така е, по-сложно става като пораснат. А и дори да са си легнали, по-вероятно е да усетят раздвижването насам-натам. Сигурно като тръгнат по гаджета, поне ще има терен.
Виж целия пост
ако секса не върви...
- Публикувана: 13 окт. 2012, 16:59 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2014, 23:23 ч.
# 136
1 фев. 2013, 03:12 ч.
Начини, Анди – да, но далеч не развод задължително...
Като ви познавам повечето тук – никоя от вас не би хукнала да се разведе, защото с мъжът й не правят див секс ежедневно. И това е съвсем нормално.
Лично аз – да си разбутам семейството и да оставя детето с половин такова – само защото моят не ме почесал – колкото в началото или колкото ми се иска – няма как да стане. Това значи цял живот да се обвинявам после най-малкото...че личния егоизъм е бил пред интереса на детето.
Вече ако се появят и други проблеми – друго. Но обикновено не се появяват – а всеки си намира „начини“
Децата се радват да имат ново семейство, когато усещат/виждат, че в сегашното не вървят нещата. Не си мислете, че децата не виждат, а като са малки приемат още по-лесно всякакви промени.
Тук не става въпрос за няколко дни и повече без секс, става въпрос за цял живот без секс. Освен ако съпругът не се промени чудодейно (да не вярваш).
Виж целия пост
ми то, сексът е като храната - базова потребност у човека, та като нищо и до развод могат да стигнат, ако няма секс или той е незадоволителен! Все единият от двамата ще гръмне психически или ще кривне от пътя.
Начини, Анди – да, но далеч не развод задължително...Като ви познавам повечето тук – никоя от вас не би хукнала да се разведе, защото с мъжът й не правят див секс ежедневно. И това е съвсем нормално.
Лично аз – да си разбутам семейството и да оставя детето с половин такова – само защото моят не ме почесал – колкото в началото или колкото ми се иска – няма как да стане. Това значи цял живот да се обвинявам после най-малкото...че личния егоизъм е бил пред интереса на детето.
Вече ако се появят и други проблеми – друго. Но обикновено не се появяват – а всеки си намира „начини“
Децата се радват да имат ново семейство, когато усещат/виждат, че в сегашното не вървят нещата. Не си мислете, че децата не виждат, а като са малки приемат още по-лесно всякакви промени.
Тук не става въпрос за няколко дни и повече без секс, става въпрос за цял живот без секс. Освен ако съпругът не се промени чудодейно (да не вярваш).
# 137
1 фев. 2013, 09:34 ч.
Написа пълна глупост! Няма дете, което да иска ново семейство! Всяко дете – иска мама и тати просто да престанат да се карат. Защото – когато с ескараш на едно дете – после бързо минава и пак си се обичате. То си мисли и че с мама и тати е така. Трябва да има насилие вече и тормоз – за да поиска да си има ново семейство.
А за усещането – не ви разбирам, честно. Ако вие пред децата си се карате, крещите, обвинявате и обиждате – да, но аз никога не съм си позволила това. Ако е имало проблеми – съм ги решавала без участието на детето. Така че всичко зависи от родителите – дали детето да усети или не. Стига сте си и грали на психолози, защото фактите съвсем друг оговорят. Има сума ти семейства, в които детето като стане на 20 вземе, че разбере – имало любовници, проблеми, мисли за разводи и тн – пък то било щастливо...
Виж целия пост
А за усещането – не ви разбирам, честно. Ако вие пред децата си се карате, крещите, обвинявате и обиждате – да, но аз никога не съм си позволила това. Ако е имало проблеми – съм ги решавала без участието на детето. Така че всичко зависи от родителите – дали детето да усети или не. Стига сте си и грали на психолози, защото фактите съвсем друг оговорят. Има сума ти семейства, в които детето като стане на 20 вземе, че разбере – имало любовници, проблеми, мисли за разводи и тн – пък то било щастливо...
# 138
1 фев. 2013, 09:58 ч.
Ами опитай се, а не натрапвай на другите постоянно твоето мнение!
За теб "глупост" е за други нормалното съществуване. Ако може по-полека с класификациите.
Ти си успяла да си решаваш проблемите без децата-браво, евала.
Но толкова хора има-и познавам, които са на противоположния "бряг", и когато децата стават свидетели на това е най-нормалното нещо да искат мама и тате да са щастливи, та дори и поотделно.
Не знам кои "факти" цитираш, по-скоро не цитираш, но моите наблюдения показват малко по-различни неща.
Виж целия пост
Написа пълна глупост!
А за усещането – не ви разбирам, честно.
А за усещането – не ви разбирам, честно.
За теб "глупост" е за други нормалното съществуване. Ако може по-полека с класификациите.
Ти си успяла да си решаваш проблемите без децата-браво, евала.
Но толкова хора има-и познавам, които са на противоположния "бряг", и когато децата стават свидетели на това е най-нормалното нещо да искат мама и тате да са щастливи, та дори и поотделно.
Не знам кои "факти" цитираш, по-скоро не цитираш, но моите наблюдения показват малко по-различни неща.
# 139
1 фев. 2013, 10:02 ч.
О, я моля те - нищо не натрапвам - само си казвам и аз моето мнение, но понеже е обикновено искрено и прямо - все пречи, нали!?
Виж целия пост
# 140
1 фев. 2013, 10:05 ч.
Напротив, не пречи, дори е добре да има различни мнения, но не забелязах никой да класифицира твоите изказвания като глупости, докато ти го правиш, това имах предвид.
Иначе доста хора мислят като теб, защото явно доста такива примери има.
Виж целия пост
Иначе доста хора мислят като теб, защото явно доста такива примери има.
# 141
1 фев. 2013, 10:15 ч.
От личен опит-хич не е така! Аз пък толкова много исках нашите да се разведат! Майка ми обаче така и не събра смелост да го направи, а толкова и се искаше. Искрено се радвам, че не живеят заедно от 11 години почти. И още нещо децата не се чувстват никак, ама никак добре когато родителите не се разбират, нищо, че няма скандали и т.н. Разбира се, че усещат всичко и започват да задават въпроси...
Виж целия пост
Написа пълна глупост! Няма дете, което да иска ново семейство! Всяко дете – иска мама и тати просто да престанат да се карат. Защото – когато с ескараш на едно дете – после бързо минава и пак си се обичате. То си мисли и че с мама и тати е така. Трябва да има насилие вече и тормоз – за да поиска да си има ново семейство.
А за усещането – не ви разбирам, честно. Ако вие пред децата си се карате, крещите, обвинявате и обиждате – да, но аз никога не съм си позволила това. Ако е имало проблеми – съм ги решавала без участието на детето. Така че всичко зависи от родителите – дали детето да усети или не. Стига сте си и грали на психолози, защото фактите съвсем друг отговорят. Има сума ти семейства, в които детето като стане на 20 вземе, че разбере – имало любовници, проблеми, мисли за разводи и тн – пък то било щастливо...
А за усещането – не ви разбирам, честно. Ако вие пред децата си се карате, крещите, обвинявате и обиждате – да, но аз никога не съм си позволила това. Ако е имало проблеми – съм ги решавала без участието на детето. Така че всичко зависи от родителите – дали детето да усети или не. Стига сте си и грали на психолози, защото фактите съвсем друг отговорят. Има сума ти семейства, в които детето като стане на 20 вземе, че разбере – имало любовници, проблеми, мисли за разводи и тн – пък то било щастливо...
# 142
1 фев. 2013, 11:33 ч.
Никога не съм имала нормално семейство, още от малка виждах как баща ми вика и удря майка ми, винаги ми е било тъжно, но винаги съм искала да спрат.Когато се разделиха стана още по-зле, при кой ще бъда при кой няма да бъда...Стигна се до там, че исках да избягам и от двамата. 
Намеси се и другата жена..аз не я харесвах изобщо,стана манджа с грозде. Та ми остави много "хубави последствия за бъдеще в характера"
Виж целия пост
Намеси се и другата жена..аз не я харесвах изобщо,стана манджа с грозде. Та ми остави много "хубави последствия за бъдеще в характера" 
# 143
1 фев. 2013, 15:44 ч.
От личен опит, точно така е! Моите се разведоха, когато аз бях вече на 25, а според майка ми и се е появило това желание за раздяла за пръв път още преди да се роди брат ми, демек, 22 години по рано. Никога през тези години не съм разбрала, че това е така и дали са били щастливи или нещастни, ние си бяхме щастливи с брат ми,че отраснахме с двамата си родители заедно. Като пораснахме вече, това няма значение за нас.
Това с идеите детето всичко разбира и иска родителите си разделени, но щастливи - да , ама друг път! Трябва да има тормоз от единия родител над другия и то твърдо да е взело страна, т.е. да намрази единия от двамата, та да иска да е само с другия. Но да обича и двамата си родители малко дете и да иска личното им щастие пред възможността да живее с тях заедно, никога няма да го повярвам. Още повече, че съм го изпитала.
Виж целия пост
Няма дете, което да иска ново семейство! Всяко дете – иска мама и тати просто да престанат да се карат. Защото – когато с ескараш на едно дете – после бързо минава и пак си се обичате. То си мисли и че с мама и тати е така. Трябва да има насилие вече и тормоз – за да поиска да си има ново семейство.
Никога през тези години не съм разбрала, че това е така и дали са били щастливи или нещастни, ние си бяхме щастливи с брат ми,че отраснахме с двамата си родители заедно. Като пораснахме вече, това няма значение за нас.Това с идеите детето всичко разбира и иска родителите си разделени, но щастливи - да , ама друг път! Трябва да има тормоз от единия родител над другия и то твърдо да е взело страна, т.е. да намрази единия от двамата, та да иска да е само с другия. Но да обича и двамата си родители малко дете и да иска личното им щастие пред възможността да живее с тях заедно, никога няма да го повярвам. Още повече, че съм го изпитала.
# 144
1 фев. 2013, 15:54 ч.
това с личното щастие на родителите много охотно го повтарят някои психолози, защото и те хляб ядат, а консултират предимно родители, които или са се развели, или са готови да се разведат. Да не са луди, че да казват "децата са егоистични и искат собственото си щастие и спокойствие пред вашето", нали ще умрат от глад, защото никой няма да е готов да им плаща!
Виж целия пост
# 145
1 фев. 2013, 16:19 ч.
Не знам за личното щастие на всички деца по света, но от лични наблюдения мога да говоря за подобен развод след 25 години брак от гледна точка на жената...Децата големи, живеят самостоятелно, ти си пенсионер или в предпенсионна възраст. На едни такива години, в които хич не ти се иска да си сам, разторгваш брака и...не че няма шанс да срещнеш любовта на 55+, но някак си шансовете за тази среща не са същите.
Не бих търпяла връзка с някого, с идеята, че след 30 години ще се разделим. Но аз съм си аз и не мисля, че мнението ми е меродавно.
Виж целия пост
Не бих търпяла връзка с някого, с идеята, че след 30 години ще се разделим. Но аз съм си аз и не мисля, че мнението ми е меродавно.
# 146
1 фев. 2013, 16:51 ч.
Сигурно си чувала вица "който умре по-напред, пък аз ще отида да живея при децата".
Виж целия пост
# 147
1 фев. 2013, 16:53 ч.
Не бях, но ме разсмя
Виж целия пост
Сигурно си чувала вица "който умре по-напред, пък аз ще отида да живея при децата".
# 148
1 фев. 2013, 17:38 ч.
Децата много добре си усещат какво витае във въздуха.
Студена или открита война няма значение.
Аз исках майка ми да се разведе - не го направи, сега след 35-годишен брак продължават да се карат абсолютно всеки ден за същите неща, за които се караха и преди. Избягвам да ходя там, натоварвам се само след 10 мин. престой, побърквам се направо. Детето също не иска да ходи там, само в краен случай като няма друг вариант. Борбите им за надмощие се прехвърлят и за това кой е по-по-най спрямо нея.
Дъщеря ми си е поръчвала късмет от баницата "нов татко", когато беше на 3 г., а баща й не живееше при нас. Разделени сме от 4 г., но в периодите, когато е в БГ живеем заедно като съквартиранти. Не играем театъра "ние сме семейство" и детето е напълно наясно с това, не си прави илюзии. Всеки си има личен живот и не се изнудваме емоционално. В битов план нещата също са разделени.
Виж целия пост
Студена или открита война няма значение.
Аз исках майка ми да се разведе - не го направи, сега след 35-годишен брак продължават да се карат абсолютно всеки ден за същите неща, за които се караха и преди. Избягвам да ходя там, натоварвам се само след 10 мин. престой, побърквам се направо. Детето също не иска да ходи там, само в краен случай като няма друг вариант. Борбите им за надмощие се прехвърлят и за това кой е по-по-най спрямо нея.
Дъщеря ми си е поръчвала късмет от баницата "нов татко", когато беше на 3 г., а баща й не живееше при нас. Разделени сме от 4 г., но в периодите, когато е в БГ живеем заедно като съквартиранти. Не играем театъра "ние сме семейство" и детето е напълно наясно с това, не си прави илюзии. Всеки си има личен живот и не се изнудваме емоционално. В битов план нещата също са разделени.
# 149
1 фев. 2013, 17:43 ч.
Всеки си знае, да. За мен например ситуация – живеем като съквартиранти и детето е наясно – ми е повече от абсурдна. Едно дете може да е наясно, ако родителите са се постарали да му обяснят и изяснят. В такива ситуации обикновено лошия е този, при когото не живее детето.
Виж целия пост
Препоръчани теми