Невъзможните хора в живота ни

Аз пак не мога да разбера за златното дете на психопата. Това е детето, което е 'успяло' и от което психипата 'черпи енергията си'. Или онова другото, което е 'жертвата' и което психопата използва, за да докаже превъзходството си...
Мислех тия дни за общите собствености. Когато забременях с второто си дете и реших, че ще инвестирм собствени средства в личен автомобил, без да съм шофьор, имах предвид мъжа ми да има кола, с която да вози двете деца, "психопата" се намеси и каза "Нека запишем колата на мое име". С идеята, че ще 'спести' на бременната си дъщеря тичането и разправиите по регистрацията на колата. Докато ходи на работа, лежи за задържане, гледа първолак. ... и още други задължения. Обеща съдействие. Записахме возилото на негово име. Та - излиза, че имам имуществени отношения с него. Свързани с това, че трябва да отида на място, заедно с него, за да ми прехвърли возилото. Инак не мога да го продам дори, за да получа средства, които са ми жизнено необходими в момент.

Любимото дете, предпочитаното. Може би по-слабото.
Другите са жертви и са тормозени.

Птичке, във всеки един разказ от житието- битието ти, се изживяваш като жертва.
За мен, това ти е проблема.
Приемаш някаква помощ, предложена от някого и тутакси изпадаш в подчинено положение, като обвинението е към предложилия помощта, а не към теб, която си я приела.
Не знам, имам чувството, че не можеш все още, да пораснеш достатъчно, че да започнеш  да поемаш отговорност за решенията си.

Много ми е трудно да пиша за връзката ми с такъв индивид.Това са осъзнати съдисти, но е нужно време жертвата да схване кой стои срещу нея и, че е такава.Не са чак толкова често срещано явление.В живота си съм срещала само един.Това ми стига.Истината е, че са страхливи.Издевателстват само спрямо хора, които са подвели да им помагат и съчувстват.Оцелях, но беше много трудно.Не толкова в самата връзка, колкото да я приключа.Като октоподи са.Откачат се с неимоверни усилия и желязна воля.Пипало след пипало.Делят ме вече хиляди километри от това...нещо, но още не мога съвсем да се възстановя.

Аз писах, провокирана от друга потребителка, която написа, че има общи имуществени отношения с хора, с които не желае да поддържа контакт. Смело се изказах, че аз нямам такива, но впоследствие се сетих, че не е така. А отговорност да поема- ми да- ще си прехвърля колата, като ми е бил толкова акъла. Това е следващото, да си уредя отношенията и да нямам повече взимане даване.
Абсурд, във всяко изречение на 'психопата' се съдържа това, колко съм смотана, работата ми каква била, лоша майка съм била, всичко ми е лошо. Как се живее така 38 години. ...? Не знам дали е психопат, но реално съм била ЖЕРТВА на психически тормоз от невръстно детенце. Как да се изказвам, защо предполагаш, че такъв човек може да се превърне в нещо друго, освен в ЖЕРТВА, не разбирам, наистина.

Нощна птица, може и да си коментирала преди, но защо живееш с човек, от който само се оплакваш?

Защо живееш със спомените от квалификациите на баща си 38 години?
И защо се изживяваш и след 38 години като жертва, след като на 18 години си станала пълнолетна?
И аз реално съм била подложена на психически тормоз от майка ми докато почина, но след като станах пълнолетна сама се оправях, а не вървях по гайдата ѝ.
Както и ти, впрочем- омъжила си се веднъж, после втори път, гледат ти едното дете-  дали пък така те са решили да подредят живота ти, или ти си го направила?
И когато си се провалила, си се сетила, че можеш да бъдеш жертва на баща ти, че така да си оправдаеш действията?
Съжалявам да го кажа, но ти просто бягаш от собствените си отговорности, обвинявайки когото се сетиш, само и само да се изживееш като жертвата, от която нищо не зависи и на която единствено ѝ остава да пие антидепресанти и алкохол.

Защото , абсурт, не е никак лесно да се отървеш безкръвно. Дори да  прекратиш отношения, пак си кървиш. Полезното е - да прекратиш отношения,  да простиш с всички отговорности на прошката и да продължиш, неизпитвайки повече нищо - ни яд, ни страх, ни  самосъжаление...просто нищо.  А това е ужасно трудно тчно в тези случаи,защото  започваш в някаква степен да  приличаш на  това, на което уж си простил.

Травмата остава, но контактите трябва да се прекъснат, за да не се трупат нови травми, да не се реинкарнират старите всеки път.
А на прошката изобщо не съм фен, човек просто трябва да се опита да се откаже от гнева, който търси реванш. Иначе да прощаваш непростимото нито е възможно, нито има смисъл.

С абсурт трябва да се съглася за едно нещо, че човек не бива да се вади от центъра на всичко и да живее с психиката на жертва. Това не помага да се продължи напред. Жалко, че на теория е по-лесно, отколкото на практика, но не е невъзможно вярвам.

абсурт, обвиняването на жертвата за насилието е една от причините жертвите да не могат да се откъснат от капана. Това е и един от начините психопатът да оправдава поведението си. Не е виновен този ,който прави зло, а този, който го търпи. Дали? Следващата стъпка е да обвиним жертвата в мазохизъм и да й обясним, че си го търси, защото й харесва да го "играе жертва". Дори да го мислиш, не е много съчувстващо да й се нахвърляш по този начин. За кого е добро това? За истинската жертва е зле, за тези, които са жертви и четат тук- също е зле. Евентуално би могла да задоволиш някакво абстрактно чувство за справедливост, като отнасяш изказването си към евентуалните фалшиви жертви, които пет пари не дават за мнението ти, и можеш да подпомогнеш насилието на доста психопати, чиито жертви споделят тук. Това не е тема за абстрактни разсъждения и строги съвети. Подобно отношение към някой,който заявява качеството си на жертва на насилие и доколкото изобщо не е доказано дали "играе" , говори за липса на емпатия и игра в другия отбор. Намери си друго място да морализаторстваш и да разрешаваш проблемите на хората- да си психотерапевт не ти се отдава.Ако си търсиш уязвима жертва- на точното място си, но поведението ти е на психически насилник


Нощна птица, опитай с думата "оцеляващ" или "оцелял" вместо жертва-това ще промени изцяло гледната ти точка. Аз съм оцеляла, била съм оцеляваща, била съм и жертва. Първото е да промениш титлата си и да се превърнеш от жертва/безпомощна/ в оцеляващ. Дори да не си на фазата да направиш нещо за промяна ВСЕ ОЩЕ, поне си постигнала съзнанието за това, което ти се случва и ти се е случило. Мнозина са жертви цял живот и никога не го осъзнават.

Че, кой е казал, че се отърваваш безкръвно?
Кръвваш, разбира се и много внимаваш да не проявиш същата тирания към децата си.
За мен, Птичката си има проблем, който единствено от нея зависи да реши, но тя предпочита да се крие зад позата на жертва- на баща си, на първия си мъж, сега и на втория, който се оказва че е сбор от напълно противоположни отвратителни качества.
Ако прочетеш постовете ѝ, ще забележиш че дори не може да конкретизира какво иска за семейството си.
Дали мъжът ѝ да работи по- малко, че да помага вкъщи или да работи повече, че тя да си остане и да си гледа децата.
Пълна е с противоречия, в различни форуми различни неща пише.
Както и да е, ще ми се да ѝ помогнем с нещо, ама надали.

Говорех за прошката като начин да смъкнеш собствен товар, не да оневиниш някой. Точно това е ужасно трудно -да си кажеш - край, минало,  стоп...щото дори да го желаеш, не си ли се отървал от товара...той се завръща в сънища, ситуации...и си като сърна сменила гората, ама ловецът -не  

ДианкеД, нещо си пообъркала форумите- това не е специализиран психопатски форум, чиито жертви споделят тук и чакат набедени " специалисти", скрити зад никовете си, да им оправят живота.
Може да ви е добре за бизнеса всеки втори да се чувства жертва, че да го подложите на години терапия по два пъти в седмицата, но не е тук мястото за ловене на клиенти.
Аз не претендирам, за разлика от теб, да съм психотерапевт, напротив- аз съм жертвата, която е отказала да бъде такава след като е осъзнала нещата.
И за твой  ужасТ, съм готова да помогна на всеки, разтърсвайки го, за да се вземе в ръце, а не омайвайки го, за да му измъкна парите.
Толкова за поведението ми на психически насилник, терапевтке без пациенти и с жълти стотинки в джоба!

Виж, няма начин да простиш, ако продължаваш да го смяташ виновен че нарочно, за да ти направи лошо, е действал така.
Ако успееш да разбереш, че той просто това е смятал за правилно и е направил най- доброто на което е бил способен, като проява на любовта и загрижеността към теб, просто защото нищо по- друго не е видял и изпитал върху себе си, можеш да простиш.
И пак трябва да мине време, докато да смелиш всичко, докато приемеш, че това е истина.
Минах през всичко това, в голяма степен се справих и пак има моменти , в които гадните пипала, готови да ме завлекат на дъното, се появяват.

Абсурт, благодаря ти. Точно така се опитвам да мисля, че не е нарочно, даже се опитвам и загриженост  смислена да открия, за  която да се хвана. Да го съжаля също... ама пусто и при мен пипалата се появяват, тъкмо като  съвсем не мисля вече  за това   А искам просто да се махна от това...махнах се физически и уж всякак от  човека отдавна, не подържам никакъв контакт и пак...все едно нищо