Невъзможните хора в живота ни

Определено !
Съгласна съм и с двете ви ,че човек трябва да е нащрек при обвързване с човек и създавайки деца, но и факта, че съюзът е лотария също така е истинен.

Инстинктите за размножение са по0силни от страховете, макар да познавам хора, които се отказаха да имат деца поради страх от наслествени болести от различен характер, дори когато няма известна и доказана връзка.
Колкото до децата на психопати, според мен и те са подвластни на това, което е за всички деца и родители - обичат родителите си и намират начин не само да ги оправдаят, а и да не виждат същите тези значи у собствените си деца. Иначе какво следва, да станат дърво без корен, да се откажат от това, което са?
Нали знаеш, на всеки му е мило най вече за неговото си, и гледа да сведе рисковете до минимум, дори с цената на противопоставяне на някаква връзка.

Не си права, познавах дете на психопат, имаше други проблеми, но не е оправдавал психопата, напротив. Да не говорим, че се развива чувствителност към егоизъм и манипулации. И в темата не виждам това, за което пишеш, а тъкмо обратното.

Възможно е. Според мен винаги в един момент нещата избиват, и то в неблагоприятна светлина. На млади години може да не оправдава, дори съзнателно да се разграничава, но с възрастта все повече да заприлича на родителите си, пък дали на тоз, който е търпял, или на другия, вече е късмет. За къде-къде по-дребни неща хората стават като под индиго на родителите си, а какво остава за сериозните и болезнени. Разбирам, че звучи кофти, дори безнадеждно, но най-субективно съм стигнала до тези изводи. В темата за лъженето за личния живот написах, че съвсем емпирично, хората навремето са стигнали до измислянето на процедури, с които да разберат кой откъде идва, какви са родителите му, родът му, за да сведат до минимум вероятността негативното да се възпроизведе, било съвсем буквално, било като поведение и вярвания.

Това зависи от много неща. Имай предвид, че психопатите рядко гледат децата си, за тях обикновено се грижат други хора и децата заприличват на тях. Дълго е за обяснение, но нещата не са така прости както изглеждат.

Това с унаследяването е такава лотария, че е най-добре човек да не се замисля прекалено, защото ще стигне само до лоши изводи. Като взимаш някого здрав, можеш ли да предположиш, че след 10 години ще се разболее от сериозна болест и вече родените ти деца ще са генетично обременени с нещо, което доскоро не си и подозирал, че съществува? И ще си помислиш ли, че по-добре щеше да е било да не си се свързвал с него, а децата да не си ги раждал? А дядо ми, да го прости Бог, беше алкохолик, децата му употребяват умерено, нито са пияници, нито въздържатели, и психопати не са.

Определено психопатството не е наследствено според мен. Наистина понякога човек, който е израснал в такава среда го смята за нормално, но това е 50/50 шанс. Както и при нормално и добро семейство понякога децата са изверги. 
Примери около мен имам доста и в повечето случаи децата са пълна противоположност на родителите си.

Относно наследствеността - сигурно има фактори - например психотична майка - които допринасят, но като цяло, мисля, че психопатството е изключително природно явление , тоест - много рядко. И слава Богу !
Психопатът е много прикрит за околните, така , че е трудно да прецениш дали да се ожениш за него или не, освен ако нямаш специална подготовка.

Бояна е много права, когато казва, че децата на психопати развиват чувствителност към манипулативност. Това може и да пречи  , но на мен повече ми е помагало .

 Родителите на мъжа ми отначало бяха във възторг от свата си, после в потрес, а сега - с моята морална подкрепа - не поддържат вече отношения с него.

Освен това, като деца на такъв " човек ", може би инстинктивно, и двете със сестра ми се свързахме с много добри по душа мъже. И двете имаме по две деца, едното от които е по- чувствително, обидчиво и по-избухливо , но определено нямат студената пресметливост и най- вече празния поглед на психопат.  

Определено нямаш вярна представа какво е психопат.
Но ако родителят е психопат, не е задължително и детето му да е, т.е. това е някакъв рецесивен ген.

Може ли психопатът да се определи като безчувствен ?
Като цяло , не само към околните хора ?

ОМГ , от 30 г. се чудя какво не е наред с майка ми а то какво било. Всъщност доста време се чудех какво не е наред с мен, но все ми се струваше, че не е в мен грешката. Аз явно съм уцелила джакпота - психопат-алкохолик. Тази жена мрази целия свят - баба си, дядо си, чичовците си, майка си ( баща и е починал когато е била на 5, така че не е имала възможност да го намрази) , втория си баща, леля си , сестра си ( хем я мрази , хем подържа отношения заради разни наследства) , двамата си съпрузи, свекърите си, почти всички комшии, спорадично появилите се в живота и  приятели и любовници и накрая мен (едно от трите и деца)+ мъжът ми. Тя не просто ги мрази тези хора, тя ги презира, като говори за тях съска през зъби и кълне. Играе ролята на онеправдана, самотна многодетна майка, която света ще обърне за децата си, останала самотна заради тях, пренебрегвана от всичките си роднини, жертвоготовна за приятелите си . Има и постоянно някакви странни фикс идеи и супер сложни планове за осъществяването им и не се спира пред нищо докато не ги осъществи. Водила е десетки дела срещу съпрузите си и сега заплашва мен . За децата си никога няма време и пари, за чуждите хора -винаги. Обожава котки, къщата и е пълна с тях, спят в леглото и, ядат от чинията и и т.н. в същото време , когато някоя котка роди, дави бебетата . Освен  това уж е супер принципна, а когато нейният интерес противоречи на принципите , те веднага се променят. Ходи да сменя памперси на разни чужди баби, а на нейните нямаше кой. За тормоза над децата изобщо няма да говоря, лошото е, че само аз се осъзнах, другите не са и съответно им се втълпява , че аз съм изродът в семейството. Мога да разказвам много за нея, но не знам дали ще ви е интересно.

Много малко останаха човеците вече.

Влязох в ''Семейни отношения'' просто да прочета нещо и не съм мислила че ще открия тази теме , която много точно описва живота ми в последните години. Лошото е че отдавна имах съмнения , че човекът който допускам хилядократно в живота си е невъзможно зъл и психо , но сякаш не исках да повярвам че това е истината. Още по лошо е ,че това е ''заразно'' и на моменти откривам признаци и в себе си ... Няма с кого да коментирам тези мои мисли, защото много хора ще ме сметнат за луда , единствено с него съм се опитвала да говоря това , но опитите ми са напълно безуспешни и в резултат на тях влизам в едни психични лабиринти , които са ме водили до там да обвинявам себе си и да определям себе си за психопат...

Мери , много си права за "заразното"...
И аз имам усещането , че с този човек всякакво нормално общуване е невъзможно и също като теб се опасявам , че и аз прихващам ...

Разкажи, ако искаш, по-подробно за отношенията ти с този човек...и за зависимостта, поради която не можеш да прекъснеш връзката с него...