Невъзможните хора в живота ни

Това твърдение е в психопатичния / използваческия / изнудваческия  спектър според мен - откровена лъжа / изопачаване на фактите, което отравя живота на децата, ако родителят е някой боклук - в момента, в който някой реши да се спасява, "обществото" го осъжда, по-точно най-кресливите и виновните, които ги е страх, че жертвата им ще избяга.
Каква е тази презумпция на обществото, че родителят е длъжен на дете, като по закон издръжката за дете е 100 лв. днес и сега, при тези цени?

Ако разполагша със съвременни статистики ще е интересно да споделиш.

 Уж обществото ставало по-нарцистично и хората по-суетни. Но това не е дълбинно виждане. Да, социалните мрежи оказват влияние. Но и без тях, и в античността, винаги е имало някакъв процент хора с тази патология.
Защото не могат да се свързват с други хора и това е коренът на проблемите им. Не регулират добре емоциите си, не могат да ментализират. Страхуват се от истинска близост, макар че това не е съзнателно.
И определено не всички нарциси са много активни в социалните мрежи, прикритите типове са даже обратното.

Това го казвам, защото не може да се гледат само повърхностни белези (дали си прави много селфита), важен е принципът - има ли съчувствие, има ли пълноценни връзки с другите и тн

ЛР се срещат статистически по-често при мъже, освен може би хистрионното. Така пише  в книгата на наш известен психиатър, д-р Ончев. Не оневинявам жените, просто така пише в книгите. Както наркоманиите и алкохолизма са най-често при мъжете, не че няма и такива жени.
Всъщност е много коварно това с жените, защото, особено, когато са майки, никой не иска да признае, че те не се справят добре. Казват - майката винаги те обича. А определено има майки като бащата, описан по-рано.

Може би не е по темата, но какво мислите за контрола през свръх грижа? Например, родител, който се наема с почти всички задължения в едно семейство, но това върви и с монопол върху решенията. Децата и партньорът се третират като незнаещи, неможещи и при делегиране на някакви задължения, те трябва да се изпълняват точно според вижданията на свръхконтролиращия? Често се вменява вина на другите, че няма как да се справят без него? Различният избор се възприема като лична обида, а в момент на нужда, контролиращият реално отказва помощ или изисква тя да бъде предоставена, точно както той си представя? Как се справяте с такива хора в живота си?

Ужасно е. За късмет, аз почти не съм срещала такива хора. И за съжаление, аз съм малко такава. Но само за домакинството.

Длъжен, в смисъл, че първо е длъжен да го отгледа, второ си остава родител до края, няма как да се разведе с детето, каквото и да е то. От морална гледна точка.
Ако детето е психопат и изнудва родителите си, няма спасение.
Така го разбрах аз.

Ета ви с голям интерес. Вече си мисля, че имам няколко такива хора около себе си.

Има тонове статистики и нови публикации по темата. Научните често са с платен абонамент и няма как да ти ги цитирам, но има достатъчно, за да можеш ако имаш интерес да се абонираш и информираш. Извън личния план на темата ме интересува именно епидемията, заради специалността ми и затова така уверено твърдя това,  докато в психологическата и особено психиатричната част си мълча или не съм категорична. Хубаво е човек да знае докъде се простира компетентността му все пак

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5783345/

https://www.psychologytoday.com/us/blog/freedom-learn/201401/why … g-young-americans

https://www.psychologytoday.com/us/blog/5-types-people-who-can-r … opaths-increasing

Има сериозна тенденция към психопатизиране на западното общество и затова мисля, че като част от него и ние сме засегнати и темата ще бъде все по-актуална. За жалост.

Това, за което Бояна говори по- нагоре, аз съм го срещала като "придобит/ситуационен нарцисизъм". Част от хората, които задоволяват ексхибиционистичните си наклонности, са наистина личностно разстроени, но една част от тях се държат по подобен начин (главно чувството, че са им длъжни и по- слабо застъпени другите), поставени в дадени ситуации, в които получават много и безрезервно внимание и положителна валидация от фенове, последователи и т.н. Което значи, че може би са малко по- високо по скалата с тези черти, но върнати в естествения им "хабитат", се връщат като ластик към заложеното в детството поведение, което не е патологично.

А какво мислите за 21г младеж, който едва завърши училище и е с 1001 претенции какво да работи и заради това не подхваща нищо. По цял ден седи вкъщи на компа или се шлае с други подобни индивиди. Работа не ще да подхване, защото ще го "експлоатират", "само го юркат" и плащат "мизерно". Уреждаха го два пъти на работа и двата пъти не се задържа цял ден и просто си би камшика. Да учи не ще, да работи не ще, няма никакви планове за нищо, само как да изкара деня и с кой прошляк. А да, да не забравя иначе има велики "бизнес идеи", които не се реализират, защото... само ако падне нещо далаверка. И така. Говорено е много с него, вкл. и психолог. На думи обаче е щедър и до там. Невъзможен е за всички, но никой досега не успя да намери подход към него. То май и няма и особен смисъл вече. Не знам дали изобщо нещо ще помогне в неговия случай или просто е поредния дегенарат.

Сиренце, мисля, че много млади хора у нас днес са така. Разглезени, презадоволени и мързеливи. Родителите на този 21 годишен си го държат вкъщи все още, хранят го, дават му джобни, но после го водят на психолог, за да разберат защо не работи...Ето това е отговорът за мен. Хубаво е да се дава всичко за децата, но само като израз. Иначе трябва да се дава с мярка и до време, иначе децата стават търтеи, а не паразити каквито обикновено са хората обект на темата.


А, не, не говоря за това. Расла съм сред известни хора, самата аз бях известна в някакъв период, познавам този ситуационен нарцисизъм и няма нищо общо. Хората, които работят пред и за публика зависят от нея, в крайна сметка ако не ти пука за публиката няма да направиш нищо. Но този тип суета е различна и навиците са различни. Едно е да си свикнал да минаваш с предимство, да биваш приет по-добре от останалите, защото те познават, съвсем друго да тропаш с крак за това, когато не го получаваш и да не можеш да бъдеш обикновен и нормален. Има изменения в характера на човек тип оперна дива, но те не стигат до патологията липса на чувства, съвест, емпатия. Просто повечко его има в творците като цяло, но то е поставено по съвсем различен  начин. Вярно, че може да изглежда така на другите, но често е, защото човек, който е заливат и давен във внимание се различава от човек, който не е. Хората на сцена имат бариера с останалите, защото те са твърде много. Това при нормалните хора не се пренася и в личните отношения, където обикновено царува патологията, когато я има.

Та изследователите на "епидемията" от нарцисизъм не говорят за това. Възможно е и както при разширяването на критерия за Аутизъм, т. нар. аутистичен спектър, да се получи фалшиво увеличаване на процента, така пък тук с разширяването на интереса към абнормните и дезаптивни личности, а и с възможността да се показват в интернет и по телевизионни шоута, да са били разкрити истинските проценти. В крайна сметка, психиатрията, а и социалните науки, години наред гледаха на психопатите и социопатите най--вече като на хора криминално проявени. Повечето не са криминално проявени и обхващането им в рамките на статистиката е трудно. Вече и психологическото насилие се криминализира, в Америка все повече хора водят дела срещу невъзможни близки и очевидно излизат повече случаи. Но факт, че процентите растат, вероятно в бъдеще ще разберем и защо е така.

DeVa,Разбрала си ме съвсем точно.

Бояна, а възможно ли е тези хора да са някъде в аутистичния спектър, поне част от тях. Мисля, че може да има такива, които не винаги осъзнават какво правят. И точно тях визирам. Или може би всички осъзнават, но се правят на ударени? Защото... това е част от същността им и не могат да я контролират?

Ами, не,  не могат, защото е различно. Някои водят хората с Аспергер към отровните, т.е. това е аутистичен спектър, но те не са манипулативни, нито са паразити, нито са грубо казано лоши, просто имат проблеми с емпатията.
А иначе това е, което са, наистина не могат да бъдат други. Всичко, което е психично заболяване се лекува, защото има личност зад него, докато при личностовите разстройства самата личност като цяло е такава. Представи си едно 3-4 годишно необичано дете, това са те – егоцентрични, капризни, импулсивни, манипулативни и неемпатични. И докато едно малко дете ще ти прави номера от скука – тъкмо забършеш разлятото и вече чистиш разсипаното – то при тези хора щетите са от друг мащаб. Още повече наглед са напълно нормални. Докато разбереш, че проблемът е в тях често можеш да се питаш дали не си луд, толкова са убедителни. А и те постоянно лъжат за всичко, без да има очевидна причина, повод, полза. Лъжата и манипулацията са им по-лесни, те това правят цял живот. Реално не надрастват емоционално ранната детска възраст. Имаше някъде описано и защо стоят залепени или постоянно търсят контакт с половинката или жертвата си – не са надраснали неумението на 1-2 годишните да си представят, че когато не си наоколо продължаваш да съществуваш. Честно казано, извън страданията, които причиняват това са едни хора наистина достойни за съжаление.

Ох, добре го обясняваш и пак който не се е сблъсквал,не може да си го представи.

Еххх, по гръб не падаш Имам чувството че те държи конфронтацията ни от предната тема, в която, напълно правдиво ти казах, че в началните страници на темата (чела съм я цялата!) инвалидизираш преживявания на някакви хора, и предлагаш една твърде тясна перспектива какво представляват граничните личности. Буквално твоите  мнения  бяха нещо от рода - Ама това, което описваш ти, не е това, за което е темата ми. След това предлагаш дефиниция, която е изключително тясна, специфична, крайна, и по този начин инвалидизираш преживявания на хора, които са расли в насилие. И да, това може да се разбере и само по мнение от форум, ако чове има у себе си, първо - добро разбиране за ЛР, и второ - по-висока чувствителност за насилието и разнообразните му форми. Защото ЛР най-често СА насилници - психически, физически и всякакви, за които се сетиш. И отношения с такива хора са винаги травматизиращи. Контактът с такива хора е травматизиращ.
И не е нужно да си психиатър, за да разпознаваш кое е ЛР и кое не е. Казвам го, за да не скочиш с това обяснение. Защото ако го спазваше самата ти, нямаше да пишеш кое какво е и не е, от позицията на социолог.

Инвалидизиращо  е за жертвите, а и  невярно. ЛР се срещат в доста нюанси.

Всички ЛР, "психопати/социопати" и т.н. всъщност са гранични личности, погледнато от психоаналитична перспектива. Ако повече те кефи френската школа - перверзни личности.
Те не са невротици (както мнозинството "нормални хора") и не могат да се свързват с другите. Имат склонности към зависимости, импулсивно поведение, повърхностни емоции, повърхностен чар, неспособности да ментализират/управляват афектите, обичат да упражняват контрол и още мн. др характеристики. Не винаги всичко се среща накуп, и тези характеристики са разположени на континиум - много нарцистичен, средно нарцистичен, леко акцентуиран ... обяснявам опростено.
ЛР често мимикрират други психични заболявания - изглеждат  "депресирани" или "биполярни", без реално да страдат точно от това. И е характерно, че дори да развият някоя "стандартна" диагноза, няма лечение и подобрение, често провалят терапията или терапевта. Ако изобщо някога потърсят такъв. Самата личност е болна и е като едно дърво, просто тръгнало накриво. Всичко е накриво и нищо не е нормално.
Граничните/перверзните не са и психотици (откъснатите от реалността хора, отново със затруднено свързване с другите - болни от шизофрения, биполярно р-во и т.н.). Граничните личности (всички ЛР) имат все пак връзка с реалността и запазен интелект. Но афективният им свят не е нормален. Няма съчувствие, емпатия, свързване  и т.н. Често нямат усещане за собствена цялост, но това е несъзнавано, особено изразено е в бордерлайн ЛР. Затова и повечето ЛР от Клъстър Б (най-насилващите реално) са вманиачени в това да контролират, да се налагат (пасивно или активно), и са властолюбци. Само по този начин виждат психичното си оцеляване. Според зависи как са развити чертите им (от 0 до 100, образно! казано), може да са изключително опасни, садистични, да извършват престъпления и т.н., а може и да са "безобидни". Тук, в тая тема, хората се оплакват преди всичко от "безобидните" - тези хора без криминално досие с нормална професия, които тормозят предимно у дома, манипулират, винаги се изкарват жертви, насилват емоционално/психически, но външен човек никога не би ги заподозрял, заради относително нормалното им функциониране в обществото. Не се издават лесно.
Това, което е полезно за жертвите, а и за всички останали хора е, че трябва да се съобразяват с чувствата си... Да се научат да вярват на "коремчето" - gut feeling.  Ако един човек у теб предизвиква силно раздразнение, в отношенията с него  у теб расте необяснимо негодувание, чувство че си използван, или просто усещаш нещо  нередно, но не знаеш как да го обясниш точно, най-вероятно си в отношения с ЛР! Техните манипулации обикновено предизвикват точно такива емоции у хората. Друг вариант е да правят силно положително първо впечатление - "никога не съм виждал човек като него". Чувство, че си пленен, очарован, или дълбоко съпреживяващ и искаш да помогнеш... Иска ти се да си свалиш и ризата от гърба, за да помогнеш. Това са силни червени сигнали, че срещу теб стои човек с ЛР. Обикновено те самите в началото поддържат тази илюзия - те са специални, а ти също си специален, само ти ги разбираш, само ти можеш да им помогнеш, другите са идиоти (при романтични отношения).

Незначителна подробност е дали въпросното ЛР е нарцис, бордерлайн, психопат или нещо друго. Факт е, че е граничен. Факт е, че си имаш работа с ЛР и това е достатъчно основание да прекъснеш контакт, ако това е възможно. Или да се опиташ емоционално да се отдалечиш и да погледнеш трезво на нещата.


Това не е вярно.

Не знам дали така преподават в  социологията, но за клиничната психология със сигурност никой никога не е твърдял такова нещо.
 А не е като да не са ми преподавали доста утърдени специалисти в тази област. Не се е твърдяло, че само криминалите са ЛР. ЛР са навсякъде около нас, във всяка една професия и във всеки един пол, с лек превес в мъжката половина.

Даже тъкмо обратното - доста често хората с ЛР са изключително прикрити и *нямат* криминално досие.
Ясно е, че не страдат от състоянието си и не го разглеждат критично, страдат само околните - обикновено по-приближените.

Съжалявам ако ме възприемаш враждебно, просто ми е изненадващо  с какво самочувствие говориш по тема, по която реално не си специалист. Отношението на всезнайство дразни. Поне запиши една клинична психология. Социологията е наука за обществените процеси, не за дълбоко индивидуалните.



Психопатизиране на западното общество е възможно. Средата може да допринесе, въпреки че не е основният фактор. Факт е, че напоследък видимо се котират егоистични послания - яж, пий, дъвчи, консумирай и бъди готин. Иронизира се нормалността и човещината. Отрича се духовното, моралните ценности, понятията за добро и зло и т.н.; А какво да кажем за източните общества, визирам арабските, където културно е приемливо да тормозиш жена си и да я смяташ за по-нисша от теб? Да, културата влияе, не споря, но котирането на неприемливи, нехуманни и социопатни/психопатни прояви не е  само западен проблем.
Такива патологии  е имало и винаги ще има. Разбира се, кривото дърво ражда криви плодове. Силно изразен нарцисист/психопат, ако е държавен лидер може да прокарва вредни идеологии, да извършва престъпления срещу човечеството и тн (Хитлер, Сталин, Мао дзе дун и т.н.)

 За мен първо е травмата, после е обществото, но е логично да мисля така, защото съм учила психология. ЛР се развиват се в бебешка възраст - Рене Спиц .Обикновено силно влияние оказва неосъществената *емоционална* връзка майка-дете. Детето расте физически, но без психичен живот - обяснено МНОГО опростено. Много често бащата е отсъстващ емоционално, слаб и пасивен, дори физически да е налице. Може самият той да е насилник, а майката в дълбока депресия и не в състояние да се свърже с детето. Често цялото семейство функционира патологично. Няма граници, няма ти и аз, ролите не са ясни. Импулсивността е голяма - в един момент ти крещят и те бият, в друг момент те хвалят и превъзнасят... Същото, което жените тук преживяват или са преживявали с психопатни/нарц/бордерлайн мъже. Ужасно е пък родното ти семейство да е такова.
На който му е интересно за развитието на ЛР, да чете психоаналитични книги.

В заключение: ЛР са донякъде са и генетични, и средови, и в резултат от травматизъм (био-психо-социален модел на личността).


Впрочем, в абстракта на първата статия, се чете, че някои от откритите разлики НЕ СА статистически значими.

Знам, че вече издребнявам, ама нека все пак говорим за истината, не просто да се налагат тези, колкото да сме прави.

Визирах поста за селфиращите се.
Не съм те чувала, известен психиатър/преподавател ли си?