Невъзможните хора в живота ни

  • 521 945
  • 8 873
# 345
Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
И защо? Ние не сме животни, чувствата, особено при зрелите хора, нормално преминават и през мисълта. Не, че човек не може да изкука принципно, но спонтанността е вредна в много сфери, като започнеш от работата и стигнеш до отношенията с определени хора. Това все пак, не означава да нямаш чувства, а да знаеш как да се държиш.
Виж целия пост
# 346
Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
Така както аз наричам ниското кръвно мързел.   Grinning Grinning
Виж целия пост
# 347
Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
И защо? Ние не сме животни, чувствата, особено при зрелите хора, нормално преминават и през мисълта. Не, че човек не може да изкука принципно, но спонтанността е вредна в много сфери, като започнеш от работата и стигнеш до отношенията с определени хора. Това все пак, не означава да нямаш чувства, а да знаеш как да се държиш.
Добре. При мен особеността е, че в повечето случаи не изпитвам нищо (но не във всички, разбира се), но знам как да го направя, че да изглежда като "нещо".

Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
Така както аз наричам ниското кръвно мързел.   Grinning Grinning
  Laughing
Виж целия пост
# 348
Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
И защо? Ние не сме животни, чувствата, особено при зрелите хора, нормално преминават и през мисълта. Не, че човек не може да изкука принципно, но спонтанността е вредна в много сфери, като започнеш от работата и стигнеш до отношенията с определени хора. Това все пак, не означава да нямаш чувства, а да знаеш как да се държиш.
Добре. При мен особеността е, че в повечето случаи не изпитвам нищо (но не във всички, разбира се), но знам как да го направя, че да изглежда като "нещо".



  Сериозно? А да не би да си просто такъв, по-самоанализиращ се тип? Защото и аз мога в 99 процента от времето да гледам отстранено на случващото се и да нагаждам съзнателно реакциите си към него и мисля, че всеки го може.

 Дай ни някой пример.
Виж целия пост
# 349
Възможно е. Знам ли и аз какъв пример да дам.  newsm78 Най-често го използвам в лични връзки - да изглежда сякаш ме е грижа за човека до мен, а на мен в действителност не ми пука. (Нямам предвид сегашната си връзка, въпреки че и при нея действах така, но и моя го усетих, че действа по същия начин докато накрая и двамата не изпаднахме в това, на което се правихме.  Joy)
Виж целия пост
# 350
Tsv, aз правя същото, но го наричам "имитация на чувства".  Grinning
И защо? Ние не сме животни, чувствата, особено при зрелите хора, нормално преминават и през мисълта. Не, че човек не може да изкука принципно, но спонтанността е вредна в много сфери, като започнеш от работата и стигнеш до отношенията с определени хора. Това все пак, не означава да нямаш чувства, а да знаеш как да се държиш.
Добре. При мен особеността е, че в повечето случаи не изпитвам нищо (но не във всички, разбира се), но знам как да го направя, че да изглежда като "нещо".

Защо трябва да го правиш да изглежда нещо? Разни типове хора, разни реакции. Не съществува едно единствено правилно поведение или здрава личност, има интроверти, екстроверти най- малкото, а ако задълбаем и още повече особености. Ето, примера, който даваш е перфектен- като не се пънеш да се правиш на нещо, което не си ще намериш някой като теб. Винаги съм мислила, че изключително полезно за личното щастие човек да се обгражда със себеподобни.
Виж целия пост
# 351
Има различни хора, затова спрямо всеки тактиката трябва да бъде различна. От там идва всичко, предполагам...
Виж целия пост
# 352
HAPPY_QUEEN,
въпреки че ми изглежда, че се правиш на интересна в темата, ще кажа, че това за имитацията на чувства ми напомня много на първия тип в темата, когото описах. Адски загрижен, много възпитан, прекалено любезен, с изконни ценности, обаче си личи, че всичко това е бутафория, а дори не е ясно защо го прави и защо иска да го харесват, и защо се навира в среда, която е неприсъща за него. Сигурно не е психопат, ама не е и редовен. Не знам защо искаш зорлем да се изкараш нередовна.
Виж целия пост
# 353
Дадения пример с рисунката не е правилен, пример за човек-социопат е например: аз съм болна, едва дишам, майка ми се тръшка около мен колко много съм я притеснила нея
Или детето ми е болно, отново едва диша (с астма сме), тя ми казва :" Знаеш ли колко много още ще боледува, я ела  да ти разкажа каква френска патица ядохме у еди кой си...ама защо не искаш да си говориш с мен, никога нищо не споделяш, все нямаш време за мен "и т.н. т. н.
Този човек не поставя нито за секунда нуждите и чувствата на някой друг пред своите, винаги най- важно е "аз", "аз " и моите чувства са най- важни, а ти си никой, недостоен си, не ме обичаш достатъчно, не се стараеш достатъчно и т.н.
В случая с рисунката, даден тук,  определено го няма този елемент, първо се мисли за развитието на фината моторика на детето, второ се реагира по подходящ за възрастта му начин, който щади чувствата му. В посочения пример майка ми обикновено прави коментар за детето на еди кой си, което направило еди какво си...а не само някакви глупави рисунки.
Виж целия пост
# 354
Не, бе, аз не съм съвсем нередовна ( Joy) ама съм малко чалната, ако мога така да се изразя. Не се стремя никой да ме хареса, даже напротив. Май аз прекалено много се стремя да не се харесам.  Laughing А относно тактиките и хората (както казах най-вече в личен план или спрямо колежки) то няма как да се социализираш иначе, трябва да си седиш само вкъщи - не че съм против, но от време на време се налага да погледнеш и през очите на другите. Аз ако навън се държа така, както във форума (ако приемем, че тук съм "аз"), сигурно всички ще ме гледат с презрение.  Laughing Не че ми дреме толкова това, колкото че много неща ми зависят от външни хора.
Виж целия пост
# 355
♥ LOST ♥ , ами тя и моята майка е същата + факта, че със сестра ми сме виновни, че сме съсипали живота и.  Confused Тя никога не търси причината в себе си. А, освен това завижда и много я е яд, когато аз или сестра ми сме щастливи.
Виж целия пост
# 356
HAPPY_QUEEN,
въпреки че ми изглежда, че се правиш на интересна в темата, ще кажа, че това за имитацията на чувства ми напомня много на първия тип в темата, когото описах. Адски загрижен, много възпитан, прекалено любезен, с изконни ценности, обаче си личи, че всичко това е бутафория, а дори не е ясно защо го прави и защо иска да го харесват, и защо се навира в среда, която е неприсъща за него. Сигурно не е психопат, ама не е и редовен. Не знам защо искаш зорлем да се изкараш нередовна.
Именно, преструвките винаги личат и винаги дразнят. Те са като признание "не ми харесва, но пък знам какво трябва да кажа".
И за другото съм съгласна, но пък има една възраст, в която да се изкарваш нередовен е яко, надявам се, че Хепи е на тази възраст.

Дадения пример с рисунката не е правилен, пример за човек-социопат е например: аз съм болна, едва дишам, майка ми се тръшка около мен колко много съм я притеснила нея
Или детето ми е болно, отново едва диша (с астма сме), тя ми казва :" Знаеш ли колко много още ще боледува, я ела  да ти разкажа каква френска патица ядохме у еди кой си...ама защо не искаш да си говориш с мен, никога нищо не споделяш, все нямаш време за мен "и т.н. т. н.
Този човек не поставя нито за секунда нуждите и чувствата на някой друг пред своите, винаги най- важно е "аз", "аз " и моите чувства са най- важни, а ти си никой, недостоен си, не ме обичаш достатъчно, не се стараеш достатъчно и т.н.
В случая с рисунката, даден тук,  определено го няма този елемент, първо се мисли за развитието на фината моторика на детето, второ се реагира по подходящ за възрастта му начин, който щади чувствата му. В посочения пример майка ми обикновено прави коментар за детето на еди кой си, което направило еди какво си...а не само някакви глупави рисунки.

Много точно. Психопатите винаги държат монопола върху страданието. В тяхно присъствие и в тяхното обкръжение никой друг не може да бъде признат за страдащ или да му се полага и минимум съчувствие. Ако твой близък почине психопата непременно ще наблегне той колко е разстроен, как страда и ще се наложи да го утешаваш. Или ще намери друг, по- неприятен начин, да насочи съчувствието и вниманието към себе си и най- вече да извлече максимална полза от ситуацията, в която всички са уязвими, лабилни и раними.
Виж целия пост
# 357
Е от това последното дето написа вече със сигурност мога да кажа, че не съм психопат - определено нямам нужда от съчувствие и състрадание.
Виж целия пост
# 358

 Е, ами то всеки се държи в социума по начин, който позволява да бъде приет до някаква степен. Хората го правят инстинктивно, а ако вземат да се анализират, всички ще видят, че на практика се самоцензурират и нагаждат спонтанно така, че да предоставят на околните нещо лицеприятно, или интересно.
 Нормално е това.
 Действително, че всеки втори ще ти каже, че е естествен, светът ни е такъв издигнал е в култ  "бъди себе си" и т.н.,  но повечето хора практикуват това, което ти, малко неясно описваш.
 Хората нагаждат поведението си и имитират чувства и отношение в по-голямата част от времето, всички са така.
Виж целия пост
# 359
HAPPY_QUEEN, тези хора нямат нужда наистина от съчувствие и състрадание, а ги използват, за да постигнат свои си цели
Разбираш ли разликата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия