Невъзможните хора в живота ни

Бабри, защото дълги години в динамиката бяха и други хора - тоя каже нещо, оня каже, аз не си мълча и то става мазаляк. Допринасяше фактът, че съм гледано дете - дрехи, образование, занимания.

Аз откакто връчих майка ми на сестра ми животът ми е прекрасен. Беше ми много трудно, решения такива се взимат мъчно и се изпълняват още по-мъчно.
Но сега мога да разговарям и с двете веднъж два пъти годишно, приех, че аз съм лоша и неблагодарна и вече не ми тежат доказателства в обратното.
Напоследък и те не се търпят но това вече не е моя грижа. Семейството ми се успокои и даже от околни случайни познати няма укор.
Та всичко отминава като няма реален контакт.

Лейка, правилно си постъпила. При такива хора желанието на нормалния да не излезе лош е голям капан, защото винаги ще излезе лош. Ти явно винаги си лоша, ок, заемаш си ролята, майка ти е с по-добрата дъщеря и толкова. Няма смисъл да си отровиш целия живот, а и този на семейството си в търсене на одобрение от човек, който никога няма да ти го даде.

Обикновено лошият е този който се грижи за този тип хора, защото в техните очи каквото и да направиш - не е добре. Сигурна съм, че сега сестра ти е лошата и се чуди как си търпяла майка си...

Здравейте,
Ето ме и мене в темата, наваксвам с четенето, междувременно разказвам моята история.
Десетгодишна връзка с по-възрастен партньор. Започна от отчаяние, виждах възможност за бягство от реални и нерешими проблеми. Той е изключително интелигентен, вкл. и по образовение, популярен в определени среди - но единак, дълги и страстни отношения с алкохол, разочарован от всичко и всички, социално нереализиран.
До голяма степен и заради него приключих дългогодишна връзка, в която аз бях мъжът. Както се казва - внимавай за какво се молиш.
Постепенно започна агресивно моделиране - за твое добро трябва да направиш това и това (често, когато не знаех какво да направя, вкл. и реално неприятни ситуации, свързани със службите или пък със здравето ми), в никакъв случай не прави еди-какво си, прави го така, не ме интересува можеш ли го, искаш ли го, друг път ще си говорим за преживяванията на твоята лирическа героиня. Ако трябва да съм честна, реално ми е помагал много. Но това си има цена.
Държах да имам собствено жилище, по ред причини, една от които, че в неговото жена трудно може да живее нормално. Това го разби. Тогава и започнаха тежките игри на топло - студено, тука има - тука нема, мократа от рев възглавница преди заспиване, подозренията за други жени - подклаждани и от негови подмятания. Познатата ви, предполагам, еуфория, когато го "има" и празнотата, когато виждам, че тези отношения не са моите. Безизходицата, защото времето бърза, а аз вече съм на петдесет и няколко.  И няма за кога да търся нов партньор.
Защо продължиха толкова време - по някакъв начин се чувствах... ами, обичана. Обгрижена. Важна. Жумях за това, че все не идваше време да си поговорим за моята лирическа героиня. Какво всъщност иска тя. Имаме ли общи планове, съобразени с нея. Тя е ли нещо друго, освен пластелинена фигурка. Заслужава ли да е?
Последните две години нещата особено зазляха, и смятам, че има намесена и друга, дистанционна връзка - просто като допускане, без дори да ревнувам, в известен смисъл ще се радвам, ако той не е сам.
Избухвания по комично дребни поводи, крясъци, хвърляне по земята на вещи, слизане от колата в движение. Мълчанието със седмици дори не го коментирам. Той е много приказлив, но има две думи, които никога не са излезли от устата му: Благодаря. Извинявай.
Честно казано, не знам дали е добре, че ви разказвам всичко това. Не знам дори какво да питам. Срамувам се от наркоманията си, не знам как се докарах до тук. Всъщност, никога не съм обсъждала отношенията си с него дори с най-близките ми хора. Никой не го харесва, а аз дълго бях влюбена в него, после остана чувството за лоялност, после за жал, защото е един измъчен от живота самотник - живее, както може. Но вече ми дойде много.

Ами аз лично не виждам невъзможен мъж. Просто ти не знаеш къде са ти границите. И не вярваш на самата себе си.
Моята граница е до крясъците и хвърлянето. Ако това се случи - взимам си чантата и вкъщи. И аз наближавам 50, мъже има колкото искаш и каквито искаш.

А пък аз виждам. Комбинацията алкохол с нарочно провокиране на ревност и несигурност, плюс буденето на съжаление са класика.

Има ли намесен алкохол работата е ясна.

Е, някои хора са родени по-жалостиви, напр. майка ми беше такава.
А за алкохола - ако нямат сходно отношение, поне единият ще се дразни и ще започне да дразни и другия.

За лирическата героиня - не ти е родител, след като ти е помагал много, има причина и цена. Вече не ти се плаща - решението си е твое, но си носиш и последиците. Няма да си обгрижена и важна.
Помисли дали той не вижда твоето отделно жилище като възможност за кръшкане, също както ти имаш подозрения за него. Дали смята, че ти дава нещо ценно, с мисълта "ехеее колко други жени искат общ живот, само тя - не".

Всъщност, неговото жилище беше една от критичните теми. Виж аз какво ти предлагам (вкл.и предложение за брак), това е моят влог в нашата връзка и няма причина ти да очакваш от мен някакво друго, по-специално отношение. Оттук-нататък, ще правиш каквото ти кажа, защото не знаеш, нямаш опит, нямаш капацитет. Аз ти давам покрив, ти ми даваш подчинение.  Общо взето, така стояха нещата.
И когато видя, че тази сделка не е моята, рязко охладня до степен изобщо да спре да идва вкъщи, дори когато бях физически безпомощна и имах нужда от помощ.  Толкова за обгрижването.

1. Чувствах се обгрижвана и важна, 2. Не ме обгрижваше дори при изрична необходимост.
Сякаш историята се пише в момента, според реакциите. ОК, невъзможен е, пияница, бягай с 200. Това е мантрата.

Вие дори не живеете заедно. Нямате деца общи, нищо общо, не виждам какъв е проблемът да го зарежеш... Заплашва ли те?

По описанието на мен ми звучи като "бохем" обичащ чашката. Ако е такъв, най-добре се дистанцирай, поне емоционално. Подобни хора през повечето време все са в някакви кризи и повличат всички около себе си в безкрайни драми.

Много от пияниците и наркоманите са точно от невъзможните. Едно, че злоупотребяват с вещества от скука, второ, това си е много хубав капан за козависимост, извинение за разни изтъпления, а и симулация на чувства. Така лесно им се закачат спасители на чувствителни и раними души. Принципно. В случая не е казано много, но е възможно.

Не, не мога да допусна, че би направил нещо такова, спирачките бяха в моята глава. При толкова положени усилия и прекарано време заедно е трудно да се изправиш срещу истината, че през цялото време си вървял по грешен път и сега трябва да се върнеш обратно. Но накрая нещата бяха стигнали до там да се държи така, че да нямам колебания да се махна. Не знам дали сте се сблъсквали с такова поведение - да хвърлиш топката у другия, за да вземе той тежкото решение.
Съжалявам, че сигурно има неща, които ви звучат нелогично и непоследователно. Но цялата връзка беше такава - с непрекъснати смесени сигнали, ту с отпускане на въженцето, ту със стягането му. Ту с раздираща вина, ту с необуздан гняв за това, което се случва.
Никога няма да разбера дали е било манипулация, характер или просто невъзможна връзка, без никой да има вина.
Съзнавам, че това е много кофти позиция, в която се намирам, защото опитите за сдобряване от негова страна започнаха, и онова гласче в главата ми се заобажда (този път ще е различно...). Ами не, още от същото ще е. Всеки по пътя си.