Невъзможните хора в живота ни

Съжалявам, ако разбия нечии илюзии, но не рядко, мъжете започват да не ценят какво се прави за тях, ако жената се превърне в обслужващ физическите и психическите му щения до степен да му писне.
И да й заяви, че е глупава и каквото там се сетиш, когато почне да разпитва какво още му трябва, че да я оцени.

Защо ми се струва, че авторката се е лепнала за него като гербова марка и му придава черти, каквито той няма?

Благодаря за видеата.
Явно не мога да се изразя правилно. Ние не живеем заедно, за да съм угодна по всяко време и всяка негова нужда. Доста често се оплаква и аз реагирам с помощ, ако това се асоциира с лепка, това е твоя гледна точка. Исках да подчертая, че често ми е било разказвано за липсите в ранна възраст и се предполага, че иска да бъдат запълнени. Ако на мен нещо ми липсва и го споделя с партньора то се предполага, че той ще ми помогне, иначе за мен това е противоречие и споделяне с определана цел, която аз не разбирам, нямам опит с подобни психологически трикове. Разделяла съм се с мъже, но подобни противоречия, обиди и нападки без основание не съм имала. Пък явно може да се случи и на дърти години.

Това се асоциира с гавра. Оп, щракне с пръстите горканчо и ти тичаш. Прави тена мамунка и ти се смее зад гърба. Топката е в теб.

Бих прекръстила темата на “Ненужните хора в живота ни”.

Judit, нали беше “бивш”, но пишеш за него все едно е настоящ. И дните минават ли минават, а ти си дълбаеш в раната, без да даваш шанс за нищо друго, което да си заслужава емоциите.

Да, аз не разбрах колко годишно е момичето. Мъже под път и над път. Особено такива бол, ще си намериш друг лесно, един вид. Друга е опасността, дали винаги не подбираме един и същ тип мъже, с еднакво отношение към нас. Чудя се? Уж търсиш, уж подбираш, уж бягаш от кофти връзка. След време се отказваш в същият капан. Ако следваме един модел в отношенията, пак сме "жертви" накрая

Тук си в грешка. Не се предполага. Ако аз имам едни 50кг цимент за пренасяне и ти споделя ще се предполага ли, че точно Ти трябва да ги пренесеш? .. при положение, че циментът и местенето на цимента са си мои...

За мен би било притеснително ако мъж тръгне да си споделя Горканските истории или да излива чувствата си с жена. Ще се чудя женчо ли е, слаба ракия ли е, за слаб пол ли се мисли... вижда ли че съм Жена или иска аз да съм му мъж ли, мама ли, терапевт ли ...

Няма абсолютно никакъв смисъл да се нахвърляме на Judit. Това какво тя ще направи или няма да направи е нейно решение.
Съвети от сорта- зарежи го, не си заслужава, какво правиш с него, изтривалка си, много малко вероятно да помогнат...
Човек докато сам не стигне до този извод никой няма как да го спаси. А за да стигне сам до този извод, трябва да се вгледа в себе си, а не в невъзможния човек. Или да ти прелее чашата както се случи в моя случай.

И не бих упреквала никого. Докато не ти дойде такъв хубостник на главата, не знаеш как би реагирал. Не е лесно да се оттървеш и не е толкова просто се намираш още в ситуацията.

За 90% от хората, когато са влюбени, нито могат да си дадат точна сметка за стойността си, нито могат да се отърват лесно.
Ако ще юнакът да е Божа кравичка.

Е да де, но влюбването колко да трае? От няколко месеца , до 1 година . Особено ако обекта на влюбване не те зачита и те тормози. А това явно е налице и е осъзнато. Нали не говорим за 16 годишни тийн младежи?

Хората, дори без да имат някаква патология, често се вчекват, идеализират първите дни, седмици и месеци, след това предпочитат познатото зло, пред това да се прецакат отново и най-вече не искат да признаят провала. Мнозина не разбират, че любовта не е съревнование за качества и ако ги отхвърли някой се чувстват, грозни, недостойни за любов, некачествени. А човек отбягва непоносимите мисли и по принципа на склонността към потвърждаване на собствените вярвания, от всичко преживяно виждат само надеждата връзката да продължи, човекът да се поправи, да ги обича и прочее. Та възрастта няма значение и като добавим някой манипулативен, който ги върти между лов бомбинга и унижението, и те нямат и време да се събудят, така обсебени са от играта.

За съжаление и аз имам такива "хора" ако могат въобще да се нарекат така в моето обкръжение. Имахме разправии с роднини за ниви, но прекъснах взимоотношения с тези пиявици, като ги разбрах що за хора са. Другият ми главен " енергиен вампирю", а и не само е моят брат, който само по документи ми се води такъв, но не изпитвам вече никакви топли чувства към него. Години, накомания, залагания на всякаква посуда от къщата на майка ми, все той не е виновен, все не искал така да става, нагъл... Не мога да изброя всичко с което ме дразни и ме вбесява що за наглец е . Последното беше ,че излезе от затвора и макар майка ми да искаше да го "издърпа" при нея в чужбина господина реши,че трябва да остане в апартамента ( от който никой не беше живял с години) с една " госпожа" с която си чатил и много се обичали. След 300 препирни и разправии видяхме ,че няма да тръгне с майка, та поне да пооправим апартамента. Да видим бойера работи ли, ММ (моят мъж) оправи пералнята, хладилника не работеше, печката е на дърва, но нито дърва имаше, нито беше проверявана от години работи ли, не работи ли ,та му обяснихме да не пробва да я пали,че да не стане някоя беля. Равносметката за 1 година живеене там е ,че му платихме тока 900 лева ( партидите са на името на майка ми), вход 90 лева, водата я засякохме ние ,че има около 50 кубика, разпродал всичко що имаше в апартамента като пералнята, имаше закупен ламинат ( и той изчезна) , счупени прозорци (заборчлял не където трябва), викана полиция заради скандали с него и половинката му. Свързах се с адвокат и след доброволна покана от наша страна ( и заплахи) напусна апартамента (важно е да се отбележи ,че съм спряла тока в апартамента от лятото насам и той все пак живееше там). В крайна сметка се изнесе ( при баща ни), ама все правеше циркове, това да си вземел , онова да си вземел ( а му дадох повече от 2 седмици да се изнесе! ) не сме го били третирали като човек, ама нам си какво си... голям манипулатор  и като му откажеш помощ ти насажда вина... прсто е нещо ужасно. Сега съм подала молба да му се премахне този адрес като постоянен и да не може да се връща когато му скимне в апартамента .. Няма да ви разправям каква мизерия е горе, ще кажеш ,че бездмноници- наркомани са живеели там. Баща ми хем "реве" ,че е ужасен, но не иска да го изгони оттях, не можело да остане на улицата. Става въпрос за злоупотреби от негова страна вече 18 години, не е малък, майка ми вече прие факта ,че този човек не може да се промени, но не и баща ми.... Дано не окраде и него ( не мога да го навестявам често ,защото съм с бебе, нямам кола, а те са в едно село )честн оказано нямам никакво желание пвоече и да го виждам този човек в живота си.

Teddy Bear, много съжалявам да прочета страхотиите, които си споделила. Доста подробно си описала различни ситуации, та се зачудих, дали сте расли заедно с брат си , майка си и баща си като 4- членно семейство.
Чудя се кое може да е отключило подобно поведение в брат ти.😥

Катерица, за съжаление някои се раждат така, както писах по-назад. Не е до виновна е майката или виновно е семейството. Някои така се раждат.. с проблемен мозък.

Тук не веднъж се е коментирало за различните роли на децата в едно семейство и за различните очаквания към едното и към другото дете. Затова отгледани от едни и същи родители, две деца са различни. Бояна може да го обясни, аз не съм особено компетентна, само дотолкова, доколкото съм попрочела нещичко....

Не не сме отгледани били определено задружно семейство. Майка ми замина в чужбина като бях 4ти клас, брат ми е бил на 17-18. Баща ми е " баща" по документи. Прибираше се зимата при нас от време на време, а ние сме мизерствали. Чак сега като поостаря той се сети, че като остарее ще трябва някой да му помага и да го гледа и се сети, че има семейство. Брат ми е бил преди в чужбина при майка ми за период от няколко години, но и там е правил мизерии. За баща ми майка ми била виновна, затова какъв човек бил станал брат ми,на аз съм била станала човек заради него. Конфронтирах го, че въобще не са така нещата при положение че отраснах между двете ми баби...и като му кажеш истината в очите и като не му изнася мълчи и не се чуваме по седмица и после все едно нищо не е станало....