Невъзможните хора в живота ни

Безспорно си права, Бояна. При мен омразата, недоверието, третирането като враг беше насочено само към мен, не и към децата ни, слава Богу. И не всеки психопат е класически учебникарски случай, именно поради това е редно да се посети психиатър, които да постави диагноза.
А крайните действия са наложителни, ясно защо.

Човек трябва да си спасява кожата, каквото и да движи насилника, в това няма спор. Далече и пак далече. Тоя живот е само един.

Мисля си, че не е задължително да нямат чувства.
Напротив, могат да изпитват силна ненавист- към себе си и от там към всички други.
И не се чувстват виновни, че причиняват страдание, тъй като живеят с чувството, че е заслужено.
Все за нещо са им виновни другите- всички като общество и поединично.

Добре де, толкова линкове постнахме, защо продължавате да "мислите" някакви неща, които не са така. Темата наистина е сериозна, проблемите на хората в такава ситуация често са трудно преодолими, обяснихме доста хора освен линковете много пъти за какво става въпрос за всички, които се интересуват от любопитство.
А хора с лош характер каквито описваш си има и не са един и двама, но просто не са този много, много краен случай. Могат да имат заболявания, разни отклонения по някаква причина и тези неща са преодолими, защото може да е много дълбоко, но в човека има нещо добро. Хората със синдром на жертвата са такива, смятат, че все друг им е виновен, че всичко им е позволено, но и страдат, объркани са и определено не са напълно лоши. Просто са гневни на света и на преживяното. Затова и се възхищавам на хората, които са пострадали и пишат тук, защото са запазили добротата в себе си, защото се държат от светлата страна. 

Heberlea, изпратих ти ЛС.

A темата не е ли малко по-широка: "Невъзможните хора", според както е зададено в заглавието, могат да бъдат психопати и хора с други личностни разстройства - както беше написано по-горе - пасивно-агресивно, параноично, жертви - изброени от различни потребителки на последните страници. Тъй наричаните напоследък 'отровни хора'. Психопатът е друга бира, той е /най-вероятно, според последни скорошни проучвания и изследвания/ с нарушен преден дял някакъв мозъчен /не съм на ти с медицинските определения/ - може би е на път да се докаже, че тези 4% от населението наистина имат мозъчни изменения. Тези хора не подлежат на лечение.
А другите отровни хора - нямат, те стават такива в резултат на преживяното и на неправилно възпитание. Те подлежат /голяма част от тях/ на лечение с медикаменти и с психотерапия.
Т.е. според мен темата е и за двата вида.

Бояна, да - аз също мислех така, че щом е добър баща, значи нещо в мен не е наред, значи аз не разбирам...Но всъщност си давам сметка, че това е така, защото в момента, те са малки и за тях той е техният герой! Приемат го безкритично. Той самият е имал проблемно детство, т.е. недостатъчно обич или по-скоро внимание и обич концентрирани върху брат му, развод и т.н...и сякаш иска да компенсира това.

Истината е че той не искаше да има деца. Години наред ми трябваше за да стигна, до решението му да имаме Едно дете. Не се зарадва на новината, не се зарадва на раждането на детето, даже в самия ден на изписването ми от болницата, хукна да черпи колегите си за ...защитена дисертация.
Много исках още едно детенце, но той беше категоричен. Е, имах шанса да се появи, малкия ми син. Едни от най-кошмарните дни в живота ми, бяха когато му съобщих. Искаше да го махна. Категорично, дори заплаши с развод. Е, аз казах - добре, нека е развод. И тогава се сепна. И се съгласи...

Да, грижи се за тях, отделя им внимание, но си давам все по-ясно сметка, че скоро те ще пораснат и нещата ще се променят. И още, улавям го, че често добре копира поведението ми и начина по който аз общувам с децата. Но отново, без да разбира чувствата им. И малкия, вече го усеща...

Както и да е, пиша тук не за да заклеймя съпруга си - пиша защото търся начин, начин да живея с него. А е много трудно да се живее с такъв човек - който по никакъв начин, не е способен да разбере чувствата на другите, да се постави на тяхно място, да осъзнае кога наранява другите, човек, на когото не доставя радост да "прави нещо за другите" и винаги се крие зад непрестъпна стена...който не може да обича.
И когато си в почти пълна социално изолация, между 4 стени е ...е граничещо с невъзможно.

Виждам, че за него също е трудно, и че страда. Но отказва да разбере къде е проблема, и че той не е в мен - че не съм аз причината, че не на мен трябва да "отмъщава". Но след всеки мой опит да се свържа с него, да помогна, се чувствам сякаш съм разкрила свое слабо място и той, точно там "удря"...

heberlea, ти сама си писала: когато си споменала развод, той се е сепнал. Виждаш, че да помагаш, да разбираш не върши работа. Няма как нещо, което досега не есработило, да сработи в бъдеще.
Имам усеането, че хората, коио общуват с такъв тип хора, без да искат, влизат в тяхната игра и постигат обратен ефект. Те нямат нужда да им помагаш, да ги разбираш, да "се свържеш" с тях. От това, може би имаш нужда ти - защо?

Защото човешката психика е безкрайна и неизучаема вселена.
И линковете, които показват някакви крайни състояния, не показват началото им, което обикновено не се набива в очи.
Това, което описвам, заблуди и теб- реши че е просто лош характер.
Не е, това си е отклонение, започнало с прекалена чувствителност, липса на самочувствие и комплекси, прикривани и  избивани с арогантност и демонстрации на превъзходство, преминали в обвинение към всеки и всички, и завършило със самоубийство.
Достатъчно е такъв човек да се намърда на работа под пагон или на друга ръководна длъжност, за да не бъде забелязано отклонението му и да бъдат извинявани ексцесиите му с  " професионално изкривяване".

Съжалявам, че сега прочитам поста ти, но всъщност, той покрива изцяло опита ми с такъв човек.
Не точно мой, но на приятелка, с която живеем врата във врата.
Него описах- никакви опити за нормални отношения от нейна страна, не сработиха през годините- все нещо не беше направила както трябва, не беше казала както трябва. Децата, докато бяха малки и го приемаха безрезервно, беше поносимо, когато реши да им обърне внимание- стига да се лиши от хобито си.
Но, когато поотраснаха и реши да ги учи на " мъжки" неща, настана ад- то не бяха обиди, то не бяха викове и обвинения, че са " измислени" и некадърни.
После се разболя заради непростимо нехайство в пияно състояние, тя му спаси живота, но нищо не се промени в държанието му, въпреки че обясняваше колко е благодарен.
Вече се изживяваше нонстоп като жертва, на която пак всички са виновни.
И така, докато се самоуби, а децата му и жена му се почувстваха освободени и спокойни за пръв път в живота си.

Да, absurt - права си...

Вече разбирам доста ясно нещата. Но в момента е добре за децата да сме заедно, а и когато спра да приемам нещата "лично" ..когато съм наясно, че нищо не мога да променя, вече усилията са ми в друга насока...вече не искам да обяснявам, да "спасявам".
Това прави ситуацията доста по-малко болезнена и възможна. Просто ми е нужно време. Но вече знам. Всичко, от което имам нужда е в мен...

Heberlea, не разбрах, пробва ли техниката Грей рок /съжалявам за кирилицата, нещо ми изчезна латиницата/?

В живота с такъв човек единственият полезен ход е прекратяване на връзката, но много често нещата са толкова заплетени, че без подкрепа от най-близките, това е невъзможно поне някакво време.
И да, може деца да обожават псипотатичния си родител, защото той им дава бонбончето без да се интересува дали детето е с диабет, метафорично казано.

Трябва и много да внимаваме да не лепим етикета "психопат" ей така. И при консултация с психолог е редно да се чуе и другата гледна точка. Не искам да омаловажавам ничие страдание. Искрено желая всяка жена и майка да бъде щастлива, децата й също. Но другата гледна точка също може да е на пострадал и прецакан човек. Примерно мъжа не е искал деца изобщо. Има такива хора. Не искат да си развалят рахата с дете, искат да си прекарват времето с половинката или хоби някакво. Та в този случай може това да е отключило агресивното поведение. Мъжът е бил притиснат да има дете, а после е бил притиснат за още едно, а неговата визия за живота е била без деца.

И според теб колко от тези хора доброволно посещават психиатър или психолог? Защо да го правят? Те не смятат, че имат нужда от терапия.