Невъзможните хора в живота ни

Незабавно прекъснете всякакъв контакт.

Тези приказки за обществото и прочее напълно ги забравете и се спасете. Който се вълнува от съдбата на нещастния старец- да върви да го спасва и да се предостави за унищожение.

Не изпитвайте никаква форма на съжаление, угризения или тъга.
Представете си, че се борите за живота си и този на семейството си.

Успех!

За старчески дом има ли шанс или дядото не дава и дума да се каже?

Със сигурност не е деменция, потвърждавам.
Бягай от него.
При деменцията първо започват да се губят цифровите данни - колко е часа, кой ден е, коя дата, адрес, празници, на по-късен етап - име, рожден ден.

Boikova.B, много съжалявам за преживения ужас.
Тук не сме лекари, но не пречи психопат да има и деменция, т.е. да стане по-невъздържан, агресивен. Те обикновено са подмолни, а тия директни изблици сигурно са от възрастта. Ако можеш не се занимавай изобщо с него, но ако не можеш следващият път му викни и линейка заедно с полицията. Да го вземат и да видят какво му е. Не им обяснявай, че е психопат, притесняваш се, че има деменция, възрастен човек буйства и така.

Зарежи го, блокирай телефони, не му отваряйте у вас. Хич да не ти пука от хорско мнение - НИЩО не му дължиш на тоя психар.

Boikova.B, ама как си издържала досега? На едно такова "пожелание" и бих оставила всякакъв дядо без никакъв контакт. Имота щом не ползвате, не ходете там. Никои вещи не са по-ценни от здравето. аз не бих доближила такъв човек.

И аз се чудя как е издържала. Толкова много безумия. Да се била развела.
Но е трудно да се скъсат роднински връзки. При всеки е различно. При някой никога не става, на други им прелива чашата и казват стига след години простотии.

Да, наистина, трудно се прекъсват роднинските връзки. Но понякога нещата застават ребром и трябва да решиш - дали да съхраниш психическото си и физическо здраве и себе си като личност и да се справиш с обществения упрек или да продължаваш да си търпиш и да се съсипваш, но да отговаряш на нормите.

Злодеида, да за дом дума не може да стане. Чувства се комфортно у дома, особено откакто остана сам там се изживява като владетел на вселената, има нужда просто някой ден по ден да тича на пожар и да изпълнява прищявките му. Бях откъсната от него много дълго време(студентство, след това семейство), а спомените ми като дете са оскъдни защото просто не сме били толкова близки. Светна ми лампата когато преди години майка ми се разболя от рак. Това беше единствената година, в която те не се прибраха в град за зимата(лятото живееха на село, зимата в града ). Умолявах ги да се приберат защото имах нужда от чисто физическа помощ, в тоя момент с дете първокласник, семейство, домашни задължения и същевременно обикаляйки болници и онкологии в друг град(ние сме в провинцията, а майка се лекуваше в София). Имах нужда да са просто в къщата с нея и да ме отменят в чисто битови неща понякога. Насреща ми се заяви”не може дядо ти да отиде в града защото вече не може да се оправя с парното, а на климатик ще умре от студ, освен това вече не може да се качва по стълбите там, ще падне и ще умре”. Всъщност той някак е успял да накара една жена(баба) да предпочете да се грижи на неговите нужди, които в този момент не бяха нито спешни, нито фатални, пред това да бъде подкрепа за болното си дете.П.п. в момента живее в същата къща в града и се отоплява на климатик и вече шеста година изобщо не е умрял, а си е в чудна форма за годините.  Тогава разбрах, че в семейството има нещо счупено. След това баба и мама си заминаха и той остана на моите плещи, а на мен в съзнанието ми беше закотвен прословутия “синовен дълг”. Шест трудни години изкарах лавирайки между здравия разум и прищявките, влизайки в открит конфликт с него, свикнах с мисълта, че дори елементарните неща ще бъдат съпровождани от скандали, но нещата вече не се получават за мен чисто психически. Предполагам, че и някакъв дементен процес върви и се проявява в липсата на задръжки, но категорично скандалите, подлите действия и желанието да тормози са абсолютно съзнателни все още. Прекъснах контакт окончателно и честно казано много ми помогна форума в последните дни да взема това решение и да преразгледам ситуацията една идея по- трезво. Опити за психиатър и дом няма да правя, защото това отново ще ме обвърже с него по някакъв начин. Мислех за запрещение, но той първо в момента не би отговорил на критериите за това(така смятам предвид паметта му) и второ в процеса отново ще съм обвързана по някакъв начин с него, а не искам да го виждам и чувам вече никога. Всичко, което е изписано, че единственото спасение е тотално прекъсване на контакт е абсолютно вярно !

Какво е това запрещение?

Хората под запрещение не могат да взимат сами решения, имат попечител. Не може да купува и продава, например. Това е на база психиатрична експертиза, заради деменция или психиатрично заболяване.

Да го освидетелстват и вкарат в психото.

Аз мисля, че в случая няма условия за запрещение, отделно, че това пак ангажира попечителите с индивида.

По-добре пълно преустановяване на контакт, да се оправя злият старец както намери за добре.

Лош характер примесен със старческа деменция и възрастови изменения. Лошите черти на характера се засилват и стават агресивни на тази възраст.
Опитайте да го ограничите и сложите граница. Спрете контакт с него и го наблюдавайте отдалече. Ако нещата се влошат действително и не може да се обслужва, паднал е, болен е тежко, тогава се включете.

И защо им е?! Той зарязал болното си дете, тормози внучка и я псува и кълне, те да си съсипят живота да го гледат тежко болен.
То да гледа човек свой възрастен роднина, ама да е човек, а не като този!