Невъзможните хора в живота ни

  • 515 056
  • 8 666
# 8 655
Така си е. Аз не се ядосвам даже. Просто го наблюдавам от далече. Дъщерята вече го разбра какъв е и тя се отдалечи. Синът обаче, все още е привързан към него и прекарва лятото при него.
Виж целия пост
# 8 656
Зло, не можеш напълно да предпазиш децата си от всичко. Вкл. от роднините им и техните си общувания и чудесии. Добре е да се знае и това да не си приписваме всесилие, каквото нямаме. Правим каквото можем. Не е необходимо да общуваме с другите хора, ако не искаме обаче.
Виж целия пост
# 8 657
Към Анотимната:
Не звучеш каго невъзможен човек в смисъла на темата.
Като някой, наблюдавал случки с хора, преминали през такова лечение, доста ви се отразява. Често самата химия влияе на мозъка, за мен те не са същите. Помисли за психотерапевт и психиатър.

По отношение на другата дискусия,  оформила се:
Ще пиша от позицията на детето, защото на това бях свидетел.
Ох, какво да кажа, добре че можех да мисля. То бяха филми, подмятания от роднините по адрес и на единия и на другия. И най-грозното винаги ми беше да седнат на масата да се хранят и обичат. Отвратително лицемерие, когато кажеш на единия или другия такова "нямало такова нещо".
Добре, че се изолирах. А родител с глава на раменете си просто трябва някак да обясни на детето си тия неща. На мен нямаше кой, защото и моите бяха в кюпа и хич не се усещат. И до ден днешен аз съм лудата, но за мен това не е семейство.
Виж целия пост
# 8 658
Виждам и аз новата посока в темата. Мислила съм го много в началото как точно ще отиграя ситуациите именно около децата. Мантрата "дръж врага близко" я бях възприела в началото. И аз основно имейли, доклади и отчети за децата. Взеха да се появяват и нови жени в схемата, които да се опитват да го играят и те някак. А една, а друга, всяка ровейки в моя живот и месейки се в този на децата Ми. Децата Ми, с главна буква, не случайно, защото зор да не губят контакт с бащата, но зорът беше повече мой напън. Стигнаха до два пъти годишен контакт по празниците, за по 20 минути. Те не знаят къде живее. Станаха и пълнолетни. И аха да си отдъхна, както някой каза-бях забравила, че този човек съществува (защото междувременно аз блокирах всичко и нулева комуникация в един момент), се появява на бял кон отново, с поредната жена, която да дава наклон на децата ми, да навлизат нахално с кални обувки в миналото ми, ровейки се в неща, в които е нездрав интерес да се ровиш. Защо го пиша всичкото това, то дребна драма реално уж. Защото още навремето някъде, дали не и тук, бях писала, че когато има деца в схемата, връзката никога не можеш да я прекъснеш за тях. И понеже ти на свой ред си свързана с тези деца, майка си и им желаеш най-доброто, всяка такава намеса, която им мъти водите, мъти и твоята глава. Не знам дали успях да го обясня разбираемо.
Виж целия пост
# 8 659
Хубаво е да дадем правото на децата сами да изградят връзката с баща си, и на него също сам да я поддържа. Това са си техни отношение, налични или липсващи, добри или не, но са техни. Ние там нямаме контрол. /Разбира се изключвам случаи с насилие върху децата /
Виж целия пост
# 8 660
Това е ясно. Да кажем, че сме им дали. Друго имах предвид. Децата са нишката, която няма как да скъсаш във връзката с невъзможния. Пример-дали сме им правото, имат някакви отношения, криви-прави-техни си. И когато страдат от тях, а ти си страничен наблюдател, или пък те въвличат директно (тук давам като пример как всяка следваща негова жена рови в живота ми), това е отново вкарване в миналото, в усещането за безизходица и обречена свързаност. Казано простичко-ти не се интересуваш, триеш, прекъсваш, блокираш, но на определен интервал от време се появява с някоя тъпотия чрез други хора, обикновено децата.
ПП. Психическото насилие е насилие и се практикува без доказателства, бих казала, вихри се безнаказано. То влиза много подмолно, носи последствия, огромни бих казала, носи достатъчно травми, често неосъзнати, защото не е шамар да ти кънти главата от удара и да те заболи, а е потъпкване на душата, което е трудно откриваемо дори от потърпевшия.
Виж целия пост
# 8 661
фаастък, по никакъв начин не си представям, че някаква си жена ще рови в моя живот, ако аз не го допусна. Пък при пълнолетни деца лично аз се чувствам шапка на тояга и хич не се кахъря за нищо. Те да си общуват с баща си, с жена му и т.н. на воля, тяхно решение и живот е. Мен какво ме бърка? В този смисъл изобщо не те разбирам. На мен ми е прекъсната връзката с бащата още при развода ни. Какво да я крепим излишно, хеле пък при големи деца. Те са си отделни хора, а не някаква нишка между мен и баща им. Да, родители сме им, но се е паднало да не сме задружен екип - това е положението. Те децата вече им е време да мислят за собствени малчугани, а не с нашите минали истории да се разправят, нали Simple Smile
Виж целия пост
# 8 662
Фаастък, съчувствам.
При мен няма проблем с жените. Освен че той държи да се похвали. Даже снимки праща.
Имаше една, доста свястна, разбираха се с дъщерята, но след 2-3 боя и на нея й дойде акъла и се махна.
Виж целия пост
# 8 663
Старата максима:  " Ще съществуват Измамници, докато има Наивници" може да се приложи и тук. "Ще има Невъзможни докато има Жертви". Е, знам че не е толкоз просто.. Но все пак. Пътя е да се работи в посока никой да не изпада в ролята на Жертва или Измамен, това в идеалният случай. В САЩ преди години бяхме на гости в семейство, ама това преди доста години говоря  над 20 години .... детето им да е било около 9-10 годишно, помня бащата обясни на дълго и широко как в училище ги учат че имат права и какви точно права   и кое точно в семейната среда е Ок и кое не е Ок и че в много крайни ситуации могат да съдят родителите си. Тогава бях шокирана... сега не знам дали още е така там,  и как се е развило това нещо.. но опрелено трябва от ранна възраст да се изясни всичко това на децата и да е част от обучението, що не , без крайности де...
Така е, познаването и спазването на правата а другите е изключително достижение на развитите общества.

Сега при Тръмп и в Америка нещата са доста по-различни, но ние сме на малко след-османско равнище в това направление. При нас е обратното - ние функционираме на база зависимости и йерархия, в нещо като феодална система.
Виж целия пост
# 8 664
И при нас новата жена доста простотия сътвори. Като си помисля как само я съжалявах... Изсъхнала е, с хлътнали очи, почти няма коса вече, аз знам за два пъти лежане в болница с мини инфаркти (поне така беше представяно на дъщеря ми). Съжалявах я, но тя се оказа по-луда и от него. Аз съм го блокирала. Първо него още при първите сигнали, че той ще прави напук на мен, на съдебното решение и на детето си. Цялата и рода съм блокирала освен майка му, защото тя комуникира с дъщеря ми редовно. От настояване аз да не знам нищо за него месеци и години по-късно разбирам какво да правили и говорили на дъщеря ми. Подозирах, всеки път като се върне, като гръцка вратите вкъщи, че нещо се е случило, питах по веднъж, а тя мълчеше. Дори в училището и е ходила втората му жена и и е говорила глупости. Последните и изцепки са да направи драма защо аз съм родила, а тя не е знаела, че съм бременна. Да говори на дъщеря ми и на всеки който познава, че бебето ми е от бившия. Всички били крили от нея моята бременност, а те не са знаели. Това доста се отрази на голямата ми дъщеря.
Виж целия пост
# 8 665
фаастък, по никакъв начин не си представям, че някаква си жена ще рови в моя живот, ако аз не го допусна. Пък при пълнолетни деца лично аз се чувствам шапка на тояга и хич не се кахъря за нищо. Те да си общуват с баща си, с жена му и т.н. на воля, тяхно решение и живот е. Мен какво ме бърка? В този смисъл изобщо не те разбирам. На мен ми е прекъсната връзката с бащата още при развода ни. Какво да я крепим излишно, хеле пък при големи деца. Те са си отделни хора, а не някаква нишка между мен и баща им. Да, родители сме им, но се е паднало да не сме задружен екип - това е положението. Те децата вече им е време да мислят за собствени малчугани, а не с нашите минали истории да се разправят, нали Simple Smile

Не си разбрала.
Аз също не си представям някой да се рови в живота ми, но релаността ми даде нагледен пример и се случва и без мое разрешение, представа и въображение Simple Smile
Когато децата ти, макар и пълнолетни са кахърни от контакта, това неминуемо тегне и над моята душа по една много проста причина-те са нещастни-->аз няма как да съм щастлива от това. Бърка ме само и единствено това. Резултатът.
Не крепя връзки по никакъв начин, това от къде го измисли, прекършени са отдавна.
Моите деца все още не мислят за свои деца и на преден план им е намесата в живота им към днешна дата, не са се ангажирали с наши минали истории, а с техни настоящи.
Виж целия пост
# 8 666
Ако големите ми деца са кахърни от някакъв контакт, бих ги постъветвала да го прекратят. А ако не го прекратяват, да не ме занимават с него. В случай, че им тежи, редно е да намерят начин да се откопчат / дистанцират / спасят. Не виждам защо да тежи и на мен.

Това го говоря малко наизсут, не съм го разигравала, защото каквото има, сме си го изговорили с децата отдавна. Пак казвам, не могат да ти бръкнат в душата, ако не дадеш. Да, могат да бръкнат в душата на детето ти, но щом вече е пълнолетно, то осъзнава ситуацията и ще действа съобразно характера и настроението си. Не си длъжна ти да спасяваш положение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия