Невъзможните хора в живота ни

  • 508 492
  • 8 593
# 8 520
Съжалявам да го кажа, но баща ти е бита карта. Знам какво преживяваш.
Ако наистина искаш да помогнеш, помогни на баба си. Тя вероятно е съзависима и ще откаже да го изостави, но доколкото можеш, се грижи за нея.
Също така може да помислиш за SOS гривна .

Проблемът е,че за да се погрижа за нея - трябва да виждам и него,а това ме съсипва - да го гледам как се самоубива… Много егоистично от моя страна - знам,но какво ли не пробвахме,отчаяна съм.
Не мога да си превъзмогна емоциите и да ги преглътна,сривам се всеки път щом го видя в това състояние.Вероятно съм емоционално нестабилна,но не мога психически да се справя и да живея с този товар. Сънувам съм кошмари с него постоянно.Осъзнавам колко незряло звуча,но наистина това изпитание за мен на този етап изглежда,че не мога да го превъзмогна.
Да, някаква мания за контрол над другите хора имаш. Само върху себе си може да имаш контрол.
Това си е негов избор. А на майка ти също е избор да седи с този човек.
И моя баща беше алкохолик. Нямам твоите терзания.
Интересно защо ли?
И една приказка има - от пияния и лудия бяга.
Виж целия пост
# 8 521
Майка й не стои с него, разведени са. Стои неговата майка.
Виж целия пост
# 8 522
ruseva, започни да се срещаш с психолог, нищо срамно няма. Много си объркана и ти трябва помощ.
Виж целия пост
# 8 523
Невъзможните внушават на другите, че са като 4 годишно и трябва непрекъснато някой да посреща нуждите им. Но те са възрастни хора, абсолютно способни да функционират сами.

Отвратително е това. Всяка година моята родителка успява да ми развали празниците точно с такива безпомощни изпълнения.   
Вечно онеправдана, вечната жертва, вечно другите са я тласнали към постъпки. Другите са меркантилни, алчни, а тя- светец, самоиздига се над тях и се подпира с широките си пръсти. 
Важи за големите неща, но някак намира и за нещо дребно да се заяде.
Уж готвим празнично и не може да закачи една бъркалка. И почва да сумти, пуфти "аз не мога с тия приставки да се оправя, те са скапани". Аз се правя, че не чувам и си бутам нещо. И след малко, като се върна в стаята, съобщава "оправих се, ако случайно беше решила да помогнеш". Аз спокойно заявявам, че който иска помощ, има уста, не съм на смяна да кръжа и то при все, че си имам достатъчно проблеми. И се почва словесната диария, че няма да ми се кланя, че аз ако не съм егоист, ще се втурна да помагам и както обикновено до финала "като умра банкет ще вдигнеш, знам".

Всеки път се заричам, че съм до тук, но моя си грешка. И да, започвам да вярвам във финала. Може би наистина ще празнувам.
Виж целия пост
# 8 524
Кечър, познато. Навремето баща ми разваляше празниците с пиянските си изпълнения, сега тя продължава делото му, без да е пила. Все е в ролята на горката женичка, а не пропуска да клъвне, да обиди, да принизи. Все някак другите трябва да се досетят къде я стяга чепика и те като не се, се "натъжава". Във всичко се търси драматизъм. Сега седя, пия кафе и трябва да се надигна за да отметна няколкото часа с нея. На всичкото отгоре, се чувствам и виновна. Преди време осъзнах, че тя никога няма да е доволна, ако ще наопаки да се обърна, тя не иска да е доволна, като диментор е, изсмуква щастието, затова много рядко споделям и хубаво и лошо. Да сме живи и здрави!
Виж целия пост
# 8 525
Тези хора не умеят да са щастливи. Имам чувството, че не искат да щастливи. Сякаш ако се почувстват доволни и благодарни, светът ще свърши. За тях той (светът) се крепи на недоволство и критика.
А животът е един миг, и ако разграничим кофти дните, точно празниците са времето да се позабавляваме и да си починем, а не да се натоварваме допълнително.
Виж целия пост
# 8 526
Ами за мен, тези хора това ги "храни". Те се опиват от драмата.
Виж целия пост
# 8 527
А защо не прекратявате отношения с такива хора? Аз си знам, че съм доста краен човек способен да взема бързо радикални решения, но дори за по-мек характер ми изглежда противоестествено да търпи някакви издевателства с години.

Спомням си като дете т.нар. празници как протичаха и още настръхвам. Събираха се да се скарат. Нямаше празник, който да е протекъл без скандали, обвинения, сълзи, а после сърдене с месеци. Намразила съм празниците от дете и почти нищо не празнувам. Тогава не съм имала избор освен да търпя, но след като си излязох от къщи, никога не съм имала такъв проблем отново.
Виж целия пост
# 8 528
Бабри и аз съм имала кофти празници, като дете, но сега искам да празнувам даже повече и от тогава. Просто за мен празникът не е да се събираме и да се тровим, а да излезем на разходка, дори и в парка. Обаче и там се намират поводи за драма.
А дори и не отваряме темата за общо готвене и събиране, там сърденето е ужасно, кой какво казал, кой не ял, защо не ял и прочие простотия.
Така, че който търси заяждане, винаги ще го намери. Не е важно другите какво говорят и правят, а е важно ние как реагираме на техните действия. Ама трябва много самодисциплина и поставяне себе си на първо място. Трудно е много, нашето поколение ни възпитаваха с чувство на Вина. Сегашните деца ( повечето) нямат такова възпитание и дори и да получават много критика от възрастните, смятам че поне в емоционален план животът им ще е по-лесен. Дано!
Виж целия пост
# 8 529
Бабри, през годините многократно ми се е искало да тегля чертата, но все не съм стигала до края. В момента съм ограничила контактите до виждане за няколко часа през месец -два и чуване от време на време, като вече не позволявам вмешателство. Към момента имам някакъв баланс, а и тя пред мен взе малко да се съобразява какви ги дрънка, защото аз спрях да ѝ мълча. Виж сестра ми много ѝ се връзва и се тормози.
Виж целия пост
# 8 530
Може би точно чувството за вина и дълг пречат да се вземе такова радикално решение. На мен също ми е набивано в главата, че тя е майката и аз съм длъжна да се съобразявам, да изпълнявам безпрекословно каквото каже, а тя да заповядва, да прави фасони, да ми мълчи със седмици незнайно защо. Това още като дете ме вбесяваше. Забрани ми нещо, примерно да изляза с приятелка, аз питам защо, отговорът беше - защото аз така казвам! Като се прибави и лошото отношение към мен, разликата в отношението й към мен и после към брат ми, сръдните, приказките зад гърба ми (редовно ме плюеше пред баща ми, баба ми, леля ми), всичко това напълно я компрометира в моите очи.
Не изпитвам нито вина, че прекъснах връзки с нея, нито някакъв дълг, че като дъщеря трябва да се грижа за нея.

Знам, че звучи крайно, но според мен всеки трябва да получава каквото заслужава и аз го прилагам това правило към абсолютно всеки в моя живот. Не дискримирам по никакъв друг признак. Роднини, майка, баща, приятели, за всички важи. За съжаление тя това си е заслужила през годините и аз ангажимент към нея не усещам никакъв.

Понякога ми е мъчно, защото виждам как някои хора са близки с родителите си, има искрена обич и разбирателство, имат пълната им подкрепа, имат корени такива хора. Аз никога не съм усещала нищо подобно и това понякога ми тежи, но няма какво да направя. Такива карти са ми раздадени, с тях играя, нямам избор освен да се опитам да минимизирам щетите за себе си.
Виж целия пост
# 8 531
Хич не е крайно.
Аз също нито чувство за вина изпитвам, че не общувам и не се грижа за баща си, нито дълг.
И си ми е добре.
Виж целия пост
# 8 532
То зависи колко е токсичен човекът. Много хора си падат и манипулативни, и драматични, но не са чак в крайност и имат светли страни. С истински невъзможен човек има дълг само към себе си да оцелее далеч от тази отрова.
Виж целия пост
# 8 533
И аз като Бабри искам добри взаимоотношения с роднините, подкрепа и обич и ги гледам хората как се събират по парковете, смеят се, пият си биричка, картофки, цаца и си викам: да не би техният живот да е по-лесен, да не би да имат повече пари, да не би да не търпят лошо отношение от началници...не, животът на всички хора е еднакъв, с трудни и хубави моменти. Просто има хора, които знаят как да живеят, да се отпускат, да им е леко на душата, да се радват на днешния ден, да ценят, че са живи и здрави...и има други хора, на които все някой им е крив...
Виж целия пост
# 8 534
За невъзможните празниците са велика сцена готова за всякакви циркове, драма, обвинения, заемане позата на жертва и прочее. Нормалните хора на празници се кефят, може малко стрес по организацията, но после си е любов и приятни мигове с обични хора. Другото не е нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия