Невъзможните хора в живота ни

  • 521 876
  • 8 873
# 435
Аз кой знае колко научни изследвания не съм чела,само за Джак Изкормвача имам малко повече информация.
Но въпреки безспорните доказателства,че психопатите се раждат такива и никакви терапии не са в състояние да им повлияят,все пак няма как да се знае кой колко психопатичен тип е,доколко злото в него е опасно и дори и да е най-голямото зло на света,какво следва от това?Човешко същество е,в повечето случаи дори няма и вид на психопат,жертвите са все привлечени я от външния вид, я от поведението.Кой може да отсъди кой колко психопат е?Искаме или не налага се да се разминаваме по улицата с всякакви хора,всеки един може изведнъж да скочи да ни души или да ни изкара акъла ръмжейки.От всеки ли да се пазим?Щото аз като се разхождам по софийските улици виждам хора с толкова изкривени физиономии и неадекватно поведение,че ако почна да се замислям прекалено много ще ме е страх да излизам навън.

Как да оцелееш при среща с такъв екземпляр и как да разпознаеш евентуални сигнали за опасност от такъв, мисля, е много по-практично,отколкото да се доказват тези как въпросните се раждат лоши хора  и не се променят никога.
Виж целия пост
# 436
Хепи куин-ти си прекрасна!!!!Не се съмнявам,че си най-най-най в която и да е област.
Но,доколко този факт е бил/е важно постижение за теб и доколко за околните?Оценили са те-развила си качествата на по-по-най.

Аз имах предвид случаите,когато "психопатите" не попадат на среда,за която техните ...да ги нарека "изяви", са ценни или потребни.
Виж целия пост
# 437
Аз кой знае колко научни изследвания не съм чела,само за Джак Изкормвача имам малко повече информация.
Но въпреки безспорните доказателства,че психопатите се раждат такива и никакви терапии не са в състояние да им повлияят,все пак няма как да се знае кой колко психопатичен тип е,доколко злото в него е опасно и дори и да е най-голямото зло на света,какво следва от това?Човешко същество е,в повечето случаи дори няма и вид на психопат,жертвите са все привлечени я от външния вид, я от поведението.Кой може да отсъди кой колко психопат е?Искаме или не налага се да се разминаваме по улицата с всякакви хора,всеки един може изведнъж да скочи да ни души или да ни изкара акъла ръмжейки.От всеки ли да се пазим?Щото аз като се разхождам по софийските улици виждам хора с толкова изкривени физиономии и неадекватно поведение,че ако почна да се замислям прекалено много ще ме е страх да излизам навън.

Как да оцелееш при среща с такъв екземпляр и как да разпознаеш евентуални сигнали за опасност от такъв, мисля, е много по-практично,отколкото да се доказват тези как въпросните се раждат лоши хора  и не се променят никога.
Ако не вярваш, че не могат да се променят не можеш да се предпазиш. А темата си е точно за това, не сме консилиум психиатри, тя е изцяло практическа и за взаимопомощ. Такива са и постовете, много хора разказаха своя опит, много и разказаха как са се справили или опитват да се справят.

Иначе, винаги е полезно човек да отбягва екземпляри, които вечно търсят съжаление, такива, които непрестанно се възползват от услугите ти, такива, които постоянно те занимават с емоциите си- общо взето, зрелите хора бързо се усещат, че на човека му липсва баланса в отношенията. Ако е близък човек, роднина, родител, дете, вече е трудно, затова е и темата.
Виж целия пост
# 438
Един психоаналитик разказва в книгата си за една рекламна лекция по психоанализа от два часа. През първия час обяснява за травмите в детството и отношенията с родителите, както и други причини за психологически несгоди- залата претъпкана, хората доволни и щастливи. През втория час казва, че това могат да са причини, не оправдания, а цялата отговорност за това, което сме като зрели хора носим ние. Търсенето на причини е само начин да сме каквито искаме да бъдем, а не каквито са ни "направили", само път към осъзнаването и поемането на отговорност.
Повечето хора изминават този път и без терапевт, но някои пък, за удобство, избират да не го изминат. Няма рецепти и срокове, Янечек, щеше да е лесно ако имаше. Познавам хора на преклонна възраст, които продължават да се самосъжаляват и оправдават с тежкото си детство или кофтия си произход.
  Shocked болднатите думи ми ги повтаря Естелов едно към едно - да спра с оправданията и да поема отговорност за собствения си живот; да затворя вратата на миналото и да продължа напред.
Виж целия пост
# 439
Аз отдавна твърдя същото - че детството е само оправдание за слабохарактерни хора .
Виж целия пост
# 440
Не може всички да са герои, превъзмогващи миналото, затварящи врати! А и аз не виждам как може да стане тази работа в действителност, ако е вярно това, което казват някои учени, че дори само снимка на определено събитие, предизвиква емоция у наблюдателя. Щом за снимка важи, или за звук, или за миризма, то какво остава за нещата,които човек е преживял и изпитал. Ако миризмата на мекици предизвиква умиление у порасналото дете, и образ за това как баба му е пържила с любов тези мекици, то защо и някоя дума или звуци и образи да не предизвикат усещането на негативната емоция, с която са свързани? Как се затваря вратата на миналото? Стоиш отстрани и гледаш като на кино и не изпитваш емоция?  така отстрани се гледат жертвите на насилие, за да притъпят душевната болка, а не хора, които затварят врата и превъзмогват миналото.  Thinking
Виж целия пост
# 441
Не може всички да са герои, превъзмогващи миналото, затварящи врати! А и аз не виждам как може да стане тази работа в действителност, ако е вярно това, което казват някои учени, че дори само снимка на определено събитие, предизвиква емоция у наблюдателя. Щом за снимка важи, или за звук, или за миризма, то какво остава за нещата,които човек е преживял и изпитал. Ако миризмата на мекици предизвиква умиление у порасналото дете, и образ за това как баба му е пържила с любов тези мекици, то защо и някоя дума или звуци и образи да не предизвикат усещането на негативната емоция, с която са свързани? Как се затваря вратата на миналото? Стоиш отстрани и гледаш като на кино и не изпитваш емоция?  така отстрани се гледат жертвите на насилие, за да притъпят душевната болка, а не хора, които затварят врата и превъзмогват миналото.  Thinking
Можеш просто да продължиш напред, емоциите остават без да те владеят. Например. Същото е като с поемането на отговорност за себе си, това което не можеш да промениш да се научиш да приемаш. Станало е- минало, точка. Живеенето в миналото е търсене на реванш, на обяснение, на опит да го предотвратиш и промениш, да го приемеш е да осъзнаеш, че е свършило. Като си бил на 5 на 10 е било ужасно, защото си бил дете, днес не си безпомощен. ще страдаш, но не така и не толкова. Това е един вариант без да блокираш.
Виж целия пост
# 442
Не може всички да са герои, превъзмогващи миналото, затварящи врати! А и аз не виждам как може да стане тази работа в действителност, ако е вярно това, което казват някои учени, че дори само снимка на определено събитие, предизвиква емоция у наблюдателя. Щом за снимка важи, или за звук, или за миризма, то какво остава за нещата,които човек е преживял и изпитал. Ако миризмата на мекици предизвиква умиление у порасналото дете, и образ за това как баба му е пържила с любов тези мекици, то защо и някоя дума или звуци и образи да не предизвикат усещането на негативната емоция, с която са свързани? Как се затваря вратата на миналото? Стоиш отстрани и гледаш като на кино и не изпитваш емоция?  така отстрани се гледат жертвите на насилие, за да притъпят душевната болка, а не хора, които затварят врата и превъзмогват миналото.  Thinking
Можеш просто да продължиш напред, емоциите остават без да те владеят. Например. Същото е като с поемането на отговорност за себе си, това което не можеш да промениш да се научиш да приемаш. Станало е- минало, точка. Живеенето в миналото е търсене на реванш, на обяснение, на опит да го предотвратиш и промениш, да го приемеш е да осъзнаеш, че е свършило. Като си бил на 5 на 10 е било ужасно, защото си бил дете, днес не си безпомощен. ще страдаш, но не така и не толкова. Това е един вариант без да блокираш.
А нима важният въпрос тук не е  как да стане това,а не защо не става? Какво се иска да се преодолее /забрави  миналото и продължи напред не блокиран и освободен човекът?
Виж целия пост
# 443
Не може всички да са герои, превъзмогващи миналото, затварящи врати! А и аз не виждам как може да стане тази работа в действителност, ако е вярно това, което казват някои учени, че дори само снимка на определено събитие, предизвиква емоция у наблюдателя. Щом за снимка важи, или за звук, или за миризма, то какво остава за нещата,които човек е преживял и изпитал. Ако миризмата на мекици предизвиква умиление у порасналото дете, и образ за това как баба му е пържила с любов тези мекици, то защо и някоя дума или звуци и образи да не предизвикат усещането на негативната емоция, с която са свързани? Как се затваря вратата на миналото? Стоиш отстрани и гледаш като на кино и не изпитваш емоция?  така отстрани се гледат жертвите на насилие, за да притъпят душевната болка, а не хора, които затварят врата и превъзмогват миналото.  Thinking
Можеш просто да продължиш напред, емоциите остават без да те владеят. Например. Същото е като с поемането на отговорност за себе си, това което не можеш да промениш да се научиш да приемаш. Станало е- минало, точка. Живеенето в миналото е търсене на реванш, на обяснение, на опит да го предотвратиш и промениш, да го приемеш е да осъзнаеш, че е свършило. Като си бил на 5 на 10 е било ужасно, защото си бил дете, днес не си безпомощен. ще страдаш, но не така и не толкова. Това е един вариант без да блокираш.
А нима важният въпрос тук не е  как да стане това,а не защо не става? Какво се иска да се преодолее /забрави  миналото и продължи напред не блокиран и освободен човекът?
Това е въпросът, да, нали затова събирам хора с такъв въпрос да си помогнат. Аз отговори нямам, имам само теоретични постановки и житейски наблюдения, но се съм участник близки такива отношения, затова пиша общо.
Виж целия пост
# 444

Имала съм такъв родител и постановката ми е ясна ,но ни километри, ни липса на контакти от десетилетие и опит за забравяне не помагат понякога.
Да, и аз нямам отговор,но продължавам да го търся и ще ви чета с удоволствие. Peace
Виж целия пост
# 445

Имала съм такъв родител и постановката ми е ясна ,но ни километри, ни липса на контакти от десетилетие и опит за забравяне не помагат понякога.
Да, и аз нямам отговор,но продължавам да го търся и ще ви чета с удоволствие. Peace
Ти няма как да забравиш, сигурно и склероза да те тресне този родител ще го помниш. Въпросът е да приемеш, че имаш такъв родител и да спреш да се бориш с идеята, че е възможно и евентуално дали не бъркаш в преценката си. Всички се раждаме с очакването родителите ни да ни обичат и да ни мислят доброто и това очакване остава независимо, че родителят не е такъв. С това ми се струва, че най- трудно се справят децата, как е възможно, вярно ли е наистина, няма ли начин за друго. Може ида не се виждате, но нуждата, която е по рождение си цикли самостоятелно.

Кураж ти пожелавам, няма начин да няма начин.  Hug Тук толкова глави ще измислим нещо заедно, все някой ще се появи справил се успешно и ще каже как. А ако не поне не проработилите при другите, че и техните проблеми все дават някакви идеи и най- вече подкрепа. В такава ситуация трудно можеш да бъдеш разбран, всички са родени със същите очаквания и за почти 100% от хората е трудно да приемат, че имате точно такъв човек за родител.
Виж целия пост
# 446
Благодаря Бояна .  bouquet
Ще чета, не съм по споделянето на лични неща, просто разпознах знаците и споменах наличието на такъв екземпляр в детството ми. Ако имате материали за унаследяването на състоянието от внуци и правнуци,ще съм много заинтересувана.  Peace
Виж целия пост
# 447
Благодаря Бояна .  bouquet
Ще чета, не съм по споделянето на лични неща, просто разпознах знаците и споменах наличието на такъв екземпляр в детството ми. Ако имате материали за унаследяването на състоянието от внуци и правнуци,ще съм много заинтересувана.  Peace
Не е доказано такова нещо никога, поне от нещата, които аз съм чела. Залагали са го като хипотеза, защото нямат обяснение каква е причината. Новата хипотеза е по- скоро неврологична, т.е. връщат се към казаното в "На изток от рая", че са родени вместо без ръка без съвест и чувства. Не се тревожи за децата си, няма да станат такива.

А за споделянето не е и нужно, всички знаем за какво става въпрос. Hug
Виж целия пост
# 448
Благодаря ти отново!   bouquet
Тъй като самите прояви са разнолики  и различни от един индивид при друг ,това ме навя на мисълта,че е възможно многото изследвания да не са напълно точни и изчерпателни.  И точно неврологичното като част от нервната система на човека може и да може да се унаследява .
Сега се замислих ,не бях категоризирала досега точно къде попада поведението му.
Както епилепсията например е неврологично заболяване ,чието дигнастициране е индивидуално ,характера е различен при всеки пациент и се предава и по  наследствен път, то  така и този тип не добро проучено състояние може да има непознати вариации.
Ще чета с интерес-много интересна тема.  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 449
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … ml?pagewanted=all
Ето тук са описани най- много случаи и най- популярно, но коректно. Бистрени са и теории. Ужасяващо е, защото е за деца, но пък е полезно четиво по отношение на възрастните. Бях го постнала по- назад, не знам дали си го видяла и затова го пускам пак.
Хипотезата за неврологичния произход също не е доказана. Засега не се води болест, а вид личност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия