Приятелски отношения с колегите - за или против сте?

  • 4 577
  • 65
Одобрявате ли приятелски отношения между колеги или предпочитате да не смесвате личния живот с работата? Пускам темата, защото отново си изпатих след споделяне на лични неща с колежка, която ми се усмихваше и правеше на добронамерена, а ме е "обадила", изпяла на някого. Embarassed
Виж целия пост
# 1
Добрите отношения в колектива винаги са от полза.

Лошото е, когато имаш колеги, които ти се пишат приятели, но в един момент се оказва, че с други колеги са повече приятели, отколкото с теб. Оставала съм изключително неприятно изненадана от колежка, на пръв поглед интелигентна и свястна, но зад гърба ми - змия, грозни и необясними за мен коментари по мой адрес. Затова за мен правило е да не споделям много подробности от личния живот на семейството ми. И никога не съм грешала в този подход. Аз не разпитвам, държа и мен да не ме разпитват. Трудно се сприятелявам с колеги в смисъл на истинско приятелство, семейни вечери заедно и т.н. За щастие, има и такива колеги, с които можеш да си изкараш много приятно на кафе или нещо такова. Зависи от хората, с които ще имаш късмета да работиш.
Виж целия пост
# 2
Склонна съм да имам приятелски отношения с някои ако ми е симпатичен,но не и,само защото сме на едно място.
Виж целия пост
# 3
Ние имаме камери на работа и една змия миналата година напусна, след като Биг Брадър я прослушал какви ги говори. Иначе колежките ми и шефовете са страхотни, като малко сплотено семейство сме. Няма как да не се захапем понякога, но бързо ни минава, излизали сме семейно всички заедно, помагаме си, съпругът на колежка дори кръв за моят съпруг. Фирмата е семейно ориентирана и това много ми харесва. Всеки познава всеки, децата ни играят заедно.
Виж целия пост
# 4
Били сме приятели, в смисъл на хапване на обед заедно и говорене на сравнително лични неща (семейства, хоби). Не сме излизали заедно през уикендите или вечер след работа. Не са продължавали тези контакти след напускането на единия на работното място. С жени ми се е случвало, с мъже не.
Сега работя с екип от мъже и понеже сме много малко на брой, си знаем и кътните зъби, семействата, хобитата и всичко, но сме далеч от приятели.
Честно казано, на мен не ми зависи от мястото, където съм срещнала някого, дали ще ми стане приятел. По-скоро смятам, че вече ми е трудно да завържа приятелство. Thinking
Виж целия пост
# 5
Против.
Научих го по гадния начин. Вече много внимавам какво споделям.
Виж целия пост
# 6
По принцип съм за. Но с уговорката, че приятелски отношения и приятелство не е точно едно и също.

Ако сте приятели и когато спрете да бъдете колеги, значи наистина сте приятели.
Иначе просто ви обеднява някакъв общ интерес или проблем.
Лично аз предпочитам да съм в добри отношения с колегите си и да имам какво да си кажа с тях през обедната почивка примерно, без това нещо да е непременно свързано с работата. Когато имам и други общи теми с тях, това е едно от нещата, които ми дават чувството, че съм на мястото си.
Виж целия пост
# 7
За.
Само,че с хора,които наистина си заслужават и с които и извън работата би могъл да се сприятелиш.
А не само,защото обстоятелствата го налагат.
Избирателно.
Виж целия пост
# 8
За колегите - ЗА,
за сприятеляване с шефовете - твърдо ПРОТИВ!
Виж целия пост
# 9
От всичките си местоработи до сега /малко на брой/ са ми оставали чудесни приятелства. Хора, с които освен бира след работа, споделям живота си - отглеждаме заедно децата си, празнуваме празници, споделяме мъки....... общо взето сме заедно на сватби и погребения  Mr. Green.
Просто службата е едно от местата, където може да срещнеш някой, който да ти е бъде приятел.
Виж целия пост
# 10
Точно до миналата година бях на твърдото мнение - против. Но май много зависи от фирмата.
Едно е нещото, което не се е променило във времето за мен - лицемерието, интригите и простотиите са оружието на нисшите, но не ги подминавайте, щото понякога им вършат работа.
Виж целия пост
# 11
Зависи от много обстоятелства и най-вече от позицията на която са назначени.
Моята най-добра приятелка ми беше колежка почти 8 години и се сприятелихме в работата. Но мога да кажа, че от доста колегиални приятелства, само това се оказа истинско.
Даже се е случвало с нея да се караме и спорим по служебни въпроси, но това не сме го смесвали с личните отношения. Но в повечето фирми такова приятелство е трудно постижимо. В повечето случаи сприятеляването между колеги в един момент се оказва проблем както за тях, така и за останалите.
Виж целия пост
# 12
На мен пък са ми много смешни някои колеги, които са назначени като шеф на някой си отдел ( а те са всевъзможни отдели и дето се вика ръководители повече от изпълнители има), как изкуствено си придават важност, а то на лицето им е изписано, че са прости хорица и нямат и изградени навици да ръководят. Особено пък като ми се занадуват на мен, дето нямам нищо общо с техния отдел и как им се глади косъма като ги заговарят на г-н Еди Кой Си.
Виж целия пост
# 13
Работата ми е такава, че колегите ми са все в други градове и рядко се виждаме. Ако има някое обучение, семинар. И то е за по 1-2дни. Така че, поддържаме основно професионални отношения, няма кога да се сприятеляваме.
За мен това е ок., не съм от хората, които имат особено желание да споделят или да се сприятеляват. А и 99% от хората не ме харесват по принцип. )
Бях за малко в голям колектив миналата година. Отново поддържах нормална комуникация, но приятелства, категорично не.
Виж целия пост
# 14
Между другото аз като казах, че зависи от позициите, имах предвид точно ръководните позиции и останалите. Според мен шеф, които се сприятели с някой от подчинените си не е ОК. Като ръководител няма право да дели колектива на приятели и неприятели. Иначе приятелства на равностойни позиции са си напълно в реда на нещата.
Аз съм била свидетел на следното - на сутрешното кафе се разказва от служител, как те семейно и на шефа семейството ходили еди къде си, за да си играят децата и т.н. И разни разбирания за обяди, гледане на мачове, срещи след работа, ходене по рождени дни и други. Много е грозно. Пък и такива шефове и служители не оцеляват дълго. Все се намира някой "да им скрои шапката". Шефа, ако е интелигентен човек, би трябвало да се държи еднакво към всички що се касае до този вид отношения. Не може да демонстрираш приятелство с някого, който трябва да ръководиш. А останалите да подсмърчат отстрани.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия