Зависи от хората. С тези, с които сме се "харесали", сме запазили приятелските отношения. Въпреки това, единици са хората, с които навлизам в лични подробности и това се е случвало години, след като не сме работили заедно. За мен приятелските отношения не са равнозначни на допускане в най-личния периметър.
Виж целия пост
Приятелски отношения с колегите - за или против сте?
- Публикувана: 24 окт. 2012, 18:44 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2012, 18:36 ч.
# 15
24 окт. 2012, 22:16 ч.
# 16
25 окт. 2012, 11:56 ч.
Май съм против, нямам колеги с, които бих споделила лични неща или бих правила нещо в извънработно време.
Виж целия пост
# 17
25 окт. 2012, 12:10 ч.
Под приятелски отношения не винаги се разбира да дрънкаш на колегите си подчарашфни изпълнения ли снахо-свекървенски драми, например.
Аз под приятелски отношения на работното място разбирам сговорчивост, лоялност, приятна атмосфера, шеги, понякога кино или събиране, обмяна на разни приятни неща - книги, филми, ако щеш по някой домашен сладкиш и прочие.
За мен неприятелска атмосфера в работата винаги е била напълно немислима и абсурдна. Такъв ми е характерът. Понякога аз самата съм твърда и безкомпромисна, но не и за сплетни и махленски скандали. А за унижаване на хора на работното място - просто за мен това е драма, жестока.
За съжаление не винаги човек може да контролира това, особено в по-големи екипи. И аз самата съм изпитвала разочарования, но стремежите ми винаги са били да има комфорт. За мое щастие 90% от колегите, с които пряко работя са сговорчиви и разбрани, човечни, пък останалите 10% се опитвам от моя опит вече да не ги възприемам съвсем отрицателно, ми да съм компромисна, щото си давам сметка, че екип от 100% готини хора е малко труден за осъществяване. В този смисъл не с всички може да си приятел до степен на дълбоки споделяне, но като цяло държа на приятелска атмосфера.
Виж целия пост
Аз под приятелски отношения на работното място разбирам сговорчивост, лоялност, приятна атмосфера, шеги, понякога кино или събиране, обмяна на разни приятни неща - книги, филми, ако щеш по някой домашен сладкиш и прочие.
За мен неприятелска атмосфера в работата винаги е била напълно немислима и абсурдна. Такъв ми е характерът. Понякога аз самата съм твърда и безкомпромисна, но не и за сплетни и махленски скандали. А за унижаване на хора на работното място - просто за мен това е драма, жестока.
За съжаление не винаги човек може да контролира това, особено в по-големи екипи. И аз самата съм изпитвала разочарования, но стремежите ми винаги са били да има комфорт. За мое щастие 90% от колегите, с които пряко работя са сговорчиви и разбрани, човечни, пък останалите 10% се опитвам от моя опит вече да не ги възприемам съвсем отрицателно, ми да съм компромисна, щото си давам сметка, че екип от 100% готини хора е малко труден за осъществяване. В този смисъл не с всички може да си приятел до степен на дълбоки споделяне, но като цяло държа на приятелска атмосфера.
# 18
25 окт. 2012, 12:34 ч.
От работата си имам най- добрите приятели.
Нож с две остриета е, но навсякъде приятелите могат да бъдат такива.
Няма начин и такива взаимоотношения да не влияят на работата и обратното.
Виж целия пост
Нож с две остриета е, но навсякъде приятелите могат да бъдат такива.
Няма начин и такива взаимоотношения да не влияят на работата и обратното.
# 19
25 окт. 2012, 12:35 ч.
При условие, че човек прекарва минимум 8 часа сред колегите си, да има прекалено официална или напрегната атмосфера, е дори вредно.
Знам хобитата на колегите ми, знам кого да попитам за отглеждане на цветя, кого - за готварска рецепта, кого - за нова книга или приятна дестинация за пътуване. Споделяме стандартни неща - за заведения, гледани филми, прочетени новости - неща, които разведряват строгата служебна обстановка, но и които бих споделила с всекиго другиго - съсед, непозната жена в парка, и т.н.
Личният ми живот обаче си е личен. Телефонните си разговори провеждам само насаме, не коментирам членовете на семейството си, а за съкровени мисли и чувства да не говорим.
Тоест - и близост, но и дистанция. Не е непостижимо, щом и най-големите любопитки не ми задават лични въпроси. Всеки си очертава периметъра, и това е.
Виж целия пост
Под приятелски отношения не винаги се разбира да дрънкаш на колегите си подчарашфни изпълнения ли снахо-свекървенски драми, например.
Аз под приятелски отношения на работното място разбирам сговорчивост, лоялност, приятна атмосфера, шеги, понякога кино или събиране, обмяна на разни приятни неща - книги, филми, ако щеш по някой домашен сладкиш и прочие.
Аз под приятелски отношения на работното място разбирам сговорчивост, лоялност, приятна атмосфера, шеги, понякога кино или събиране, обмяна на разни приятни неща - книги, филми, ако щеш по някой домашен сладкиш и прочие.
При условие, че човек прекарва минимум 8 часа сред колегите си, да има прекалено официална или напрегната атмосфера, е дори вредно.
Знам хобитата на колегите ми, знам кого да попитам за отглеждане на цветя, кого - за готварска рецепта, кого - за нова книга или приятна дестинация за пътуване. Споделяме стандартни неща - за заведения, гледани филми, прочетени новости - неща, които разведряват строгата служебна обстановка, но и които бих споделила с всекиго другиго - съсед, непозната жена в парка, и т.н.
Личният ми живот обаче си е личен. Телефонните си разговори провеждам само насаме, не коментирам членовете на семейството си, а за съкровени мисли и чувства да не говорим.
Тоест - и близост, но и дистанция. Не е непостижимо, щом и най-големите любопитки не ми задават лични въпроси. Всеки си очертава периметъра, и това е.
# 20
25 окт. 2012, 13:10 ч.
Работя сред адски много хора, а с голяма част от тях прекарвам повече време от това с близките ми.
Имам приятелски отношения и с мъже, и с жени, излизаме по заведения, поддържаме връзка дори когато някой смени работата.
В резултат на това имам много близки в почти всички големи компании и няколко пъти съм сменяла работата си за по-добра позиция точно благодарение на тези ми контакти
Виж целия пост
Имам приятелски отношения и с мъже, и с жени, излизаме по заведения, поддържаме връзка дори когато някой смени работата.
В резултат на това имам много близки в почти всички големи компании и няколко пъти съм сменяла работата си за по-добра позиция точно благодарение на тези ми контакти
# 21
25 окт. 2012, 13:11 ч.
Ами моята колежка ме пита за най-голямата ми мечта (която за добро или лошо няма нищо общо с професията ми и образованието ми...) и аз бях честна... и сега съжалявам. Става въпрос точно за хоби, което къде на шега, къде насериозно споменах, че ако има как бих превърнала в професия. А тя явно го е разбрала като намек, че уж не ми е харесвала моята професия. Абсолютен faux pas и повече за мечти, амбиции и бъдещи планове йота няма да кажа на колега. Май по-добре е да се говори за филми, заведения и музика, от колкото за бъдещите планове. Някои хора като осъзнаят, че има хора с амбиции по-големи от техните гледат да ги стъпкат.
Виж целия пост
Знам хобитата на колегите ми, знам кого да попитам за отглеждане на цветя, кого - за готварска рецепта, кого - за нова книга или приятна дестинация за пътуване. Споделяме стандартни неща - за заведения, гледани филми, прочетени новости - неща, които разведряват строгата служебна обстановка, но и които бих споделила с всекиго другиго - съсед, непозната жена в парка, и т.н.
# 22
25 окт. 2012, 13:41 ч.
Май по-добре е да се говори за филми, заведения и музика, от колкото за бъдещите планове.
За каквото и да говориш, винаги има възможност да те разтълкуват превратно, за справка - форума
Нищо по-лесно от това, да кажеш, че харесваш психотрилъри, и да те изкарат психично увреден, или ако се интересуваш от енология - да ти излезе име на окаян алкохолик
Всичко е в "дозата", и правилната преценка на човека, който стои насреща. А това идва с опита, понякога - за съжаление и горчив.
Виж целия пост
Май по-добре е да се говори за филми, заведения и музика, от колкото за бъдещите планове. За каквото и да говориш, винаги има възможност да те разтълкуват превратно, за справка - форума
Нищо по-лесно от това, да кажеш, че харесваш психотрилъри, и да те изкарат психично увреден, или ако се интересуваш от енология - да ти излезе име на окаян алкохолик Всичко е в "дозата", и правилната преценка на човека, който стои насреща. А това идва с опита, понякога - за съжаление и горчив.
# 23
25 окт. 2012, 13:43 ч.
За съм. При нас си знаем всичко за всички, и шефове и подчинени, и то от сто години. Недоразумения и конфликти се получават при голямо текучество на персонал, с времето всичко се изглажда и напасва.
Виж целия пост
# 24
25 окт. 2012, 13:44 ч.
Най-добре съм се чувствала на три от местоработите си, където с повечето колеги съм била приятелка и поддържам контакт с тях и до днес. Но това, че някой ми е колега не значи, че по презумция ще ми стане приятел. И съм внимателна какво все пак споделям, особено, ако говорим за колеги по-високо в йерархията от мен.
По-скоро съм "за", но ако приятелството си дойде от само себе си, не да си го налагаме като задължително.
Виж целия пост
По-скоро съм "за", но ако приятелството си дойде от само себе си, не да си го налагаме като задължително.
# 25
25 окт. 2012, 13:53 ч.
Абсолютно против 
С колегите добронамерени и дипломатични отношения, но в никакъв случай споделяне на лични неща. Има си граница за допустимото интимничене. Моят опит показва, че много малко са хората, които могат да разберат къде трябва да спрат в близостта и това им навлича доста неприятности и конфузни ситуации.
Виж целия пост
С колегите добронамерени и дипломатични отношения, но в никакъв случай споделяне на лични неща. Има си граница за допустимото интимничене. Моят опит показва, че много малко са хората, които могат да разберат къде трябва да спрат в близостта и това им навлича доста неприятности и конфузни ситуации.
# 26
25 окт. 2012, 14:02 ч.
Против съм. Колегиални отношения по-пасват. До сега от работно място имам само една по-близка дама, но не работим вече заедно - тя напусна. Пак се виждаме. С другите колеги отношенията са ми обрани - говорим си общи приказки и по-лично ако споделим как са децата. И въпреки всичко няма големи тайни между нас, особено които работим над 5-6 години тук. С времето човек по малко се разкрива по един или друг начин. Но аз когато и да съм споделила нещо - след това винаги има негативен отзвук и то за моя сметка, и се съобразявам и то доста.
Виж целия пост
# 28
25 окт. 2012, 14:07 ч.
Не мисля, че между колеги може да се получи качествено приятелство, вероятността да се получи качествено предателство е много по- голяма.
Абсолютно изключвам възможността да се сприятеля с колежка или колега, говоря в истинския смисъл на думата, а не лафче за ежедневни неща или сплетни по адрес на колежка или колеги.
А приятелство между шеф и служител е просто абсурдно. Но си има такива гъзоблизци, които на всяка цена държат да са ,, приятели ,, с шефа и го приемат едва ли не като кариерно израстване.
Виж целия пост
Абсолютно изключвам възможността да се сприятеля с колежка или колега, говоря в истинския смисъл на думата, а не лафче за ежедневни неща или сплетни по адрес на колежка или колеги.
А приятелство между шеф и служител е просто абсурдно. Но си има такива гъзоблизци, които на всяка цена държат да са ,, приятели ,, с шефа и го приемат едва ли не като кариерно израстване.
# 29
25 окт. 2012, 15:43 ч.
Мадам Дьо Помпадур,
едни от най-близките ми хора - бих казала и приятели, са вече бивши колеги, с които и тогава и сега имам изключителни отношения.
Всичко зависи от хората и от типа работа
Виж целия пост
едни от най-близките ми хора - бих казала и приятели, са вече бивши колеги, с които и тогава и сега имам изключителни отношения.
Всичко зависи от хората и от типа работа
Препоръчани теми