Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Отново се изрази много добре и аз съм на твоето мнение, напълно и изцяло те подкрепям. Много хора вече не са в обкръжението ми и даже не си и спомням за тях, но точно тези хора, които ще се радвам да не виждам няма как да стане. Много сме свързани и единствено се радвам,че не живея с тях и ги виждам само един път месечно. Но както и да е, важното е, че успях най-после да се доверя на някого освен на лист хартия и моята приятелка.
Рози и рози ти трябва да работиш ,като пиар, умееш да убеждаваш и да се изразяваш изключително добре. Много се кефя на няколко човека тук  , които имат дарбата да изразяват мислите си много добре и разбираемо за околните.

Благодаря ви момичета, че ви има!!!

е как успяхте да изпишете 2 страници
ВЕЛИКИ СТЕ, БЛАГО-ДАРЯ

  Това за хлебарката не го знаех, но определено ще ми е от полза  
 Рози, прекрасни и много верни неща си написала  
  Установих, че съм си купила вълшебно яке   Яке, като яке, вярно хубавичко, готин цвят, но просто обикновено ЯКЕ   Обаче днес хората- познати, гледаха на мен по друг начин   Знаех си че ненапразно го купих с такова желание  

Рози, Мила  Благодаря Ви
И аз имам проблем със себе изразяването, не мога да бъда така многословна като вас, затова и рядко пиша, но чета  и много ви се радвам 

Това за хлебарката беше мнооооого гнусно, но и добро, сега всяка моя вредна мисъл ще я определям като хлебарка   

Raboteshta, "поставянето в обувките на другия" работи, когато го правиш, за да разбереш какво го е движило този човек, когато е постъпил така и да осъзнаеш, че е само неговия интерес.  Става дума за разбиране на мотивите на този човек, какво го е движило и най-вече - ясното съзнание, че той е достигнал тавана си в тази ситуация, толкова може, затова така е постъпил.

На мен това ми помага да се отнасям към тези, които постъпват несправедливо към мен - гледам на тях като на един вид увредени, без да имам никаква надменност към тях, по-скоро със съчувстие, защото те толкова могат. Както не бих очаквала от човек-инвалид да тича, така и не бива да очаквам от такъв човек, който в резултат на живота, през който е преминал, е прегърнал толкова различни от моите разбирания - да постъпва, както АЗ смятам за правилно. Няма никаква логика да е така. Аз съм си аз, в резултат на моя живот, той си е той. Много сме различни. Всичко това ми помага да разкъсам тая невидима нишка "не мога да простя" и да се освободя от това, което човекът е извършил, а и от него. Той е различен, аз съм много друга, в моя живот такива хора като него няма. Гудбай.

Рози 

Рози го е казала и го прави по друг начин, но резултатът е същия. Който може да го направи по нейния начин - той е даже по-пряк.  Но и моят води до същото - до изборът какви хора искам в живота си и в главата си. Тези, които не ми харесват, ги отписвам. В един друг форум съм си сложила следния подпис:

Научих да раздавам пътни листи... Вадиш пътния лист, пишеш "пътят, чантата и за "ляп", разписваш го и... вече си спокоен/свободен.
Като се научиш да го правиш, става много по-лесно и просто.

Единственото общо между този човек, който смятам, че е постъпил несправедливо към мен, и мен самата е, че всички грешим. И да, права си, че прощаването на другите минава през това да се научиш да прощаваш на себе си.  Да приемеш, че от една страна, няма начин да не грешиш, докато си на тази земя, и от друга страна, че всичко, което смяташ за грешка сега, впоследствие ще се окаже стъпка към нещо друго, което е важно и хубаво.   

Бог ме постави в ситуация, в която да се развия и да порастна и да отстоявам себе си, да оценя собствените си качества. Щом някой не ме цени, той няма място в моя живот. Щом се държи с мене грубо, нападателно, подло, използващо, подмолно или каквото там се сетите, прав му път. Да си намери такива хора, които ще го търпят или пък ще съответстват на вътрешните му потребности, така че да не го избива на долности разни такива.

Хареса ми този цитат на Рози и Рози
И аз съм съгласна с нещата които е написала тя. Аз също съм направила чистка в живота си . Даже не си спомням кой беше споменал по горе, че понякога си е напълно самодостатъчен е и а з така мога да кажа за себе си, което си е постижение. Познати много приятели малко. Мога да нарека приятелка само сетсра ми. Изполозвачи има и ще ги има винаги, гадняри също. Моята интуиция е изключително развита и много усещам хората, но ги оставям да видя до къде могат да стигнат- така нареченият пробен период и след това, ако не се озъзнаят сами - пътният лист хахахаха(много ми хареса това) . Дори в някой момент ме мислят за "глупава" или по точно оставям насращният да говори повече, както се казва давам поле за действие, и след това идва заветният удар(разбира се ако се осер .....т). Има много по-важни неща обаче в живота от това, да се борим с глупаците. Оставям ги да пасат а за мен е най важно ЗДРАВЕТО, за мен и моите близки. Който иска де е с мен или до мен или да е мой приятел вратата е отворена за искатинксите хора.
Пожелавам ви да сте здрави и много щастливи всички тук.

Аз се научих, че не всички хора могат да ме харесват и обичат в моето обкръжение. Когато го осъзнах, почнах да се грижа за себе си. Престанах да полагам усилия да ме приемат Осъзнах ,че напразно съм си губила времето и силите.  За момента аз също съм си само достатъчна. Изобщо не ме вълнува дали искат да продължат или не общуването си с мен.Престанах да се терзая и аз да търся контакт защото така трябва.   Приех, че всеки човек идва в моя живот за някакъв урок на който да ме научи. Почнах да се научавам да казвам Не. Приятелите си ги избирам аз.  Обаче роднините и всички останали са ми бонус  изненада, която не винаги е приятна. Когато се научих да ги отсявам и да си отстоявам позицията ,живото ми стана по лек.Ето една статия по въпроса - Да се научим да казваме Не.
http://www.mamazavinagi.com/t2283-topic

Имайте смелостта да отказвате молби за услуги и компромиси, когато не желаете
да го правите. Ако я нямате, придобийте я! Бъдете себе си! Не живейте
за мнението на хората и не се опитвайте да сте им угодни.

 Напълно подкрепям всичко написано. Много дълго се борих за одобрението на някакви хора, за приятелството им и много страдах от обидите и забитите в гърба ножове. И защо? Такава загуба на време и енергия, такава драма и сълзи  В момента, в който прецених, че тези хора нямат място в живота ми, понеже имаме доста различни разбирания за приятелство, се абстрахирах от всички и тръгнах по пътя към откриване на себе си. Бях се загубила в стремежа си да се харесвам на другите и да изпълнявам условности, чужди очаквания. Бях забравила коя съм, стремях се да се превърна в нещо, което всъщност не харесвам. Няколко месеца по-късно попаднах в тази тема, за което мога само да Благо-Даря на Вселената.
 Като дете макар да имах много приятелчета си бях самодостатъчна и когато останех сама със себе си никога не ми беше скучно    Сега отново се уча на това.  Истински приятели имам- може да са 4-5 и да не успяваме да се виждаме често, обаче са хора, които ме обичат, и на които мога да разчитам всеки момент. Имам добри познати, колежки, с които сме в чудесни отношения и знам, че ще привлека още хора в живота си, ако така е добре за мен и за тях.
 У повечето хора има някакъв стаден инстинкт- да са винаги в група, винаги част от цялото, от общоприетото, да бъдеш харесван и одобряван от масата, а ако се опълчиш срещу това стадо, си оставаш маргинал, внушават ти, че си ненормалник някакъв  Аз никога не съм можела да бъда част от стадо, вече знам, че и не искам да бъда- не че съм нещо повече или по-малко от останалите. Просто всички сме различни и имаме индивидуалност, дадена ни от Бог, която трябва да обичаме и да не крием 

shiningsmile
Според мен всеки може да бъде от стадото, трудното е другото ..... това, което се стремим ние да постигнем или сме постигнали. А това клише, че когато човек е положителен и се харесва сам себе си, го харесват и другите е така. Аз съм забелязала по себе си, сигурно и други саго забелязали. В дните когато съм намръщена, негативна и лоша привличам само такива хора или ми отвръщат със същото и е нормално. Когато съм положителна, усмихната и обръщам по малко внимание на клюките, интригите и хората свързани с тях привличам положителни хора. И друго съм забелязала. Като, че ли хората жадуват да общуват с положитени личности. Сякаш са им някак интересни и различни. Дори завиждат, че не могат да бъдат такива, защото са погълнати от злобата си. Радвам се че не съм такава и че открих всички вас за подкрепа. Стремя се да бъда положителна и да съм над нещата.

 



Ето ти едно пожелание от мене... че да имаш избор на стил, а цветята вече ги знаем кои са 

относно приятелството, многооо, многооо отдавна (когато бях 6-ти клас), учителката ми по бълг. език и литература (която беше много мъдра жена, надявам се още да е такава) ни сподели, че........

не ти е приятел този, който плаче с теб, когато ти плачеш,
приятел ти е този, който се радва С теб, когато ти си радостен

когато си на 12 години, не намираш голям смисъл в "разни мъдрости" от възрастни учителки, но сега съм сигурна, че всичките ми съученици, запомнили тези думи са открили смисъла!

права си е жената, много хора могат да ти съчувстват за проблемите, а колко около тях се радват на успехите ви- еми, само тези, който ви обичат от сърце

При мене пък критерият за приятелство е този човек, на когото мога, искам и споделям проблемите си, вълненията, личното, съкровеното и това, което ме вълнува. Ако нямам стремеж да му споделя, ако се притеснявам, ако нещо ме ограничава - било то страх, срам, да не натоваря, да не ангажирам..., значи този човек за мене е познат.

Приятелите са тези, но които мога да дам душата си, което означава човек, който е създал у мене усещане за уют в общуването ни такъв, че да посегна да му разкажа онова, което малцина знаят независимо от окраската. И това независимо от събитията в живота ни в годините заедно. Аз съм много приказлива, но реално нещата, които за мене са важни, знаят малко хора. Лесно се сближавам, лесно подхождам с позитивизъм, около мене за щастие има само хора, които се радват на щастието ми, на хубавото в моя живот. Другите съм ги отлъчила.

Аз лесно допускам хора до себе си по отношение на споделяне на разбирания и мисли. Често пъти разказвам мои преживявания без конкретни имена и детайли. Малцина са онези, които знаят цялата истина в голия й буквален вид. Реално има един единствен човек, който знае абсолютно всичко. Благословен да е. Имам още 5 - 6 много близки хора, които знаят огромен обем от важното за мене.

Това, което съм забелязала за себе си, е, че лесно имам склонност да се сближавам до определено ниво, лесно вдигам хора, които интуитивно са ми допаднали и във времето общуваме добре в категорията на довереници до определена степен. Ако обаче някой от тези хора сгафи, той има само един втори шанс. След това го изтривам от живота си. Аз формални отношения отказвам да поддържам. Или някой ми е близък, или е чужд.

И да отбележа деня, в който се навършва една година от най-голямата промяна, която реших и предприех в живота си!!!



Този ден е днес и ви черпя по случая.

Да има за всички по много - щастие, здраве, любов, нежност, страст, красота, младост, сила, очарование, обожание, обич, топлина, близост, сливане, сбъднати мечти......

Рози и рози