Невъзможните хора в живота ни

Аз затова съм написала: Негова си работа.
Аз отдавна, отдавна не се занимавам с техните имоти. Имам си мои.
Въобще, това че го виждам рядко, ни се отразява прекрасно на отношенията.

Пиша го това в помощ на другите. Относно гаслайтинга на жените социопатки.

Каквото ти каже  че правиш на нея - тя го прави на теб. Когато ти каже, че чувства,  значи нещо е направила и иска ти да не се свържеш с чувствата си на обиден, прецан, излъган, използван, подхлъзнат, притиснат, изнудван.

А ако поставиш граници или питаш "Защо правиш така?" веднага излиза, че ъи си проблема. Ти си злобната, завистливата, лошата, конфликтната. И като го чуеш това и изведнъж си спомняш за онези другите, неприсъстващите в живота на тази жена хора, за които тя ти е разказвала със същите тези думи. Те били злобните, завистливите, лошите... Чакай малко.

Тя никога и за нищо не е виновна или отговорна, но това, че спираш да им позволяваш да те тъпчат или използват се изкарва като недостатък. Значи по-бързо да отивам към списъка с неприсъстващи в живота на тази принцеса на 40 и. Като стане на 50 и вече съвсем няма кой да иска да я търпи може и да се усети. А може и да не се. Не е мой проблем.

Относно това дали може да се преодолеят ранните травми и последствията от тях.. еми в моя слу4ай явно не могат.. Защото.. добре, да запо4на с това, 4е моят живот е на периоди - периоди, в които попадам сред някакви хора, които харесвам, които ми стават семейство, и периоди, в които няма хора, сама съм, изолирана буквално, защото се дисоциирам, когато съм сама, и нямам хубаво семейство, т.е. не усещам нищо, нямам преживяване за нищо.. И в този период буквално се връщам във вси4ко травмати4но от детството, буквално ставам това малко безпомощно дете, което съм била тогава. Мозъкът/ съзнанието ми така са забили, и така обедняват, 4е нямам мисли в главата, разли4ни от травмати4ните, които се повтарят и повтарят, автомати4но.  Не мога да говоря, да общувам, гласът ми..се променя, из4езва, сякаш имам буца на гърлото, която не му позволява да излезе.. сетивата ми не работят..буквално..сякаш не мога да възприема реалността наоколо като единна картина, така 4е да я разбирам моментално..  ставам тъпа като малко дете, откъм общуване, възприемане на реалността.. И естествено като си малко дете, никой не те вижда, никой не те забелязва. Явно привли4ам хора, които да ме тормозят както в детството (въпреки 4е те тормозят вси4ки, не само мен), които да ме използват като в детството и т.н. (тези хора са например в работата, защото близки контакти нямам никакви, те са невъзможни, а и аз не искам нови такива)

Това е, най най общо казано. Хм, понякога на 4овек му се иска да 4уе нормални хора какво ще кажат, психолозите така или ина4е не казват нищо..

Ако не е проблем за психолозите, а и за психиатрите, то просто са някакви кризи, периоди. На мен ми звучи като нещо, което изисква специализирана помощ обаче. Нормалните хора имаме ограничен капацитет познания, а подобна история изисква лични срещи със специалист, защото най-малкото описвате страдание. Хубаво е човек да си живее по-нормално.

Хм, аз съм изненадана, 4е не зву4и адски ненормално! Това продължава с години! Години, в които не можеш да живееш! ....

Не 4е не е проблем за психолозите, но просто те нищо не казват.. Пробвала съм с доста и 4естно казано ве4е нямам никакво желание да обяснявам цялата история отново и отново. Не мога да направя връзка с психолог! Не искам, и дори когато искам, защото много искам помощ, не става, това нямам как да стане на сила!
И всъщност не искам да направя връзка с психолог, или с някой нов 4овек (не 4е това е възможно), то4но защото ме е страх, 4е.. 'ще стана като него'.. а аз не искам да ставам друга от това, което бях в последния ми 'хубав период'. (Ако заприли4аш на това, което е психологът ти в сесия, нали се сещаш, 4е това е напълно неприложимо в реалния свят )
За да направя връзка с някого, трябва той да ми хареса, да ми е интересен.. да е на моята възраст, т.е.по малък от мен, а не възрастен 4овек. И да е в някаква група! В която да мога от на4ало да стоя от страни, и да наблюдавам нормалното общуване, за да попия от него, и да го 'нау4а'! Когато усетя сигурна група и положителна атмосфера, в един момент сякаш 'се събуждам' в някакъв момент, в който съм била малкото дете, ама не травмирано, и запо4вам от същия момент да се развивам нататък, според това, което е в групата..

Трябва да продължиш напред, а ако не се справяш сама наистина ти трябва добър терапевт, не просто психолог. Не мога да препоръчам, но не може и да няма, опитай, докато си паснете с някой и те проведе по пътя отвъд ролята на жертва, травмите и несигурността. Няма да забравиш миналото, но да можеш наистина да продължиш с него напред. Тук се предлага само разбиране и емоционална подкрепа, и разбира се, съм сигурна, че ще я получиш. Много хора са преживели много и може и от тях да получиш някоя идея. Кураж!

Да бе, аз за терапевти говоря. Ве4е бих ги използвала то4но само за емоционална подкрепа и разбиране.. (въпреки 4е не се 4увствам разбрана).. то на мен това пове4е ми трябва сега.

То е сякаш.. не искам да 'продължа напред' то4но защото ще си загубя самоли4ността.. не 4е не е загубена ве4е..
и някак няма как да продължа напред, защото.. няма хора, няма нищо..

Проблема не е, че няма хора, а че ти не искаш да продължиш. Ти се оповаваш с това, че си сама, което всъщност е твоето оправдание за това, че се страхуваш да излезеш от зоната си на "конфорт"- страданието ти. Човек не бива да разчита на ничие друго присъствие, освен своето, защото хората идват и си отиват, дори децата порастват и си тръгват от родителите си. Наличието или липсата на хора около теб е нещо преходно, днес го има, утре не, но ти самата си винаги там за себе си и трябва да се приемеш такава каквато си и ако нещо в теб не ти харесва да работиш за подобряването му.

Алли, незнам от коя школа е бил психологът, при който си била.
В твоя случай за начало мисля, че ще е добре да проведеш поведенческа терапия - да не се влияеш толкова от ситуацията и да се връщаш отново и отново в позицията на малко дете. След това, като прекъснеш този омагьосан кръг и се закрепиш, евентуално да работиш по изчистване на старите травми с психоаналитичната школа. Това ще е доста дълъг процес. Сама не вярвам да успееш да се справиш.

Гадно е, наистина, че трябва да пробваш, докато намериш "твоя" психолог или терапевт, който да те води през този процес.
За поведенческата ще ти трябва един, за психоаналитичната работа - друг. Обиновено специализират само в едната школа.

Иначе има и разни неща, които можеш да започнеш и сега сама да правиш, но не те познавам, незнам дали би успяла да се справиш сама с последиците, защото се отприщват стари рани,страхове, подтиснати емоции и много хора имат нужда през този процес от специализирана подкрепа.
Един пример: можеш да напишеш писмо от сегашната ти позиция до малкото дете, което си била.
Въобще писането помага доста.

Малко ще се върна на темата с бабата. Напомня ми на познато семейство, не знам защо...Там има някаква странна традиция всяка нова снаха да се скара с майката на мъжа си и да си подливат вода. Това се случва вече три поколения подред, а може и повече, ама за толкова знам. Бабата знам, че навремето е изпадала в истерия ако дядото иска да види майка си. Война до дупка е водила. После жената на сина й на бабата правела същото нещо. Война с бабата до дупка и мъжа й да не вижда майка си или скандал. Настройване на децата против бабата в едната къща, настройване срещу майката ако са при бабата. Сега става същото със сина на последните двама. Жена му обяви война на свекърва си наскоро. До сега го караха на лицемерие, сега е открита война. И сина не вижда майка си. Внука е ползван за тормоз също. Та те такива хора понякога не са само един път в някои семейства. Понякога като тръгне на зле и така върви и се съсипват поколения от хора. В токсични, ненормални отношения. Да не говорим, че децата пък са заложници, защото ги настройват и манипулират.

Децата, могат ли да повлияят на такива войни?

Това се нарича "семеен модел" и явно нещата започват от първата снаха, която се е изпокарала със свекърва си. После е станала свекърва и явно си е била проклета още, като снаха, та после и, като свекърва. И то се е пренесло върху следващата снаха, която пък е станала същата, като свекърва си и се е изпокарала със следващата снаха и т.н. Мисля, че ако някъде по линията се родат само момичета, нещата ще приключат. Просто няма да има снахи, с които да се карат. Е, то може традицията да се прехвърли върху зетовете де, но пък, ако те са мъже на място, нещата ще приключат още в ранен етап.


Трудно. Обикновено те страдат в тази война и в един момент започват да го приемат, като нормално. А от семейния модел е много трудно да се избяга. Не невъзможно, но много трудно.

Алли, много интересна история. Значи като ходиш от група на група най-много да научиш някой нов трик, да си сложиш този нов трик като маска, като нова идентичност, и така да загубиш връзката с твоето автентично аз. Така ли да разбирам?

Чудя се тези терапевти, при които си била казвали ли са ти какво може да значи периоди на хамелеонско вписване в средата  с периоди на липса за желание за контакт. Или (извинявам се за цинизма) взимат членската вноска и после правят алабаланизми като за оптавдание на таксата. Поне казаха ли ти, че тези периоди на самоизолация показват отбягваща привързаност?

Според мен по-скоро отиди на психиатър и виж какво ще ти каже. С правилната диагноза можеш да отидеш при терапевт, който има правилната квалификация за твоето лечение. А това, че има "терапевти", които ще ти взимат парите с години без да мъцнат какво се вижда с просто око и без да си признаят, че не са специалист по всичко, го намирам за кощунствено.

Другото е, както и Боряна писа, най-обикновени кризи. Криза е ако всичките ти приятелки се изпоженят и забременеят, а ти си сингъл. Вече нямате за какво да си говорите. Или пък всички са женени с деца, обаче ти се развеждаш - и вече си в друга категория - търсеща любовта. Или пък идват златните 40 или 50 и изведнъж ти се иска да беше пак млад, пак да си лудееш. Ей такива едни - съвсем нормални кризички, за които никой не ни подготвя и се оказваме от море от познати и приятели с много малко, които да вземем с нас към следващия етап от живота.

Споко, Али, на мен не ми звучи нормално.
Звучи си крийпи. Същите слова за приемане, сигурна среда и т.н. съм ги слушала вече.

И не съм съгласна с липсата за самокритика. То не е точно самокритика, но напротив - те си знаят, че нещо им има, че са различни, дълбоко в себе си усещат, че не са като другите хора и в ситуации с повече хора много често се чувстват като слон в стъкларски магазин.

Кеч,
Какво е крийпи ?
Мерси