" Коя си ти , че да ми кажеш какво да правя"- това е типа поведение, което срещам от известно време от един от служителите , които ръководя.
Част от работата му са продажбите, и да -той е отличен продавач. Всичко останало обаче е наопаки- нарушава всички правила и процедури за работа, възприети във фирмата, винаги прави обратното на това, което му се каже, фалшифицира документи, оправдавайки се с това, че работата все пак е свършена и куп други неща. Днес беше върхът на сладоледа- пусна си отпуска в мое отсъствие само 10 минути след като напуснах офиса и дори не ме информира за това / аз съм му пряк ръководител/.
Нямам нищо против отпуските- те са затова да се ползват. В последните три месеца е в отпуска за четвърти път, и тъй като винаги има някакви лични проблеми за решаване , през ден е някъде да си върши лична работа за по час-два.
Никога не съм го спирала, тъй като съм наясно с положението му. Преди новата учебна година събрахме пари да купим пособия на детето му за училище, тъй като той не можа да се справи.
Винаги съм била добронамерена към него, но смятам, че всеки трябва да има чувство за мярка.
Чувствам се супер гадно , още повече , че не съм конфликтна и всеки може да се разбере с мен.
Имали ли сте подобна ситуация и как бихте се справили с нея.