Невъзможните хора в живота ни

Прочети книгата "Токсините родители", има я в нета онлайн, все ще намериш нещо за теб, което ще ти даде посока как да се държиш с нея. И също триъгълника на Картман, а именно агресор, жертва, спасител и в такива отношения винаги си в някоя от посочените роли, изхода е да не си в този триъгълник. Забелязвам, че хора тип майка ти, търсят с някой да се заяждат, да извъртат фактите, да си им длъжен, да си виновен, да ти "вдигнат нервите",.....и т.н. изхода за мен е единствено дистанция, делови разговор, като започне да се оплаква клишета в стил "такъв е живота", "какво да направя, нищо не мога да променя", .....и т.н. а "закачиш се на куката", да се обясняваш, убеждавам  гледай какво става само. Кажи какво представлява това Грей рок за първи път то чувам, като термин за поведение, ще прочета да науча нещо ново.  И все пак колкото и да са токсични родителите, пълното "отрязване", не е решение, все пак някакъв контакт, ако не заради друго, поне, че сме на този свят благодарение на тях.

Gray rock е общо взето да не влизаш в дискусия с тях, да не се обясняваш, да не реагираш на провокации. Нещо такова. Но е трудно, който е имал контакти с такива хора знае защо. Също така съветват да не се споделя лична информация. Това аз си го знам от край време. При нас положението е като с американската полиция - всичко което кажеш, може да бъде използвано срещу теб.

Аз опитах такава тактика. Всъщност, аз съм опитвала доста тактики. На всяка се спирах достатъчно дълго, че да съм сигурна, че не работи и да премина към следващата. Минала съм и през неглижиране - например, ако видех, че ме вкарва в тема за скандал, деликатно сменях темата. То даже не беше тема за скандал, а едно усещане за такъв, защото той правеше от всичко, човек трудно можеше да хване точна причина, причината можеше да е абсолютно случайна по почти всяко време. Но го усещах, с времето се бях научила да разпознавам това. Минала съм и през липса на обяснения, реакции на провокациите му. Първоначално сработваше, явно за заблуда на врага. После бивах упреквана за поведението си, че му мълча, че не му отговарям, че не му поемам темата, а сменям, че, че, че, винаги имаше за какво. Тогава се предадох и започнах да отвръщам и да се превръщам в същия ужасен ужасон като него. Това беше вече последната година, мда. Гледах се в огледалото аз самата и не можех да се позная. Не се харесвах такава и не се гордеех със състоянията, в които започнах да изпадам.

Как си го издържала това! Добре, че ти е зад гърба. Един истински игнор е много по-полезен. Дано вече си на този етап

Грей рок си е много добра тактика за оцеляване до прекъсване на контакта, може би единствената. Но за оцеляване. За друго няма техники. Аз лично мисля, че работи.  За оцеляване. Пълното откъсване е най-добре. А с не толкова близки хора- делови отношения и никакви информации, дори и да е в "добрия" период, в който хвърля мрежата и набира информация.

Игнор ако е връзка. Късаш, хвърляш, събираш собствените парчета и продължаваш. Но какво правиш ако такъв човек ти е родител или ти е дете? Стискаш зъби, имаш непрекъснати съмнения дали пък верно не си безчувствен изрод. И не на последно място се сблъскваш с отвратителна обществена стигма когато останеш настрана, готов си да осигуриш някаква организационна или материална подкрепа, но вече не искаш да си в тази човешка помия…
Трудна работа…

Аз съм блокирала всичко и не контактувам. Децата да си контактуват-не съм налагала нито забрани, нито внушения. Те са свели до здравословен минимум. Но си имаше един период в началото след развода, когато продължаваше да ни оплита, а аз все още подвластна на внушеното ми търсех начини уж. До момента, в който с мен се свърза тогавъшната му другарка. Наредих си пъзела, блокирах всичко. Но имаме деца и покрай техни събития се/и ще се налага той да присъства. Не ми е приятно, обаче това е.

Lejka, Ами същото правиш. Моето решение взех, когато децата ми започнаха да стават обект. Ами НЕ. И точка. Ако някой много държи, да си взима чудото у дома и да види ЗАЩО.

фаастък, на мен не ми се налага никъде да присъства бащата на децата. Правили сме през годините тържества и аз, и той с роднини, ако иска, по разните поводи. Нямаме никакви проблеми. За сватба съм съгласна, че ще бъдем сигурно и двамата в някакъв момент, но толкова ще съм щастлива, че само за събитието ще мисля. А рождени дни, балове и т.н. - защо да се събираме? Не ми се е занимавало никога с такива срещи. Нашите деца израснаха без общи събития, но и без никакво напрежение. Предпочитам такъв вариант.

Ами засега минаха двата рождени дни на децата. Голямата си го празнува сама, аз празнувах с малкия. Бащата, естествено, направи проблеми, но важното е че аз си имам моето сигурно място, далеч от него.

И като се замисля, защо е всичко това? Защо трябва да има такива отношения и напрежение. Дръж се добронамерено, бъди част от решението, не от проблема и живота да си върви. Аз например с баба ми, понеже горните тактики не минават, тя говори, самонавива се, абе някакъв ужас и понеже трябва да си го каже, говоря по телефона с нея основно и оставам телефона отстрани,  отвреме на време го взимам за секунда, да кажа, разбирам, но това е живота, такива са.....и от сорта и пак оставям, защото ако я слушам, значи после съм разтреперана от нищо и така тя е доволна, аз също. Не мога да я "отрежа" предвид възрастта й, разбирам, че много неща и тежат, но на мен не ми е по-леко. Но тя държи всеки път да си го каже, същото по 100 пъти, може и да се разплаче и наистина ми действа много негативно. А винаги си представям едни благи възрастни хора с който да си говориш, мъдри, да ти разказват някакви интересни житейски истории, ама не.

Възрастните хора често са изхабени, а и наченките на деменция ги правят сприхави, агресивни и съвсем различни хора. Трябва диагностика, разбиране и търпение. Алцхаймерите и в светлия 10 годишен период преди да проявят сериозни признаци, проявяват нечувана безсърдечност. Това си е от болестта. Тежко, но няма какво да се направи.

Общо взето и с невъзможните няма какво освен нулев контакт. Като са родители ако не са във физическа нужда също нула контакт. Няма такива филми като грей рок. Родителите са част от всеки човек, един поглед или дори присъствието им е достатъчно, за да се филмира детето.
Ако са деца първо трябва диагностика при добър детски психиатър. И след това ако и след пълнолетие се задържи клъстър Б разстройство сменяте адреса и нула контакт. Познавам майка, която след 50 години борба със син социопат буквално изгуби всичко – дом, приятели, роднини. Сега си дава сметка, че не трябва да общува с него изобщо, но доста късно.

И вярно, вината сигурно ще остане, но с такива хора никой не остава невинен. Да не забравяме, че основната им дарба е да будят съжаление и други да са лошите.

При тях няма решение. То даже и проблем няма. Те никога не формулират ясно нещо. Обвиняват мъгляво, хвърлят те в един водовъртеж от вина, гняв, подценяване, в който се чудиш къде си и кой си.
Затова трябва нулев контакт, за да предпазиш себе си.

A, не, не. Само един бал на едното дете. Какви рождени дни? Не. Чуват се да си кажат ЧДР, не се събират ни децата с него, ни аз с него за общ празник. Присъства на бала на детето, защото детето сподели датата и той дойде. Вече беше блокиран по това време. Не се събираме в никакъв случай и по никакъв повод, онова тогава беше да кажем, първото събитие след развода, което настъпи.
И сега, моите наблюдения върху децата - голямото дете се държи възпитано и го поздравява за празници, по телефона. Не желае срещи, натоварват я, не се чувства добре, вкл. е имало ситуации да изпада в нервна криза от предстояща среща. Малката е перде и гледа да измуфти, затова на нея срещите са и необходимата жертва, за да си вземе нейното (ако може). Той пък иска с една среща, да отметне двете, а те са с различни режими, занимания и свободно време и той прехвърля от едната на другата постоянно организирането на среща. Стигало се е до там те да се изпокарат заради това. Едната няма никакво желаие, а другата се набутала в някаква измислена среща. Срещите им са буквално за 40 минут макс, навън, на заведение. 10 минути поръчка, 10 минути плащане на сметка, 20 минути мънкане на тема какво е времето (нямат общи теми, хобита и интереси, той не познава ежедневието и нуждите им). Когато е идвал до нас, за да ги види, защото имаше няколко ситуации, в които децата отказаха да изизат на поредното заведение-5 минути. Цифром и словом 5 минути. Минал по стаите да огледа, дал там по една мартеница и чао.

Опитвала съм грей рок, при мен нямаше ефект.
Обикновено такова хора се опитват да те провокират - ако не стане с едно, ще стане с друго.
Няма как да удържиш на всички провокации, ти си просто човек и все в един момент ще избухнеш - тогава ще слушаш колко си лабилна и как не си наред, ти си виновна и т.н.
Нещото, което работи най-добре е да намалиш контактите до абсолютния минимум.
Иначе всеки контакт ще ти излиза през носа - единия път ще е много добър твоят невъзможен човек, много разбран, чак ще се зачудиш не заслужава ли още един шанс и не е ли проблемът само в твоята глава.
В следващия момент ще дадеш шанс и ще ти изяде душицата тоя човек.
Надеждата е най-големият противник в общуването с невъзможен човек.