Та не, аз не вярвам, че един човек може да е стабилен и здрав психически, ако са имали болни отношения вкъщи.
Иначе, особено син към майка е трудна работа да се справи, да се откъсне щом е научен да отговаря за нея и нейните здраве, щастие и прочее.
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 1 май 2026, 16:59 ч.
# 150
3 ноем. 2012, 10:01 ч.
Та не, аз не вярвам, че един човек може да е стабилен и здрав психически, ако са имали болни отношения вкъщи.
Това е ясно, затова казах, че за радост често психопатите харизват детето в друга къща да го гледа някой друг, тогава щетите е вероятно да са по- малки.
Иначе, особено син към майка е трудна работа да се справи, да се откъсне щом е научен да отговаря за нея и нейните здраве, щастие и прочее.
Виж целия пост
Та не, аз не вярвам, че един човек може да е стабилен и здрав психически, ако са имали болни отношения вкъщи.
Иначе, особено син към майка е трудна работа да се справи, да се откъсне щом е научен да отговаря за нея и нейните здраве, щастие и прочее.
# 151
3 ноем. 2012, 20:56 ч.
Освен изброените, хората остават и защото имат нуждата от майка. Всеки има нужда от майчина грижа, дори и като възрастен, и затова като някакви кученца се връщаме там, където ни бият. От личен опит не мога да кажа какво се случва с финансово и семейно независими деца на такива родители, защото моята майка почина точно след като аз се отделих. Идея си нямам дали бих продължила да я търпя. Имам приятели с такива майки и те продължават да общуват с тях и е много трудно.
Виж целия пост
Виждам и в темата, че много от децата на такива майки продължават да си общуват често с тях. Освен надеждата и чувството за отговорност нямам друго обяснение, но пък ако някой е склонен да сподели ще е полезно.
Освен изброените, хората остават и защото имат нуждата от майка. Всеки има нужда от майчина грижа, дори и като възрастен, и затова като някакви кученца се връщаме там, където ни бият. От личен опит не мога да кажа какво се случва с финансово и семейно независими деца на такива родители, защото моята майка почина точно след като аз се отделих. Идея си нямам дали бих продължила да я търпя. Имам приятели с такива майки и те продължават да общуват с тях и е много трудно.
# 152
3 ноем. 2012, 21:30 ч.
Дотук стигнах само, като се напиша ще продължа да чета...
Тсв, мнениеята ти досега съвпадат с моето.
Да кажем, че моят случай е подобен. Може би не толкова страшен като описания на 1ва страница, но все пак. Според моето скромно мнение майка ми може да се причисли към описанието частично. Лично аз имам късмет, може би, че тя замина в чужбина, когато бях на 14 и в къщи настана много приятно спокойствие.
Разликата в отношението на майка ми към близките ѝ, и тази на останалите майки към техните близки я установих към 11 години. И все ми се искаше да имам друга майка. Странно чувство. А факта, че тя замина ми даде и други отправни точки за анализиране в отношенията между хората. Не знам какво би било станало ако не беше заминала. Сега сме на 3000км и определено разстоянието ми е в голяма полза. Вече манипулациите ѝ не вървят пред мен. Понякога ме жегват, но оставям времето да покаже дали е имало и друг подход от нейна страна. Обикновено се оказвам права и не е толкова страшно, както тя го представя.
В момента сестра ми е близо до нея и нещата не са розови. Доколкото съм говорила със сестра ми- тя много я мисли и няма тази смелост да отреже някои нишки от въжето.
Виж целия пост
Бoяна преди да стигнеш до рязането трябва да си осъзнал, че това не е нормално. Как да стане ако не виждаш друг модел? Това е живота ти. Някак дълбоко в себе си усещаш, че нещо не е както трябва, но не можеш да го формулираш. Иска ти се да е различно, но не знаеш какво точно. Цял живот ти е набивано в главата, че отсрещната страна е права, а това твоето са пубертетски глупости. Мен ли ще учиш, още имаш мляко около устата? А другите ти казват, че е нормално в пубертета да отхвърляш авторитети, което още повече затвърждава в теб убеждението, че ти не си прав. И те смачква още повече. Необходима е невероятна сила, за да се изправиш в пубертета и да си признаеш, че имаш нужда от помощ. На външен човек.
Нещо подобно е като с домашното психологическо насилие. Жертвата не осъзнава, че е жертва, а си мисли, че си го е заслужила. Още повече, че "насилието" е психологическо и е трудно да се отдели от обикновено неразбирателство.
милинка да лека е дистанцирането - психическо и/или физическо, но е адски трудно да го направиш когато си дете. Защото за да се дистанцираш психически първо трябва да си уверен в себе си, после да се обичаш /може и да не е в тази последователност/, а децата израсли с такъв индивид не усещат неговата любов към себе си за да я отразят и да я почувстват в себе си, т.е. да се обикнат.
Нещо подобно е като с домашното психологическо насилие. Жертвата не осъзнава, че е жертва, а си мисли, че си го е заслужила. Още повече, че "насилието" е психологическо и е трудно да се отдели от обикновено неразбирателство.
милинка да лека е дистанцирането - психическо и/или физическо, но е адски трудно да го направиш когато си дете. Защото за да се дистанцираш психически първо трябва да си уверен в себе си, после да се обичаш /може и да не е в тази последователност/, а децата израсли с такъв индивид не усещат неговата любов към себе си за да я отразят и да я почувстват в себе си, т.е. да се обикнат.
Дотук стигнах само, като се напиша ще продължа да чета...
Тсв, мнениеята ти досега съвпадат с моето.
Да кажем, че моят случай е подобен. Може би не толкова страшен като описания на 1ва страница, но все пак. Според моето скромно мнение майка ми може да се причисли към описанието частично. Лично аз имам късмет, може би, че тя замина в чужбина, когато бях на 14 и в къщи настана много приятно спокойствие.
Разликата в отношението на майка ми към близките ѝ, и тази на останалите майки към техните близки я установих към 11 години. И все ми се искаше да имам друга майка. Странно чувство. А факта, че тя замина ми даде и други отправни точки за анализиране в отношенията между хората. Не знам какво би било станало ако не беше заминала. Сега сме на 3000км и определено разстоянието ми е в голяма полза. Вече манипулациите ѝ не вървят пред мен. Понякога ме жегват, но оставям времето да покаже дали е имало и друг подход от нейна страна. Обикновено се оказвам права и не е толкова страшно, както тя го представя.
В момента сестра ми е близо до нея и нещата не са розови. Доколкото съм говорила със сестра ми- тя много я мисли и няма тази смелост да отреже някои нишки от въжето.
# 153
3 ноем. 2012, 21:38 ч.
Освен изброените, хората остават и защото имат нуждата от майка. Всеки има нужда от майчина грижа, дори и като възрастен, и затова като някакви кученца се връщаме там, където ни бият. От личен опит не мога да кажа какво се случва с финансово и семейно независими деца на такива родители, защото моята майка почина точно след като аз се отделих. Идея си нямам дали бих продължила да я търпя. Имам приятели с такива майки и те продължават да общуват с тях и е много трудно.
Права си, каквато и да е майка, друг не може да я замести. Това е и най- тъжното.
А мислите ли, че на момчетата, на мъжете им е по- трудно да се справят с такава майка? Все е майка, но при момичета поне ми изглежда по- лесно, сякаш мъжете и в късна възраст не просто поддържат връзка, а си се въртят на шиша на манипулацията. Може и да бъркам, затова питам, все пак от няколко случая генерални изводи не могат да се правят.
Виж целия пост
Виждам и в темата, че много от децата на такива майки продължават да си общуват често с тях. Освен надеждата и чувството за отговорност нямам друго обяснение, но пък ако някой е склонен да сподели ще е полезно.
Освен изброените, хората остават и защото имат нуждата от майка. Всеки има нужда от майчина грижа, дори и като възрастен, и затова като някакви кученца се връщаме там, където ни бият. От личен опит не мога да кажа какво се случва с финансово и семейно независими деца на такива родители, защото моята майка почина точно след като аз се отделих. Идея си нямам дали бих продължила да я търпя. Имам приятели с такива майки и те продължават да общуват с тях и е много трудно.
А мислите ли, че на момчетата, на мъжете им е по- трудно да се справят с такава майка? Все е майка, но при момичета поне ми изглежда по- лесно, сякаш мъжете и в късна възраст не просто поддържат връзка, а си се въртят на шиша на манипулацията. Може и да бъркам, затова питам, все пак от няколко случая генерални изводи не могат да се правят.
# 154
3 ноем. 2012, 21:48 ч.
да, и аз мисля, че на момчетата им е по-трудно. Освен това повечето остават да живеят с майките си до доста късна възраст. Но и момичета има в тази ситуация. Но и аз не искам да генерализирам, случаи всякакви.
Виж целия пост
# 155
3 ноем. 2012, 22:10 ч.
Това е част от майка ми. Постоянно някой и мисли злото, краде я и т.н. Все ще съди някой и дава подобни съвети на останалите. Но не е безчувствен, просто любовта и понякога има странни проявления като контрол и даване на безброй ужасни съвети.
Виж целия пост
Янечек, а децата как го приемат? Децата, когато не са деца на въпросния човек много трудно могат да бъдат преметнати. по детски начин те много точно определят водещите черти на човека.
те си търсят жертви, защото от това се хранят, буквално и преносно. Това им е забавлението и начина на живот- да манипулират и да контролират. Не знам да е установено, че страдат освен, ако в случаите, в които не успеят да постигнат целта си. Те не изпитват обич, не могат да бъдат емоционално наранени от другите. Изключая параноидните психопати, но те просто смятат всички за врагове, някои водят нескончаема кореспонденция с институции, водят дела и виждат злонамереност във всяко действие на другите.Специалистите го обясняват с проекцията на собствената им личност върху другите. (Преразказвам, пак с уговорката, че не съм психиатър или психолог, вероятно е да не е точен преразказа ми)
От всичко написано дотук забелязах,че всеки такъв индивид,който определяме като психопат,има нужда от жертва.Дали е близък,дете,семейство просто трябва да има някой ,който да поеме неговата осъзната агресия.Може би това е проекцията на неговите чувства,доколкото той или тя е способен на такива-да превърне някой в жертва.Вероятно това е изкривяване в емоционалната сфера.Отношенията,макар и с близък човек се превръщат в отношения палач-жертва. Може би неосъзнато да изпитват страдание,че нямат нормална изява на чувствата,но това не води до корекция,а до по-голяма агресия спрямо реципиента.
# 156
3 ноем. 2012, 22:39 ч.
Това е част от майка ми. Постоянно някой и мисли злото, краде я и т.н. Все ще съди някой и дава подобни съвети на останалите. Но не е безчувствен, просто любовта и понякога има странни проявления като контрол и даване на безброй ужасни съвети.
Може да има някакво разстройство с параноя, да не е психопат. Някои отклонения, макар да не правят хората безчувствени, правят живота и общуването с тях много трудни. Но когато е болест и болния страда като че ли е по- лесно да се справиш, не знам.
Виж целия пост
Това е част от майка ми. Постоянно някой и мисли злото, краде я и т.н. Все ще съди някой и дава подобни съвети на останалите. Но не е безчувствен, просто любовта и понякога има странни проявления като контрол и даване на безброй ужасни съвети.
# 157
4 ноем. 2012, 00:11 ч.
Това е част от майка ми. Постоянно някой и мисли злото, краде я и т.н. Все ще съди някой и дава подобни съвети на останалите. Но не е безчувствен, просто любовта и понякога има странни проявления като контрол и даване на безброй ужасни съвети.
Може да има някакво разстройство с параноя, да не е психопат. Някои отклонения, макар да не правят хората безчувствени, правят живота и общуването с тях много трудни. Но когато е болест и болния страда като че ли е по- лесно да се справиш, не знам.
аз мисля, че тя наистина има проблем някакъв, параноята е само част от цялата картина... Казвала съм ѝ, че трябва да се прегледа, но естествено тя го приема толкова лично, че 
Според нея няма проблем... Вярва си и си прави филми. Отправя зловещи заплахи, за да постигне целите си. Агресивна и стига до бой. Странна работа е. Понякога ми се иска да и отворя очите, но най-вероятно ще си загубя времето, а и не ми се занимава, защото ще има големи истерии. Както някои вече писаха- на тази възраст и ако човек не е убеден, че трябва да се промени, няма как да стане...
Виж целия пост
Това е част от майка ми. Постоянно някой и мисли злото, краде я и т.н. Все ще съди някой и дава подобни съвети на останалите. Но не е безчувствен, просто любовта и понякога има странни проявления като контрол и даване на безброй ужасни съвети.
Според нея няма проблем... Вярва си и си прави филми. Отправя зловещи заплахи, за да постигне целите си. Агресивна и стига до бой. Странна работа е. Понякога ми се иска да и отворя очите, но най-вероятно ще си загубя времето, а и не ми се занимава, защото ще има големи истерии. Както някои вече писаха- на тази възраст и ако човек не е убеден, че трябва да се промени, няма как да стане...
# 158
4 ноем. 2012, 02:16 ч.
Който наистина търси практически подход в такива ситуации:
Лилиан Глас "Отровнитв хора"
и по-теоретична:
д-р Чарлз В. Форд
"Психология на лъжата. Как да се защитим от лъжи и измами"
Виж целия пост
Лилиан Глас "Отровнитв хора"
и по-теоретична:
д-р Чарлз В. Форд
"Психология на лъжата. Как да се защитим от лъжи и измами"
# 159
4 ноем. 2012, 13:56 ч.
Бояна.... 
трудна тема,но се записвам да следя,в някаква степен и аз сблъсквам с подобно поведение.
Виж целия пост
трудна тема,но се записвам да следя,в някаква степен и аз сблъсквам с подобно поведение.
# 160
4 ноем. 2012, 19:20 ч.
Колкото повече чета такива теми, толкова повече се чудя дали аз не влизам в графата "психопат". Дотолкова, доколкото виждането ми на света е много различно от това на 99 процента от хората, показва опитът. Да не говорим колко пъти са ме обявявали за невъзможна, неразбираема- и въпреки това не съм се опитвала да се адаптирам. Не съм се опитвала да съставя мнението си така, че да е хибрид от мненията на няколко човека, системи, убеждения. Не, то си извира от вътрешната ми същност.
Разликата е, че не съм зла. Но пак съм невъзможна...особено за хората без въображение.
Виж целия пост
Разликата е, че не съм зла. Но пак съм невъзможна...особено за хората без въображение.
# 161
4 ноем. 2012, 19:24 ч.
Темата не е за теб, мамасита, не си психопат, не всеки различен човек е психопат, както и не е нужно, за да се впишеш да имаш идентично виждане за света с останалите. Ако респектираш общите правила, дори и да не си съгласна с тях си и нормално социално адаптирана. Няма да откраднеш, да убиеш, да причиняваш болка на детето си нарочно и прочее. Ако имаш да кажеш нещо за психопатите или за злите хора- давай, сигурно имаш някакъв опит с такива или поне наблюдения.
Виж целия пост
Колкото повече чета такива теми, толкова повече се чудя дали аз не влизам в графата "психопат". Дотолкова, доколкото виждането ми на света е много различно от това на 99 процента от хората, показва опитът. Да не говорим колко пъти са ме обявявали за невъзможна, неразбираема- и въпреки това не съм се опитвала да се адаптирам. Не съм се опитвала да съставя мнението си така, че да е хибрид от мненията на няколко човека, системи, убеждения. Не, то си извира от вътрешната ми същност.
Разликата е, че не съм зла. Но пак съм невъзможна...особено за хората без въображение.
Разликата е, че не съм зла. Но пак съм невъзможна...особено за хората без въображение.
# 162
4 ноем. 2012, 23:19 ч.
Познавам. За съжаление, когато споделих в този форум, повечето ме обявиха за луда, неблагодарна и изобщо ужасен човек. Както и да е.
Не е леко, но е по - добре да стане така, за да се самосъхрани човек, иначе ще се побърка.
Можех да следвам мечтите си, можех да бъда много нещаа, но вече е твърде късно за повечето, за едно обаче се радвам - че се осъзнах и поставих граници. Цената е висока, винаги.
Тежко е и винаги се питаш дали си постъпил правилно.
Виж целия пост
Не е леко, но е по - добре да стане така, за да се самосъхрани човек, иначе ще се побърка.
Можех да следвам мечтите си, можех да бъда много нещаа, но вече е твърде късно за повечето, за едно обаче се радвам - че се осъзнах и поставих граници. Цената е висока, винаги.
Тежко е и винаги се питаш дали си постъпил правилно.
# 163
4 ноем. 2012, 23:25 ч.
Разбира се, че ще те сметнат за луда и лоша, и в темата се каза защо става така, на нормалните хора ни е трудно да приемем, че истински и крайно зли хора съществуват не само във филмите и престъпния свят. Съжалявам, че си срещнала това.
Ако не е нахално като молба, би ли разказала накратко какъв е случая и как успя да се осъзнаеш и измъкнеш?
Виж целия пост
Ако не е нахално като молба, би ли разказала накратко какъв е случая и как успя да се осъзнаеш и измъкнеш?
# 164
4 ноем. 2012, 23:46 ч.
Изтривам този коментар, защото както казах, се старая да избягвам разпалване на конфликта.
А тук мненията ми се четат от познати на споменатата жена, които доносничат естествено.
Не ми пука от мнението им, но не мисля да им давам поводи за сеир и наливане масло в огъня.
Имам нужда от спокойствие.
Ако някой има желание да му дам съвет за справяне в подобна ситуация, може да ми пише на лични.
Виж целия пост
А тук мненията ми се четат от познати на споменатата жена, които доносничат естествено.
Не ми пука от мнението им, но не мисля да им давам поводи за сеир и наливане масло в огъня.
Имам нужда от спокойствие.
Ако някой има желание да му дам съвет за справяне в подобна ситуация, може да ми пише на лични.
Препоръчани теми