Просто като прочетох последните постове се сетих, когато аз игнорирах и мълчах колко често чувах реплики от типа - "Тихите води са най-дълбоки" и "Тези които мълчат са най-опасните, никога не знаеш какво ти мислят" 😆 Сега ми е смешно като се сетя, защото съм била лапе, колко опасна ще да съм била 🤪
Виж целия пост
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2026, 21:19 ч.
# 1 095
19 авг. 2019, 17:04 ч.
# 1 096
19 авг. 2019, 17:05 ч.
Наистина след тази тема и няколкото статии и книжки, си обяснявам нещата в истинския им вид. При нас всичко започна в момента, в който завърших висше образование и започнах така да се каже престижна работа. Е от тогава превърна живота ми в ад. Някои му викат избиване на комплекси, но вече ми е ясно, че в пълна сила се проявиха личностните му разстройства. Един ден, скоро беше, ми казва - аз винаги ще бъда нещо повече от тебе. Аз му казвам - ама аз не се съревновавам с тебе, не се състезавам с тебе, а той ми вика - а пък аз с тебе - да. Еми той човекът не ме вижда като негов партньор, а като съперник може би, и аз не знам вече... В крайна сметка успя да ме накара след 2 години да напусна работата си. Само дето тогава не се усещах как ме манипулира. То не беше сърдене, скандали, не ми говореше по цял месец и други подобни...
Виж целия пост
# 1 097
19 авг. 2019, 17:19 ч.
Аида, тия наистина са все едно като изкарани на ксерокс. Аз наблюдавах същото това съперничество и завист - кво съм си мислела, че ще стана, като уча, па кво толкова съм учила, нямало космонавт да стана. После, като почнах работа - явих се на конкурс и бях назначена, след като ме избраха сред доста народ. Него баща му с връзки го уреди като охрана. Изяде се и почна и за това да се заяжда. Той обаче не казваше в прав текст, че се съревновава един вид - мислеше си, че като се опитва да подценява мен и моите постижения, той самият някак се издига. Да, ама не. И до ден днешен дължи всичко на връзките на баща си.
А пък за патологичната ревност да не отварям дума, че то не е за разправяне как ти правят забележка, че си загледала манекен на витрината на магазин.
Виж целия пост
А пък за патологичната ревност да не отварям дума, че то не е за разправяне как ти правят забележка, че си загледала манекен на витрината на магазин.
# 1 098
19 авг. 2019, 17:44 ч.
Да, да, в продължение на няколко години точно това чувах и аз - какво като съм завършила магистратура, какво си мисля, че ще стане от мене, то каквото и успешно да съм направила все е било благодарение на него де... Иначе по принцип нищо е нямало да стане от мен. Ама тези всичките приказки и в детството ми много съм ги слушала от баща ми... И наистина съм живяла цял живот в подценяване, както и назад някой писа, винаги съм се подценявала... В един момент прогледнах, и аз като теб се явих на конкурс за първата си работа като завърших, и взеха че ме назначиха, без никакви връзки, наистина само и единствено благодарение на моите знания и умения. Тогава също не съм чувала в прав текст за съревнованието, едва сега, след години ми го казва... Ама вече няма смисъл. Може би никога няма да се върна при него, не и при тези обстоятелства. Но както стана на всички ни ясно от темата, такива хора никога няма да се променят.
Виж целия пост
# 1 099
19 авг. 2019, 18:01 ч.
Ей, това е много прозрачно. Има мнооого по- изпипани начини. Голям фог пада. : ))
Докато се карат с теб и ти вадят думите от контекста, а ти спориш и доказваш, щото ги извъртат, да те обвиняват, че се състезаваш и партньорството не е състезание. Това е адски манипулативно. Или ако посочиш двоен стандарт, си злопаметен. И как така повтаряш неща от миналото. Ето това вече в горе в спектъра. Ти да изглеждаш лошия и да си прехвърлят цялата гнус върху теб.
Хубавото е, че махнеш ли се от отношенията, се връщаш към нормалните хора, а те не.
Виж целия пост
Докато се карат с теб и ти вадят думите от контекста, а ти спориш и доказваш, щото ги извъртат, да те обвиняват, че се състезаваш и партньорството не е състезание. Това е адски манипулативно. Или ако посочиш двоен стандарт, си злопаметен. И как така повтаряш неща от миналото. Ето това вече в горе в спектъра. Ти да изглеждаш лошия и да си прехвърлят цялата гнус върху теб.
Хубавото е, че махнеш ли се от отношенията, се връщаш към нормалните хора, а те не.
# 1 100
19 авг. 2019, 18:36 ч.
Определено е така. Отнема време да си върнеш нормалните настройки, но си ги връщаш. При тях проблемите продължават с пълна сила със следващия партньор. Жената на този, за когото говоря, се е развела с него. Значи е ясно къде е бил проблемът.
Виж целия пост
Хубавото е, че махнеш ли се от отношенията, се връщаш към нормалните хора, а те не.
# 1 102
19 авг. 2019, 19:01 ч.
Записвам се в темата, защото е най-полезната.
И да задам въпрос, на който не намирам отговор относно невъзможно гневните хора - кога трябва да се понесе вина за техния гняв? Кога този гняв е токсичен? Кога трябва да се поема вината за техния гняв?
Виж целия пост
И да задам въпрос, на който не намирам отговор относно невъзможно гневните хора - кога трябва да се понесе вина за техния гняв? Кога този гняв е токсичен? Кога трябва да се поема вината за техния гняв?
# 1 103
19 авг. 2019, 19:16 ч.
Вина за нечий гняв? Никога.
Ето, аз ти казвам - когато аз подпаля, единственият виновен са хормоните ми.
Виж целия пост
Ето, аз ти казвам - когато аз подпаля, единственият виновен са хормоните ми.
# 1 104
19 авг. 2019, 19:52 ч.
Те живеят, за да те провалят.
Моят бивш партньор ме насърчаваше да стоя в отровно работно място, с отровни хора, на което преживявах тормоз. Обезценяваше ме, че без стаж няма да намеря друга работа, че трябва да стоя за стажа. Че може би си заслужавам грозното отношение, което получавах от тормозителите на работното място.
Да не се пробвам в корпорация, защото нямало да ми издържат нервите и т.н. И даже понякога го играеше загрижен, аз колко нежна съм била, не ставам за определен тип работи ... Които, в момента ги работя и се справям доста добре
Яд ме е да се сещам за това. Не само защото е тъжно, че уж най-близкият ти човек иска да те проваля и се радва да те вижда как страдаш и потъваш (и работи устремено за това), но и ме е яд, че с някакъв акъл съм слушала това говедо и съм се водила по акъла му.
Това ми е жестока обица на ухото. Да не съм зависима. Да не се влияя много от преценки на други хора. Учудващо е колко много са всъщност токсичните хора и изобщо хората, които НЕ ти желаят доброто, ами тъкмо обратното.
Виж целия пост
Аз му казвам - ама аз не се съревновавам с тебе, не се състезавам с тебе, а той ми вика - а пък аз с тебе - да. Еми той човекът не ме вижда като негов партньор, а като съперник може би, и аз не знам вече... В крайна сметка успя да ме накара след 2 години да напусна работата си. Само дето тогава не се усещах как ме манипулира. То не беше сърдене, скандали, не ми говореше по цял месец и други подобни...
Те живеят, за да те провалят.
Моят бивш партньор ме насърчаваше да стоя в отровно работно място, с отровни хора, на което преживявах тормоз. Обезценяваше ме, че без стаж няма да намеря друга работа, че трябва да стоя за стажа. Че може би си заслужавам грозното отношение, което получавах от тормозителите на работното място.
Да не се пробвам в корпорация, защото нямало да ми издържат нервите и т.н. И даже понякога го играеше загрижен, аз колко нежна съм била, не ставам за определен тип работи ... Които, в момента ги работя и се справям доста добре
Яд ме е да се сещам за това. Не само защото е тъжно, че уж най-близкият ти човек иска да те проваля и се радва да те вижда как страдаш и потъваш (и работи устремено за това), но и ме е яд, че с някакъв акъл съм слушала това говедо и съм се водила по акъла му.
Това ми е жестока обица на ухото. Да не съм зависима. Да не се влияя много от преценки на други хора. Учудващо е колко много са всъщност токсичните хора и изобщо хората, които НЕ ти желаят доброто, ами тъкмо обратното.
# 1 105
19 авг. 2019, 21:48 ч.
А, я кажете. Как протичат скандалите с тези хора. При мен се случваше често следното с един от тях - аз си стоя, въпросния човек почва с някаква далечна тема, ама е малко..думам ти дъще работата, усещам че всъщност косвено ме критикува мен, нещо ме дъвче така леееко и отдалече и като китайска капка докато реагирам по някакъв начин. И човърка докато аз почна да вдигам кръвно, може часове да е, и когато се стигне до същинския скандал и аз вече съм много ядосана и си крещим взаимно следва обвинението - Ти искаш само да ми крещиш, ти си истеричка, аз съм жертвата тук, как може такова нещо, такова отношение и си излиза от стаята. А аз точно в тоя момент вече искам да се довърши спора и да си кажем каквото е нужно ако ще с крясъци и да се приключва, но не...излиза се от стаята и се мълчи след това. Направо до инфаркт съм стигала почти от нерви. И после аз не мога цяла нощ да спя.
Виж целия пост
# 1 106
19 авг. 2019, 21:54 ч.
Да, така. Ръчкат те, докато започнеш да повишаваш тон и да се нервираш и ако загубиш самообладание, те стават спокойнички и щастливи. Взели са си дължимото, изпили са ти енергията. Ако случайно запазиш самообладание, те натискат по болните места или те обвиняват, че си студенокръвен.
Виж целия пост
# 1 107
19 авг. 2019, 22:00 ч.
Да, точно. И после на мен не ми говори по един месец. Имало е случаи на другия ден все едно нищо не е било. Зависи. След като е минал скандалът и вече сме в процес на изясняване, аз говоря, обяснявам как стоят нещата според мен, но при всички положения това, което казвам, обикновено е повторено за 586-ти път, все едно за първи път го чува. И само казва - може и да си права... Ама това нали сме го говорили вече, нали се разбрахме че може и да съм права... Обаче до следващия път, и така стотици пъти - едно и също, едно и също...
Виж целия пост
# 1 108
19 авг. 2019, 22:33 ч.
В ден днешен всичко е на показ, не към мен, защото всячески избягвам контакт.
Директно крясъци, обиди и заплахи, разбира се по чувствителните места - любими същества - че пречат, че му съсипват живота, че ще го довършат, че трябва "да се разкарат от вкъщи"; срещу търпимостта или премълчаването на другия - че е злонамерен, че само защото е длъжен си "дава душата" за него, че най-накрая е разбрал за злонамереността му и лицемерието му.
Аз рядко съм във вихъра директно, просто защото мълча като монах дал клетва за мълчание 😅
Виж целия пост
Директно крясъци, обиди и заплахи, разбира се по чувствителните места - любими същества - че пречат, че му съсипват живота, че ще го довършат, че трябва "да се разкарат от вкъщи"; срещу търпимостта или премълчаването на другия - че е злонамерен, че само защото е длъжен си "дава душата" за него, че най-накрая е разбрал за злонамереността му и лицемерието му.
Аз рядко съм във вихъра директно, просто защото мълча като монах дал клетва за мълчание 😅
# 1 109
20 авг. 2019, 05:53 ч.
Гневът сам по себе си не е токсичен, естествено чувство е, всички можем да се разгневим. Но едно е да се разгневим и в гнева си да кажем повече - и после да видим това, да се извиним и да потърсим начин това да не се повтаря. Но когато на гнева се дава воля, когато е насочен към някого с цел да го манипулира, мачка и т.н. или когато системно тормози другите, тогава е токсичен. Вината за нечий гняв не трябва да се поема. Никога. Всеки трябва да си поема отговорността за това, как реагира на различни неща. На едно и също събитие един може да реагира с гняв и разправии, а друг - да седне с отсрещния и да обсъди това, което го гневи, така че да се намери общо решение. Човекът, който не иска да направи това и не може/не иска да се справи с гнева си, има проблем и ако той не иска да търси решение на този проблем така, че да не отравя другите - не си заслужава...
Виж целия пост
Записвам се в темата, защото е най-полезната.
И да задам въпрос, на който не намирам отговор относно невъзможно гневните хора - кога трябва да се понесе вина за техния гняв? Кога този гняв е токсичен? Кога трябва да се поема вината за техния гняв?
И да задам въпрос, на който не намирам отговор относно невъзможно гневните хора - кога трябва да се понесе вина за техния гняв? Кога този гняв е токсичен? Кога трябва да се поема вината за техния гняв?
Гневът сам по себе си не е токсичен, естествено чувство е, всички можем да се разгневим. Но едно е да се разгневим и в гнева си да кажем повече - и после да видим това, да се извиним и да потърсим начин това да не се повтаря. Но когато на гнева се дава воля, когато е насочен към някого с цел да го манипулира, мачка и т.н. или когато системно тормози другите, тогава е токсичен. Вината за нечий гняв не трябва да се поема. Никога. Всеки трябва да си поема отговорността за това, как реагира на различни неща. На едно и също събитие един може да реагира с гняв и разправии, а друг - да седне с отсрещния и да обсъди това, което го гневи, така че да се намери общо решение. Човекът, който не иска да направи това и не може/не иска да се справи с гнева си, има проблем и ако той не иска да търси решение на този проблем така, че да не отравя другите - не си заслужава...
Препоръчани теми