Невъзможните хора в живота ни

Същото и при мен. Когато баща ми прекаляваше, си хващах багажа и отивах за няколко седмици при баба ми. Баба преди няколко години почина и те сега твърдят, че такова нещо не е имало. Тя ме защитаваше и явно, в някаква степен ги е контролирала. Сега съвсем се видиотиха. Както някой беше казал по-напред, нещата рязко се влошиха след смъртта на родителя.

Според мен оцеляването е  възможно,с много усилия ,воля и късмет.
Много сериозно тема.Може би най-сериозната,която виждам в този форум,без излишни  спамещи постове.
Пиша за да кажа,че в нормално общество се оказва помощ на такива хора,в крайна сметка и въдворяване в болници за целта.Но  е трудно  и там да се разпознае  и определи като нуждаещ се от помощ такъв човек.Господ да е на помощ на потърпевшите такова поведение.Плашещо е колко хора и как страдат  от временни и ли постоянни изблици на близки им хора,където пълен игнор и труден.

Оцелява се като се дистанцираш, а ако не може- с техники от типа grey rock
Няма други техники, ако не са извършили престъпление или....не се сещам друго всъщност
Моята си е била така и преди. Както и през целия ми съзнателен живот. Не ми се пише конкретно, натоварва ме дори да мисля за това.

Ето тук също се описва според мен един класически тип психопат. https://chitanka.info/text/8734-sreshta-sys-smyrtta

Започвам от това, защото е най-отвратително от всичко. Човек, чиято професия го задължава да ти помогне да те предаде. Издаването на тайната на клиента се преследва много строго в други страни, тук... Не случайно  казвам хората да се обърнат към психиатър, а не психолог. С цялото ми уважение към професията у нас няма никаква регулация на работата им, няма никакъв контрол и реално всеки прави каквото си иска. Много често самозванци и други хора без морал дават консултации, отварят кабинети и на практика не носят и съдебна отговорност. Докато лекарите са по друга графа и там, колкото и да изглежда иначе, се носи сериозна наказателна отговорност, да не говорим, че те имат 10 години следване и специализация, докато при психолозите често някой с някаква магистратурка претендира да е специалист.

Не съм чела за двойка психопати и то като семейство никога, по правило те са винаги заобиколени от жертви. Естествено няма как да се знае във вашия случай. Мога само да разкажа какво е типичното. Половинката на психопата или златното дете са обикновено по-зли на вид и от него. По-назад постнах една статия с много подробно описание на майката психопат и там казва като пример нещо много характерно "тя няма да ви набие лично, тя ще упражни това насилие като накара по-големият ви брат или баща да го направят". Имаше пример и със сексуално насилие, което тя поощрява. Очевидно избира типаж, който е склонен към такива неща и му толерира и поощрява перверзиите и патологията, за да тероризира жертвата. Често в двойки с един психопат не може лесно да се разбере кой е психопата толкова се сливат двамата като поведение и пак казвам, другия може да проявява много по-голяма видима жестокост. Самия психопат се движи по ръба и както беше казано и в цитираната статия – ще остави детето на студа толкова дълго, че да не изпадне в хипотермия и да няма нужда от болница. Ще го заключи в мазето, но "само" за няколко часа. Ще накара зъболекаря му с възпитателна цел да не му слага упойка. Ще го праща болно на училище, "защото нямаш температура, какво като повръщаш". Ще го лишава от храна, "защото е дебело и преяжда". И прочее. Виж статията, не е много по-назад.

ПП Тъкмо сега чета новина за известния случай с полицая убил родителите си, заради някакъв имот. Обвиняема вече е не само жена му, но и синът му. Явно цялото семейство е участвало, пък най-вероятно ако има психопат сред тях, което е много вероятно, то той е само един, останалите са влезли в схемата.

Това е друг интересен морален въпрос, доколко чисто човешки жертвитена психопата, които стават палачи са невинни. Лично за мен и чисто човешки те са още по-виновни, защото имат чувства, т.е. следва не само да съзнават, но и да чувстват разликата между добро и зло, но кой знае в кой случай какво е било всъщност.

Нямам представа кое е грешка според съпругът ти, но всички специалисти категорично съветват прекъсване на всякаква комуникация. Завинаги. Няма друг начин. Да се изясняваш с човек, на когото не му дреме за твоите чувства е не само безсмислено, но и вероятно още по-болезнено. Човешкото ми мнение е – зарежи тая работа. Гледай си живота и забрави за тях. Преживяла си достатъчно и без това.  

За роднините и всички останали важи същото. Ако имаш нужда да знаеш дали ти не си мръднала, макар това чувство да е нормално, посети ти психиатър. Нека ти издаде и документ, че не си луда, за да можеш като се почувстваш луда да го имаш черно на бяло.

А хората няма да те разберат, колкото случая съм виждала, а те са много, защото изследвам темата от доста години, никой от тях не среща разбиране. Това е нормално, затова темата е невъзможните хора. Те са не само невъзможни за изтърпяване, но те са невъзможни и за възприемане. Невероятно, че ги има. Още повече ако познаваш човек, ти го имаш за човек. Учени сме, че у всекиго има нещо добро и не можеш да повярваш на очите си. От години опитвам да събера и систематизирам най-ярките и полезни примери (естествено, не от темата, а от реални хора дали съгласието си), но не е лесно и това. Толкова разнообразни изродщини имат като прояви, а иначе за околните са толкова "едни от нас" хора. Няма как човек да те подкрепи при това положение срещу майка ти, майките обичат, трудно е за вярване, че не всички.

Ами не е само това, комплексно, във всеки случай различни иначе качества у човека се оказват слабост. От вярата в доброто през съмнението в собствената си преценка (самокритичност) до съчувствието и навика нормалните хора да винят първо себе си. А жертвите ги избират по това колко им "кълват". Ако не кълвеш или недай си Боже ги разпознаваш, избират някой друг. Но често се казва, че нямат особен план, та разчитат на случайността. В семейството избират по-слабото психически дете и си го държат цял живот. Често децата, които не са "златни" успяват да се спасят и да прекъснат връзките, но златното остава в капана доживотно обикновено.

Благодаря ти от сърце за отговора. Ще престана тогава с напъните за изнясняване. За съжаление, имам отлична фотографска памет (обект и на завист и на съжаление от страна на приятели и близки ) и буквално са ми пред очите като на филм сцените от миналото...заедно с придружаващите ги емоции, макар и разстоянието на годините да смекчава интензитета. Все пак, аз съм благодарна, станала съм, която съм заради всичкото това.

Искрено се радвам, че подобно на Нощна Птица, най-големите извращения започнаха след смъртта на баба ми, която ме отгледа. Тя нямаше да преживее такива отношения в семейство.

След твоето обяснение, Бояна, разбирам, че баща ми е по-скоро садист с мания за контрол, но майка ми е студеният, премерен психопат. Апропо, това с болката е толкова вярно. Веднъж, след лош удар на ръката, не ме заведоха на лекар една година, през която се оплаквах всяка седмица и с все по-голяма трудност пишех в училище. На следващата лятна ваканция леля ми се смили докато бях при тях лятото и ме заведе при познат. Оказа се скъсано сухожилие на палец, дясна ръка. Лекарят беше учуден защо не съм отишла по-рано, дете на 7г, но майка ми се оправда с 'не знаела, че било толкова сериозно, аз не съм й обяснила колко точно ме боли'. Упойка при зъболекар никога не получавах, защото 'нямало нужда', но на себе си майка ми никога не я спестяваше. Веднъж като бях на около 3 ме стресна нарочно толкова ужасно, че се захласнах и не можаха да ме успокоят с часове; тя само се смееше и каза, че съм била много чувствителна (това е всъщност най-ранният ми спомен). И още много, много примери и истории имам, но какво значение имат. Минало - заминало.

Години наред се ужасявах от мисълта да имам деца, защото бях убедена, че ще бъда също толкова зла и студена. Най-големият ми страх беше, че няма да съм способна да съм близка с тях, защото родителите ми никога не ме докосваха през детството ми - никакви прегръдки, целувки, гушкане, т.н. Единствено по команда пред чужди хора - 'ела тук и прегърни баща си/майка си'. Вцепенявах се. Е, слава Богу, с децата ми си наваксвам на обич и мачкотене

Единственото, което леко ме притеснява е, че дистанционно ме заплашва със социални, защото 'много се притеснявала как са гледани тия деца' (нашите тоест). Познавам я, за да знам, че от чиста проклетия може да навреди достатъчно, но не знам дали до там се простират амбициите й за "връщане", защото с баща ми са доста изнервени, че се избягах далече от контрола им и създадох семейство.

Много топли прегръдки на всички в темата  Кураж и бъдете силни  Бояна, още веднъж - едно огромно благодаря!

Ето в тази статия се пише, че  голяма  част от психопати са богати и успели хора.
http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1802-zashto-psihopatit … -nachalnitzi.html

Бояна, точно това имах предвид. Много са факторите, по които си избират жертвите.

Бабунка, сигурна съм, че и сама вече знаеш, но родителите ти са изроди. Присъединявам се към мнението да прекъснеш контакт с тях. Завинаги. С такива хора, най-добре смъртта да ви раздели /тяхната естествено/, колкото и ужасно д звучи това. От психопата само това може да те спаси, особено ако е родител.
Колкото до социалните, не мисля, че може да направи кой знае какво. Да, може да подаде сигнал, евентуално ще ви привикат или посетят. Но когато установят, че няма нищо вярно в твърденията й, ще си напишат хората един положителен доклад и това е.
Чела съм те в свекървенската тема и съм останала с впечатление, че не сте вече в БГ. Как тогава ще ти извика социалните?

sixsens, да де. Това го каза докато бяхме в България, но знам ли какво може да й щукне. Все пак страниците на социалните служби навскъде имат телефон, е-мейл, колко му е да пусне един сигнал. Като си емигрант - само това трябва. А понеже я познавам достатъчно добре, всякакви такива Макиавелски схеми са й в стила..

babunka, това което разкаваш е потресаващо. Не съм се сблъсквала с психопати, но баща ми беше доста авторитарен. Оказа се, че в зряла възраст се сблъсках с проблеми, с които съм се сдобила в хода на детството и отношенията помежду ни. При това връзките са доста нелогични на пръв поглед. Въпреки, че осъзнавам разни неща, пак ми е трудно да избягам от схемата по отношение на моите деца. Поклон, че си се справила с всичко това, създала си хубаво семейство и си пълноценен човек!

Не се връзвай на заплахи. Социалните не са малоумни, нито ходят по сигнали на ядосани роднини да взимат децата на хората.  Кураж и не се предавай на страховете, които ти насаждат. А че те няма да клекнат и ще се ядосват, че жертвата им се е еманципирала и е свободна е ясно, но и нищо не могат да ти направят. Стой далече просто и ако трябва ти ползвай силата на закона, за да се защитиш. 

Благодаря на всички за милите думи. Вярно е, че аз се шашкам за щяло и нещяло, ще се опитам да гледам по-лежерно на нещата (тук много го умеят) 

Как няма да се шашкаш след преживяното.  Кураж и знай, че не си заслужавала това, нито някаква институция официална ще те накаже, защото не търпиш повече. 

Бубанка, как няма да се шашкаш, след тормоза, койго са ти упражнили  но след прочетеното аз вярвам, че си силен човек и ще преодолееш този страх. А за социалните не се притеснявай, те не са малоумни, най-много да ви направят една проверка, да не установят нищо и толкоз 

И да го премахнеш може да не оцелееш, ако останеш с него не си човек, особено ако си му дете. Най-зле е златното дете, което понеже не е психопат с времето развива съвсем основателно жестоко чувство за вина спрямо другото дете/деца. Дали го осъзнава или не, но това е едно от нещата, които го унищожават.

А иначе човек може да се справи, как точно и с колко щети ще остане зависи от много неща. Права е Боряна, че тук няма помощ за такива хора, това е най-лошото. Но пък знанието е сила, колкото и да е клише е вярно, ако човек има силата да знае и да осъзнава, че възстановяването му ще продължи цял живот, може да се отърси и да живее нормално.