Невъзможните хора в живота ни

Разбирам те, виждала съм това и именно, заради такива случаи пуснах темата. В такава ситуация е най- лошо да си сам. Много ти благодаря, че писа, сигурна съм, че ще е полезно и на други. Искрено съжалявам за преживяното, но ти се възхищавам за куража. Мнозина остават в този капан завинаги

За нищо 
Така е това е капан, от който трудно може да се измъкне човек.
Осъзнах, че искам да бъда пълноценен и нормален човек, доколкото ми е възможно, защото последствия винаги има.
Силно се надявам да не се отразят на детето ми и да съм далеч от тоззи модел на родителство, градящ се на манипулации, предателство и емоционално изнасилване.
 

Има ли такива хора в живота ви? Знаете ли как да се справите с тях?

имам , да , макар и не родител като при теб ,
краят на отношенията е единственият възможен изход ,
зависи от това , което може да издържиш и колкото повече може да носиш на тормоз , толкова по-зле за теб - толкова повече ще понесеш ,
независимо от загубите ( моите са огромни ) и страданието , когато си мисля по темата , все пак отгоре излиза  чувството на облекчение , че всичко е свършило ...

Аз нямам такъв родител, слава Богу. Просто около мен има няколко човека с такъв родител, единия вече е покойник и заради тях пуснах темата.
Благодаря за споделеното, наистина се надявам хората с такъв проблем да намерите тук някаква подкрепа и да дадете кураж и на други да се справят.

И аз си имам един - баща ми.
Определила съм го като психопат много отдавна.
Именно заради него започнах сериозно да чета психологическа литература.
Четох, мислих, ревах, пък накрая избягах от него.
И до ден днешен контактите ни са ограничени до учтивия минимум.
Говоря си с него, виждаме се.
Но просто този човек е ужасно отровен.
Не знам майка ми как го е издържала. Че накрая тя се разболя от рак. И тогава и дойде акъла да го тури малко "на място" и какво е причинил на децата и. Ама късно.
Аз се справих. Но не че се хваля, просто осъзнавам че имам железен характер. Някой друг на мое място можеше да стане и сериен убиец.
Още нещо - той не може да води нормален разговор с никого. Просто хваща някога за слушател, дудне му поне час, а ако почне да му противоречи го завира в миша дупка.

Аз както казах се интересувам само как аз лично и семейството ми да се опазим що-годе здрави и нормални, не желая да я променям и да я анализирам. Да беше дете, бих изпитвала вина че не съм се справила по-добре, но това е човек на възраст, който е затвърдил този модел на поведение дълги години, и няма никакво желание да се промени.
При мен се получи точно така, че няколко години като дете живях отделно от нея и баща ми, което до голяма степен ме предпази от най- страшните "капани" на вината и зависимостта.
Всъщност заради това и никога не сме били особено близки, но все пак- майка ми е, и съм очаквала да имам най- голямо разбиране от нея, но уви. Много ме  е наранявала, ниското самочувствие и  до днес ми е по дифолт, изобщо...последствия има, каквото и да си говорим.

Описанието веднага ми напомни на Бернарда Алба.
Познавах човек с характеропатия, силен и манипулативен, белязал живота на две поколения след себе си.
Нямам обаче база за сравнение, а това е ценно, за да се определят правилно качествата на човека и да се отделят от самия човек.
Може би стабилонстта на вътрешния свят спасява при контакт с такива хора. Един вид затвори изкупление са това - дано не бъркам с определенията.

Виждам, че повечето, които споделяте за роднинство с такъв човек продължавате да общувате с него. От един потребител поне прочетох, че обича този човек, въпреки всичко. Ако човека е наистина такъв, какъвто е описан в линка от първа страница защо контактувате с него/нея? Щом контакта носи само болка, а почти всички казахте, че само пълното скъсване спасява от тази отрова, защо не срежете връзката завинаги? (Знаете, че не е заяждане този въпрос, напротив, като страничен наблюдател това ми е най- необяснимо по темата, а и в живота)

Досега само четох,но след въпроса на Бояна,ще се включа и с отговор:Защото съм единствената,която му се обажда и от време на време ходи да го вижда.....и съм постоянно нащрек,че може да му се случи нещо и няма на кой да звънне,нито някой ще разбере,че е имал проблем или не дай си Боже,стане нещо фатално....
Отделно,че ми е единствения останал наблизо,близък роднина....

Иначе,за протокола-баща ми е.Отрови живота на майка ми/въпреки,че години наред я молехме да се разведат,тя също не искаше да го остави,защото знаеше,че няма кой друг да го погледне и трае.....а и явно си го е обичала...или поне му беше свикнала....знам ли/.След смъртта й,го поканихме да дойде вкъщи за известно време/да се освести,защото беше доста внезапно и шок-а беше голям за всички/,но след 6 месеца ежедневни сканадали и опити да ме разведе,превъзпита,да наложи неговите възгледи и начин на живот+обилни количества алкохол и запои от сутринта,вече бях на предела на силите си....и след една негова проява,която просто няма как да коментирам тук,си събрах децата и багажчето и се изнесохме от собствения си дом.....Благодарна съм на съпруга ми,че изтърпя всичко това и че ме подкрепяше...както и,че имахме къде да отидем.....

Това е свръхчовещина.    Давам го и като отговор на Бояна.

От малодушие, от разбиране на неговия проблем, от това да има контакт с детето си

Люба, а той поне мъничко оценя ли твоята човечност?  Разбира ли се това?

Бояна прочетох само първата ти публикация, интересна тема. Позволи да изясня, знам че би трябвало ти да си по-наясно, но това което описваш не е ли социопатия, а не психопатия?
Интересно е също, какво би следвало да прави един родител, установявайки, че детето му е роден социопат (психопат). Познавам хора с евентуален такъв проблем.
Сега се връщам да чета, може би е обсъждано.

Ако човека няма чувства, не е способен на обич и няма съвест защо вярвате, че има човешка нужда от контакт с детето си?
Частта с човещината я разбирам, може един паднал човек за заслужава да го подминеш, но въпросът е, че ти не заслужаваш да си този, който ще подмине паднал човек. Но това се отнася до човек болен, в крайна нужда и тн. Когато човека е здрав и прав си казвам, че контакта продължава, защото все пак другата страна вярва, че този човек не е безчувствен. Или още стои в капана?

Извинявам се, че сипвам сол в раните ви, просто ми е трудно, чисто човешки да си го обясня. Тук говорим да сложиш своето добро на второ място, да се пожертваш малко или повече, но в името на какво? Говорим за случаите, в които този родител или роднина не е в крайна нужда, съдбата му не е в твоите ръце.

'Кафе с мед' Психопатите никога не са в една категория, преобладаващите черти водят до това квалификацията да е социопат, нарцистичен психопат, параноиден и тн. Но ми е трудно да бистря психиатрична терминология, дадох я само като отправна точка, защото "лош човек" е много наивно и детинско определение. Това не е болест, не се и лекува, а преди да вкарат психопатите към други личностови разстройства, при които има страдание, беше пределно ясно, че това е просто тип личност и от това, което е страдат само околните.

За децата не бих посмяла да коментирам, дори специалистите не смеят. Още повече, че при децата е много трудно да се правят подобни заключения, чисто медицински, има много здравословни и психологически проблеми, които могат да накарат едно дете да изглежда безчувствено и зло, а то реално да е жертва, да е пострадало здравословно или от психологически тормоз.

Не,продължава да смята,че всички са против него и аз най-вече......Не,спира да ми намила,че не съм добра дъщеря,майка,съпруга,че едва ли не съм се провалила,щото нямам собствен бизнес,не си използвам образованието за да работя по специалността,взела съм си беден мъж и т.н.....но,това отдавна не ме притеснява/научих се да си го пускам покрай ушите/.....Обаче,явно,колкото и да си мисля,че съм силна-не съм,защото тялото ми буквално ме предава...И,знаете,ли кое е комичното-като ме оперират или съм по болниците,гледам да не научи,защото после слушам едни тиради,колко се е притеснявал и как заради мен не е спал,ял и т.н....Честно,сега като се замискля и аз не мога да дам разумно обяснение,защо  все пак си причинявам контактите с него.....и отговора е може би,че така ме е възпитавал и ми е вменил такова чуство за вина,което колкото и да подтискам,все изплува....