Невъзможните хора в живота ни

  • 404 449
  • 7 489
# 4 050
Това "ще ме посрамиш" е от народопсихологията ни. Още от турско време е било това. Посрамването е било да се смесиш с турчин (в моята рода всички са горди, че сме чисти българи и до ден днешен има абсолютна забрана да се сродяваш с турчин). После по комунизма е било срам да не си от образцов дом. И сега така.
Елфичка това не го знаех, но виж как също може да има връзка с моята позната по една друга травматична линия. Дефакто тя вече е била “посрамена” насилствено. Ето колко дълбоко са й бръкнали в раната с критиките за външния й вид. Но, народопсихология или не, не е ли токсично да отказваш емоционална подкрепа и приемане на човек, който болезнено се нуждае от това и търси. Много сили ще й трябват сама да намери ресурси в себе си да оздравее. Генерално срамът особено на база външни разделители е токсичен и не се различава от расизъм и дискриминация
Виж целия пост
# 4 051
Абсолютно същото е и при разведени родители, където единият си е тръгнал без да се обърне назад, а другия хем отглежда хем соли срещу първия. Накрая каквато и лъжа да каже първия (Примерно: "Отидох за цигари и ме беше страх от майка ти да се върна") детето ще повярва, защото иска да вярва, че е обичано.
Аз искам ей тая точка да коментирам. Единия си е тръгнал без да се обръща, обикновено зарязвайки И детето. Не знам защо се очаква от отглеждащия родител да пази реномето на отсъстващия. И ако не го пази - оппа, "соли другия". Дали е добре за детето да се създава фалшив образ на отсъстващия родител?
Виж целия пост
# 4 052
За самото дете е по-здравословно да има някаква приемлива представа за родителите си, и за двамата. Ако единият родител бъде системно оплюван, просто страда самото то, защото се чувства част от него. Така че най-добре е другия родител да не бъде коментиран излишно. Детето ще порасане и само ще си прави изводите. Заминал - заминал. По-лошото е, че може да придобие идеалистична нереалистична представа при отсъствието му...но и това ще мине.
Виж целия пост
# 4 053
За детето е важно да знае, че не е виновно за поведението на родителя и не го заслужава, това когато такъв родител постъпва зле. Та фокусът, мисля, че трябва да бъде в това, а не в раздаване на оценки за човека, добри или лоши. Отсъстващият родител има най-големият недостатък да получава образ в главата на детето, който е в крайност, все едно положителна или отрицателна, това е все едно какво се говори за него. При всички случаи, плюещият родител се самозакопава като говори лошо за другия, но има начин и да не се лъже без да се прави драма. Пак казвам, за мен това е фокусът да се върне върху самото дете и това, че преживява нещата по определен начин, да се говори с него за това.
Виж целия пост
# 4 054
Бащата на децата ми е невъзможен. Не съм си позволявала да го квалифицирам и определям пред тях. Доскоро той ги използваше, за да гради имидж на загрижен, като ги взимаше два уикенда в месеца. От около година има нова жена и вече децата му пречат, особено по-голямото. Те усещат пренебрежението и безразличието му все по-силно, защото виждат как добре се държи с другата жена. Едното ни дете постоянно ми се оплаква, че баща му го обижда и засрамва, че все търси конфликт с него. Чудя се - дали е защото толкова прилича на мен? И по характер и по външност. Все по-трудно ми става. Казвам му - и с мен постъпваше така баща ти, той си е такъв, всеки си има недостатъци и т.н.  Стремя се просто да се почувства разбран, но май не успявам да го утешавам. Той все едно иска решение на проблема, а аз самата не намерих такова.
Виж целия пост
# 4 055
Едното ни дете постоянно ми се оплаква, че баща му го обижда и засрамва, че все търси конфликт с него. Чудя се - дали е защото толкова прилича на мен? И по характер и по външност. Все по-трудно ми става. Казвам му - и с мен постъпваше така баща ти, той си е такъв, всеки си има недостатъци и т.н.  Стремя се просто да се почувства разбран, но май не успявам да го утешавам. Той все едно иска решение на проблема, а аз самата не намерих такова.
По принцип невъзможните винаги си имат едно Златно дете и друго пренебрегнато. Така и двете деца страдат. Щом има нова жена като се появи трето дете вероятно ще стане и по-зле.
А на детето какво да кажеш, наистина щом си е такъв, той си е такъв. Не казвай, че и с теб е такъв, а че е такъв просто. Детето не е виновно и не заслужава това, да не се бори за повече, това е.
Виж целия пост
# 4 056
Казвам, че и с мен е постъпвал така, защото детето има усещането, че нередното е у самото него - и за да го убедя, че не е виновно за нищо. Наистина е трудно. Очаквам съвсем скоро съвсем да се откаже от тях и ще е тежко.
Виж целия пост
# 4 057
И стигаме до това, че възрастен може сам или с помощ да намери корените, причините, а не поводите за стреса, тормоза ,напластеното, а на дете се налага да порасне бързо за да разбере и отхвърли ако може.Или го носи до този момент на порастване.Никога не  е едно.Но върху първото се напластява.Наистина е трудно да  опазиш нараняване, какво остава да лекуваш  и зараства.
Виж целия пост
# 4 058
И как така бързо стигнахме добтова? Детето има подкрепяща майка и въпреки това продължава да страда. Какво правят децата, ако и вторият родител е токсичен и използва възможността да вземе още власт, като му наряква - ми ти си си виновен. Защото има такива родители, дето каквото и да се обърка, все другия си е виновен. Има хора успяват да се осъзнаят в такава среда и потеглят нагоре по стените на кладенеца, има и такива дето не успяват и си седят на тъмно. Превъртим времето и другите що годе нормслни връстници вече са напред в живота, а нашия герой още драпа нагоре или не знае как да свикне на светъл ден
Виж целия пост
# 4 059
Това сравняване влиза ли в темата ,че я разширява прекалено. Може да се сравнява по милион  точки.
Говоря за наранения човек, спасявам него.Условно казано, не се величая.Защото може и  да не издрапа, а  от това губи обществото  или всички, пак обобщено казано.Но най-вече този ,който не успее да си намери същността, който остава в калъпа, капана.
А дали един  трови или има компания,  влияе само утежняващо или облекчаващо.Приказката за лъжицата и каца мед.

Иначе някой може да страда и заради модел телефон, няма проблем .
Виж целия пост
# 4 060
Ми дали е един или двама родители не е точно количествен проблем. Губи се представа кое е горе и кое е долу. Напълно съм за самооркриването и спасяването, но на който това му е трудно, трябва да се подкрепи. Стигаме до приказката - защо си тъжен? Ми спри да бъдеш. Спри да обичаш. Спри еди какво си. В един идеален свят всички ще сме будисти и с един щрак на пръстите ще спираме да страдаме. А напуснал родител в конфликт с нарочено дете не може да се сравнява с нямам последен модел джаджа… и най-вече, който се е спасил, да помага. Много спасени забравят навремето колко тегаво им е било или ако някой им е помогнал, и от височината на изкачения връх им се струва лесен пътя на тепърва изкачващите се…
Виж целия пост
# 4 061
Понеже се разприказвахме, дай ми пример на помощ.Само един.
Аз не мисля ,че един помагащ оправя нещата, човек среща  много хора по пътя си и при желание  може да вземе по нещо помагащо от всеки.
Една любов може да спаси един,  една природа  или животно - друг.
Аз не съм упрекнала никого за нищо. Истината боли, но няма лесен начин, няма магия да освобождава.
И е рядко всички да ти обърнат гръб . детските домове се закриват, защото е пагубно тяхното.Ала  и от тях са излезли добри, балансирани хора.Строго индивидуално възприемаме света.
Май трябва да спра ,че дразня.Не съм психолог, научил нещо, животът ме учи.Може да ме разбере  одъртял като мен.И това е добро.Може бие  време за конкретен пример,  а не  обобщаващо.И време да се отпиша от темата ,че я приемам лично.
Помагаш като сочиш изход, макар  неприятен,  и то само ако го желае някой.Насила няма помощ.
Виж целия пост
# 4 062
Ако знаехме всички отговори, може би щях да дам пример. Нали не трябва да се обобщава, при всеки е индивидуално както казваш. За мен, аз лично съм намирала изслушването за помагащо. Затова насърчавам изслушване на споделящите тук. Да отвориш пространство. И да не са прави, и да не си съгласен с тях, или дори да имаш готова рецепта. Те не са още готови за нея. Ако някой го бъгва нещо, дето на тебе субективно ти е непонятно защо, питай, абе какво значи за тебе тая ситуация. Те имат нужда да бъдат чути, а не да чуват рецепти, критики, мнения. Ако попитат - как, да ги надочим към техните налични ресурси, а не към нашите минали победи. Защо приемаш лично темата… не се отписвай, нсли живота не спира да ни учи
Виж целия пост
# 4 063
Отговарям  за последно към този момент - защото от опит знам, че споделяне ,говорене помага, но ти трябват  хиляда такива да има ефект.И приемам ,че стигнал до тук, да осъзнае  и признае , човек е  готов за повече. Ако съм "затапила" някого ,попречила му да говори ,се извинявам искрено.
Не ми е помагало  споделено с приятелка, която налива още в огъня, уж подкрепа, ти си права ,този(тези)изроди, и сме пак там.Помогна  критично, спокойно , от опит мнение на възрастна колежка, дето ме възпира, без да упреква, но успокоява и размисля. За момента на разговора съм нащрек  и сърдита, против, не възприемам казаното, тя  не ме разбира, това си казвам и  мисля, но след малко време казаното се е промушило  и дълбае, руши стените.Отприщва път за реално  продължение, решение.

Освен това се изразявам смотано, който ме познава не приема буквално думите ми, те са образи.,,,,,,, та обясних се.Успех!
Виж целия пост
# 4 064
Бор_яна,
Не се отписвайте ! Страхотна сте и вашите постове, поне на мен ми действат успокоително. Свежа и позитивна сте, което е супер.
Аз съм съгласна напълно с вас, с това, което споделяте от вашият опит. Така е, всички сме били мачкани в тоя живот, но е тъпо, когато от жертва се превърнеш в палач.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия