Невъзможните хора в живота ни

Ами той си беше манипулативен, но не дотолкова, че да седне и да планира, а отношението му беше манипулативно. Вменяваше ми вина, потъпкваше самочувствието ми, караше ме да се чувствам недостойна и неуверена. Пасивно-агресивен е.
Той в критични ситуации е непоклатим. По случайност, 3 пъти му се е случвало да се самозапалва кола, в която той е. Няма паника, няма страх, единствено се ядосваше за щетите. Разказва за несполуките си като че разказва виц. Не се срамува от гафовете си. Даже не се сещам да се е срамувал или притеснявал от и за нещо.

Да, относно децата съм спокойна. С него в момента имаме съвсем нормални отношения. Не злобеем и не си подливаме вода. Той определено се ядосва, че ме е изгубил като вещ, но няма злоба в него. В началото на раздялата само говореше на децата, че съм го изгонила, но и това отмина.

А нещо за семейството му и как е отгледан знаеш ли?

Зная, да. Много тежка семейна история. Самоубийства и опити за такива, тежки депресии, вродени псих. заболявания на техни кръвни роднини. Родителите му едва се понасяха взаимно, но пък всеки от тях поотделно изглеждаше нормален. Негрижовна майка, вечно болна и изморена. Бил е бит и от братята си и от родителите си, но това го приема с нелоши чувства, просто като даденост. Общо взето в дивашка обстановка е израснал. Друго винаги ми е било странно - казва, че почти няма спомени от детството. Изобщо, неговите спомени, дори от щастливи събития, бързо избледняват. Винаги съм мислела, че детството му е било прекалено травматично и като защитна реакция е забравил и хубавото и лошото. Няма такива дребни сантиментални спомени.

Е, какво да се очаква от този човек?!! Той е бил разсипан от тия хора около него. Всъщност си е напълно нормален сам по себе си. Изградил си е съответните защити и затова изглежда странно за нормалните хора (условно казано).

Травматични събития се блокират, ако психиката не може да ги "смели".

Да, така мислех и аз и поради тая причина бях с него толкова дълго. Но фактът е, че неговият брат, който е бил подложен на същите детство, среда и отношение, не е станал като него. Вече съм по-склонна да мисля, че това е някаква тяхна генетична предопределеност, от която произлизат и ненормалните им семейни взаимоотношения.

Ясно, не искам да го оправдавам, но по принцип децата имат различна роля в семействата. В дисфункционални такива по-големите заемат една роля, по-малките - съвсем друга. Оттам и разликата с брат му - те са били натоварени с различни функции в този цирк.

Не търся вина или оправдание. Не го обвинявам, че е такъв, какъвто е. Искам да вярвам, че човекът, когото съм обичала не ме е наранявал умишлено, но също така се опитвам да спра да мисля за причините. Тръгнах си от тази връзка съсипана и полагам големи усилия да се възстановя.

Аз също съм имала тежко детство с привидно "нормални"родители и не съм станала социопат. Тежкото детство не е оправдание-БНД  има студена емоционална майка, но пък баща му и останалите му роднини са го обгрижвали прекрасно и ръка не е вдигана срещу него. Но и той също няма много детски спомени, въпреки безгрижното си детство.

Тежкото детство Е оправдание и обяснение за формирането на личността. Или по-скоро за дооформяне на личността, защото тя има и генетичен компонент. Не можем да избягаме от първите седем. И от вторите седем - винаги ги добавям, защото са формиращи.
Цял един живот не стига да избягаш от хватката на началното ти семейство.

Да, те оправданията са като задника-всеки го има. И не е вярно това за соципатите-те също се раждат такива, нека Бояна да поясни. А относно семейството-някои неща се унаслядяват, но не всичко-да не говорим за мирогледа, моят няма ама абсолютно нищо общо с този на родителите ми.

За ЛР ранните месеци след раждането при нарцистична и прочее безчувствена майка могат да са решаващи и после нищо да не може да се поправи. Противоречието между прегръща го, но не го обича водело до това. При психопатите пък има изменения в мозъка, т.е. или е генетично или вследствие на удар по главата. Социопатите са плод на средата. Това е, което знам, но пък и никой не го твърди категорично, доколкото съм чела, не е много ясно точно как и защо се случва, но все си е от много ранна възраст, т.е. преди 3-4-5 години. И социопатите от малки крадат, измъчват животни, и нарцисите не порастват емоционално, но пък остават манипулативни като като много малките деца, по инстинкт.

Но е факт, че има много хора от наистина лоши семейства или много кофти среда, които са тъкмо обратното на нея. Дали са имали поне един пример, за който да се хванат или е нещо друго, не мога да кажа, но наистина това със средата са обяснения, но не става за оправдание. Ако човек разбира какво го прави някакъв значи има и избор да не бъде такъв. ЛР-тата много хубаво се преструват, когато имат стимул, та никакво извинение не мога да им намеря. Иначе наистина човек автоматично съчувства на тъжните им истории, но и те не винаги са истина, даже по-често не са. Знаете как дете на 2-3-4 иска чужда играчка, а своята не дава, как отчита, че някой го е ударил, но не му пука ако то удари някого, как може да се смее ако друг го боли, но да се тръшне в истеричен рев, заради драскотина. Та така са и тези. Така и не успяват да се заинтересуват от околните, само за себе си се вълнуват.

С психоложката се върнахме чак до ранните години. Не очаквах, че са чак толкова формиращи за личността. Както и самото раждане - дали е трудно, рисково, безпроблемно.

Бояна, ако имаш някакво инфо по въпроса с кърменето как се отразява на личността, дали би споделила има ли значение дали е на поискване или както в някои дебели книги пишело, че точно на 3 часа трябвало, независимо дали детето е гладно, жадно и т.н.

Ще бъда напълно откровена с теб. Като човек учил 25 психологически дисциплини в обучението ми като социолог, като преминала 1000 часа лична терапия, не само за кърменето, а за какво ли не мислех преди да родя. И все пак мисля, че колкото и да знаем за травмите в детството и важните първи месеци, а и години, като майки само трябва да укротим в себе си желанието да дадем на детето съвършенството. Нито е възможно, нито е нужно. Достатъчно е да си нормален, загрижен човек, нормално емоционално развит и отговорен и ще отгледаш детето като нормален човек ако е здраво. Всяко нещо има минуси и плюсове. При кърменето на поискване пак има режим някакъв, той си става естествен, но не е лошо да уцели човек баланса, защото бебето не плаче само, защото е гладно и затова са определени някакви сравнително разумни интервали между кърменията. Те се сгъстяват, когато има скок в растежа, но е за няколко дни само и после пак е през няколко часа.
Ако плаче бебето не съм фен на това да се оставя да се дере, но и на това да се тича на мига също не съм. Но най-вече мисля, че наистина нормален човек за какъвто говоря може да следва инстинктите си и наистина най-добре да си знае как да процедира с детето си. Невероятно е как майките знаят кога детето се разболява преди да му има нещо, кога е гладно или друго докато е бебе. Природата го е измислила и не мисля, че има повод да проблематизираме твърде много, когато и ако сме ок с главите си. Стресираната от невъзможнността да постигне съвършенство майка също не е полезна за развитието на бебето, та спокойно. Теории ще прочетеш всякакви за всичко, но слушай себе си. И педиатъра, ако имаш добър наблизо, защото и най-яката майка не е лекар.

Бояна, благодаря за отделеното време и сбитата информация!
Не знаех, че удар в главата би могъл да причини такива отклонения.
Мъжът, за когото писах по-горе е бил със счупен череп от спортен инцидент. Тогава е бил на 16. (Също тогава решава да започне да учи.)

За това разграничение между социопат и психопат и аз така съм чувала, но не знаех за удара по главата. Сигурно става дума за удар в бебешка възраст? Или?