Невъзможните хора в живота ни

Социологически погледнато така ли е наистина, защото и аз така мисля, но срещам сериозен отпор, където и да споделя?

Клитемнестра, мъжът ми доскоро настояваше децата да се гледат от психопата /и жена му, в нашия случай/. За да можем ние да имаме време за себе си. Или ЗА-НЕЩО-СИ-ТАМ, за да може той да отиде да работи в неделя. Кажи-речи повечето ни скандали са били заради това, реално изборът е кофти, но аз няма да отстъпя. Никакви психопати покрай децата ми!

Сега, естествено, че не може да се генерализира, но повечето медсестри, може би защото цял живот професионално вършат тежката работа срещу ниско заплащане и във вечно съобразяване с лекарите, стават върло прагматични и наточени децата им да преуспеят, но пак в някаква прагматична сфера. Медсестрата е щастлива да те срещне и да каже, че детето и са го приели в тоя и тоя университет (леле, па ако стане лекар! радостта е голяма), успяло е да замине нанякъде, да се замогне, да купи апартамент или кола и тн.
То много хора са така, но специално тези, не очаквай децата им да са художници, биолози, артисти и с други нерентабилни и рискови откъм печалба професии.

Така е, то и не само тук. Писала съм за това, но понеже блога ми е чернова на вече издадена книга не знам дали е коректно да пусна линк. Има един американски професор Филип Зомбардо, който също има интересна научна гледна точка по въпроса за мъжете през 21-ви век като цяло. Ето линк към него
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558

Пусни ми на лични, плс.!

Описаното ми прилича на някакви комплекси,които се изливат върху децата.

Майка ми е работила цял живот в детска ясла, не е работила с лекари, не е работила с болни деца. В този смисъл работата и никога не е била тежка. И винаги е била крайно неамбициозна по отношение на моето професионално и личностно развитие. Неамбициозна до степен на незаинтересованост. Не ме е карала да уча, не ме е карала да имам високи оценки, не ми е внушавала да съм богата и успешна... Даже ме спря от приемен изпит за едно професионално училище (след 10 клас беше май) защото местата били малко и нямало смисъл да се хабя да уча, като няма да ме приемат. Нейна позната я беше попитала защо не съм се явила, на което тя беше отговорила "Местата са малко. Нима моята дъщеря е най-умна, че да я приемат нея".
Знам, че психопатът се ражда такъв. Винаги е била с лош характер, но животът и беше спокоен и безметежен, нищо не я е провокирало да го проявява. Поне не в тази степен, в която е сега. И да, инфантилна е поради това, че майка и се грижеше цялостно за нея до към 55-60тата и годишнина. Не съм психолог или психиатър, просто от това, което съм чела, я припознавам като психопат. Прекомерната злост, непровокирана с нищо, не може да е нормална... Вечерта може да сме си легнали като добри приятелки, да сме говорили да правим нещо заедно сутринта. И сутринта тя става и демонстративно не разговаря с мен. Тряска врати, грабва си чантата и си излиза обидена. Господ знае от какво. Но пред чужди хора говори едни такива умни и красиви думи. За пример: заплашва да ни даде на социалните, мен и съпруга ми, защото искаме да си "хвърлим" (думата е нейна) детето в детска ясла (?!), а когато от яслата я питат (тя се познава с директорката, нали са бивши колежки) кога ще доведем детето тя отговаря: не зная, майката и бащата трябва да решат, аз не мога да се намесвам, ако им кажа да го дадат, ще кажат, че не искам да го гледам.... Абе, хора, страшно е!
П. С. Предлагала съм и лечение, посещение при невролог, не при психиатър, да и помогне да се види отстрани, защото се завърта около някаква нейна идея, около нещо, което е само в нейната глава и твърди, че това е абсолютната истина. Ами отговорът е, както каза някой вече "ти мен за луда ли ме мислиш" или "ти си лудата!" И още нещо: никога не съм я чула да се извини за нещо на някого, да каже сгреших, не бях права.... И винаги е нащрек някой с нещо да не я прецака, от дете я помня такава, едва ли не счита, че света съществува, за да прецака нас по някакъв начин.. И много обижда, всички, които сме около нея...

Не могат да не го проявяват, те умират от скука и ако постоянно не играят с другите няма как да живеят.

Но майката ти явно е лош човек с труден характер, съжалявам, че си имала такъв късмет. Но в патриархалните общества често се случват такива родители, прочети само темата за свекървите и ще ти стане ясно. Стой далече и толкова. При по-големи проблеми потърси помощ от психиатър, който да те насочи какво да правиш.

На мен това не ми прилича на психопат.По-скоро ми се струва,че тази жена е осакатена от прекалено родителско обгрижване и няма никакви адаптивни механизми за справяне в живота.Познавам такива хора.Може да са невъзможни за себе си и околните,но не са психопати.Вътрешно се измъчват,страдат,тормозят се,а това рефлектира и върху околните.

Обикновена "проклетия" със нарцистичен и диктаторски нрав .

Разглезена простотия комбинирана с патриархалното разбиране, че по-възрастния винаги има право на всичко и винаги е прав. Но може да има и болест жената, разбира се.


Пак да подчертая, че тук само си говорим, сериозните неща ги цитираме в източници или аз ги казвам от гледна точка на социологията (пък всеки друг, който има някаква специалност по темата би могъл да ги прави след като се яви тук с името си, ще се радвам много на такива хора). Подкрепа си даваме и разсъждения, но от тук не могат да излязат диагнози. Изобщо някой дава ли ви диагнози без да е лекар и по интернет, знайте, че не му е чиста работата.  

Попаднах на темата преди няколко дни и я изчетох цялата. Слава Богу, не съм имала досег с истински психопат досега, но абсолютно вярвам и приемам, че такива хора съществуват. Не ми е изобщо трудно да осмисля това, както и да приема, че съществува такова чисто зло. На тоя свят има от всичко, за жалост и от лошото в най-чист вид. Ужасно е, когато психопатът е родител или дете. Не по-малко зле е да е партньор. В първите два случая е много трудно да се измъкнеш, почти невъзможно, мнозина не успяват приживе...., вече сте коментирали надълго и нашироко защо. Когато е партньор е може би една идея по-различно, не за друго, ами защото не си бил цял живот под влияние на психопата и малко или много по с време се усещаш, че нещо не е наред и имаш все пак някакви съпротивителни сили. Поне така си мисля. Абсолютно наясно съм, че е много, много трудно да се спасиш, дори когато става дума за партньор.

Тук идва въпросът, как изродът си избира партньора-жертва. Не е само на база наличие на силна емпатия, поне според мен. Има и други фактори, които спомагат един читав човек да се оплете в мрежите на психопата. Но някак, все си мисля, че преди да се обвържеш с него и да му родиш и деца, би трябвало да си видял някои издайнически знаци. Дори да не заподозреш, че е психопат, все трябва да ти светне, че не е съвсем по реда си отношението му към теб. В никакъв случай не казвам, че е лесно да се усетиш, но някак, разсъждавайки от своята си гледна точка и познавайки се, в момента, в който някой започне да се държи зле с мен - ми светва огромен червен фенер и някак не ми е особено лесно да съм добре настроена към него. Имам силна непоносимост към грубияни и простаци, а прекалено богуугодните и хрисими добряци, ми нагарчат и предизвикват съмнения у мен. Такава съм си. Просто ако някой се държи зле, дори и само епизодично, за мен е категоричен знак, че този човек не е читав и никой и нищо не може да го оправдае. Оттам насетне, много е малък шансът този човек да предизвика у мен топли чувства, а ако ги е имало преди да се прояви, то рязко охладнявам. И това при положение, че съм от тези със силната емпатия, винаги виждам доброто у хората, все гледам да помогна, дори да не са ме молили. Но се понаучих с годините малко да филтрирам и да премислям повечко. И въпреки вярата ми в доброто у хората, все пак не си правя илюзията, че няма и зли сред тях.
Може би, не само силната емпатия, но и непоколебимата вярва в доброто у човешката природа и съдейки по собствения си мироглед, проектирайки го и върху другите, доста хора успяват да паднат в капана на психопата.

Никога не съм разбирала защо страничните наблюдатели бързат да обявят жертвата за луда, а не допуснат дори за миг, че може да е права. Но явно масово хората сме такива - трудно допускаме, че някой, когото познаваме, може да има две лица.
Както казах, не съм срещала истински психопат /поне не съм разбрала, че е такъв, ако съм срещала/, но съм имала досег с отровни хора, които могат да ти стъжнят живота и да ти съсипят нервите. Единият беше дядо ми /Бог да го прости/ по майчина линия, другият е свекър ми. Първият, както стана ясно - е покойник вече. С втория съм прекъснала всякакви контакти от една година. Като знам какво е общуването с тях двамата, не искам и да си помислям какво е да живееш с психопат

За огромно съжаление, в България психическият тормоз все още не се смята за насилие и няма никаква превенция. Като онзи лаф - нали не пие и не бие.... значи всичко е ок и главите ни може да си седят удобно наврени в ..... знаете къде.
Бояна, може би трябва да се даде повече гласност на този проблем и да се говори публично за него. Както има горещи линии за жертви на физическо насилие, така да има и за жертви на психическо/може би има, но дали хората, които отговарят на тях са достатъчно подготвени/. Да има към кого да се обърнат тези хора, без да бъдат съдени, обявени за луди и прочее.

Бояна, ако ми позволиш - бих искала да ти задам един въпрос. Както казах, изчетох статиятя на първа страница и припознах на 100% майка си в нея. Всичко, което е описано там беше моето детство и юношество. И златно дете си имаме, и отричане на явни истини, и пълна липса на емпатия и извинение, и крайното (при конфронтация) жалене тип 'не си разбрала'.

Въпросът ми е: възможно ли е психопатът да се събере с друг психопат за двойка? За съжаление, баща ми също има(ше) много от изброените черти. Трудно ми е да говоря за това, защото собствената ми истина и спомени се преплитат с вменени 'истини' от тях, но за да ме разбереш, ще ти опиша как се процедираше при нас: случва се нещо (най-често зверски бой пред близки роднини), след което години по-късно аз приплаквам насаме на майка ми 'защо и тя ме утешава, че ' той си е такъв'; отново години по-късно аз конфронтирам и двамата 'защо, на което той убедено (до степен да се разплаче!) отрича и се кълне, че не е се случвало, а майка ми със зле-прикрито злобно пламъче в очите застава зад него и казва, че съм си измислила. Обратното също го правеха редовно - той уж ми вярва и ми казва, че е 'лабилна емоционално', а после пред нея се съюзява срещу мен. Да поясня, че срещу брат ми и братовчедка ми (златните деца) такива игри не се играеха и постепенно те започнаха да 'забравят' боевете и другите издевателства, на които са ставали свидетели.

Бях изолирана до степен, в която те ме убедиха, че спомените ми са неправилни, съм патологичен лъжец и имам нужда от професионална помощ. Пратиха ме на близка приятелка, психолог, на майка ми, която (впоследствие разбрах), им е тропала всичко, което съм й казвала. Изключително се забавлваха през този период. Особено баща ми. Той има ужасяваща мания за контрол на всичко и всички. Това също ли е присъщо на психопата?

Последните години съм свела комуникаията до абсолюте минимум (бих искала да я спра изобщо, но сърце не ми дава), но гадориите не спират. Направих няколко опита за "сваляне на картите на масата" тип - каквото било - било, аз не тая гняв или обида, да започнем начисто, но отново срещам или подигравка или мълчане и гледане в пространството докато не спра да говоря, после подемат друга тема на разговор все едно нищо не съм казала. Според ММ това е грешен ход от моя страна.

Сега, на стари години, се опитвам да се домогна до някои роднини, за да си сглобя картината, но хората или не искат да говорят или ги помнят като най-любящите родители и родственици изобщо. Но на мен ми трябват някои отговори...Според теб струва ли си или ги търся на грешното място? Странното е, че по-далечни роднини, с които се свързах, изобщо не са учудени от моята "версия" и казват, че винаги са знаели тези неща..Не знам как да си го обясня това. Обективност може би?

Извинявай, станаха малко повече въпросите, но ще съм ти благодарна дори и на един ако отговориш 

Между другото,онази акушерка,която преби новородено бебче,освен да е психопат,друго обяснение едва ли има за такова безчовечно зверство,зло в чиста форма  

Знам, че питаш Бояна , а не мен , но ще отговоря според моята логика. Близките ти роднини също може да са били вкарани в манипулациите на родителите ти и затова да ги виждат като позитивни личности. А далечните роднини не са имали толкова много контакти и следователно не са били манипулирани и са виждали картинката отстрани , че не е много розова и че родителите ти не са много читави. Според мен трябва да ограничиш контактите си с родителите си или направо да ги прекъснеш ако е възможно. Прав е мъжът ти .

Аз искам да знам възможно ли е да оцелееш при контакт с такъв човек, ако не можеш да го премахнеш от живота си напълно? Или как да накараш този психопат да спре да те вижда като мишена и жертва.