Невъзможните хора в живота ни

В такива войни децата са ползвани като оръжие. Когато чатнат този факт, те обикновено печелят войната 🥳. Научават се да се крият информация, да лъжат, да се нагаждат, да правят така, че отвсякъде да текат подаръци. Моделът обикновено продължава извън домовете на баби и майки и се пренася в собственото им семейство, но в различни варианти. Много такива деца не желаят собствено семейство и деца, защото ги свързват с разходи и конфликт.


Страшен, зловещ. Нещо, от което ти се гади, от което ти се изправя косата.

Мерси Невена, значи е буквален превода, не бях сигурна.
Аз 20 години ходя на психиатър, но никога не съм чувала да ползва никой от тези термини.
М/удругото не е точно така с децата, ползвани за бухалки в семейните войни. Не стават (или поне не всички) студени егоисти и манипулатори. Някои си докарват болести, като мен например, но не съм се превърнала в подобие на насилника.

Не твърдя, че деца, израснали в конфликт снаха-свекърва стават насилници, а че от рано свикват да жонглират с козовете на едната и другата страна и съответно имат две, различни поведения - едно в средата на майката и друго в средата на бабата. Това го правим всички, но не ни се налага да слушаме ежедневно боклучене по адрес на скъп човек. Лошата свекърва може да е прекрасна баба и лошата снаха да е най-добрата майка на света. За да пасне и да не стават скандали и конфликти, детето понякога е принудено да приглася на едната страна, отричайки леки лъжи за другата. Ако, примерно, бабата повтаря, че майка му е мърла, разхвърляна, детето може да каже, че понякога е така с цел бабата да приключи с оплакванията, въпреки, че не мисли, че това, което изрича е истина.

В такива ситуации печелившата стратегия за всички страни е роднините в конфликт да прекратят контакт и да не се одумват в присъствие на детето. Детето да има свободен достъп до всички роднини, които са скарани помежду си. Да не му се вменяват мнения, а да се остави да си изгради собствено.

Роднините на мъжа ми, с които отдавна изобщо не се виждам са любимите лели, чичовци и братовчеди на децата ми. Радвам се за тях и че са щастливи да се срещат, макар че не проявявам интерес и даже не питам как са.

Аз го мислех избягване на конфликт като кимна като презобен кон на някой, но не съм дете.Била съм в грешка явно.
Или да се честен в думите е прекалено идеалното.Все пак  е когато просто минавам, не ежедневие с близки.Ама това крийпи ме цапна, мисля по въпроса.

Хм, ами в повечето случаи не е така. Детето е винаги на страната на майка си, ако тя присъства ежедневно в живота му и основно тя го "обработва". Децата, които ти описваш са психопати. Да работиш и мама и баба едновременно, без да ти мигне окото.
Кофти снаха или кофти баба, изобщо кофти човек, способен да издевателства над детето/внучето си, няма как да е добра майка/баба, няма как да е добър човек.
Няма нормално дете, което да преглътне безразлично обида към майка му.

Да, напълно възможно е децата, израснали в такава обстановка да станат манипулатори, за да оцелеят.

Не е нужно да са психопати. Въпрос на оцеляване е.

buttercake, детето трябва да преглъща обиди и към двете страни в подобни случаи. Казаното не винаги е обида. Често е неприятна констатация, която е истина. Примерно, майката казва, че бабата е проклета, говори високо, вика и не чисти тоалетната. Всичко това е вярно. Бабата казва, че майката е разхвърляна, пуши и одимява апартамента. Това също е вярно. Сега, за едно дете гореописаното често няма никакво значение и не е негатив. Ако бабата живее наблизо,прибира го от училище, гледа го през уикендите когато родителите работят, при нея детето вижда обичани лели и чичовци, братовчеди, купува му играчки, води го на море, на детето ще му е приятно с нея и ще го е страх да не загуби това, което тя му дава. Да, майка му му е майка, но не е светица, не е безгрешна и не е достатъчна за общуване. Ако майката може и иска да клъцне контакта със свекървата се получава отчуждение. Ако не може или не иска, детето е принудено да слуша упреците една към друга и оплакванията. То не иска да загуби майка си, но не иска да изгуби и баба си. Прибави "Ако направиш еди какво си, няма да ти купя еди що си", често и от двете страни.

Манипулативни, себични и психопати може да са възрастните. Детето оцелява и иска да получи най-доброто възможно.

Ами в дадения случай винаги децата са синове, наистина. И това продължава токсичната традиция. И всички са настроени по някакъв начин негативно и до ден днешен към определен човек. Повечето мразят бабата. Нямат идея защо. И по-лошото е, че всеки следващ мъж от следващото поколение попада под дебел чехъл в един момент и прекратява и отношенията с майка си, за да угоди на жена си. Сега последния внук в цялата тази патардия е ползван за тежки манипулации от всякакъв вид, а той е станал затворен в себе си. Още не е ясно той какъв модел ще последва за в бъдеще, но засега изглежда, че случващото се го депресира. Е, може би и се усеща вече какво може да получи от едните и какво от другите, но е малък засега. При бабата е обгрижван много, купува му се всичко, ласкаят го, че е най-прекрасния. И той го търси това, защото майка му изобщо не се отнася така. Майката пък в къщи нон стоп му говори, че баба му е лош човек и да не я слуша и ако иска да говори с нея може само под наблюдение или иначе скандал. Водят го при бабата ако няма на кого да го оставят, а самата баба е като пристрастена към внука и е готова на всичко, за да й го дадат за малко. Кошмар. Просто е ужасно обаче да гледаш отстрани как се създава следващия нарцисист примерно или следващия депресивен интроверт.

asyalein , пишех преди, всъщност и сега пиша, по-скоро си записвам откритията. Не мисля, 4е това може да се.. 'излекува' с психоаналити4на.. по скоро би станало като с някой, който написа 'изгубих 20 години от живота си с един психоаналитик..', и има много такива истории, особено в тези слу4аи с комплексно посттравмати4но стресово р-во.
Не мога да си го представя това с терапията сега, то4но защото нямам някаква емоционална подкрепа, нещо нежно, емоционално, каквото ми трябва.

Елфичка
'Алли, много интересна история. Значи като ходиш от група на група най-много да научиш някой нов трик, да си сложиш този нов трик като маска, като нова идентичност, и така да загубиш връзката с твоето автентично аз. Така ли да разбирам?'
Не нее.. абсолютно не. Вси4ко запо4ва с привързването.. или с усещането, 4е средата е сигурна и положителна.. не знам кое от двете е първото. Запо4вам да се привързвам към някой, към хората, развива се тази привързаност месеци наред (абе всъщност говоря само за последния слу4ай, защото само в него имаше такова голямо идентифициране и попиване от някого), и така докато се привързвам придобивам разни.. елементи от другия/другите, това мисля, 4е на всеки се слу4ва в някаква степен, и 4ак след месеци всъщност осъзнах, 4е.. този 4овек (основния, към който се привързах) абе, все едно е вътре в мен, аз го усещам вътре в себе си, усещам емоцията му..абе него.. и освен това толкова съм придобила поведението му, на4инът му на говорене, гласът му, силата му, движенията му!.. без да искам!.. не ми се беше слу4вало до сега. Това е.. мисля, като това, което трябва да стане между майката и бебето - то да я интериоризира, да се идентифицира с нея..и т.н.?
Т.е.изобщо не е като взимане на маска.. а много по-дълбоко вътрешно.. А това с маската не го правя, напротив, и сега съм в няква тъпа групи4ка - колегите на работа, но не ги харесвам, и никога няма да правя някви техни неща, за да се впиша! Напротив, опитвам се да запазя своето, и да стоя по настрана от тях.
Всъщност понеже бях с най-яките хора, сега вси4ки вси4ки ми се виждат супер тъпи - това ми е мнението за хората в момента. Да не говорим колко се разо4аровах от тях, колко ужасни хора срещнах, някои откровено лоши, други страхливи, мишки, и лицемери.. А обожавах хората, и да бъда сред хора! Аз живеех в толкова страхотен свят, 4е в един момент когато една жена ми каза, 4е иска цигари с умиращо бебе, вместо другата картинка, на мен ми стана супер гадно.. Та сега мразя хората, и мисля, 4е и те ме мразят.. (ясно 4е това е и от 'диагнозата'), а като бях с яките хора,  и бях и аз яка, вси4ки супер много ме харесваха, и ми е ужасна мъка сега като никой не ме вижда! А, и супер ме е страх от хората, страх, който ве4е не го усещам, просто защото той се е внедрил в мен и е станал 4аст от поведението ми. И основното на този страх мисля, 4е е.. абе, 4е аз ще кажа нещо, а другият ще ми каже нещо на въпреки, и аз няма да мога да отговоря! и това пред другите. Хм, нещо като унижаване.. Когато си бях ок, винаги на вси4ко можех да отговоря - с шега! Т.е.винаги можех да се защитя (то не е имало и нужда де, защото нямаше лоши хора тогава! после запо4на да става нужда..). А сега, с дисоциацията, затрудненото мислене и т.н., аз никога не мога да отговоря, когато някой ми каже нещо.. по някакъв на4ин против мен.. (неща от сорта 'много знаеш' примерно), и това е от детството ми, така беше в детството ми, и всъщност баба ми беше тази, която се отнасяше така с мен (4е не трябва много да знам, не трябва 'да си виря носа', 4е тя е по важна, главна, велика от мен, 4е никога не трябва да съм срещу волята й, защото тя заслужава велико уважение и пр.и пр., един вид 4е не трябва да съм по високо от нея..).. И много ме е срам от хората сега! Не ги гледам в о4ите..
Жалко 4е сега нямам време, щях да напиша още много, както ми е дошла музата..

Психолозите, аз успявам да отида при един ок. 3-4 пъти.. те просто нищо не казват!! Най много да кажат някакви неща, които ще ти каже всеки.
На психиатър ходих..май 3 пъти.. единият не помня дали каза някаква диагноза, изписа ми хап4енца.. Левид, които аз не пих. Другият просто каза депресия!.. опитах се да го насо4а към дисоциацията поне.. но явно нямах право да споря и да задавам въпроси. Та те си поставят диагнози ей така  ан гро.

Ке4ър
'Споко, Али, на мен не ми звучи нормално.
Звучи си крийпи.' хаха това ми е по-добре да 4уя! Право куме в о4и!

Психотерапията не е вълшебна пръчка. Понякога човек трябва да се справи сам, а психотерапията е като патерица, от която няма нужда.

Понякога е така, а понякога не е. Хубаво е поне човек да знае дали няма някакъв проблем, та после да може да решава.
Иначе по теми като тази мисля, че една групова терапия би била най-успешна, но уви, не сме САЩ, и поради размера на страната, в която всички се познаваме, и по други причини такива групи просто няма и няма и да има.

За да има групова, първо трябва или да са много на зор, както се казва да имат ужасно много да губят всички, или да са тръгнали вече да възприемат идеята за постигане на някаква комуникация. Но обикновено един има да губи, а другият или другите хич не искат комуникация, да не говорим за групова, защото те са си добре. И така пак остава човек да се справя самостоятелно поне със своята част от комуникацията и вътрешния мир.

В други страни имат традиции при подобни групи и това работи доста добре. Но иначе да, човек си е сам с проблемите, трябва да е порасъл и да се справя някак, ако няма алтернативи, които да го подпрат да порасне.

Едното не изключва другото. Потърси си  психиатър, който ще обърне внимание на симптомите и няма да се подразни толкова лесно от опитите ти да им казваш как да си вършат работата, което си правила от ранна детска възраст и с баба си.

Относно хапчетата.. много хора са против. Сигурно има и психиатри, които ги изписват като че са витамини. Но истината е, че има хора, които имат нужда от тях, и които като бягат по тъч линията от пиенето на хапчета си намират други начини да се самомедикират - кофеин, захар, шоколади, алкохол, тютюн, тревичка, гъбки, халюциногени.

 Обаче тези други начини са също със странични ефекти и имат много ниска полза спрямо истинския ти проблем.