Еххх, по гръб не падаш 
Имам чувството че те държи конфронтацията ни от предната тема, в която, напълно правдиво ти казах, че в началните страници на темата (чела съм я цялата!) инвалидизираш преживявания на някакви хора, и предлагаш една твърде тясна перспектива какво представляват граничните личности. Буквално твоите мнения бяха нещо от рода - Ама това, което описваш ти, не е това, за което е темата ми. След това предлагаш дефиниция, която е изключително тясна, специфична, крайна, и по този начин инвалидизираш преживявания на хора, които са расли в насилие. И да, това може да се разбере и само по мнение от форум, ако чове има у себе си, първо - добро разбиране за ЛР, и второ - по-висока чувствителност за насилието и разнообразните му форми. Защото ЛР най-често СА насилници - психически, физически и всякакви, за които се сетиш. И отношения с такива хора са винаги травматизиращи. Контактът с такива хора е травматизиращ.
И не е нужно да си психиатър, за да разпознаваш кое е ЛР и кое не е. Казвам го, за да не скочиш с това обяснение. Защото ако го спазваше самата ти, нямаше да пишеш кое какво е и не е, от позицията на социолог.
Инвалидизиращо е за жертвите, а и невярно. ЛР се срещат в доста нюанси.
Всички ЛР, "психопати/социопати" и т.н. всъщност са гранични личности, погледнато от психоаналитична перспектива. Ако повече те кефи френската школа - перверзни личности.
Те не са невротици (както мнозинството "нормални хора") и не могат да се свързват с другите. Имат склонности към зависимости, импулсивно поведение, повърхностни емоции, повърхностен чар, неспособности да ментализират/управляват афектите, обичат да упражняват контрол и още мн. др характеристики. Не винаги всичко се среща накуп, и тези характеристики са разположени на континиум - много нарцистичен, средно нарцистичен, леко акцентуиран ... обяснявам опростено.
ЛР често мимикрират други психични заболявания - изглеждат "депресирани" или "биполярни", без реално да страдат точно от това. И е характерно, че дори да развият някоя "стандартна" диагноза, няма лечение и подобрение, често провалят терапията или терапевта. Ако изобщо някога потърсят такъв. Самата личност е болна и е като едно дърво, просто тръгнало накриво. Всичко е накриво и нищо не е нормално.
Граничните/перверзните не са и психотици (откъснатите от реалността хора, отново със затруднено свързване с другите - болни от шизофрения, биполярно р-во и т.н.). Граничните личности (всички ЛР) имат все пак връзка с реалността и запазен интелект. Но афективният им свят не е нормален. Няма съчувствие, емпатия, свързване и т.н. Често нямат усещане за собствена цялост, но това е несъзнавано, особено изразено е в бордерлайн ЛР. Затова и повечето ЛР от Клъстър Б (най-насилващите реално) са вманиачени в това да контролират, да се налагат (пасивно или активно), и са властолюбци. Само по този начин виждат психичното си оцеляване. Според зависи как са развити чертите им (от 0 до 100, образно! казано), може да са изключително опасни, садистични, да извършват престъпления и т.н., а може и да са "безобидни". Тук, в тая тема, хората се оплакват преди всичко от "безобидните" - тези хора без криминално досие с нормална професия, които тормозят предимно у дома, манипулират, винаги се изкарват жертви, насилват емоционално/психически, но външен човек никога не би ги заподозрял, заради относително нормалното им функциониране в обществото. Не се издават лесно.
Това, което е полезно за жертвите, а и за всички останали хора е, че трябва да се съобразяват с чувствата си... Да се научат да вярват на "коремчето" - gut feeling. Ако един човек у теб предизвиква силно раздразнение, в отношенията с него у теб расте необяснимо негодувание, чувство че си използван, или просто усещаш нещо нередно, но не знаеш как да го обясниш точно, най-вероятно си в отношения с ЛР! Техните манипулации обикновено предизвикват точно такива емоции у хората. Друг вариант е да правят силно положително първо впечатление - "никога не съм виждал човек като него". Чувство, че си пленен, очарован, или дълбоко съпреживяващ и искаш да помогнеш... Иска ти се да си свалиш и ризата от гърба, за да помогнеш. Това са силни червени сигнали, че срещу теб стои човек с ЛР. Обикновено те самите в началото поддържат тази илюзия - те са специални, а ти също си специален, само ти ги разбираш, само ти можеш да им помогнеш, другите са идиоти (при романтични отношения).
Незначителна подробност е дали въпросното ЛР е нарцис, бордерлайн, психопат или нещо друго. Факт е, че е граничен. Факт е, че си имаш работа с ЛР и това е достатъчно основание да прекъснеш контакт, ако това е възможно. Или да се опиташ емоционално да се отдалечиш и да погледнеш трезво на нещата.
Това не е вярно.
Не знам дали така преподават в социологията, но за клиничната психология със сигурност никой никога не е твърдял такова нещо.
А не е като да не са ми преподавали доста утърдени специалисти в тази област. Не се е твърдяло, че само криминалите са ЛР. ЛР са навсякъде около нас, във всяка една професия и във всеки един пол, с лек превес в мъжката половина.
Даже тъкмо обратното - доста често хората с ЛР са изключително прикрити и *нямат* криминално досие.
Ясно е, че не страдат от състоянието си и не го разглеждат критично, страдат само околните - обикновено по-приближените.
Съжалявам ако ме възприемаш враждебно, просто ми е изненадващо с какво самочувствие говориш по тема, по която реално не си специалист. Отношението на всезнайство дразни. Поне запиши една клинична психология. Социологията е наука за обществените процеси, не за дълбоко индивидуалните.
Психопатизиране на западното общество е възможно. Средата може да допринесе, въпреки че не е основният фактор. Факт е, че напоследък видимо се котират егоистични послания - яж, пий, дъвчи, консумирай и бъди готин. Иронизира се нормалността и човещината. Отрича се духовното, моралните ценности, понятията за добро и зло и т.н.; А какво да кажем за източните общества, визирам арабските, където културно е приемливо да тормозиш жена си и да я смяташ за по-нисша от теб? Да, културата влияе, не споря, но котирането на неприемливи, нехуманни и социопатни/психопатни прояви не е само западен проблем.
Такива патологии е имало и винаги ще има. Разбира се, кривото дърво ражда криви плодове. Силно изразен нарцисист/психопат, ако е държавен лидер може да прокарва вредни идеологии, да извършва престъпления срещу човечеството и тн (Хитлер, Сталин, Мао дзе дун и т.н.)
За мен първо е травмата, после е обществото, но е логично да мисля така, защото съм учила психология. ЛР се развиват се в бебешка възраст - Рене Спиц .Обикновено силно влияние оказва неосъществената *емоционална* връзка майка-дете. Детето расте физически, но без психичен живот - обяснено МНОГО опростено. Много често бащата е отсъстващ емоционално, слаб и пасивен, дори физически да е налице. Може самият той да е насилник, а майката в дълбока депресия и не в състояние да се свърже с детето. Често цялото семейство функционира патологично. Няма граници, няма ти и аз, ролите не са ясни. Импулсивността е голяма - в един момент ти крещят и те бият, в друг момент те хвалят и превъзнасят... Същото, което жените тук преживяват или са преживявали с психопатни/нарц/бордерлайн мъже. Ужасно е пък родното ти семейство да е такова.
На който му е интересно за развитието на ЛР, да чете психоаналитични книги.
В заключение: ЛР са донякъде са и генетични, и средови, и в резултат от травматизъм (био-психо-социален модел на личността).
Впрочем, в абстракта на първата статия, се чете, че някои от откритите разлики НЕ СА статистически значими.
Знам, че вече издребнявам, ама нека все пак говорим за истината, не просто да се налагат тези, колкото да сме прави.
Имам чувството че те държи конфронтацията ни от предната тема, в която, напълно правдиво ти казах, че в началните страници на темата (чела съм я цялата!) инвалидизираш преживявания на някакви хора, и предлагаш една твърде тясна перспектива какво представляват граничните личности. Буквално твоите мнения бяха нещо от рода - Ама това, което описваш ти, не е това, за което е темата ми. След това предлагаш дефиниция, която е изключително тясна, специфична, крайна, и по този начин инвалидизираш преживявания на хора, които са расли в насилие. И да, това може да се разбере и само по мнение от форум, ако чове има у себе си, първо - добро разбиране за ЛР, и второ - по-висока чувствителност за насилието и разнообразните му форми. Защото ЛР най-често СА насилници - психически, физически и всякакви, за които се сетиш. И отношения с такива хора са винаги травматизиращи. Контактът с такива хора е травматизиращ.И не е нужно да си психиатър, за да разпознаваш кое е ЛР и кое не е. Казвам го, за да не скочиш с това обяснение. Защото ако го спазваше самата ти, нямаше да пишеш кое какво е и не е, от позицията на социолог.
Инвалидизиращо е за жертвите, а и невярно. ЛР се срещат в доста нюанси.
Всички ЛР, "психопати/социопати" и т.н. всъщност са гранични личности, погледнато от психоаналитична перспектива. Ако повече те кефи френската школа - перверзни личности.
Те не са невротици (както мнозинството "нормални хора") и не могат да се свързват с другите. Имат склонности към зависимости, импулсивно поведение, повърхностни емоции, повърхностен чар, неспособности да ментализират/управляват афектите, обичат да упражняват контрол и още мн. др характеристики. Не винаги всичко се среща накуп, и тези характеристики са разположени на континиум - много нарцистичен, средно нарцистичен, леко акцентуиран ... обяснявам опростено.
ЛР често мимикрират други психични заболявания - изглеждат "депресирани" или "биполярни", без реално да страдат точно от това. И е характерно, че дори да развият някоя "стандартна" диагноза, няма лечение и подобрение, често провалят терапията или терапевта. Ако изобщо някога потърсят такъв. Самата личност е болна и е като едно дърво, просто тръгнало накриво. Всичко е накриво и нищо не е нормално.
Граничните/перверзните не са и психотици (откъснатите от реалността хора, отново със затруднено свързване с другите - болни от шизофрения, биполярно р-во и т.н.). Граничните личности (всички ЛР) имат все пак връзка с реалността и запазен интелект. Но афективният им свят не е нормален. Няма съчувствие, емпатия, свързване и т.н. Често нямат усещане за собствена цялост, но това е несъзнавано, особено изразено е в бордерлайн ЛР. Затова и повечето ЛР от Клъстър Б (най-насилващите реално) са вманиачени в това да контролират, да се налагат (пасивно или активно), и са властолюбци. Само по този начин виждат психичното си оцеляване. Според зависи как са развити чертите им (от 0 до 100, образно! казано), може да са изключително опасни, садистични, да извършват престъпления и т.н., а може и да са "безобидни". Тук, в тая тема, хората се оплакват преди всичко от "безобидните" - тези хора без криминално досие с нормална професия, които тормозят предимно у дома, манипулират, винаги се изкарват жертви, насилват емоционално/психически, но външен човек никога не би ги заподозрял, заради относително нормалното им функциониране в обществото. Не се издават лесно.
Това, което е полезно за жертвите, а и за всички останали хора е, че трябва да се съобразяват с чувствата си... Да се научат да вярват на "коремчето" - gut feeling. Ако един човек у теб предизвиква силно раздразнение, в отношенията с него у теб расте необяснимо негодувание, чувство че си използван, или просто усещаш нещо нередно, но не знаеш как да го обясниш точно, най-вероятно си в отношения с ЛР! Техните манипулации обикновено предизвикват точно такива емоции у хората. Друг вариант е да правят силно положително първо впечатление - "никога не съм виждал човек като него". Чувство, че си пленен, очарован, или дълбоко съпреживяващ и искаш да помогнеш... Иска ти се да си свалиш и ризата от гърба, за да помогнеш. Това са силни червени сигнали, че срещу теб стои човек с ЛР. Обикновено те самите в началото поддържат тази илюзия - те са специални, а ти също си специален, само ти ги разбираш, само ти можеш да им помогнеш, другите са идиоти (при романтични отношения).
Незначителна подробност е дали въпросното ЛР е нарцис, бордерлайн, психопат или нещо друго. Факт е, че е граничен. Факт е, че си имаш работа с ЛР и това е достатъчно основание да прекъснеш контакт, ако това е възможно. Или да се опиташ емоционално да се отдалечиш и да погледнеш трезво на нещата.
Цитат
В крайна сметка, психиатрията, а и социалните науки, години наред гледаха на психопатите и социопатите най--вече като на хора криминално проявени.
Това не е вярно.
Не знам дали така преподават в социологията, но за клиничната психология със сигурност никой никога не е твърдял такова нещо.
А не е като да не са ми преподавали доста утърдени специалисти в тази област. Не се е твърдяло, че само криминалите са ЛР. ЛР са навсякъде около нас, във всяка една професия и във всеки един пол, с лек превес в мъжката половина.
Даже тъкмо обратното - доста често хората с ЛР са изключително прикрити и *нямат* криминално досие.
Ясно е, че не страдат от състоянието си и не го разглеждат критично, страдат само околните - обикновено по-приближените.
Съжалявам ако ме възприемаш враждебно, просто ми е изненадващо с какво самочувствие говориш по тема, по която реално не си специалист. Отношението на всезнайство дразни. Поне запиши една клинична психология. Социологията е наука за обществените процеси, не за дълбоко индивидуалните.
Цитат
Хубаво е човек да знае докъде се простира компетентността му все пак Wink
Психопатизиране на западното общество е възможно. Средата може да допринесе, въпреки че не е основният фактор. Факт е, че напоследък видимо се котират егоистични послания - яж, пий, дъвчи, консумирай и бъди готин. Иронизира се нормалността и човещината. Отрича се духовното, моралните ценности, понятията за добро и зло и т.н.; А какво да кажем за източните общества, визирам арабските, където културно е приемливо да тормозиш жена си и да я смяташ за по-нисша от теб? Да, културата влияе, не споря, но котирането на неприемливи, нехуманни и социопатни/психопатни прояви не е само западен проблем.
Такива патологии е имало и винаги ще има. Разбира се, кривото дърво ражда криви плодове. Силно изразен нарцисист/психопат, ако е държавен лидер може да прокарва вредни идеологии, да извършва престъпления срещу човечеството и тн (Хитлер, Сталин, Мао дзе дун и т.н.)
За мен първо е травмата, после е обществото, но е логично да мисля така, защото съм учила психология. ЛР се развиват се в бебешка възраст - Рене Спиц .Обикновено силно влияние оказва неосъществената *емоционална* връзка майка-дете. Детето расте физически, но без психичен живот - обяснено МНОГО опростено. Много често бащата е отсъстващ емоционално, слаб и пасивен, дори физически да е налице. Може самият той да е насилник, а майката в дълбока депресия и не в състояние да се свърже с детето. Често цялото семейство функционира патологично. Няма граници, няма ти и аз, ролите не са ясни. Импулсивността е голяма - в един момент ти крещят и те бият, в друг момент те хвалят и превъзнасят... Същото, което жените тук преживяват или са преживявали с психопатни/нарц/бордерлайн мъже. Ужасно е пък родното ти семейство да е такова.
На който му е интересно за развитието на ЛР, да чете психоаналитични книги.
В заключение: ЛР са донякъде са и генетични, и средови, и в резултат от травматизъм (био-психо-социален модел на личността).
Впрочем, в абстракта на първата статия, се чете, че някои от откритите разлики НЕ СА статистически значими.
Знам, че вече издребнявам, ама нека все пак говорим за истината, не просто да се налагат тези, колкото да сме прави.
Извинявай, ама защо не ощастливиш съфорумката с този чаршаф на лични, а ни инвалидизираш пост след пост?
