Баща ми не е точно нарцисист или ЛР, но е достатъчно емоционално сакат. Майка ми разви деменция и то много скоростна и то доста рано. Не казвам че едното има връзка с другото, просто знам, че аз не желая същото "съжителство".
Виж целия пост
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2024, 22:28 ч.
# 6 946
12 фев. 2024, 23:00 ч.
Тук раздавате диагнози на килограм.
Няма една единствена причина развитие на ЛР. Вие ще откриете нова психиатрия.
Виж целия пост
Няма една единствена причина развитие на ЛР. Вие ще откриете нова психиатрия.
# 6 947
12 фев. 2024, 23:37 ч.
Айде кротко с епитетите.
Свободна си да обясниш или споделиш ако има какво.
Виж целия пост
Свободна си да обясниш или споделиш ако има какво.
Тук раздавате диагнози на килограм.
Няма една единствена причина развитие на ЛР. Вие ще откриете нова психиатрия.
Няма една единствена причина развитие на ЛР. Вие ще откриете нова психиатрия.
# 6 948
12 фев. 2024, 23:51 ч.
Моят човечец не е отгледан в емоционална бедност 100 процента. Аз също смятам, ще причината си е просто липса на нещо. В мозъка ли, ензим, хормон, ген, не знам. Просто са такива. От случки съдя, че е така от ранна възраст.
Други хора, не толкова близки, които ми дъхат на ЛР, но не познавам достатъчно добре, според мен също са така. Вродено.
Няма никога да се осъзнаят и променят. Винаги ще са такива, дори и стари и болни. С роднини, деца, родители, партньори. Най-близките са основната храна, сигурна, обработена. Другите хора- който се върже.
Виж целия пост
Други хора, не толкова близки, които ми дъхат на ЛР, но не познавам достатъчно добре, според мен също са така. Вродено.
Няма никога да се осъзнаят и променят. Винаги ще са такива, дори и стари и болни. С роднини, деца, родители, партньори. Най-близките са основната храна, сигурна, обработена. Другите хора- който се върже.
# 6 949
13 фев. 2024, 00:02 ч.
Вкусен съплай...
Аз писах отдавна, че съм се отказала да търся първопричината.
Хубавото е, че има надежда поне за жертвите да се излекуват.
Виж целия пост
Аз писах отдавна, че съм се отказала да търся първопричината.
Хубавото е, че има надежда поне за жертвите да се излекуват.
# 6 950
13 фев. 2024, 00:51 ч.
Доколкото схващам от разни студии (аз отскоро взех да чета), основната грижа на професионалистите всъщност са близките на тези хора.
Виж целия пост
# 6 951
13 фев. 2024, 09:57 ч.
За мен отношенията масово са груби и токсични, освен това начинът на говорене и с децата е днес е с много полярности от една страна поток от думи, мрънкане, викане от друга лигаване, някак си няма нормални балансирани отношения и спокойна среда, за да може и когато порасне човека да е адекватен и спокоен. Аз не гледам българска телевизия от години и ми попадна в ютюб някакво предаване с детектор на лъжата, прехвърлим няколко предавания и ми направи впечатление "тежките думи", които се запечатват в съзнанието ти цял живот. Примерно помниш ли когато ми каза, че....т.е. събитието няма значение, но реакцията, думите. Оше един пример едно дете има 2 или 3 оценка, няма значение и се изсипва един неготивизъм как от теб нищо няма да стане, че си тъп.....сякаш оценката е решаваща за живота на това дете, но всъщност това е просто някакви са оценка, но реакцията остава за цял живот. Близките наистина могат да те съсипят, при това за глупости и битовизми. Не случайно казват събитието е само 10 %, реакцията 90 %. Аз например, като се чуя примерно с баба ми, гарантирано ще ме разтпепери за нещо и от нищо, реално повод няма, обаче винаги се намира.
Виж целия пост
# 6 952
13 фев. 2024, 10:41 ч.
Че приказката за лошата дума не я ли знаеш? А това, че човек няма да запомни какво точно си казал, а как си го накарал да се почувства? То това си е нормално, така да се каже, както и травмите на детството, грешките на родителите, всякакви такива неща. Това, че сегашните деца са изправени пред други предизвикателства и ни е трудно. Не че близките ни, израстнали в толкова различни времена, от войни, през различни режими, им е било лесно. Обстоятелствата се променят постоянно.
Но при тези хора това няма значение. Не е причината. Нито родителски грешки. То там и родителите са жертва. Не знам за ранна възраст, но след това със сигурност.
Определено на жертвите трябва да се помага, като за начало да се спре стигмата
Виж целия пост
Но при тези хора това няма значение. Не е причината. Нито родителски грешки. То там и родителите са жертва. Не знам за ранна възраст, но след това със сигурност.
Определено на жертвите трябва да се помага, като за начало да се спре стигмата
# 6 953
13 фев. 2024, 15:07 ч.
Израстнал съм с баща алкохолик, майка ми я определям в момента като токсична. Така като чета, тя си е тотално съзависима. Влязла е в ролята на жертва и търси постоянно поводи да се скара с нас, за да ревне, да каже, че я тормозим и да вменява вина. Изключително ми е болно в момента, защото със сестра ми винаги сме били много кротки и безпроблемни, а тя не спира с намеци, подмятания и подхвърляния, с които да ни уязви. Забрави как 50 години се оплаква от баща ни, как се биха и драха, как му викаше изрод. Сега като почина, стана почти светец в нейните очи. А нас продължава да ни "работи". Търся начин в момента да предпазя себе си, да не допускам да си изтървам нервите и да и се впрягам. Нея няма да я променя. Тя си търси драмата и ролята на горката женица.
Виж целия пост
# 6 955
13 фев. 2024, 18:41 ч.
В такива дългогодишни токсични отношения ролите на насилник и жертва се размиват. Има една вечна, гадна, отровна игра на отмъщение.
Виж целия пост
# 6 956
13 фев. 2024, 18:43 ч.
Аз го наблюдавам същото при близки. Едните с пиянски истории и спасителката. Други пък с разменени роли Родител-дете. Всякакви случаи има. Но да, ролите се отбраняват
Виж целия пост
# 6 957
13 фев. 2024, 19:24 ч.
Хващам се за това, а и изпуснах част от разговорите по темата последните месеци.
Но - аз за себе си го бях нарекла огледало. Започнах да се улавям, че му ставам огледало. Започнах да отговарям. Започнах да отговарям с неговия тон. Започнах да отвръщам на неговите нападки с нападки. Станах му огледало. Вточно този момент той явно се изненада и зае позицията, че аз съм неуравновесената луда, истерична селянка, която всичко разваля. Да, започват да се размиват нещата, смесват се, става една безобразна боза. И когато се загубиш във всичко това, може да продължи много дълго време без да си наясно какво точно се случва. Същевременно изпитвах и вина. Че нали, аз развалям всичко. Че не съм успяла да отиграя топката достатъчно безболезнено за семейството. Докато един ден с мен не се свърза тогавъшната му жена, представи ми се като жената, с която е той преди да се разведем и поиска да си наредим пъзела, ако съм съгласна. Бях достатъчно лабилна в онзи момент и приех среща. От този ден нататък, може би за около месец-два аз подредих всичко, намести се идеално, парче по парче, обясних си разговори, ситуации, поведение. И си простих. единствено не съм си простила още, че го допуснах това чудо над 10 години. Бракът ни бе на 25.
Виж целия пост
В такива дългогодишни токсични отношения ролите на насилник и жертва се размиват. Има една вечна, гадна, отровна игра на отмъщение.
Хващам се за това, а и изпуснах част от разговорите по темата последните месеци.
Но - аз за себе си го бях нарекла огледало. Започнах да се улавям, че му ставам огледало. Започнах да отговарям. Започнах да отговарям с неговия тон. Започнах да отвръщам на неговите нападки с нападки. Станах му огледало. Вточно този момент той явно се изненада и зае позицията, че аз съм неуравновесената луда, истерична селянка, която всичко разваля. Да, започват да се размиват нещата, смесват се, става една безобразна боза. И когато се загубиш във всичко това, може да продължи много дълго време без да си наясно какво точно се случва. Същевременно изпитвах и вина. Че нали, аз развалям всичко. Че не съм успяла да отиграя топката достатъчно безболезнено за семейството. Докато един ден с мен не се свърза тогавъшната му жена, представи ми се като жената, с която е той преди да се разведем и поиска да си наредим пъзела, ако съм съгласна. Бях достатъчно лабилна в онзи момент и приех среща. От този ден нататък, може би за около месец-два аз подредих всичко, намести се идеално, парче по парче, обясних си разговори, ситуации, поведение. И си простих. единствено не съм си простила още, че го допуснах това чудо над 10 години. Бракът ни бе на 25.
# 6 958
13 фев. 2024, 21:44 ч.
Хващам се за това, а и изпуснах част от разговорите по темата последните месеци.
Но - аз за себе си го бях нарекла огледало. Започнах да се улавям, че му ставам огледало. Започнах да отговарям. Започнах да отговарям с неговия тон. Започнах да отвръщам на неговите нападки с нападки. Станах му огледало. Вточно този момент той явно се изненада и зае позицията, че аз съм неуравновесената луда, истерична селянка, която всичко разваля. Да, започват да се размиват нещата, смесват се, става една безобразна боза. И когато се загубиш във всичко това, може да продължи много дълго време без да си наясно какво точно се случва. Същевременно изпитвах и вина. Че нали, аз развалям всичко. Че не съм успяла да отиграя топката достатъчно безболезнено за семейството. Докато един ден с мен не се свърза тогавъшната му жена, представи ми се като жената, с която е той преди да се разведем и поиска да си наредим пъзела, ако съм съгласна. Бях достатъчно лабилна в онзи момент и приех среща. От този ден нататък, може би за около месец-два аз подредих всичко, намести се идеално, парче по парче, обясних си разговори, ситуации, поведение. И си простих. единствено не съм си простила още, че го допуснах това чудо над 10 години. Бракът ни бе на 25.
Звучи гадно да го търпиш това толкова дълго време.
Виж целия пост
В такива дългогодишни токсични отношения ролите на насилник и жертва се размиват. Има една вечна, гадна, отровна игра на отмъщение.
Хващам се за това, а и изпуснах част от разговорите по темата последните месеци.
Но - аз за себе си го бях нарекла огледало. Започнах да се улавям, че му ставам огледало. Започнах да отговарям. Започнах да отговарям с неговия тон. Започнах да отвръщам на неговите нападки с нападки. Станах му огледало. Вточно този момент той явно се изненада и зае позицията, че аз съм неуравновесената луда, истерична селянка, която всичко разваля. Да, започват да се размиват нещата, смесват се, става една безобразна боза. И когато се загубиш във всичко това, може да продължи много дълго време без да си наясно какво точно се случва. Същевременно изпитвах и вина. Че нали, аз развалям всичко. Че не съм успяла да отиграя топката достатъчно безболезнено за семейството. Докато един ден с мен не се свърза тогавъшната му жена, представи ми се като жената, с която е той преди да се разведем и поиска да си наредим пъзела, ако съм съгласна. Бях достатъчно лабилна в онзи момент и приех среща. От този ден нататък, може би за около месец-два аз подредих всичко, намести се идеално, парче по парче, обясних си разговори, ситуации, поведение. И си простих. единствено не съм си простила още, че го допуснах това чудо над 10 години. Бракът ни бе на 25.
# 6 959
13 фев. 2024, 22:24 ч.
Въпросът е как да опазя себе си. Нея няма да променя. Четох за грей рок, това ще се пробва, но ако някой има друг опит, ще се радвам да сподели. За съжаление съвестта ми няма да приеме съвсем да я отрежа. Просто не бива да се хващам на кукичките и да избухвам, но... много е трудно. Знае къде да удари.
Виж целия пост
Препоръчани теми