Невъзможните хора в живота ни

С хапчетата не е същото като пристрастяване със субстанция, но ези медикаменти се спират по схема от психиатър с намаляване на дозата, никога внезапно.
А алкохолът е депресант, задълбочава още повече наличната депресия или друг психологически проблем. Зависимостите са всъщност върха на айсберга.
И обикновено, когато болният започне да се лекува от зависимостта си, тогава излизат на повърхността другите патологии, които дотогава може и да не са били осъзнавани дори. 

http://booking.bg-therapy.com/razstroistva-na-lichnostta-i-poved … razstroistvo.html
Много добро

Страхотен линк, мерси!

Канадско мамче, да, всичко, което си написала е така, но той си кара на старата като света схема с алкохола, това е. Всяка вечер по 2-3 малки /или големи/, без прекъсване, и така поне 30 години, или поне тези 30 от живота му, на които аз съм била свидетел. Иначе мнението му е - антидепресантите 'промиват мозъка', без изобщо да знае разликата между антидепресанти, психостимулатори, транквилизатори, сънотворни и т.н. лекарства, въздействащи върху дейността на нервната система.

Хората с психични проблеми често си ги пазят много яростно, особено като говорим за зависимост.

В тази връзка, много хора със заболявания могат да дават психопатичен вид. При зависимостите личността деградира и практически в един момент ни любов, ни нищо нямат значение, а само да се пие, дрогира или каквото е там. На тях собственият им живот е по-маловажен от това, та няма какво да се очаква друго.

Така е, но в крайна сметката при този човек нещата не са така фрапантни, т.е. през деня се работи, правят се неща, действа се, макар и изключително вяло. Настроението е постоянно кисело, до момента, в който стане да речем 6-7 часа вечерта и се хваща ракийката. Няма ги типичните за зависимия симптоми и даже не съм била убедена до скоро, че има проблем. Няма ги симптомите - да има желание да спре, да изпитва чувство за вина, да пропуска работен ден, всичкото това. Т.е. нещата привидно изглеждат нормални, но реалността е, че 30 години няма ден без няколкото чашки, а по поводи и случаи, каквито се намират редовно, и по по-голямо количество. Така и още не съм наясно дали ежедневното пиене е проблемно според медицината....

Като се наруши социалното функциониране, специално при алкохолиците, смъртта не е вече много далеч, за жалост. Та зависи от организма, но някои могат да са зависими десетилетия преди да получат цироза и да достигнат до неизбежния фатален край, други мрат на по 40-50. И не съм лекар, но съм работила по темата доста време и да, проблем е ежедневното пиене на количества. Не говорим за нормална чаша 100 гр вино, или едно малко концентрат от какъвто и да е вид. Но у нас толерантността към пиенето е огромна, даже към въздържателите има по-голяма нетърпимост. И хората масово обръщат брутални количества всеки ден – това няколко (от 3 до 5 големи ракии) и след тях 2 л бира или бутилка вино си ги нямат за нищо и е практика в мачо къщите да се прави всяка вечер. Та зависимостта се получава от постоянното присъствие на алкохол в кръвта, вече при кого как и кога ще стане и друг въпрос, едни разгражда по-бързо, други по-бавно, жените по тази причина по-лесно се пристрастяват, по-трудно разграждат, но пак зависи кои жени.
Та промените настъпват бавно, хората са си свикнали с човека и го имат само за кисел, или само за малко по-особен, още повече тук алкохолиците са над 500 000 души, как да ти прави впечатление някой като особен на този фон. Народа кърка яко, това е, трудно може да се види проблема. Ама и да се види, няма нито Анонимни алкохолици като по-сериозна организация, нито нормални клиники, та обикновено хората се лекуват чак като останат без черен дроб, пък то тогава не може много да се направи. И така.

Да, аз съм наясно с тази информация, последните години доста попрочетох, още повече, че имам наследственост сериозна и предразположения. И все пак - 3 ракии на ден къде спадат? Някак все ми стоят като граничен случай без сериозен проблем... Но да, иначе сигурно си права, след 30 години може и това да повлияе.

Като отиде на лекар и пусне изследвания на черния дроб ще се види къде са спадали. Не съм лекар, но тези неща са индивидуални. Аз само казвам принципно. Както и принципно ще кажа, че трите ракии никога не са 3, а са поне 5 и не са само те, хората винаги смаляват като гледат тези неща, даже и страничните. Пък и кой седи да брои. Всички алкохолици и наркомани пият/взимат "от време на време" и "за купона", "само за отпускане вечер" и да не изброявам. Ама който си има такъв проблем да си се оправя, тези неща без желанието и инициативата на зависимия не се лекуват.

Здравейте, бях писала за "родителката си" през 2012 в темата, оттогава нещата ескалираха. В момента върви дело в съда срещу мен, заведени от нея, въпреки че знае , че съм оперирана от рак , подложена съм на лечение и т.н. Основен неин свидетел е брат ми, а сестра ми, която трябваше да е мой свидетел и беше прекратила контакти с майка си, се отказа ( не знам дали защото я е срещнала случайно малко преди делото). За нея свекърва ми казва :
-Това е Хитлер в женски дрехи,
на което мъжът ми отговаря:
-Е хайде сега, няма място за сравнение, все пак Хитлер е проявявал човечност понякога.

Ужас.  За какво са тези дела? Какво иска?

Апартамент, който тя сама ми преписа преди 20 г.

armyhousewife абе я да си....тази твоя "майка"...
Стискам палци всичко по делото да се развие в твоя полза
Концентрирай се върху семейството си, явно не подкрепят и разбират, барабар със свекървата 

Аз се върнах да видя какво съм писала назад, е явно темата ми е била отдушник доста време  Вече две години нямам абсолютно никакъв контакт, и цялото ми семейство се чувстваме чудесно  Но за съжаление може би ми предстоят проблеми като на armyhousewife, защото имаме съвместна съсобственост, която само тя ползва и обитава в момента, но би могла да ползва за манипулации и интриги...Това ще го мисля някой ден, в момента просто не мога. Уж съм подготвена психически и юридически за такова развитие, пък ще видим.

И аз бях така 3 години,  бях в чужбина, докато не ми се обади шефката ми, да ми каже, че "майка ми" ме издирва. Казала, че съм в неизвестност и че се притеснява за мен и шефката ѝ казала "Спокойно, ще си дойде другия месец" и  идвам си аз и хоп - призовка. Изпратена беше на моминското ми име ( аз съм с името на мъжа си от 20 г.) на адреса на майка ми, на който очевидно не живея.