Невъзможните хора в живота ни

Преди доста време в тази група обясних какъв човек е бащата на дъщеря ми.
Каза ми се,че той най вероятно той не е невъзможен а просто чепат човек.
Други пък не знам в тази или друга тема ме разкостиха как сама с децата няма да се справя с живота в София.
Да ама се справям вече 5г.
А аз накрая го съдя за правата на детето и той показа целият си потенциал.
Пуска сигнали в закрила на детето че я отчуждавам а в същото време и изпраща на вайбър снимки на друго дете играещо с нейните вещи.
Казва и че тя трябва да се радва,че това дете си играе с нейните играчки щом тя не иска да ходи у тях.
Пише и,изпраща и безумни съобщения които никак не са за психиката на 7г дете.
Мен ме кълнеше със смърт само защото не бях съгласна да я пуснем една година по рано на училище.
И това е много малка част от всичко което той може да сътвори.
Единствената разлика между тогава и сега е,че виждам много по ясно модела му и излезнах от него.
Не беше лесно трябваха ми години преди да успея да устоявам себе си.
Преди да прочета поредният имейл с гняс и просто да си кажа "нищо ново" да затворя и да не му отговоря за да не му давам "храна" а имено моята сила и енергия.
Преди да пусна жалба в полицията и колелото на прокературата да се задейства срещу него.
Не му търся злото,нито присъда но дори това,че поведението му е отровно и не съм луда,че не го виждам само аз ми е достатъчно.
До голяма степен и тази тема много ми помогна за да се справя и благодаря,че Ви има за да Ви чета и да знам,че не съм сама в тази борба с невъзможните хора в живота ни.

А дето защо не ходи у тях? Няма ли режим на лични отношения? Дете на 7 не може да не бъде давано според режима с аргумент, че не иска.
Не подценявам или омаловажавам това, което преживяваш, но от описанието ти излиза, че ти водиш дела и си на война с бащата, без да е ясно защо. Застрашава здравето на детето ли?

Не съм на война с бащата.
Достатъчно години се опитвах да се случват нещата с добро и разбиране.
А аз получавах обиди,кълнене на смърт,пеене на цинични и грозни песнички пред двете ми деца момче на 13г и момиче 6г което ме пита след това какво значат.
Като отговорът не е за дете на тази възраст нито пък за което и да е дете.
Наясно съм,че няма как 7г дете да не бъде давано по режим,но няма и какво да направя реално освен да я изкарам пред домът си и да я оставя реве като самият баща ми я връща след час и половина неистов рев.
А до момента все още няма и съдебен режим на лични контакти с него.
Той и е казвал,как тя като порасне ще обича само него,ще иска само него и мен няма да ме вижда и иска казва,че изпитва страх баща и да не я "открадне" тя така разбира думите му.
Ще посещамаме психолог и аз и тя,моята идея не е да отдалечавам детето от родителя му а да се стигне до същината на проблема и тя да е спокойна когато ходи при него.
Това,че Той е на война с мен е негова воля и проблем аз искам график и ясна структура.
Не кълнене на смърт защото аз искам да си тръгне с набора 1клас а той е на контра защото ще е голяма в четвърти клас и ще има цици....
Също и да е ясно кога ще я вземе и върне...не да пише в 8 сутринта,че ще я вземе в 9.
А дали имаме планове дали сме в градът....Ние просто трябва да сме готови той когато поиска и както го поиска.
Колкото и пъти да пробвах с добро не се получи обърнах страната и потърсих съдействие от съответните институции.

Ужас! За 5 години, в които не сте заедно той не е осигурил режим по привременни мерки? Изобщо не го допускай да дрънка глупости пред децата наистина. Успех всичко да се реши бързо и по законен ред и наистина за теб добри личен, но и семеен терапевт.
За такива кошмари е темата. Горките деца.

И го блокирай, за да не праща снимки на детето.

Тя хубаво ще го блокира, ама после ще кажете и вие и той, че възпрепятства контакта му с детето. Ей това е най-тъпото, че закона казва детето да има връзка с родителя и когато тази връзка е токсична, това е почти недоказуемо. Травмите си остават за детето и за съжаление са неизбежни. Какъв е тук най-добрият интерес за детето? Кое му е доброто да подържа контакт с такъв баща? В иделния вариант и двамата полагат грижи и не смесват своите отношения с отношенията към детето, но ако винаги ставаше така, тази тема нямаше да я има. Аз колко години се борих с бащата на голямата ми дъщеря. То не бяха дела, не беше чудо. И за какво беше всичко като накрая сам спря да я търси, вижда я на центъра и я подминава. Не и звъни за празниците, дори за рожденния и ден. Тя веднъж му се обади и го попита защо не и се е обадил нито за именния, нито за рождения ден и отговора беше " Аз съм голям инат и евала няма да направя на никой. Ти си помисли защо не ти се обаждам.". Мръсен, гаден манипулатор. Искаше да ме съсипе и опита всичко, през лъжи и манипулации върху детето до фалшиви сигнали в социални и полиция, дела с лъжесвидетелстване и като не стана ме удря по най-слабото място- детето. Като виждам детето си разочаровано това ме тормози много. В момента целият му антураж от близки и роднини се е мобилизирал да пише на дъщеря ми и да и "съчувства", че съм родила още едно дете. Как не ме било срам, баща и никога не би си позволил това, защото аз съм го лишила от възможността да си гледа едното дете и нямало да бъде честно да гледа друго. А истината е, че е егоист и никога не е имал интерес да полага грижи за друг освен себе си. Живее с една жена, която има дете от предишна връзка и детето и от години е оставено при майка и, защото пак нямало да бъде честно спрямо нашата дъщеря... Не знам тази мацка не се ли усеща вече. Дъщеря и порастна без майка, а майката е състарена и и личи по очите и външния вид колко е изтормозена. Дъщерята пък се познава с моята и я обвинява, че заради нея е останала  без майка. Абе две деца съсипва този екземпляр,  но това сякаш го разбирам само аз и нямам идея дали наистина не го виждат роднините му, които толкова години го величаят или просто си мълчат за да си нямат проблеми самите те. Моята дъщеря е на почти 18 и вече го разбра какъв е, но на цената на много разочарования. Давам си сметка, че и аз имам вина за травмите, но трябваше да я предпазят максимално.

Злодеида, това, че си го лишила от възможността да бъде баща нямаше да го повярвам ако не го бях чувала и в други случаи. Как пък и едни и същи реплики имат тия хора? Винаги ме е изумявало. Колко разведени хора си гледат децата, а само невъзможните хем не гледат, хем те са жертви...
И да, основният родител е в капан, но донякъде. Изобщо не е длъжна да купи телефон на дете на 7, нито да дава пред децата да се говорят глупости по всяко време на денонощието, защото сега на някого му е хрумнало. И от Закрила на детето ще и кажат, че трябва да има ред и режим, иначе е вредно за децата да живеят в несигурност и да са длъжни всички да се съобразяват с настроенията на бащата.

В твоя случай и бившия, и новата му са един дол дренки щом и тя не си гледа детето. Роднините му също не падат по-долу. Бебето ти е братче или сестриче на първото дете, то си е негов човек, не е изместване. Как им хрумват тия глупости. Хората имат и по 5 деца и си ги обичат еднакво и е хубаво за всички. Гледай си бебето и знай, че на каката няма как да спестиш всичко. Тя сигурно вече знае какъв е баща и, трябва да знае и, че той не такъв заради нея или теб, просто си е такъв, и макар да не заслужава това, трябва да го приеме и да няма очаквания. Той не се грижи за нея, защо ще преживявате вкупом дали и се обадил за рождения ден или каквото там? Не му стойте в капана, а се радвайте, че сте се отървали. Ако трябваше да расте с такъв човек и да зависи от него щеше да е наистина кошмар.

Злодеида, детето е на 7. Не е необходимо да има смартфон. Изобщо не е необходимо да има телефон.

Защо няма закони срещу токсичните хора?
Защо закона не защитава децата от токсични родители?
Ей това е важното.

Българските закони са такива. По-точно Семейният кодекс, който даже не е точно закон.

Те са в състояние да извъртят всеки закон в своя полза, а и съдилищата са любимата им сцена и по света. Не е български този проблем. Въпросът е, че не си гледат децата, а това като го разбере човек и изходите са доста повече. Докато всички страдат и се борят за вниманието на този токсичен родител е проблем, извън това остават само слуховете и безкрайните жалвания, т.е. общественото мнение. Вече там решението е човек да разбере, че невъзможният е като пестицид и изчиства всички бурени около жертвата си. Нормалните хора не се връзват на подобни истории, а гледат фактите.

На мен ми се струва, че голямата им 'борба' за децата приключва, когато съдът им ги даде. Тогава рязко губят интерес да ги взимат и гледат....
Имам няколко такива случаи в обкръжението си, включително на адвокат-нарцис, който 7-8 години създаваше всички възможни проблеми на майката на детето си, а сега едва го взима за 3 дни лятото....

Никога не ги гледат, никога. Поне аз не съм виждала. С години гледах един, който, докато водеше дела да вземе родителските права над сина си, ама дълги и изтощителни за майката и детето дела, отиваше в училището на детето, където беше записал и следващото си дете и взимаше само него, а на първото не казваше и здравей. Всеки ден, години. Училището беше и с детска градина, та затова от първи клас голямото дете гледаше всеки ден как татко му го подминава, за да вземе братчето. В същото време постоянно Закрила на детето също в училището по поредния сигнал на бащата, забрани за излизане от страната, циркове... Такива са.

Понякога ги взимат, но само за да отчетат дейност за пред съда.

Взимат и да им отровят главите и да им ги напълнят с глупости.