Текст на диктовка за втори клас

  • 36 549
  • 47
# 30
Напълно безсмислен текст за диктовка, глупав и несъобразен.

А що се отнася до книгите с ужасите мисля че оказват влияние на нервната система най често в бъдеще .
Ей ме на. До 15 бях изчела всичко от братя Грим, минах после и на Стивън Кинг /неговото творчество следя и до днес/, Дийн Кунц и де що има вампирско, пиратско, приключенско, зомбита, момбита, вещици и т.н. Чак днес се чудя няма ли да направят някой красив вампирски филм, тези любовни трепети вече ми станаха прекалено сладникави.
Нервната ми система е жестока. Пролука няма. Спокоен, толерантен човек съм, който трудно можеш да извадиш от равновесие. Щерката е тръгнала по моя път като гледам, ама детските филмчета за вампири са, абе детска приказка, то няма какво да те уплаши в тях, пък книгите. Все пак да не забравяме, че страшното в книгите си го сътворяваш ти, т.е. колко ще е страшно зависи от твоето въображение.
Кейси сподели някое заглавие за моята третокласничка, че приключва с последния Хари Потър и се чудя какво да и предложа да чете вече. Може и на лични.
Виж целия пост
# 31
Моето дете например,като гледа нещо по-страшничко/детско/,после сънува кошмари. Аз също отдавна не гледам любимите си психарии,защото после ме спохождат в сънищата Laughing

Има разлика между гледане (внушават ти готови образи) и четене (образите си ги създаваш сам, според личния си опит и, може би, гузната си съвест).  Simple Smile
За едно дете вълкът може да е болен и нещастен, за друго - свиреп и кошмарен.
Но и в страшните образи няма нищо лошо, когато са съзнателно и целенасочено предоставени, именно с цел да плашат. Страхът е мощно възпитателно средство и не само при децата. Ако сега ги плашим с Кумчо Вълчо, който изял Червената шапчица, защото не послушала майка си, утре в училище ще им покажат медицински филми за венерическите болести, които са още по-гадни и страшни от разпрания и зашит корем на вълка, малко по-късно пък от Червения кръст ще им прожектират филми с катастрофи, та а дано се светнат какво се случва, когато караш пиян и т. н.
Да не говорим за вечния страх от глоби, данъци и други джобопребъркващи страхотии, които ще ни плашат цял живот.
Проблемът не е в страхотиите, а в това как ще ги възприемем. И ако не реагираме адекватно, да разберем каква е причината.
Виж целия пост
# 32

Има разлика между гледане (внушават ти готови образи) и четене (образите си ги създаваш сам, според личния си опит и, може би, гузната си съвест).  Simple Smile

Точно така. Филми на ужасите и досега не мога да гледам, но и аз като Tsv, залепнах за Кинг и Кунц, още като започнаха да ги издават у нас през 90-те. Затова сега се радвам, като гледам колко голям избор имат децата, дори и на тази тематика, и която липсваше у нас навремето. Хем е страшна, хем е адаптирана като за 8-10 г.

Tsv , видях че "Книга за гробището" е преведена и на български. Мисля че дори и на теб ще ти хареса
http://www.helikon.bg/books/61/157084_kniga-za-grobishteto.html
Goosebumps поредицата, също са започнали да я издават. При момчетата е много популярна.

Аз също навремето се възмущавах от приказките и езика в тях. Но, децата ни порастват и е съвсем нормално да са обсебени, както от принцеси, така и от страхотии. Поднесени в един добър и качествен вид, за съответната аудитория, си е удоволствие да ги четеш.

Извинявам се са спама...
Виж целия пост
# 33
А що се отнася до книгите с ужасите мисля че оказват влияние на нервната система най често в бъдеще .

Подкрепи го с факти, моля.

Ами ето - когато хората страдат от  някакви разстройства на съзнанието винаги ги питат за детството им. Явно тогава стават най големите поражения на психиката без да се осъзнават и при провокация на нервната система като възрастни се отключват проблемите. Не че при всеки се случва....има различни типове нервна система и различна поносимост.
Виж целия пост
# 34
Само да добавя че този текст ми се вижда смешен, но все пак остава в мозъка на детето и не е ясно в бъдеще дали няма да се тълкува от подсъзнанието по друг начин при други обстоятелства вече. Но при всички случаи мисля че е глупав текст, напълно може да се мине и без него, а да се диктува нещо интересно.
Виж целия пост
# 35
Приказките, книгите, филмите и музиката сами по себе си не могат да нанесат никакви вреди никому.
Психично здравият човек чрез страховитите образи изживява и изхвърля собствените си страхове. Освобождава се от тях, и продължава напред само със здравословната доза страх, за която говори кака Сийка по-горе.
Психично болният може да отключи реакция от всичко - включително от вида на разцъфнало цветенце или миловидно котенце.

Да се свеждат процесите в човешката психика до прости връзки като "играеш с пистолетче - ставаш агресивен", "буташ бебешка количка - ставаш гей", или "гледаш ужаси - полудяваш" са, как да кажа, твърде елементарни...
Виж целия пост
# 36
Говориш неща които едва ли разбираш. Защо тогава никоя майка не иска детето й да бъде плашено, стряскано и подобни неща ? Защото детската психика е незряла и няма такава здравословна доза в нея. Дори сънищата при децата са ужасни и могат да отключат някои неврози. Но тук става дума за безумното съдържание в текста на диктовката, някой да съзира някакъв смисъл в него  newsm78
Виж целия пост
# 37
Говориш неща които едва ли разбираш.

Добре, че темите изобилстват от големи разбирачи като теб, да обясняват на непросветените, че иначе мъкаааа  Joy

Но тук става дума за безумното съдържание в текста на диктовката, някой да съзира някакъв смисъл в него  newsm78

Перифразиран диалог от приказка, включващ изучавани в момента правила. Ни повече, ни по-малко смисъл от "Мама мие Мими" и "Ема има мама" в първи клас  Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Дори сънищата при децата са ужасни и могат да отключат някои неврози.

Не ми се мисли какъв живот живеят някои деца, за да сънуват такива ужасни сънища. Че чак и неврози да се отключват...  Confused
Не приказките, а някой друг е за бой в случая.
Виж целия пост
# 39
Не ми се мисли какъв живот живеят някои деца, за да сънуват такива ужасни сънища. Че чак и неврози да се отключват...  Confused
Не приказките, а някой друг е за бой в случая.

Не трябва да се абсолютизира. Децата са различни, с различна емоционалност, психична устойчивост. Моите явно са прекалено емоционални. Вместо да пожелавам "приятни сънища", синът ми винаги ме моли да му пожелая да не сънува нищо, защото винаги сънувал кошмари. Ходи, говори насън ... Така е от малък, а считам, че живеем съвсем нормален живот.
Аз също като дете много се боях от "страшните вицове", които си разказвахме. Спомням си и че бях изхвърлила една играчка-пират, защото си въобразявах, че нощем оживява ....
Виж целия пост
# 40
А пробвала ли си да се консултираш с психолог? Аз не бих живяла спокойно, ако детето ми всяка нощ сънува кошмари.  Confused
Виж целия пост
# 41
Не, не го приемам за аномалия. Просто е емоционално по-неусточив (но това е до тип нервна система, от бебе си е така), както и с доста развинтено въображение.
Виж целия пост
# 42
Не намеквам за аномалии. Понякога най-обикновена случка остава в паметта на детето и впоследствие "създава" проблеми, чийто израз са кошмарните сънища.
Имам предвид действителни случаи с мои познати. Например, в един от тях се оказа, че някакъв битов инцидент дотолкова е стресирал детето, че години след това сънува кошмари, въпреки че всички отдавна са забравили за случката, включително и самото дете. Чак при разговора с психолога то си припомня за инцидента и лъсва истинската причина за кошмарите. Скоро след това те спират, с малко помощ от психолога и родителите.
Мисълта ми е, че едно реално падане от пързалката или смърт на близък роднина, например, е много по-стресиращо за детето от страхотиите в приказките. Най-големите ужаси се крият в реалния живот, не в книгите.
Виж целия пост
# 43
... Най-големите ужаси се крият в реалния живот, не в книгите.
Точно така е.
А понякога именно страшните приказки помагат на детето да визуализира страховете си и да осъзнае, че всъщност само на страха очите са големи.
Виж целия пост
# 44
Изкуството, в частност литературата, приказките, независимо дали са сужасяващи или вдъхновяващи съжети, както при възрастните, така и при децата помагат да се преработят някакви несъзнавани преживявания. Доказано е, че несъзнаваното може да бъде провокирано само чрез несъзнавани импулси, а вживяването в една картина, книга, приказка, история прави точно това. Литературният вкус не е психоаналитечен знак за нищо и драмата тук в темата е малко като да кажеш на едно дете да не плаче. Ако спре да плаче няма да спре да му е мъчно, по същият начин, ако не чете страшни истории няма да спре да го е страх. Хигиена на страшните истории може да е нужна за деца до 2-3 годишна възраст, които не разбират, нямат достатъчно опит и нямат капацитет да фантазират заедно с историята. за тях върви Мечо пух и по- прости истории. За след това не съм чела или чула нещо негативно за четенето на каквото и да е. Само секти като антропософите са против на животни да се приписват човешки качества, но това пък си е тяхна работа, докато не станем антропософи не ни касае, предполагам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия