Примерите които имам около себе си - тези хора или живеят сами на старини, или живеят с някой, който просто го е страх да си тръгне.
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.
# 420
27 ноем. 2012, 19:16 ч.
Може би заради чиста съвест. Това, че той е такъв, не означава, че и децата му са станали същите. Едва ли му се въртят на пета сега. По-скоро го гледат, колкото да не се чувстват гузни пред себе си и да помогнат да другия си жив роднина. В момента се сещам за такъв пример. Дядото, абсолютен тиранин, е на легло. Бабата, цял живот бита и пребивана, още и още се суети около него, а децата му помагат по-скоро на нея, отколкото на него. Макар че ако беше сам, едва ли щяха да го оставят на произвола на съдбата.
Сигурно е така, тази чиста съвест често струва доста скъпо.
Виж целия пост
А моите наблюдения са, че с годините се ошлайфат още повече и пак винаги имат кой да ги обслужва. Дори и децата им рядко режат отношения, започват да ги съжаляват и пак попадат в капана.
# 421
28 ноем. 2012, 16:31 ч.
Изключително интересна тема, която ме накара много да мисля и да човъркам в себе си. До колко акцентуациите на характера ни тласкат към психопатно поведение? С възрастта акцентуациите се засилват, което засилва и риска от отклонения в поведението. Психопатите раждат ли се или във всеки от нас дреме по един, който се витализира в мига, в който животът ти поднесе подходяща жертва, която да катализира цялата ти отрицателна същност?
Сблъсквала съм се с дете, което беше като ураган. Никога не можеш да си сигурен в кой момент точно ще те връхлети. Абсолютно безпричинна проява на злоба и лошотия. Никакво състрадание или усещане, че можеш да накараш някой да се чувства зле. Единствено материалните стимули бяха от значение и можеха да се използват като форма за въздействие. Никакви вродени "спирачни" механизми за избягване на травми. Трудно дете, с което така или иначе не се сработихме, а майката не реагираше адекватно на поведението му и не следваше препоръките. Пратих ги на психолог, но детето се представи като същински ангел небесен и нямах какво повече да направя, освен да им кажа, че не мога да работя повече с тях, защото с детето не си допадаме.
Виж целия пост
Сблъсквала съм се с дете, което беше като ураган. Никога не можеш да си сигурен в кой момент точно ще те връхлети. Абсолютно безпричинна проява на злоба и лошотия. Никакво състрадание или усещане, че можеш да накараш някой да се чувства зле. Единствено материалните стимули бяха от значение и можеха да се използват като форма за въздействие. Никакви вродени "спирачни" механизми за избягване на травми. Трудно дете, с което така или иначе не се сработихме, а майката не реагираше адекватно на поведението му и не следваше препоръките. Пратих ги на психолог, но детето се представи като същински ангел небесен и нямах какво повече да направя, освен да им кажа, че не мога да работя повече с тях, защото с детето не си допадаме.
# 422
28 ноем. 2012, 16:41 ч.
А ако става дума за собственото ти дете ? 
Какво правим в такива случаи ?
Виж целия пост
Какво правим в такива случаи ?
# 423
28 ноем. 2012, 16:43 ч.
Лого5ка Такива са си от деца, поне по мои наблюдения и информация. Човек може да изперка с години или да развие злоба към нещо, към някого, но психопат не се става.
Преди са ги диагностицирали след пубертета, но в началото някъде постнах линк към проучване на деца на 5- 6- 7 години, които са психопати. Надеждата е, че ако се открие отрано какво им е могат поне да бъдат приучени да не вредят толкова, ако не друго.
А историята с детето, което описваш- и аз видях подобна, терапевти и лекари се отказаха, защото майката отказа да приеме наличието на проблем и в себе си и си продължи по старому. И сега като се сетя за това дете настръхвам. Знам, че е гадно да се говори така за дете, но пък като познавам такива възрастни наистина си е за страх.
Хайде де, те затова специалистите по света водят дискусия дали е етично да се диагностицират деца като психопати. За възрастните такива, майките си ги обичат и търпят, нямат избор.
Виж целия пост
Преди са ги диагностицирали след пубертета, но в началото някъде постнах линк към проучване на деца на 5- 6- 7 години, които са психопати. Надеждата е, че ако се открие отрано какво им е могат поне да бъдат приучени да не вредят толкова, ако не друго.
А историята с детето, което описваш- и аз видях подобна, терапевти и лекари се отказаха, защото майката отказа да приеме наличието на проблем и в себе си и си продължи по старому. И сега като се сетя за това дете настръхвам. Знам, че е гадно да се говори така за дете, но пък като познавам такива възрастни наистина си е за страх.
А ако става дума за собственото ти дете ?
Какво правим в такива случаи ?
Какво правим в такива случаи ?
# 424
28 ноем. 2012, 16:51 ч.
Не изчетох цялата тема преди да се разпиша. Сега видях, че сте коментирали и това.
И все пак, колко от нас осъзнават, че има неща които не са добри и пак ги правят, макар да чуват и някакво далечно ехо, което огласява съвестта им, която все повече започва услужливо да ги оправдава.
Аз пък си мисля, че е напълно възможно, Бояна. Например детето се ражда в силно контролираща среда, със силно изразени лидерски позиции на родителите и безпрекословен авторитет. Личността вирее в това семейство, развива се, реализира се, но вече извън тази контролираща среда, на да речем родители с някакви акцентуации, ама умерени, изведнъж захвърля приемливото за семейството "АЗ" и започва неосъзнато да трови живота на обкръжението си, несъзнателно захранвайки егото си.
Виж целия пост
Има акцентируеми личности, те носят някаква характеропатия, но без да са психопати. Психопата е вид личност, не черта от личността, затова и не се лекува, затова и не се смята за болест. Те съзнават кое е добро и зло, просто не им пука.
Не изчетох цялата тема преди да се разпиша. Сега видях, че сте коментирали и това.
И все пак, колко от нас осъзнават, че има неща които не са добри и пак ги правят, макар да чуват и някакво далечно ехо, което огласява съвестта им, която все повече започва услужливо да ги оправдава.
Аз пък си мисля, че е напълно възможно, Бояна. Например детето се ражда в силно контролираща среда, със силно изразени лидерски позиции на родителите и безпрекословен авторитет. Личността вирее в това семейство, развива се, реализира се, но вече извън тази контролираща среда, на да речем родители с някакви акцентуации, ама умерени, изведнъж захвърля приемливото за семейството "АЗ" и започва неосъзнато да трови живота на обкръжението си, несъзнателно захранвайки егото си.
# 425
28 ноем. 2012, 16:54 ч.
Не изчетох цялата тема преди да се разпиша. Сега видях, че сте коментирали и това.
И все пак, колко от нас осъзнават, че има неща които не са добри и пак ги правят, макар да чуват и някакво далечно ехо, което огласява съвестта им, която все повече започва услужливо да ги оправдава.
Аз пък си мисля, че е напълно възможно, Бояна. Например детето се ражда в силно контролираща среда, със силно изразени лидерски позиции на родителите и безпрекословен авторитет. Личността вирее в това семейство, развива се, реализира се, но вече извън тази контролираща среда, на да речем родители с някакви акцентуации, ама умерени, изведнъж захвърля приемливото за семейството "АЗ" и започва неосъзнато да трови живота на обкръжението си, несъзнателно захранвайки егото си.
Възможно е, разбира се. Аз познавам едно пораснало дете психопат, неговото семейство беше повече от нормално, там никакви обяснения извън "по рождение" не сработиха.
И пак, всички отклонения и заболявания са на фази, на цикли, в определени моменти или роли се проявяват най- силно. Психопатите са тип личност, те са такива, абнормни и дезадаптивни и не търпят промени никакви, само се отракват с времето и стават по- добри в манипулациите.
Виж целия пост
Има акцентируеми личности, те носят някаква характеропатия, но без да са психопати. Психопата е вид личност, не черта от личността, затова и не се лекува, затова и не се смята за болест. Те съзнават кое е добро и зло, просто не им пука.
Не изчетох цялата тема преди да се разпиша. Сега видях, че сте коментирали и това.
И все пак, колко от нас осъзнават, че има неща които не са добри и пак ги правят, макар да чуват и някакво далечно ехо, което огласява съвестта им, която все повече започва услужливо да ги оправдава.
Аз пък си мисля, че е напълно възможно, Бояна. Например детето се ражда в силно контролираща среда, със силно изразени лидерски позиции на родителите и безпрекословен авторитет. Личността вирее в това семейство, развива се, реализира се, но вече извън тази контролираща среда, на да речем родители с някакви акцентуации, ама умерени, изведнъж захвърля приемливото за семейството "АЗ" и започва неосъзнато да трови живота на обкръжението си, несъзнателно захранвайки егото си.
И пак, всички отклонения и заболявания са на фази, на цикли, в определени моменти или роли се проявяват най- силно. Психопатите са тип личност, те са такива, абнормни и дезадаптивни и не търпят промени никакви, само се отракват с времето и стават по- добри в манипулациите.
# 426
28 ноем. 2012, 22:52 ч.
Баща ми, например , се е проявил още като дете. Дядо му го е разкрил и той до края на живота му го мразеше, а човекът си беше много мил даже. Предполагам, дядото се е вгледал, защото вуйчото на баща ми е бил пословично лош човек , а на село хората следят и вярват в тези неща.
Майка му до днес бди над него , сякаш е in -valid - съжалявам за думата, но точно печат с този текст си представям върху образа на тези човеко- подобия.
Тоест - майка му з н а е , за ужасът, който представлява синът й.
И нещо смешно, казах, че е от село, и то много бедно , родителите му са от двата края, нито земя, нито стока са имали. Той обаче лъже навсякъде, че произхожда от виден болярски род от Русия , който незнайно защо е бил прокуден оттам, а после и от Велико Търново!!!
Виж целия пост
Майка му до днес бди над него , сякаш е in -valid - съжалявам за думата, но точно печат с този текст си представям върху образа на тези човеко- подобия.
Тоест - майка му з н а е , за ужасът, който представлява синът й.
И нещо смешно, казах, че е от село, и то много бедно , родителите му са от двата края, нито земя, нито стока са имали. Той обаче лъже навсякъде, че произхожда от виден болярски род от Русия , който незнайно защо е бил прокуден оттам, а после и от Велико Търново!!!
# 427
29 ноем. 2012, 10:15 ч.
Това някой да определи някакво дете като психопат, си е чиста идиотия!
Децата са си такива - ако не им се покаже как, те няма да изпитат любов, състрадание, вина.
Просто понякога ги виждам като едни малки чудовища.
И могат да израстат като чудовища.
За това сме ние родителите! Да ги възпитаваме, да им показваме, да ги обичаме.
Но да съдиш едно дете, че е дете...
Виж целия пост
Децата са си такива - ако не им се покаже как, те няма да изпитат любов, състрадание, вина.
Просто понякога ги виждам като едни малки чудовища.
И могат да израстат като чудовища.
За това сме ние родителите! Да ги възпитаваме, да им показваме, да ги обичаме.
Но да съдиш едно дете, че е дете...
# 428
29 ноем. 2012, 10:32 ч.
Хората са деца за много малка част от живота си и това, което им прощаваме, когато са малки, в никакъв случай не сме склонни да им го простим като са големи и вече не са сладки. Естествено, че майката ще отрича до последно, те хората отричат къде-къде по-очевидни неща, които са поправими ако им се обръща внимание, какво остава за нещо толкова хлъзгаво. И аз отричам разни неща, които после излизат верни, предплагам, че при повечето хора първо се появява отрицанието.
Помислете си само как стои въпросът с децата с увреждания, всички им симпатизират и искат да помагат, когато са малки, а като пораснат, никой не иска да ги погледне дори.
Виж целия пост
Помислете си само как стои въпросът с децата с увреждания, всички им симпатизират и искат да помагат, когато са малки, а като пораснат, никой не иска да ги погледне дори.
# 429
29 ноем. 2012, 10:57 ч.
Не говоря да им прощаваме. Просто да не ги определяме.
Иначе те децата са си психопатчета /не ме бийте/ - не им дреме за никого освен за себе си, могат да пребият или даже убият някого без да им мигне окото и т.н.
Ние, родителите, сме тези, които има слагаме граници и ги правим социално приемливи хора.
Виж целия пост
Иначе те децата са си психопатчета /не ме бийте/ - не им дреме за никого освен за себе си, могат да пребият или даже убият някого без да им мигне окото и т.н.
Ние, родителите, сме тези, които има слагаме граници и ги правим социално приемливи хора.
# 430
29 ноем. 2012, 11:06 ч.
Много малко специалисти и то не в България, си позволяват да определят дете като психопат и то дете на 8-9 години. На тази възраст то вече трябва да е развило някаква емпатия, съвест, от една страна, от друга, още е дете и някои сложни манипулации не са му по силите според нормата. Иначе, децата са егоцентрични, манипулативни и до някаква възраст нямат съвест, но трябва да ги усвоят. Идеята на диагностицирането на дете като психопат не е то да бъде обявено за зло, а да се намери начин да не стане зло. И пак в научните среди има спорове дали това е етично или не. Аз не съм специалист и не мога да взема професионално страна, чисто лично мога и мисля, че ако нещо може да се направи докато детето е дете, за да се предотврати кошмара в последствие то трябва да се направи.
Виж целия пост
Не говоря да им прощаваме. Просто да не ги определяме.
Иначе те децата са си психопатчета /не ме бийте/ - не им дреме за никого освен за себе си, могат да пребият или даже убият някого без да им мигне окото и т.н.
Ние, родителите, сме тези, които има слагаме граници и ги правим социално приемливи хора.
Иначе те децата са си психопатчета /не ме бийте/ - не им дреме за никого освен за себе си, могат да пребият или даже убият някого без да им мигне окото и т.н.
Ние, родителите, сме тези, които има слагаме граници и ги правим социално приемливи хора.
# 431
29 ноем. 2012, 17:49 ч.
Аз пък си мисля,че всеки невъзможен човек е плод на своето обкръжение.Защото всички са били деца и не всички като деца са имали късмета да получат адекватни грижи и внимание.Не,че това е оправдание и не,че няма хора с трудно детство,които стават по-скоро алтруисти.Но хората сме различни.Един може да се справи с пренебрежението и по-студените възпитателни методи,друг не.
Иначе,аз лично съм се убедила,че тези,дето най-много се кълнат как няма да пречат на децата си,когато ги треснат критическата възраст и старческата деменция,точно те могат да ти поднесат най-големите изненади.Както и тези,дето дават големи обещания как никога няма да изоставят роднина.
Въпреки това,колкото и да са ужасни,невъзможни,досадни,неприятни,дори опасни,имаме нужда от хората в живота ни.Защото и ние сме хора.А когато невъзможните ги няма по някаква прични на в живота ни, не винаги е по-леко,уви.Понякога точно покрай търсене на изход как са се справиш с някой невъзможник научаваш най-ценните уроци на живота и откриваш невероятни качества,дето не си и сънувал,че точно твоята скромна персона оже да притежава.
За съжаление само един дълъг човешки живот не е достатъчно време,за да проумееш кое си заслужава да му обърнеш внимание и да се ядосаш или да поревеш...а като си дадеш сметка кое да и кое не вече няма за кога.Или за кого.
Виж целия пост
Иначе,аз лично съм се убедила,че тези,дето най-много се кълнат как няма да пречат на децата си,когато ги треснат критическата възраст и старческата деменция,точно те могат да ти поднесат най-големите изненади.Както и тези,дето дават големи обещания как никога няма да изоставят роднина.
Въпреки това,колкото и да са ужасни,невъзможни,досадни,неприятни,дори опасни,имаме нужда от хората в живота ни.Защото и ние сме хора.А когато невъзможните ги няма по някаква прични на в живота ни, не винаги е по-леко,уви.Понякога точно покрай търсене на изход как са се справиш с някой невъзможник научаваш най-ценните уроци на живота и откриваш невероятни качества,дето не си и сънувал,че точно твоята скромна персона оже да притежава.
За съжаление само един дълъг човешки живот не е достатъчно време,за да проумееш кое си заслужава да му обърнеш внимание и да се ядосаш или да поревеш...а като си дадеш сметка кое да и кое не вече няма за кога.Или за кого.
# 432
29 ноем. 2012, 18:27 ч.
А аз не съм съгласна, онова, което съм чела като научни изследвания по темата също. По- скоро залагат на генетичните и чисто физиологичните фактори, отколкото на някаква травма от обкръжението. Конкретно при психопатите, имам предвид. За много други патологии и неприятни черти на хората си права, но в случая не мога да се съглася, още повече имам примери, които са ме убедили лично в обратното.
Виж целия пост
Аз пък си мисля,че всеки невъзможен човек е плод на своето обкръжение.Защото всички са били деца и не всички като деца са имали късмета да получат адекватни грижи и внимание.Не,че това е оправдание и не,че няма хора с трудно детство,които стават по-скоро алтруисти.Но хората сме различни.Един може да се справи с пренебрежението и по-студените възпитателни методи,друг не.
# 433
29 ноем. 2012, 18:49 ч.
Аз съм израснала в много тягостна среда, но независимо от това и независимо от поведението ми тук във форума, в реалността съм един много добър човек. Съквартирантите ми са казвали, че съм идеалната съквартирантка. На работа - идеалната колежка, за мъжете идеалната жена, за приятелите идеалната приятелка. Никой не би предположил какво стои в миналото ми. Нямам някакво кофти поведение примерно, даже си мислят, че съм расла като принцеса и имам перфектно възпитание (поне това съм го чула млн пъти).
Виж целия пост
Аз пък си мисля,че всеки невъзможен човек е плод на своето обкръжение.Защото всички са били деца и не всички като деца са имали късмета да получат адекватни грижи и внимание.Не,че това е оправдание и не,че няма хора с трудно детство,които стават по-скоро алтруисти.Но хората сме различни.Един може да се справи с пренебрежението и по-студените възпитателни методи,друг не.
Аз съм израснала в много тягостна среда, но независимо от това и независимо от поведението ми тук във форума, в реалността съм един много добър човек. Съквартирантите ми са казвали, че съм идеалната съквартирантка. На работа - идеалната колежка, за мъжете идеалната жена, за приятелите идеалната приятелка. Никой не би предположил какво стои в миналото ми. Нямам някакво кофти поведение примерно, даже си мислят, че съм расла като принцеса и имам перфектно възпитание (поне това съм го чула млн пъти).
# 434
29 ноем. 2012, 19:10 ч.
А аз не съм съгласна, онова, което съм чела като научни изследвания по темата също. По- скоро залагат на генетичните и чисто физиологичните фактори, отколкото на някаква травма от обкръжението. Конкретно при психопатите, имам предвид. За много други патологии и неприятни черти на хората си права, но в случая не мога да се съглася, още повече имам примери, които са ме убедили лично в обратното.
И аз не съм съгласна .
Един психопат може да има чудесно възпитание , да е получил грижи и внимание и пак да няма съвест и емпатия ...
Виж целия пост
Аз пък си мисля,че всеки невъзможен човек е плод на своето обкръжение.Защото всички са били деца и не всички като деца са имали късмета да получат адекватни грижи и внимание.Не,че това е оправдание и не,че няма хора с трудно детство,които стават по-скоро алтруисти.Но хората сме различни.Един може да се справи с пренебрежението и по-студените възпитателни методи,друг не.
И аз не съм съгласна .
Един психопат може да има чудесно възпитание , да е получил грижи и внимание и пак да няма съвест и емпатия ...
Препоръчани теми