата. Та си стана, изкъпа се, изми си прилежно зъбките и си легна в леглото и си заспа отново.

И ние проблем със заспиването вечер нямаме. Позволявам им да останат по половин час повече когато имаме празник, или понякога в петък и събота вечер, но обичайно около 21:30 вече са по леглата и заспиват. Рая откакто е на училище си върна обедния сън и се случва да се повърти повече в леглото, но ако го е пропуснала най-късно в 9 вечерта е заспала. Понякога дори Нико уж суче, пък е по-проблемен в заспиването, ако е спал следобяд повече. Имало е вечери, когато Рая сама си казва, че е много изморена и иска да си легне...тогава я изкъпвам по-рано и си ляга и си заспива сама.

Рила, понеже ти пита как разбира Нико положилния подход ще ти разкажа малко за боледуването му тази седмица и как без да искам отбелязах точка в разбирането му за приема на лекраства и капки, дето хич и не ги долюбва иначе...

Днес за първи ден от цялата седмица Нико се събуди без температура и се надявам да започне да се подобрява, че толкова дълго боледуване досета не е правил и доста се бях притеснила.

Гери, искрено ти пожелавам да ти се сбъдне желанието пред новата година.

Време за себе си - така, че да съм сама и да си търся забавления, не ми е необходимо. Достатъчно ми е да имам 1 часа да си потанцувам зумба, но това го правя и с децата и се забавляваме заедно, или пък ми е достатъчно да имам 1 час да отскоча с колелото до центъра и да обиколя магазините - и го правя. А и обичам да излизаме четиримата и да пазаруваме заедно... май ще се окаже, че и аз като Гери предпочитам да прекарвам времето си предимно с децата и мъжа си.

Гери, и аз страдам по къщите ни с двор в Пловдивско и Банкя... За радост на децата тук има толкова места където да се изцапат в пясък, че може би по-лесно го приемат... не знам, още не са изразили категорично мнение за това, но и се надявам да имаме възможност и да поживеем и там лятото...поне 2 месеца.

Не знам защо решихте, че време за себе си задължително значи забавление, купони до зори и т.н. Аз имах предвид наистина време за себе си! Например два часа седмично на фитнес, или кафе с приятелка, безцелна разходка ако щете или обиколка по магазините дори ...
На мен скоро ми се наложи да отида на две обучения почти едно след друго за по няколко часа през уикендите и се почевствах много свежа и заредена с енергия като се прибрах. За това реших, че време за себе си ми трябва било то и само за тези няколко часа през уикенда.  Разбира се , че ми е хубаво със семейството ми и децата ми, но дори ми става още по-хубаво след като съм се прибрала от някъде, още по-мило и общуването ми с децата е още по-пълноценно.
Дали сега ме разбрахте какво имах предвид.
 

sia , аз те разбрах. Аз също ит време на време имам нужда от малко време семо за себе си, но не ми се получава. В работата имам доста ангажименти, прибирам се късно и това ме кара в момента, когато се прибера, да се отдам изцяло на Митко. Той ревнува дори от готвенето... Случва ми се да съм в командировка за по 2-3 дни от време на време и тогава си "открадвам" малко време да покисна по-дълго в банята, да се поглезя, да погледам по-до късно телевизия или да почета. Обиколките по магазините никога не са ми били приятни.

Аз да се похваля какво прекрасно парти имахме в кооператива на Вероники! Всички деца бяха много пораснали и прекрасни (включително и малкия бонбон Снежана). Много съм щастлива, че се видях с част от момичетата (и три момчета) от форума и направо се размечтах за още една "всенародна" среща на мартенчета тази година.
Тъй като напоследък умът ми съвсем го няма, забравих фотоапарат и разчитам на снимки от вас.

Хайде и аз да се разпиша в темата, в която не съм писала повече от година сигурно  

Днес с Мира си изкарахме супер на Кледното парти   Много хубава забава се получи. А ДК и Сн наистина бяха радост за деца и родители   Толкова са пораснали децата, че едва ли щях да ги позная, ако ги видя някъде навън. Голями са ни децата вече  

Нямам време да наваксвам много назад. Само прочетох набързо постовете от тази страница, нещо май за свободното време се говори. Ако съдя по прочетеното, аз май не съм много за пример   Не мога да си кривя душата, че от време на време много се радвам, като нашите вземат децата. Имам нужда от малко време, в което да си правя мои планове без да се съобразявам кое спи, кое яде, кое е нацупено или нещо такова   Днес за 3 часа без децата с мъж ми свършихме толкова неща, колкото с децата щяха да ни отнемат поне цял ден   Откровено си признавам, че вече доста често ги оставям сутрин и вечер да се оправят сами, докато аз върша нещо за себе си. Сутрин обикновено преди работа се гримирам, докато те се мият, обличат и си оправят леглата. Е, не мислете, че са толкова послушни та да вършат всичко под конец - трябва да ги наблюдавам с по едно око какви ги вършат, мъж ми също помага   И примерно ги пращам да се мият по нощница, за да не се налага да преобличаме мокри блузи   През уикенда ги оставям в къщи с мъж ми или на нашите и аз се разхождам из някой мол с приятелка, или мръдна малко на пазар. А кисненето в банята никога не съм си давала  - вися поне по 40мин под душа и после ми трябват мин 20мин за мазане и процедури  И като бяха бебета, мъж ми можеше да се оправи с тях за час и сам  В смисъл намирам малко време, в което не ми се налага очите ми да са на 6   Защото те по отделно са страшно кротки и послушни деца, но заедно са два тайфуна   Макар, че вече явно или свиквам с постоянната лудница около мен, или съм се ошлайфала да ги укротявам - вече излизам сама из мола с двете, ходим на кино. Е, вярно, че в повечето магазини асистентките ни изплащат с облекчение, но какво да се прави   Мира поне спря да се разхожда из седалките по време на филма   Преди й беше трудно да изкара цял филм само на нейната и моята седалка  
Най-много ме изморява вечното им врънкане една-друга   Как намират все да делят нещо не знам. Всичко купувам еднакво и пак има кавги за едно точно определено. И двете са упорити, инатливи и войнствени - никоя не иска да отстъпва пред другата, няма значение дали реално й трябва нещото. Голяма е забава   Нашите не могат да издържат вече много дълго с тях, освен ако не са навън.
Та, такива неща. Няма как да изкарам на такъв режим без почивка   Все пак освен майка съм и жена, съпруга, сестра, приятелка. Открадвам си по малко време и за другите роли  

Хайде стига толкова, че стана роман 

И ние си изкарахме чудесно! Снимала съм много, така че ги кача нещата, само дето някой от видеотата са наобратно що така не знам, ще трябва първо да ги оправя! Ще ги кача някъде и който иска, на ЛС ще му пратя линк за сваляне!
Марти след начална инатлива и срамежлива фаза, беше във вихъра си и кулуминацията беше, когато си измисли песен за Дядо Коледа, щях да падна от изненада! Страхотно просто! А всички бяха толкова разкошни, умилих се, на моменти се просълзих, колко са ни порастнали дечицата и колко са ни мили и прекрасни! Най-хубавото, което имаме! А иначе от него в ДГ за това се оплакват също, като си реши, че не иска, изобщо не работи с другите деца, ставал и отивал да си играе - сега го видях какво е точно и нищо на света не може да го накара да учи! Като си реши се включва и е много концентриран! Много ми е странно това, но не знам как да го променят, ние също не успяхме да го мотивираме, докато сам не си реши, че ще отиде при Снежанка! 
Вероники, мерси много за гостоприемството, на мъж ми много му хареса кооператива, което е голям комплимент, той е мега капризен винаги!
Ние като се прибрахме, дойдоха майстори, които местиха дивани, единият от хола го свалиха в мазето, а този от стаята на Марти - разтегаемия преместиха в хола. Сега най-накрая Марти ще си има стая само за него, а ние ще спим в хола и се надявам да се наспя най-накрая! Тия майстори изместиха плуването, та като ревна това дете, истинска истерия ви казвам! Геройски тръгнаха преди един час за басеина, ама с това време навън, извадих скиорските дрехи да го облека, да не настине! Опасен е Марти, ние само тъпнем, тъпнем!
Тони, супер, че Нико пие лекарствата, това е много голямо постижение! Дано да се разбирате, че на никой не пожелавам истински дръпнато дете! Преди време би бях казвала, как една австрийка позната, супер обучена (беше учителка в училище с деца предумно аутисти), супер позитивна родителка - детето не искаше детето да си мие зъбите до трети клас и не беше приятна картинка! Същото дете не искаше да пие лекарствата и насилствено ги повръщаше, та не веднъж са били по повод в болницата на системи, защото като е нещо сериозно - няма как и я вързваха с каиши - драма голяма!
Наистина много своенравно дете! Същата майка разказваше, че тя е била същата като малка, тя е имала 7 братя и сестри и майка й е казвала, че нямало такова чудовище като нея  ! Затова аз съм убедена, че децата се раждат с характера и особеностите си, генетичното (пък и зодиите - аз вярвам в тях) играе голяма роля и трябва някак си да се напаснат родители и деца, за да стане приятно съжителството!   

Сия, време за кого!?    Аз те разбрах, мисля, много добре. При мен понякога се получава странно - имам нужда от такова време, не мога да си го позволя, но дори и да излезе възможност, аз пък вземам да се дърпам и я пропускам. Шантава работа! Мъжът ми, особено докато беше само едното дете, често ме подканяше да се обадя на някого, да се откъсна малко, а аз все нещо си намирах оправдания и оставах. После с двете вече ми беше откровено гузно, макар че той се справя чудесно с тях, но си е зор, а и някак си и той като е с нас и ми се ще да сме заедно. Абе не знам, може пък да имам от онзи Стокхолмски синдром   А определено ми липсва понякога да се хвана и да отида да снимам, защото ми е кеф или да взема да разместя стаята или някакви такива неща дори. Вече нямам собствена воля   После като ни кажат "Абе вие с баща ми на кино вече не ходите ли" и ще има да ревем пак.  
Определено да бъда само домакиня не е моето призвание. Т.е. обичам да домакинствам, да готвя особено, но имам нужда и от нещо странично. И не е точно работата, а реализацията - да бъда добра в нещо, да се развивам, да постигам нещо. Ако не ми беше трудно с децата, може би щяха и те да ми стигат. Или ето - Шу не работи сега, но все споделя колко ангажименти има извън тези около къщата и децата - това също би ми било стимул. Дори и да са свързани, са нещо по-различно от чистене, готвене, миене, преобличане и т.н. Мен това определено вече ми писна. А и омаловажаването на старанията ми си казва думата сигурно. А и интелектуално някак си ме дърпа назад. Как да го онагледя.... онзи ден се прибирам след работа и нещо си мисля в колата. И изведнъж се "заслушах" в речника и изказа си наум и си казах "Я, връщам се към нормалното!".

Гери, супер, че всичко е излязло бял кахър. Можеше и без него, определено, но се радвам ,че сте си отдъхнали   А по въпроса със селската къща, мисля за ..... съседната къща По 6-ти сепември бяхме в Арбанаси с приятели и с едната мацка особено все това си говорихме и одумвахме къщите по пътя си. Те са по-напред обаче, вече купиха една в нейното родно село. Едни от най-светлите ми детски спомени са за времето, прекарано в Балкана. Покрай работата на баща ми ходехме там за по седмица в дива, едва ли не девствена гора. Не сме спали в бункери, но по цял ден скиторехме точно кални, изподрани и щастливи. А на колко неща ме научи тази дива пустош! Сега като погледна назад, това ми е много по-стойностно от всичките ми градски приключения. И много ми е мъчно, че нямаме възможност да водим децата някъде така - на диво, зелено и водено от природните закони място. Много бих дала, за да мога да им го осигуря.
Гери, може да ти се стори без връзка, но има въпрос. Понеже спомена, че разчиташ на инстинктите си в майчинството, а имам и наблюдения как се справяш - а какви са били отношенията ти с твоята майка и как оценяваш нейното майчинство. Ако е твърде личен въпроса, извини ме и спокойно не ми отговаряй.  
Тони, наистина няма как да ги гледаш по различен начин. Мен това ми е нон-стоп в главата и меря всяка забележка на кантар. Онзи ден Ния тръгна да рисува стената - скарах й се. Никога досега не го е правила и си знае, че не бива. И после гледаме от балкона с мъжа ми как дребният е хванал един молив и се вихри и той. Аз тръгнах, мъжът ми ме дърпа с думите "карай, ще боядисаме", с което се съгласих, ноооо ......... вече се бях скарала на Ния. Та се наложи да вляза и на него да му взема молива. После на нея обясних, че той се учи от кака и въобщееее... Не, че си нямаме нарисувана стена, де. Той после пак докопа молив  

Аз днес се събудих с едно кашлящо дете. На обяд другото повърна много сериозно, а мъжът ми каза, че и него го свивало гърлото и му протичал носа.    А,.... м/у другото и на мен ми смъдеше, кашлям и ми се огъваха краката нещо, но ....... това не се брои. Вчера чистих като бясна, днес не личи. И след 12 минути е понеделник - урааа!
Между другото колко съм зле - в петък сутринта една колежка ми каза какъв ден и аз така да се зарадвах! Представа си нямах, че е минала седмицата  

Ей, да споделите снимки и с тези, дето няма как да присъстват, но ви се радват

Здравейте момичета. На мен малко ми е чоглаво, че два дни с децата само се караме

Свободно време ОБИЧАМ ГО! Откакто мъж ми стана шеф, събота и неделя си е в къщи и непрекъснато излизаме и правим разни работи с децата. Понеделник обаче всички са някъде, вторник също! Обичам го това време! Често седя половин час гледам през пространството на тишина. Обикновено тези два дни чистя, пазарувам, къпя се час, после си оправям косата, краката и тн. Когато имам желание тичам в парка и върша нещата около съществуването ни тук (разговори с общини, документи, болници, майстори и тн.) Обичам тогава да съм си в къщи. Понякога след като заспят децата отивам при приятелка за чаша вино(живее на 50 метра, та ако чашите станат повече пак успявам да се добера до вкъщи ) Много ми харесва че и събота и неделя всички заедно правим интересни неща и се забавляваме. Всъщност поне ние с мъж ми така си мислим , че децата имам чувството че все ще намерят за нещо да се нацупят. Ето миналата седмица бяхме на сууупер интересно място, но Боян се вкисна защото затвориха магазина и не могъл да си купи нищо. А седяхме там от 11 до 6 вечерта. На ресторант ги заведохме с храна от всички късчета на света и шоколадов фонтан - не били гладни и се скараха за едно мини тефтерче, което аз спечелих.
Другото което много обичам да правя сама е когато Яна е на балет, събота сутрин и аз съм без Боян. Взимам апарата и се разхождам из невероятния квартал. Зяпам, снимам и се наслаждавам на аромата на кафе, цветя от частните цветарници и прясно изпечен ръчен хляб. Навирам се във всяка пряка и всяка дупка за да проверя къде ще излезе. Наистина много ценя това си време. Вчера бях с Боян. Взе си ПСП-то защото трябваше да чака пред съблекалните. Заедно се разходихме, минахме през една чарити книжарница където си купи книжка и седнахме да пием кафе. Аз му купих едно любимо негово сокче, каза мерси и се зачете. След 10 мин. си пусна играта. Аз блях в тавана и през прозореца мълчаливо и ми стана супер криво. Казах му го.

Днес бяхме на представлението им в църквата. Много беше хубаво.

И аз чакам снимки

Ех, като ви чета как хубаво сте си изкарали вчера и ми е хем хубаво, хем тъжно, че не бяхме с вас. Очаквам снимките с нетърпение и аз, за да се порадвам на дечицата.

Моето момче втори ден вече е по-добре. Нощес даже си спа добре, защото тези антибиотични капки се оказаха добри и почти спряха хремата и отпушиха нослето му. Доволна съм, че се разминахме само с тях и не се наложи да пие АБ, че явно инфекцията си е била сериозна. Много се радвам, че имахме късмета да попаднем на свестен лекар, който лекува почти без лекарства.

Рила, това което си написала наистина звучи сериозно... Радвам се, че и Нико е достатъчно "разумен" на този етап и само мога да се надявам така да е и занапред.

Бухта, и при нас все още се наблюдава подобно поведение и от страна на Рая и от страна на Нико. Тя никога не е рисувала по стените, а само на хартия, НО дребния ни издебна една вечер когато си бяхме всички вкъщи и нарисува една педя от стената между 2-та радиатора на парното. А определено не го е видял от нея. Друг е въпросът, че тя все още иска и му взима понякога играчка, която той държи в момента. От доста време насам вкъщи се купуват винаги на 2 играчки точно поради тази причина. Въпреки това има проблеми, но далеч не са толкова често както преди 6-8 месеца когато Нико проходи и вече беше неспасяемо положението. Сега Рая е по-толерантна, или ако му вземе нещо от ръцете и той нададе вой тя сама му оставя играчката и си търси втората такава.
Лошото е, че когато тя му вземе нещо, той побеснява и захвърля всичко друго, което държи в ръце, или просто ѝ го издърпва от ръцете и хвърля. Това поведение, колкото и да е странно, ми помага да ѝ обяснявам защо така се получава и какво вероятно чувства той и тя и понякога тя сама стига до извода какво би могла да направи, да за е доволна и тя и бебето. В обратната ситуация, когато Нико издърпа играчка от ръцете на Рая постъпвам по същия начин - гушкам го и му взимам играчката, която връщам на Рая, а с него търсим втората такава. В началото като започна тази конкуренция за стискане на играчки имаше и посягане един на друг и удряне...но малко по малко тези моменти също се разреждат...дано и съвсем изчезнат с времето...

Бухте, за писането по стените една моя колежка беше открила великолепно решение - лист бял картон като ивица по стената до където стигат палавите ръчички и обяснение, че на картона може, а на стената - не. Картона са махнали след като е прегорял "художническия инстинкт" и при двете внучки и не се е наложил основен ремонт след това.

Ел, при Митко имаше такъв период със задължителна баня в "коринцето" с играчки, но след процедурите по сваляне на температура, му попремина мерака, а и в този студ в момента аз не настоявам. Задължително остана миенето на зъбки, но с къпането прескачаме вечери, а и напоследък до късно играем, гледа филмче и вечер аз вече съм умряла за сън, та го уговарем да пропуска банята.

За борбата за играчки - мислех си, че имам кротко и отстъпчиво дете до вчера. На детската площадка често се случва да търпи грубо отношение от по-малки деца и само безпомощно да плаче, но вчера на партито заспориха с Марти за някаква играчка и моето диване посегна да го удари!!! Веднага реагирах и го накарах да се извини на Марти, а той се опита да се оправдае, че бил изнервен, защото било шумно (!?!), но не мина. Говорихме си после пак и се надявам, да е разбрал, че това е недопустимо поведение.
Проблема е, че на площадката (а вероятно и в детската градина) моите съвети го поставят в губеща позиция и даже баща му е на мнение, че трябва да го научим да се защитава. Обаче, как да поставя границата между защита и агресия? Как се справяте вие?