Невъзможните хора в живота ни

Синдром на дефицит на вниманието съм го изключила, защото въпросният има невероятно силна концентрация по въпроси, които го интересуват. Помни като слон неща, които са без съществено значение, но от интересуващата го област.

Ще започна от там, че грижата тук за болните от каквото и да е направо е безобразна. Мнения взехме от 6 -ма психиатри, които преписват един от друг...оххх.... Уж сега един от най-добрите се зае, но пак нищо съществено няма. Тези хора гледат само в учебниците си, не искат да дигнат поглед над носа си и да проумеят, че има и не точно типични случаи...или не ги интересува....
Депресията е хронична и върви на епизоди. Оправя се с антидепресанти, до нова фаза....
Инфантилизиране  по време на фаза бих го разбрала  и отличила, но става въпрос за инфантилно поведение, което е постоянно. Затова ми се струва ,че е особеност на личността повече. Психиатъра не го усеща, защото е слабо изразено това нещо, те общува само кратко време, а високата степен на интелигентост го заблуждава. Обаче в ежедневието това нещо пречи. Много.
Не се забелязва нищо различно заради медикаментите. Не е от тях, всичко се е отпреди тях.
Точно това, че психиатър не може да даде никакво точно определение е пречката да се решават нещата към натиск за самостоятелност, или да не се пресира. А времето тече, 30+ години не са малко. На 50 ли ще се учи да е голям човек, отговорен за себе си и живота си, да не говорим за други хора....
Не иска да работи с психолог. След отхвърляне на 7-8 психолози, /все не ги харесва/ успяхме след повече от половин година да намерим място при много препоръчвана психоложка. След първото посещение без никакви обяснения  лично се обади на жената,  да й каже, че не се чувствал добре на сеанса и не иска да я посещава. Вдигнахме ръце.
Нищо не се оправя обаче.
Понякога мисля и за Биполярно разстройство. А също и за Аспергер. Кой да ти каже....

Ън, прочети книгата, със сигурност ще ти даде и друга перспектива. За мен се оказа много полезно-информативна.
А помненето в детайли на неща, които го интересуват никак не изключва дефицит на вниманието. Като изобщо не настоявам, че съм права, все пак не съм специалист.

Ън много неприятно с психиатрите, мога напълно да си представя как махат с лека ръка! Ужасно е това, видях го това със собсвените си очи как вдигат ръце от много болен човек, само защото той даваше вид, че нищо му няма и не искаше да гоприемат в психиатрията. Чудя се дали на този свят има здравна система, в която тази сфера работи.

За психолозите е много трудно, имам чувствто от това , че има вътрешно нежелание във вашия случай (осъзнато или не, в следствие на депресията или не). И човекъ се чувства неразбран от повечето психолози.

Сещам се единствено за някои по-алтернативни методи- например хипноза. На мен лично много ми помогна. Разбира се и там има работа с психолог, но е по-малко разказвателната част.

Ън, биполярното се манифестира нетипично в по-ранна възраст, често около пубертета, може и по-рано. Просто не е с типичните ясни фази на мания и депресия, но човекът е инфантилен. Нелекуван адекватно нормално да си остане инфантилен, той все е бил зле и обгрижван, и няма как без отделяне от семейството, приятели и тн да стане зрял човек. Остава си детенце. Затова е толкова трудно на близките на психично болни, постоянна грижа изискват. Може и само депресия да има и като се оправи да е попредобрен от лекарствата и да дава вид на мания с това пазаруване, например. ОКР също си е сериозно нещо, но и двете се лекуват успешно с медикаменти, които очевидно той взима. Не е невъзможно да има и ЛР от някакъв вид, но хич не ми звучи така. Психиатрите щяха да го хванат, колкото и да карат по учебник, ЛР-тата също са в учебника и не са такава мистерия, каквато често излиза, че са тук.

 Ако бъде оставен без внимание и дундуркане какво прави? Не си пие лекарствата? Суициден е? Или друго. Ако реагира сериозно зле не може много да се направи, за да стане самостоятелен. Вероятно и умира от страх от цялата тази история, от самия себе си може да го е страх. Навремето снимах в психодиспансера и една майка се оплакваше, че синът и не смее да остане дори следобед да спи сам, защото мисли, че ще умре. Точно депресия имаше.
При всички случаи и инфантилното може да се използва. Като при проблемни деца. Поощрява се всяко добро поведение, всяка самостоятелност, без да се натъртва, че е проява на самостоятелност ако го е страх да не остане сам като стане твърде самостоятелен. Малки цели да се поставят, награди и така. На човек толкова несигурен никакви критики. Щом е умен да се структурира ежедневието му около интересите му. Много е важно да има железен режим на сън и да е зает, но без заетостта да е свързана със стрес.
Щом не иска психолози, за което го разбирам, сигурно има поне един психиатър, който прави когнитивно-поведенческа терапия. В 20-тина сесии да му помогне да се справя със състоянията си. Когато преживее факта, че му има нещо. По описаното не ми се струва, че го е приел. По-скоро чака да мине, или умира от страх, че ще стане по-зле. Да говорят близките му с него, да го изслушват ако ще да дрънка глупости. Някъде там се крие истината.

Ън, тази история си е за чичо доктор, не е за форума.
Ако имате път към София мога да препоръчам добър психиатър - психофармаколог (не искам да правя реклама, а просто ако сте в затруднение да дам още една опция).
Познавам и добър психиатър в Пловдив.
Успех в решаването на проблема!

Добре се ориентираш, мисля...
Лекарствата си пие много редовно, не  е суициден, обръща много внимание на здравето си. Наистина обаче го е страх. Необяснимо го е страх да остане сам през нощта вкъщи, при положение, че е в напълно обезопасен апартамент. Някакъв необясним страх има. Като че ли го е страх да живее, което е направо...неразбираемо от гледна точка на възрастен човек.
Голям проблем имаше със съня, но с лекарства този проблем се реши. Зает е постоянно, за съжаление работи стресова работа и доста натоварена, не могат да намират хора, които знаят по 5-6 езика и имат и някакво специално образование.  Затова когато някой се разболее за дълго или напусне, другите поемат и неговата работа и става много трудно.  Работи за европейските институции и всяка грешка може да изхвърли фирмата от възможността да работи по такива проекти и ги пресират яко. Мисля ,че това е една доста важна причина понякога нещата да ескалират, но той не иска да сменя работата за нещо по-лежерно и безотговорно.
Лошото е, че не си дава сметка колко зле изглежда състоянието му отстрани и си прави сметки да става мениджър и да гони кариера, а това значи да поеме кой знае какъв товар още....
Не слуша никого.

Ън, знам, че не искаш да го чуеш, но - обърни най- сетне внимание на себе си.
Деца, сестри, братя, съпрузи невъзможни или не, ти ще сдадеш тотално багажа, ако продължаваш в този дух, а не си цъфнала.

Казвам го със загриженост, надявам се да не го приемеш пак като някакъв укор или всезнайстване.

Ън, И самото ОКР върви със страх. В тяхната глава върви страх до ужас, който се тушира с повтарящи се действия – миене на ръце, проверка дали вратата е заключена определен брой пъти и всякакви други ритуали, които ако не се изпълнят ще настъпи нещо ужасно. Понякога конкретно като страх, понякога от жанра всички ще умрем.
Щом не е суициден синът ти отпусни малко веригата и ти. Каквото иска да работи и тн, не се намесвай да го спасяваш от всичко. Понякога дори изказването на мнение от родител на неуверен човек го прави още по-неуверен, защото му доказва, че има за какво да се съмнява, че няма да се справи. Колкото до нощните страхове – съвсем нормално по случая. Страхът от полудяване е по-голям от страха от смъртта, чисто социологически е доказано. И човек с психични проблеми не обича да остава насаме със себе си. Не е, за да тормози другите, нито мисля, че нещо може да се направи освен да си намери друга компания – жена, приятел, дори квартирант ако има още една стая.

И приветствам и аз съветите да се грижиш и за себе си. Помня, че имаш сериозни здравословни проблеми. Виж какво наистина е нужно да правиш за сина си и прави само това. Иначе вкарваш всички сили с идеята, че е докато се оправи, но той може да си остане така. Това да му е оправеното състояние. Социално функционира добре – работи, другото вече е тип всеки със своите особености. Имаше повод в широкия ми кръг познати да се заговори на подобна тема и се оказа, че от повечето около моята възраст и по-млади само аз не пия успокоителни, антидепресанти и прочее. Много хора си имат проблеми с ОКР, тревожност, паник атаки, депресии и какво ли още не. Не е само синът ти. Ще се оправи нормално в живота щом са взети мерки, има си психиатър, пие си лекарствата.
Не знам колко добри семейни терапевти има където си, но има регистър на квалифицираните такива и потърси някой, който да ти помогне с това колко и как да се отделиш ти, за да можеш хем да правиш каквото трябва за него, хем и за себе си.

Аз в момента продължавам да работя с психолог. Тенденцията е да говорим все по-малко за невъзможния и да работим върху мен. Последната тема беше "пускане на контрола". Че трябва да се научим да пускаме хората, които не можем да контролираме и да го приемем.