Невъзможните хора в живота ни

Това много ми хареса. Дефакто, ако майката не оттегля любовта си, въпреки че не е съгласна или неодобрява, има различно мнение и тн, позволява на дъщеря си/сина си да се държи като възрастен. Но ако любов има единствено при определени от нея условия: надебелял си отслабни или ще се/ме посрамиш - или си дете цял живот да угаждаш, или си отцепник, за да извоюваш пълноправието си на възрастен.

Върнах се да прочета, права си за поста си и обръщението.
И все пак, няма как да знаеш дали говорят за различни неща. Не всички хора говорят за травмите си по еднакъв начин.
Една майка може да не те обича и без да те критикува. Малко ли такива случаи има.
~ Може да критикува, за да уязви детето си, нарочно, което Е психопатно.
~ Може да критикува, да създава травми неволно, но да не е психопат. 90% от децата през 90-те са чували, че Иванчо има по- високи оценки, щото това се даде като пример)
~ Може да е депресирана и да иска да запуши устата на детето си, да се държи грубо и да си скубе косите от вина, когато е сама.
~ А може всяка критика, дори градивна, да се забива като гвоздей в нарцистичното ѝ дете, защото, както знаем, не може да я понесе.

Варианти всякакви и повечето изглеждат като един и същи. Но не са.

Кечър, много хубаво си го написала, че едни и същи неща могат да звучат различно, както и различно звучащи неща може да се окажат сходни. Ние точно затова онзи ден искахме повече шанс да дадем на новите включвания и истории - както ти казваш, да не пренебрегваме опита на Бояна, но и да не пренебрегваме и на другите. Както Боряна писа, на всеки тегавото му се струва най-тежкото. И друго - нещата винаги са много относителни. Може с думи да те галят, а подтекста да е скрита завист, ревност, омраза. А може да те бият с думи, но вътрешно да те обожават. Ето пак моята позната - не е опряла до семейния бизнес, достатъчно стаж и опит има и без този бизнес да оцелява. Много неща е постигнала сама. Просто тя предложила да помогне. Ама заслужава ли да я обиждат - да й кажат по нормален начин, че имат различни планове. Тук не става дума за някой пикльо третокласник, дето да насъска родителите си срещу даскалката, че му направила забележка за говорене в час. Това е безкритична подкрепа наистина. Но аз такава история не долових в Катерица примерно.

Моята майка никога не ме е критикувала. Ама наистина никога. Тя винаги твърдеше, че аз съм правата, най-красивата, най-умната и най-добрата.

В моя пример майката отстрани изглежда по един и същи начин,  версиите на всяко от децата ще са различни и ще си личи по него каква е ситуацията. Понякога е много по- лесно да погледнеш предполагаемия потърпевш, за да прецениш от къде извират чувствата и какво се е случило.

Един човек, за когото имах съмнения, примерно, никога не се е държал откровено зле с мен до последния момент, в който ми извъртя к***енски номер. Но по историите, които разказваше и описваше реакциите на жените или приятелите си... такива усещания и спорчета само около нарцис могат да се завъртят.
Другите двама не бяха обърани, а сигурни, че са ултимативната жертва. Единия майка му не го хранела като хората, не му правела сандвичи, затова бил прекалено слаб, другата майка й не я научила да се реши. И ей такива жалки неща, които на прима виста звучат гротескно, но при малко размисъл и прехвърляне на случки е друго.
Или казано накратко - истинска жертва, дори събрала се, би излязла с доза съмнение, колебливост. А нарцис би излязъл с категоричност. С нюанси, разбира се, не е толкова просто.

Всички крайности имат нещо нездраво.

Няма пречка обичащата безусловно майка да критикува поведението на детето и, ако не го одобрява, даже е желателно, но любовта и не зависи от поведението му. Безусловната любов не се печели, тя същества. Хубавото е, че са малко майките, които не могат да обичат безусловно, но травмите при децата им са големи, доста от тях са неосъзнати.

Това е ужасно за детето. Просто губиш връзка с реалността, със света, нямаш коректив, не знаеш кое е зло и кое добро. Добре, че имах татко. Иначе, не ми се мисли......
Сега, като майка аз съм много критична.

И тази крайност не е ок. Но ако цял живот само критики сипят, също не е ок. Даже критика не е правилна дума. То си е чиста проба подбиване, когато става дума за токсичност, маскирана под формата на непоискан съвет или възпитателност. Пак от преди стотици страници метафората с огледалото. Малкото дете се опознава чрез обратната връзка от света, и така изгражда образа за себе си. Превърташ годините напред, и става вдин невротизиран възрастен, може да си готви сам и сам да си изкарва парите, но е вечно недоволен от себе си и от живота си, вечно съмняващ се, дори самосаботиращ се. Ако нещо хубаво тръгне да му се случва, той е научен, че не заслужава. Само митичните други, които са все давани за пример, заслужават.  Напоследък често забелязвам на улицата малки деца с истерични майки, дето ги мъмрят и шамаросват за дреболии, после се сипят ругатни по адрес на бащата, или родата на бащата, онова говедо или оная вещица, от което детето е взело всички “лоши” качества. След време такъв човек мрази у себе си същите тези качества. Мрази ги и у себе си, и у другите. Самоцензурира се. Или изпада в депресия. Депресията не е само да се влачиш в леглото, ми може да е едно безразличие или липса на радост, удоволствие от себе си и близките си, нехаресване на себе си. Или зацикляне в някаква проблемна ситуация, без да прави опити да излезе. И друго наблюдавам, някаква алергия у хората да проявяват съчувствие, криво разбиране на емпатията като гъделичкане с перце на мрънкалници. Я да се стегне оная дето я били тормозили колегите с гнусни приказки по нейн адрес, тук сме на работа, няма място за “снежинки”. Кат не й харесва, да напуска.

А допускаш ли, че може да са прави и да си специална снежинка? Понякога обратната връзка от множество хора е вярна.

А колко е лесно да си обективен, непринуден, но и щадящ, без заигравки и роли.
Това за работното място.
Иначе съвремието   е динамично натоварено, нервно, животът се промени.Бяхме бедни еднакво, но  и без тремора на времето днес.Бяхме големи семейства и все имаше един да приласкае.Сега има едно, което губи друго полезно и напреднало.Няма значение времето ,годините.Общността някога е загубена днес.Все повече сами са хората.Връзките на поколенията са слаби.
И все пак винаги се гледа напред.Миналото е разрушително за някои, но връщане назад няма.Търсиш здраво място ,стъпваш и питаш сега какво...Отработването  е с години, не значи да стоиш   и чакаш.
Трябва да се живее.Каквото и да става.
Непопулярно е , но повече изискваме , отколкото сме склонни да даваме напоследък.Колкото е по-лесен животът, уреден от джаджи-улеснители, колкото по-малко се "мъчим" физически, толкова повече искаме и психически улеснения.Това е мое мнение ,не ангажирам с него.

Да. Никакви вулгаризми не са нито обективни, нито полезни, нито звучат добре от хора, претендиращи за квалификации и професионализъм. Ако както казват, тук сме на работа а не в детската градина, да се коментира работно: това не е направено, това не е по изискванията. Не сме в кръчма или бардак. Но и не само работно, навсякъде

Напротив, има. Ще дам пресен форумен пример. Боряна е имала отсъстваща заради работата майка. Това създало ли й е сериозни дефицити. Най-вероятно не ако се съди по написаното от нея отношения към баба й.


Да. На много от клъстърните характеропатии вече са открили, че има гени, които се предават и при подходяща среда, т.е. отгледан от такива родители.


Това изречение е много странно. Ти как си го обясняваш?

Не е нужно да прощаваш или обичаш насилникът си. При бъръткейк е било по-скоро манипулативен подход, при теб е било физически, затова и тя не може да се свърже както теб с отхвърлянето на насилника. Това изречение показва здравата ти част, тази която е била и все още я има. Търси я.

Абсолютно същото е и при разведени родители, където единият си е тръгнал без да се обърне назад, а другия хем отглежда хем соли срещу първия. Накрая каквато и лъжа да каже първия (Примерно: "Отидох за цигари и ме беше страх от майка ти да се върна") детето ще повярва, защото иска да вярва, че е обичано.

Това "ще ме посрамиш" е от народопсихологията ни. Още от турско време е било това. Посрамването е било да се смесиш с турчин (в моята рода всички са горди, че сме чисти българи и до ден днешен има абсолютна забрана да се сродяваш с турчин). После по комунизма е било срам да не си от образцов дом. И сега така.

Елфичка, на мен ми се струва, че не е задължително отсъстващата майка да е от неумеещите да обичат безусловно. За мен ключовото е дали в детето има стремеж да заслужи любовта на мама. И на мен ми се е налагало да изкарвам доста време с баба си, защото майка ми беше по болниците с брат ми, но стремеж да заслужа любовта и не съм имала.

Именно. Такива деца обикновено се чувстват тъжни и все пак обичат майките си.