Невъзможните хора в живота ни

  • 509 921
  • 8 593
# 1 725
Това с улегването ми е противно. Не е честно, не толерирам.
Преди 19 години се зарекох повече да не поддържам контакт. Толкова години, имало е моменти на съмнение, но на скоро разбрах, че това е било едно от най - мъдрите ми решения.
Виж целия пост
# 1 726
Животът въобще не е честен, в честност вярват малко хора.
Виж целия пост
# 1 727
Да така е - и както не е честно да си правиш гаргара с беззащитното си малолетно дете, така сега си сърбат попарата. И другата страна вече се убеди, че животът не е честен.
Виж целия пост
# 1 728
Улягането често се ползва като аргумент или пък извинение, да търпиш емоционално насилие.

Не. Няма да "улягам" и да простя на родителя ми психопат. Не мисля да го правя, ако ще и да ме нарекат незряла, неулегнала и т.н.

Обществото, а и като цяло неразбиращите хора, от добри подбуди или не съвсем, са склонни да пробутват всякакви слогани, които реално са много вредни за хора, преживели насилие в детството си. И говорим за системно насилие. Въпреки че не е нужно човек да се оправдава, каквото и насилие да  е преживял.

Майката знае най-добре.

Родителите винаги те обичат и ти мислят доброто
, придружено с обясненя как ти може би просто не го осъзнаваш, или те не умеят да си изразяват любовта.. ъъъ, не, не че не умеят, те просто не я изпитват, и ми позволи  да знам повече за моето семейство, отколкото ти знаеш!, *намигане*

Все пак са те възпитали и отгледали

Един ден ще съжаляваш, че не си говориш с тях



и много други клишета.

Но човек трябва да слуша себе си и тялото си, ако някой не ти влияе добре, системно, ами няма причина да е в живота ти, пък бил и в най-тясна роднинска връзка.
Виж целия пост
# 1 729
Абе то лесно да го напишеш. Но да не дава Господ вашите деца след години, когато остареете, не сте им вече нужни и изперкате, да ви съдят, упрекват, обсъждат, плюят по форуми. Че има кофти хора, има. Че има изперкали, има. Че старостта променя човека и той уж от любов и криворазбрана грижа върши тъпотии. Да. Но ако е непоносимо, дистанцирайте се. Нали не живеете заедно, какво има да се чудите. Опитайте да простите, да разберете, че нямате вина и продължете напред, с чиста съвест. Тя ще ви е нужна някой ден. Confused
Виж целия пост
# 1 730
Моля ти се.

Има голяма разлика между старческо изперкване, обикновено несходство в характерите, и това да те отглежда психопат, покриващ всички критерии.

Трудно е да се разбере от някой, който не го е преживял. Та той, неопитния, даже не може да си го представи. Няма такава концепция в ума си, живее с един определен наивитет за семействата, за майчинството, за бащинството, любовта и т.н.

Като сложим в картинката и факта, че истински токсичните хора, разни ЛР-та и подобни НЕ показват своята отвратителност показно пред обществото, и ми става ясно.

Разбирам, защо не разбираш! Wink
Виж целия пост
# 1 731
Абе то лесно да го напишеш. Но да не дава Господ вашите деца след години, когато остареете, не сте им вече нужни и изперкате, да ви съдят, упрекват, обсъждат, плюят по форуми. Че има кофти хора, има. Че има изперкали, има. Че старостта променя човека и той уж от любов и криворазбрана грижа върши тъпотии. Да. Но ако е непоносимо, дистанцирайте се. Нали не живеете заедно, какво има да се чудите. Опитайте да простите, да разберете, че нямате вина и продължете напред, с чиста съвест. Тя ще ви е нужна някой ден. Confused

Защо говориш за старост? Проблемите, за които става дума са от детството, т.е. родителите ни са били на по 20-25.
Виж целия пост
# 1 732
"...а не да търся възмездие, да водя мислени диалози с тях и тн. Ето тази крачка ако успея да направя, може би ще има светлина и за мен:)"

 На това му казват: Да простиш. Не да забравиш, а да спреш да го мислиш и да спреш да водиш мислени разговори. В които обясняваш своето мнение и се надяваш да бъдеш разбрана. Приеми, че няма да те разберат.
  И когато мислените разговори спрат, тогава откриваш спокойствието. Тогава разбираш, че си скъсаала пъпната връв и си пораснала. И вече не се притесняваш - те какво мислят, а разбираш, че си направила най-важното за себе си и децата си.
Виж целия пост
# 1 733
Аз още имам комплекс да съм по-добрата майка. Мисля и си изчислявам - дъщеря ми е на 14 /примерно/, когато аз съм била на 14, майка ми е била на 37. Защо е постъпила така?
Аз пък ще направя иначе.
Голяма гордост ми е, че вкарах дъщеря ми в хубаво училище, а майка ми е проявила абсолютна небрежност, когато аз съм била 7 клас.
Простила съм им отдавна.
Виж целия пост
# 1 734
Такъв опит има и положителни страни. Моите родители са ме неглижирали в тинейджърска възраст, което обаче ми е дало възможност да съм по-самостоятелна и да избера къде и какво да уча. Не помня да са ми давали насоки или да са се занимавали с моите кандидат гимназиални вълнения. Дори на родителски не идваха от един момент натам. Даваха поне пари за уроци и очакваха от мен да уча.
Виж целия пост
# 1 735
Не беше толкова весело. Баща ми беше тотално зле.
Аз харесвах биологията - какво, лаборантка ли ще ставаш? Не става.
Исках в Приложното - какво, художничка ли? Не става.
Българския и езиците ми вървяха - никой не ми показа как се кандидатства в езиковите.
Аз сама се записах в езикова паралелка в близкото училище. Въобще никаква подкрепа, само отпор.
Виж целия пост
# 1 736
Такъв опит има и положителни страни. Моите родители са ме неглижирали в тинейджърска възраст, което обаче ми е дало възможност да съм по-самостоятелна и да избера къде и какво да уча. Не помня да са ми давали насоки или да са се занимавали с моите кандидат гимназиални вълнения. Дори на родителски не идваха от един момент натам. Даваха поне пари за уроци и очакваха от мен да уча.

Хм, и при мен така.... Доста съм ги обвинявала, че като ученичка, във време, когато не съм можела сама да осъзнавам и да се ориентирам, не са ме насочили, поне мъничко.. Да ми кажат, абе учи, отиди в езикова или математическа примерно. Ей така си ме оставиха да си правя каквото искам, и от там и грешките на младостта естествено...
Виж целия пост
# 1 737
Сега със заплахата с короната много хора ще преосмислят отношението си към родителите си, детските обиди ще се окажат маловажни.
Виж целия пост
# 1 738
Всеки недоволен от нещо-един че имал тирани и го карали да слуша, друг ,че му дали свободен избор.
И аз съм прехвърляла вина на родителите си докато минах  по техния път и  видях че са правили възможното.
Давахме пълна свобода на децата си и скоро имах разговор с единия, недоволен нещо си.
Стана модерно за всичко детството да  е виновно.Там се коренят проблемите според психолозите.
Ще видим, който е жив, след време от днешните деца с пълна свобода и  подкрепа какво ще излезе.Кого ще упрекват, че детството им било  без наказания, без натиск , почти на принцове и принцеси.
Срещнах някъде написано ,че родителите  поне давали пари , издържали го, но недоволство, че нищо не направили  ...
Виж целия пост
# 1 739
Фройд е виновен. Дори днес като го слушах един психиатър или психолог какво обясняваше за тоалетната хартия, веднага го заподозрях, че е фройдист.
Всеки се оплаква - един защо не са му давали избор, а друг защо са му давали избор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия