Невъзможните хора в живота ни

Джудит, той е ясен. Не всеки може да се справи със случващото му се и изгражда различни брони. Този човек явно е счупен. Станал е коравосърдечен, така се е "спасил" от гадните ситуации.
Обаче, по-притеснителното е ти защо не се отлепяш от неговата персона и продължаваш да сателираш около него. Звучиш ми като интелигентна жена, а човекът когото описваш като пълен льохман. Какво те събра с него, какво те привлече в подобен мъж. Някакъв мазохизъм се усеща в теб, наказваш ли се за нещо?

Глупoсти.

Има една поговорка:
"Който бие жена си, бие себе си".

Насилниците също са жертви- на собствените си бесове.
Само че, животът е един и не е редно някой да го посвети на насилник, в опита си да го поправи.

И аз дълги години се чудех, защо като не харесва баща си прави същите простотити като него. Знае, вижда, не го харесва. Но в аналогични ситуации реагира по същия начин. А аз се чудя - защо?
  Модел на поведение, заложен в мозъка от детска възраст. И както тук, във форума една потребителка го нарече "фабрични настройки". Трудно се променят, с много работа върху себе си. С приемане на чувствата и смелостта да застанеш пред родителя и да му заявиш, че не го харесваш. Много хубаво е обяснено в книгата "Отровните родители". Но трябва да осъзнаеш и да поискаш тази промяна. А твоят човек няма желание, защото така си се чувства добре. Защо да излиза от зоната си на комфорт?

Има поправими и непоправими щети от средата, но все пак тя не е всичко. Едно дете е изложено на огромно количество фактори, различни примери и като го видим възрастен можем да си намираме обяснения в едни или други от тях, но психологията не е точна наука. И социологията не е, донякъде статистиката, но на тема невъзможни хора засега няма единно обяснение – генетично ли е, от средата ли е. Може би само за психопатите има по-ясна картина, защото имат изменения в мозъка. Другите нямат. Поне не съм чела да имат. Поне в частта с физическата травма, това което наричаме падал на глава, нещата са видими, но пак едни развиват психиатрични заболявания, други личностови разстройства, на трети нищо им няма.
Затова темата тук има най-малко коментари за такива деца, малко повече за родители и най-много за половинки. С тях човек се справя най-лесно, никакъв контакт и това е. Като ти е родител е много трудно, а като е дете да не говорим. Познавам майка на диагностициран социопат, бихме могли да я виним и нея, но тя му е най-голямата жертва. И пак, не защото съм майка, мисля, че обяснението с родителите е най-лесното. Доколкото съм чела то е по-приложимо при нарцисистите, защото са били третирани като предмет, независимо дали този предмет е бил на пиедестал или в калта, но не са били приети за личности. Ама това си е територия на психиатри и психолози. Като социолог виждам и чета повече за обществените процеси, които превръщат цели поколения в нарцистични до голяма степен и това е неприятното. Маса хора повърхностни, инфантилни, непорасли, които постоянно искат нещо ново и различно и трудно поемат отговорност. Да видим пандемията дали няма да пресече този процес, пръкнал се от презадоволеност до голяма степен.

Говорейки от страната на жертва на психопатиите на една идиотка, мога са ти кажа, че в общия случай и насилниците си имат "рани", но в реалността да наречеш насилника жертва е все едно да я онеправдаваш, щото нали майка й, бесовете, новите психотропни "лечения" - все живо виновно, а тя горката не. Айде стига.

От ей такава криворазбрана справедливост на истинските жертви им казват, че сами са ги предизвикали насилниците, търсели са си го, сами са си виновни... Ама друг път.

Много от тях са били жертви като деца, но нали в един момент вече не са деца, а възрастни, не може вечно оправданието с нещастното детство.

Преди време ми беше вменена идеята, че жертвата е участник, което означава, че насилникът и жертвата са стъпили на една плоскост - равни са. В момента ми звучи като манипулация. "Жертвата" не може да види ясно пълната картина и обикновено усеща къде се намира, когато е твърде късно, ако въобще се усети.

https://www.healthline.com/health/love-bombing

Имало е моменти, в които е съчуствал, абсолютна отдаденост, съпреживяване, НО те са били спорадични, в определен момент от живота му, когато сякаш, поне според моите наблюдения, се държеше човешки.Може би времето, когато искаше да ми омотае главата. Пред другите по същия начин и до ден днешен.  Малко след начолото на отношенията всяка проява на загриженост изчезна. Както написах, самият той много ми е говорил за проблематичното си детство. Как никога в дома му не имало домашна обстановка, уют, обич. Та, аз мислех, че ако му осигуря спокойствие, отдадентост, уют, нежност, то той, след като сам казва, че това му липсва ще пожелае да изживее това, което казва, че му е тежало Затова съм объркана, меко казано.
Относно въпросът защо гравитирам около него. Ами, трудно ми е, защото връщам лентата назад и си спомням невероятнтото отношение, което просто се изпари без да знам защо. Той казва, че вината разбира се е моя, че съм "неадекватна", "без акъл", това е когато съм го питала директно защо и какво всъщност се е променило. На практика комуникация не се получава.
За съжаление, моята, неговата работа и моето жилище са на 5 мин едно от друго и дори блокиране по всякакъв начин в телефони, соц. мрежи не са начин да не се засичаме.

В един криминален сериал разпитват сериен убиец и единия профайлър го уцели точно в болното детство и то в пълни подробности. Колегите му го питат как е знаел точно какво му се е случвало и той каза "Същото се е случвало и на мен, като ти се случи нещо такова или ставаш урод, или се бориш с уроди". Може да е наивно да се смята, че всеки има този избор, сигурно не е така, но всички невъзможни хора са вменяеми и си дават сметка, че другите около тях страдат, често нарочно им причиняват страдания, та правят избор, отговорност носят, и в затвора лежат на общо основание по тази причина. Иначе позата на жертва е любима на целия клъстър Б, защото пред съжалението сме безпомощни. Затова за мен човек, който умишлено търси съжаление и спокойно го приема е лош човек, пък ако и да не съм права, или да не е професионално, такива хора избягвам.

Не е толкова просто- ролята на жертва за някои е много удобна, за да не поемат отговорност за постъпките си.

Judit, как според теб жени след развод, с деца и общи имоти и минало се разделят напълно с мъж, който им е наблизо? И също са имали хубавите моменти някога си? Животът е днес и сега, не е в миналото.

Това, което пишеш е точно така и напълно се покрива, с това, което е написала Бояна. Обикновено точно невъзможните хора се правят на най-големите жертви.

Обаче, когато пиша за жертва в дадена ситуация е погрешно да се чете че пиша за ролята на жертва.

Разликата разбира ли се? Едните имат зловредни и злоумишлени постъпки, другите са обект на тези зловредни и злоумишлени постъпки, плюс гаслайтнинг за това кой е жертва и кой не, като бонус.

Ама въртиш в кръг и ако погледнеш - изровила си дупка с краката си и още повече затъваш. Не те интересува "защо"! Просто приемаш, че той е човекът с генералния бъг и не е лично към теб, и не е нещо в твоите поведение и постъпки. Той ще бъде такъв с всяка друга, която му го позволи - Йодит, Пенка, Никол...все тая. Невероятното отношение си има термин - love bombing. То не е истинско, то е заучено или може би някакво временно умопомрачение на нарциса преди да се окопити. Вместо да се оплиташ в собствените си мисли защо, как, можело ли е - влез в ютюб и намери клипчета за стадиите от една връзка с нарцис. Барем ти се проясни всичко.