Всичко това и още куп фактори събрани накуп водят до една хронична изнервеност, при която всеки шум е дразнител.
Минала съм през това.
Дразнеха ме децата пред блока, зад блока и в блока, бронхита на съседа, душа на съседката, казанчето на тоалетната у горните комшии, прахосмукачката на съседа отляво, смехът на тинейджъра отдясно, лястовиците под стрехата, кучето на Пешо, котката на Мима, канарчетата на Сашо, рибите на Иван /ко като мълчат, пак ме дразнят/, вартбурга на бай Митьо, мерцедеса на Спиро, шумът на реката, шумът на дъжда, спрете вятъра...ааааааааааааааа
Ако имах калашник - ехееей, кво възпитание щях да им дръпна.
Мента, глог и валериана - за усмихнат ден. Може и нещо по-силно розовко туй ако няма ефект.
И тапи за уши - за здрав сън.
Хубавото е, че тоя период минава и идва момент, когато виждаш в лицата на съседите си не триглави змейове, целящи да ти сговнят и без туй скапания живот, ами нормални хора.