Невъзможните хора в живота ни

Нарцисите са много трудни и тежки, не просто защото са зли копелета, но и защото удрят по най-слабите места на човек . А за всеки, това слабо място е различно. Може да се каже, че са Учители, макар и с много солени и болезнени уроци.

А човек понякога трябва да се научи да губи. Именно на това те учи връзката с нарциса. Че понякога губиш и не е справедливо.

Но когато го разкараш от живота си, пък оценяваш красивите неща и си много по-спокоен. Хубаво е, когато не са вече около теб да ти тровят живота!

Е, това на мен ми е силно непонятно- как може да продължаваш да обичаш някой, с когото се чувстваш зле?
Докато си влюбен- ясно, не си на себе си, ама да ти е зле и да продължаваш да не си на себе си?!

Както има хора, които постоянно търсят за какво да спорятили мрънкат, така и бурните взаимоотношения понякога са пристрастяващи, особено ако няма алтернатива.
В добавка - ако осъзнаваш, че и ти си имаш трески за дялане.
Всеки си има праг на търпимост, както с болката.

Връзката с такъв човек е като връзката на наркомана с дрогата.
И, колкото и да е неприятно, често у самите жертви има профил на зависимост.
Дали към одобрение, дали към това да се чувстват силни, оправни, помагащи на вечно болния нарцис. Дали са прекалено отговорни, прекалено мили, наивни и тн, винаги има една прекаленост, и в някои сфери от живота - далеч не всички, слаби граници.

Обикновено жертвите са добри и умни, много състрадателни и тн. Все пак нарцисите обичат хубавото!
Но си имат рани, нелекувани неща и тн., над които трябва да работят, за да не попадат пак в клопка на тези чудовища.

Все пак, нека сме честни, не всяка жена постоянно и системно попада на такива мъже.. има някакъв профил.

Но да се върнем на зависимостта.

Когато човек е обграден с много любов, похвали, прекрасни мигове (както в началото), той се чувства на върха на щастието, получава хормони на щастието, това си е и биохимичен процес. После постепенно нещата стават зле, с много тежки караници, кризи, раздели. Тогава човек удря дъното психологически и дори биологически. Този коктейл от много силни емоции, горе, долу, по средата, никога не знаеш кога ще си "наказан", кога ще ти е спокойно, кога нарцисът ще ти даде най-красивите моменти.. това ти "разцентрова" мозъка. А пристрастеността е към "хубавото". Към тая нарочна въдица, дето се пуска от време на време.
Жертвите мислят, че това е истинското лице на насилника, а не другото, то всъщност е точно обратното.
Като добавим, че насилникът винаги бяга от отговорност, насажда вина и все обещава, че ще се промени... Наистина човек се обърква, става зависим, почва да прави лоши преценки.

Много добре обяснено!

Смятате ли, че когато не можеш да си обясниш даден човек дори с предположения, той е девиантен? Обикновено дори странни реакции като смях при смърт и подобни имат своето обяснение с травма, силен яд, безсилие и т.н., но когато дадени реакции на човек едно с едно не се побират в един нормален образ, дали това не е знак.
Да, има много дълбоки и многопластови хора, има противоречиви характери (особено по романите), но до каква степен тази противоречивост се помества в границите на нормалното.

Има хора, за които си казвам- бе не ми хареса как постъпи, ама сигурно е щото...
А има и хора, за които си казвам- не ми хареса как постъпи, ама от къде дойде тая реакция, не се връзва...

Може би се опитвам да вербализирам шестото чувство, не знам, но ще ми е интересно да чъя вашите гледни точки.
За протокола: имам се за проницателен и всевиждащ (не в божествен смисъл) човек. Всички, за които някога съм си казвала "нещо не се връзва", са се оказали с някаква характеропатия.

Диагностицирана характеропатия или така си си решила, че са с характеропатия?

Аз също имам този проблем с майка ми . Първо като дете постоянно обиждаше и следеше баща ми пред мен . После като тинейджър ме манипулираше как ме била родила и гледала . После пораснах преместих се в чужбина с приятеля ми , молеше ме да я взема да изкарва пари . Дойде - раздели ме с приятеля ми . И осъзнавах , че е лоша но тя много ме манипулираше , че ме е отгледала и съм и длъжна . Лошото е че накрая на всичкото ми помагане само на 20 години - тя почна да ме съсипва постоянно . Просто в момента съм я отрязала от живота ми , но тя все намира да ми пише и обижда от други номера . Много ми е трудно и ми тежи защото ми е майка , ама тя никога няма да се оправи . Няма и една приятелка , връзките и са винаги с драма . Болно ми е ама тя за себе си е права и отказва да коментира поведението си.

Lexxyyy, разбирам за какво говориш. Родител, виждаш всичките му несъвършенства, постоянно си на тръни какво още ще направи да те нарани или изложи, и въпреки това се грижиш за него...
Познавам такъв човек, но не ми се навлиза в подробности.
Съгласна съм с мнението да се дистанцираме от този човек, свеждайки комуникацията до минимум: "добър ден", "довиждане", ако не можем да се откъснем съвсем.  По този начин от една страна ограничаваш полето му за изява, от друга съхраняваш себе си.
В твоя случай, ако можеш игнорираш написаното. Вярвам ти, че отказва да коментира поведението си, защото тя не вижда проблем в себе си. Спираш с грижата, освен ако не е гладна, болна или бездомна.

Здравейте! Крайно объркана съм и имам въпрос. Според вас в една връзка/съюз човек трябва да се грижи първо за себе си и своето благополучие, или първо за другия?

Аз бих ти отговорила, че трябва да има баланс, като не забравяш себе си.

Ти как смяташ ? Трябва ли да е взаимно, според теб ?

Мисля, че е хубаво човек първо да се грижи за себе си, да има осъзнаването да задоволи нуждите си и да не е self-sacrifice, едва тогава ще знае как да се погрижи за другия. Жертвите на нарцисисти не знаят какво е това да се грижиш за себе си, т.е. да обичаш себе си, да искаш ти самия да се чувстваш добре, и влагат цялата си енергия в тази черна дупка наречена любим.

Ами няма как да кажеш - първо си ти, пък после аз, или обратното. Подкрепям да има доза егоизъм, но по-скоро съвместна грижа. Често се случва впрочем единият във връзката повече да дава.

Свързваш несвърани неща, некорелирани. Това е като да кажеш - ставам в 6, мия си лицето и зъбите и слънцето изгрява, следователно слънцето изгрява, защото съм се събудила и съм станала.

Това да се обичаш себе си не значи непременно, че трябва да се грижиш първо за себе си. Също така, да си гледаш себе си първо не винаги е признак, че се обичаш.

В една здравословна връзка няма - чакай сега, аз ще се обичам, аз съм първа. Това е твърде праволинейно мислене. Има взимане и даване. Някой път ще поставиш себе си първа, друг път другия. Иначе е много едностранчиво и черно-бяло, а любовта е цялата дъга от цветове, ако ме разбираш.

Също така, ще ти напомня и че във взаимоотношения с нарцис точно чертвата е набеждавана за всички гнусутии, които прави и притежава нарциса. Така, че един много интересен и недоглеждан факт е, че  като видиш някой, че е набеждаван за нарцис, точно този е жертвата на нарциса. Гаслаитинг му се вика това на популярен вече жаргон по темата.

И като видиш и летящите маймунки (препратка към Магьосникът от Оз, където летящите маймунки правят всичко каквото им каже Злата Вещица) също да сочат - ей тоя / ей тая - ето това е упадъка, нарциса, егоиста, с характеропатиите (класика в гаслайтинг манипулациите).... Ето това ти е сигурния знак, че трябва просто да се обърнеш и да погледнеш към това кой защитават маймунките и ще видиш истинския нарцис.