Невъзможните хора в живота ни

AniGaSt, нямаш ли опасения и за по - големите ти деца? Този тип, освен лошия пример, тормози майка им. Предоставяш им лош родителски модел. Няма нищо срамно или унизително да потърсиш помощ от роднините си.

Ани, изясни първо за себе си какво искаш: дали да продължиш с таткото на бебето или да си самостоятелна. И тогава начинът ти на реакция спрямо тормозителя ще е различна. Ако не искаш да се разделяте окончателно,  връчваш му обявите за квартира и да избира. А не да приказва! А ти си пускаш репликите покрай ушите.
  Ако искаш да си отделно, тегли му една наум и си прави каквото искаш.
  Знам, че е лесно да се каже, ей така отстрани. Но в теб виждам една силна жена, която копнее за истинска любов и мъжко рамо, с което да сподели житейските товари. За съжаление не си случила на рамо.
  Осъзнай, че не можеш да разчиташ на него и започни да се откъсваш полека-лека. Първо емоционално. Когато успееш да го направиш, ще може очи в очи да заявиш на твоичкия, че убива любовта в теб с това отношение.
  Аз го направих и се надявах, че това ще го освести и ще разбере. Не се получи - за това вече не сме заедно.
  Осъзнай, че нямаш вина. Той е лош и се държи гадно с теб. Когато спреш да се надяваш, че ще бъдеш истински обичана от него, ще имаш сили да поемеш живота си в ръце. Стискам ти палци - скоро да си стъпеш на краката.

 И на мен така ми изглеждат нещата . Ако не за себе си - помисли за по-големите си деца. Този невъзможен човек ще им съсипе психиката, а не само твоята.  Ти си зрял човек и можеш да вземаш решения за себе си , но децата какво са виновни да търпят такъв отровен тип.

Много сте прави хора много всичко написано е право в целта.И не не се смятам за силна дори напротив ако бях досега щях да одържа единна позиция или да искам с него или не да се маха от живота ни.Аз се лутам като муха без глава и не нацелвам правилната посока защото съм безхарактерна и слаба.Както писах по рано знам какво е правилно и как трябва да постъпя обаче слабоста ме възпира.Ами ако е прав,ако наистина не успея да се справя без него?Ако ми вземе малкото детенце?Ами ако наистина няма да мога да възпитам децата си?Ако наистина грешката е в мен?

512 е права искам силно рамо на което мога да се опра в труден момент а не да ми се казва какъв кеф ще му е да ме види на улицата и бездомна.Не искам да ме издържа хиляди пъти съм му го казала смятам себе си за здрав и прав човек който ще работи и ще изкарва за насъщния едва ли за повече.Искам емоционална подкрепа а не вечните обвинения за събития случили са преди него и такива които той е подвел.

Имам чувството,че виждам човек който не е нясно със себе си а изисква това от мен.За едно не съжалявам обаче имаме една малка принцеса която наравно с деуфите две ме изкараха от дупката в която бях.Сега просто трябва да събера смелост и да взема правилното решение.Но едно е ясно имам резервен план който ще влезе в сила съвсем скоро още малко ще му гледам сеира.Слаба съм,но не безпомощна...

Най важното за него е да ме види унезена и молеща се да ме прибере или той или бившите ми свекъри.Аз от там си тръгнах главно заради свекърва ми(един за друг са) и сега смята,че трябва да и се моля да ме прибере....Защото не тя била виновна видиш ли а аз...а тя,че ми посегна 30 дни след смърта на мъжът ми...не пак аз съм виновна.
За всичко аз съм виновна...или неговата съвест не е чиста и се опитва да се оневени като изкарва мен виновна.Аз грешките си ги знам...и за кое съм виновна ама той никога няма да си признае,че неговите действия са повели събитията и ако го направи пак ще е с доводи ама ти...

Като те чета, от този емоционална подкрепа никога няма да получиш - целта му не е да те подкрепя, а да те смачка тотално. И гледам, че май вече е почти успял - все още мислиш, че грешката е в теб. Благодарение на неговите манипулации и втълпявания.
А майка му като каква се изживява, че да ти посяга? Оплакване подаде ли?
Щом това е най-важното за него и би го зарадвало най-много, бих се амбицирала да направя така, че никога да не го постигне. И да види, че се справям идеално и без него. Доста ги яде това такива, от опит говоря - същественцето като видя, че зарязването от моя страна не е временно и майтап, и че след това се радвам на живота без него, почна да праща майка си да говори с моята майка, сестра ми и кой ли не, че да съм се върнела при него. Погнуса да те хване чак.

Няма да получиш емоционална подкрепа от него.
Прави си плановете без да очакваш каквото и да е от него.

Нямаш ли родители, близки да ти съдействат? Мъжко рамо няма, само враг в леглото . Не са единици жени, които отглеждат сами и пълноценно децата си.

Нямам родители починаха майка 2011 рака на белият дроб а татко 2 г по късно.Имам 2 сестри и брат,но и те си имат своите семейства и драми...

За момента това стартирах правя плановете си за изнасянето и нанасянето в ново жилище без него.Само животът ще покаже какво ще се случи з напред аз ще направя каквото е нужно.

Съчуствам ти за загубата. Желая ти успех, нов старт в живота и реабелитация за всички драми! Спасението, решението, стимула, самочуствието и щастието ти зависят само от теб.

Знам и напълно го осъзнавам...вече съм сигурна този човек ме иска смазана...зомби на неговите заповеди.

Ани, той вече достатъчно те е смачкал. И не вярвай, че си слаба. Това се случва като живееш с манипулатор - започваш да вярваш на всяка негова дума.
 Минала си през ада, но си оцеляла. Сега е момента да се оттървеш от него. Не се притснявай за малката си прнцеса - няма да ти я вземе, само те плаши.
  Ще успееш! Вярвай в себе си! Сигурна съм, че и голямата ти дъщеря ще те подкрепи и ще ти помага. Говори с нея, вярвам че е разумно дете.
  Стискам ти палци, момиче! Прегръщам те! И не забравяй: трудностите, които не ни убиват, ни правят по-силни!

Ние и съчустваме обективно и солидарно, но тя си чака "милото " на 1 септември, за да и намери нова квартира. Споделя го в друга тема.

Да аз и тук съм коментирала,че в момента не мога да се справя сама и трябва правилно да взема решение за всички ни.И не чакам на готово а,че се съобразявам с него досега щях да съм си намерила квартира.Имам финансите и не очаквам на него.Съобразявам се с него защото ако взема еднолично решение слага край на отношенията ни и започва война която нямам шанс да спечеля.Ще ми отрови живота докато не ми вземе детето. А къде съм писала "милото"...И какво лошо има да споделя какво ми тежи...Ама нека дискусия да има...нали.

Трови не само теб, а и децата ти. Дано някой инцидент не те принуди да вземеш окончателно решение. Този мъж от малцинствата ли е?

Не нито той ,нито аз сме от малцинството...и да знам,че е така разбирам го напълно.Просто в момента с 7 месечно бебе и още двечки на сметката ми нямам голям избор.Споделям тук да не загубя връзка с реалноста и да знам,че просто се опитва да ни вмени вина,че за всичко аз съм виновна.Отделно и страхът,че ще ми вземе детето...нямам собствен дом,следва втора година майчинство което е 380лв,имам кредит...каквото имам заделено ще хвръкне и като нищо ще ми я вземе.А да бъде отглеждано детето само от него ще е ад.
Много съм благодарна на всяка една от вас тук нямате представа колко много ми помагате да се справя и да се задържа психически стабилна.🤗