МАЙчета 2009 - 10

Когато навършат 4 години, децата вече подлежат на задължително обучение, по смисъла на местните закони. Две години ходят на детска градина (предучилищно обучение) и на 6 годинки тръгват на училище.

Тук началото на учебната година е на 12 август тази година, а краят е в края на първата седмица на юли. в нашия кантон децата имат само 5 седмици лятна ваканция. Но през учебната година имат още една камара други ваканции - 3  седмици есенна през октомври, 2 седмици коледна, 1 седмица спортна през февруари, 2 или 3 седмици великденска. За цялото това време по лични (семейни) причини имам право да ги освободя на два пъти по половин ден или за един цял ден. Иначе не може. Не ходят само, ако са болни и лекарят е преценил, че по изключение трябва да си останат удома (не за да не заразят някого, а защото физически няма да се чувстват добре там).

Детски градини има под път и над път. в нашето село (което е отделна община все пак  , с цели 5000 жители) има 3. Едната е на съседната улица, другата е на 10-15 минути пеш от нас, третата е по-далеч в едно отделено кварталче. Т.е. материалната база е напълно обезпечена.

Първата година имат занимания от около 8-8:30 до към 12 без нещо преди обяд. Възрастен води децата и си ги прибира. През втората година имат освен сутрешните занятия, които започват вече час по-рано, още два дни в седмицата  по 2 часа следобед. През тази година децата вече се движат сами - сами отиват, сами се прибират. В тази връзка, всяка година имат занимания с полицай на тема безопасно придвижване. Правила за пешеходците и за велосипедистите (защото като тръгнат след 2 години на училище ще ходят сами с колело или скутер).

Заниманията изцяло минават през формата на играта. Рисуват, правят фигурки от гипс, готвят, декорират разни неща, подготвят пиески (т.е. учат стихчета и песни), които после се представят пред родителите в специална зала, със сценография, музикално оформление, костюми и прочее; спортни игри и т.н. Имат и занимателни уроци по немски за чужденчетата. Веднъж в годината минава логопед и зъболекар (грижата за зъбите тук обикновено не се поема от скъпата здравна застраховка, така че е невероятна екстра поне за децата да ти е осигурено безплатно). Има и общи занимания с родител няколко пъти в годината.

Между другото, според приятели, на които децата са в училище, даже вече в гимназиална възраст или завършили, ако се сравнят учебните програми в България и Швейцария, българската печели в пъти повече точки като натрупване на знания. Българските деца учат рано сложна математика, биология, география и прочее неща. Докато на швейцарчетата до към 7 клас хич не им се дава зор за нищо. Учат ги на разни неща, които реално прилагат всеки ден, на основни неща от всяка наука; учат ги да правят презентации, да търсят и проверяват информация, да работят в екип. Не ги изпитват изненадващо (знаят, че след седмица ще бъдат препитани по еди коя си част от материала), не ги изправят пред останалите на дъската, стараят се много по никакъв начин с нищо да не ги стресират  (малко прекалено шантаво, според мен). На ниво гимназия вече подготовката е много сериозна и излизат подготвени със знания, които в България понякога се учат чак в университета.

Децата имат много свободи, но те все пак са организирани и дисциплината не се подлага под съмнение (т.е. няма как днес да ходят, утре да реша заради нещо наше си да не ги пусна; не се толерира лошо поведение, но как учат непослушковците и бунтарите на добро поведение нямам преки наблюдения). Много е важно децата да изпитват удоволствие от заниманията и престоя си в детската градина (а после и в училище) - в тази посока се хвърлят страхотни усилия. Все се обяснява, как е важна личната мотивация, личният интерес, липсата на натиск, доброволното мотивирано изпълнение на всяка задачка. В същото време, тук не се открояват отличници и двойкаджии. Ако някое дете се справя по-добре от останалите, родителите го научават в личен разговор с учителя. И е много възможно детето да бъде ангажирано да помага на по-слабите деца. Иначе, ако мога да се пошегувам, децата в известен смисъл стават "диктаторите" в семейството, защото реално целият семеен живот минава през призмата на детския интерес, детските занимания и детския комфорт.
 
Не знам как ви звучи това. За момента на нас ни е комфортно в тази атмосфера. Има страхотна толерантност към децата в цялото общество. преди 10тина дни например бях с хлапетата до общината. Оставих ги във фоайето да дъвчат едни хлебчета, а аз влязох при служителката, с която имах работа. Казах им да кротуват и да не мърдат от там. 10 мин по-късно, когато яденето беше свършило, се чуваха гласове "Мамоооо, айде, стига си се бавила, много те чакаме", съпроводени със силен смях и трополтия (играеха на гоненица). Не само, че никой не излезе да се скара, никой не ме погледна накриво, ами няколко служителки излязоха да им дадат бонбони. И когато аз притеснено се извиних за шума, ме изгледаха много странно, казвайки, че децата били много мили  . А комшиите могат да се оплакват от всичко, но не и от шума, който вдигат децата в една къща... (много удобно в страна, в която масово живеят тихо и кротко и държат да не се нарушава спокойствието им - скучняри до дупка!).

И така. Не знам дали и с това не съм досадила, но се сетих, че не съм разказвала много за Краварско, пък така и така имаме повод да си похортуваме...