Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Да, ако човек има развито чувство за съхранение. Адмирации за тези, които са се научили да обичат партньорите, които им действат добре. Живеят сто пъти по-добре!
Прагматично за обичта
- Публикувана: 12 ноем. 2012, 18:54 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2012, 17:56 ч.
# 45
13 ноем. 2012, 18:58 ч.
Да, ако човек има развито чувство за съхранение. Адмирации за тези, които са се научили да обичат партньорите, които им действат добре. Живеят сто пъти по-добре!
Виж целия пост
Да, ако човек има развито чувство за съхранение. Адмирации за тези, които са се научили да обичат партньорите, които им действат добре. Живеят сто пъти по-добре!
# 46
13 ноем. 2012, 22:13 ч.
И че само любовта сама по себе си не е достатъчна за здрава и трайна връзка. А трябва съвместимост.
Така е, само любов не стига. Но съвместимост.....понякога отнема страшно много време да намериш "сродната си душа", и докато я търсиш и преценяваш дали сте съвместими или не животът си замине, или поне най-хубавите години от него.
Мисля, че най-трайни и успешни връзки възникват спонтанно , понякога уж за кратко, и трябва да се доверяваме на инстинктите си.
Каси, на въпроса - според мен е възможно . Стига наистина да го искаш и да си струва, защото когато обичта наистина се е "случила" стопирането става много, много трудно.
Виж целия пост
И че само любовта сама по себе си не е достатъчна за здрава и трайна връзка. А трябва съвместимост.
Така е, само любов не стига. Но съвместимост.....понякога отнема страшно много време да намериш "сродната си душа", и докато я търсиш и преценяваш дали сте съвместими или не животът си замине, или поне най-хубавите години от него.
Мисля, че най-трайни и успешни връзки възникват спонтанно , понякога уж за кратко, и трябва да се доверяваме на инстинктите си.
Каси, на въпроса - според мен е възможно . Стига наистина да го искаш и да си струва, защото когато обичта наистина се е "случила" стопирането става много, много трудно.
# 47
14 ноем. 2012, 10:20 ч.
И че само любовта сама по себе си не е достатъчна за здрава и трайна връзка. А трябва съвместимост.
Така е, само любов не стига. Но съвместимост.....понякога отнема страшно много време да намериш "сродната си душа", и докато я търсиш и преценяваш дали сте съвместими или не животът си замине, или поне най-хубавите години от него.
Мисля, че най-трайни и успешни връзки възникват спонтанно , понякога уж за кратко, и трябва да се доверяваме на инстинктите си.
За мен хубавата връзка не е кратката. Та нали всеки човек по принцип търси пълноценна и трайна любовна връзка.
Не говоря за това да чакаш да "станеш" съвместим с някого.
Но, все пак, колко от нас, например, биха искали незрял мъж с детинско поведение, на когото не могат да разчитат. И въпреки това, като се разровиш из форума, е пълно с разочаровани жени от точно такива мъже.
Значи те са започнали връзка с мъж, за когото са пренебрегвали червените лампички в началото на връзката или пък когото не са познавали добре. Това е една от грешките, които се допуска - при запознанството ни с евентуален партньор не се задават достатъчно въпроси. Това имам предвид най-общо.
Касиди, книгата е стара. Авторката е Барбара да Анджелис. Бих ти я заела, но не е моя. Предполагам можеш да я откриеш.
Доколкото съм те чела и "поопознала" от 7г.от форума, мисля, че може да ти е от полза.
Виж целия пост
И че само любовта сама по себе си не е достатъчна за здрава и трайна връзка. А трябва съвместимост.
Така е, само любов не стига. Но съвместимост.....понякога отнема страшно много време да намериш "сродната си душа", и докато я търсиш и преценяваш дали сте съвместими или не животът си замине, или поне най-хубавите години от него.
Мисля, че най-трайни и успешни връзки възникват спонтанно , понякога уж за кратко, и трябва да се доверяваме на инстинктите си.
За мен хубавата връзка не е кратката. Та нали всеки човек по принцип търси пълноценна и трайна любовна връзка.
Не говоря за това да чакаш да "станеш" съвместим с някого.
Но, все пак, колко от нас, например, биха искали незрял мъж с детинско поведение, на когото не могат да разчитат. И въпреки това, като се разровиш из форума, е пълно с разочаровани жени от точно такива мъже.
Значи те са започнали връзка с мъж, за когото са пренебрегвали червените лампички в началото на връзката или пък когото не са познавали добре. Това е една от грешките, които се допуска - при запознанството ни с евентуален партньор не се задават достатъчно въпроси. Това имам предвид най-общо.
Касиди, книгата е стара. Авторката е Барбара да Анджелис. Бих ти я заела, но не е моя. Предполагам можеш да я откриеш.
Доколкото съм те чела и "поопознала" от 7г.от форума, мисля, че може да ти е от полза.
# 48
14 ноем. 2012, 11:40 ч.
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
Виж целия пост
Говорим понякога по темата с приятелки. По стечение на обстоятелствата повечето са разочаровани от партньори.
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
# 49
14 ноем. 2012, 11:41 ч.
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
И аз в такива разговори винаги съм казвала, че за мен това е да си лъжеш сърцето.
Виж целия пост
Говорим понякога по темата с приятелки. По стечение на обстоятелствата повечето са разочаровани от партньори.
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
# 50
14 ноем. 2012, 12:07 ч.
Казах УЖ за кратко
но впоследствие от тях излизат успешни и трайни съжителства.
Относно въпросите-всеки може да ти отговори така, както искаш ти, да ти каже това, което искаш да чуеш, но едва след като си поживял с него можеш да прецениш дали и до колко това отговаря на истината.
Разбира се има неща, видими и от пръв поглед.
Виж целия пост
За мен хубавата връзка не е кратката. Та нали всеки човек по принцип търси пълноценна и трайна любовна връзка.
...............
Това е една от грешките, които се допуска - при запознанството ни с евентуален партньор не се задават достатъчно въпроси.
...............
Това е една от грешките, които се допуска - при запознанството ни с евентуален партньор не се задават достатъчно въпроси.
Казах УЖ за кратко но впоследствие от тях излизат успешни и трайни съжителства.
Относно въпросите-всеки може да ти отговори така, както искаш ти, да ти каже това, което искаш да чуеш, но едва след като си поживял с него можеш да прецениш дали и до колко това отговаря на истината.
Разбира се има неща, видими и от пръв поглед.
# 51
14 ноем. 2012, 12:16 ч.
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
Много добре казано. Чувствата възникват по някаква причина, ако все се насочват в посока, която носи болка трябва да се търси причината, а не да се правят опити да се елиминират чувствата като цяло, което е невъзможно. Най- много да се получи някакво изтласкване на почувстваното и то може да се върне обратно по такива начини, че по- добре да си се преживее както е било първоначално.
Виж целия пост
Просто се случва!
Хората, които си мислят, че могата да контролират чувствата - за мен са доста нещастни, защото тая борба през целия живот - е наистина трудна. И дори да си налагат стопери и да мислят, че могат да решават кога и какво да чувстват - те се заблуждават.
# 52
14 ноем. 2012, 13:23 ч.
Така е
Но хората сме различни. За по-емоционалните /и първични/ е невъзможно или адски трудно да слагат спирачки на чувствата си.
По-улегналите /препатили и с повече опит/ се научават да си слагат прегради, когато разумът им нашепва, че тръгват в грешна посока
Виж целия пост
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
Но хората сме различни. За по-емоционалните /и първични/ е невъзможно или адски трудно да слагат спирачки на чувствата си.
По-улегналите /препатили и с повече опит/ се научават да си слагат прегради, когато разумът им нашепва, че тръгват в грешна посока
# 53
14 ноем. 2012, 13:36 ч.
Зависи от човека, като под това имам предвид цял арсенал от качества и обстоятелства, както и опита. Някои хора са по-хладни, по-разумни, по-пресметливи и земни. На тях им се удава лесно, даже бих казала - в природата им е, те дори и не чувстват достатъчно, че да се контролират. 
Щастливци! 
Но сензитивен човек, в който винаги вилнее някаква буря, дори и да няма външен признак за това, трудно би влязъл в тези рамки. Добре е, че ги има и тези хора, защото иначе нямаше да ги има поетите и композиторите, останали в историята с творбите си.
Да, аз мога да се влюбя в човек целенасочено - обикновено ме спечелват с нещо в повдението си, в отношението, качествата, които притежават. А разлюбвам също лесно - като се натрупват разочарования и просто изстивам. Не съм от мазохистките, които обичат "въпреки всичко". Обидите може и да простя, може дори да забравя, но чувствата ми се изпаряват. Безусловно обичам само нашите и дъщеря си.
Виж целия пост
Щастливци! Но сензитивен човек, в който винаги вилнее някаква буря, дори и да няма външен признак за това, трудно би влязъл в тези рамки. Добре е, че ги има и тези хора, защото иначе нямаше да ги има поетите и композиторите, останали в историята с творбите си.
Да, аз мога да се влюбя в човек целенасочено - обикновено ме спечелват с нещо в повдението си, в отношението, качествата, които притежават. А разлюбвам също лесно - като се натрупват разочарования и просто изстивам. Не съм от мазохистките, които обичат "въпреки всичко". Обидите може и да простя, може дори да забравя, но чувствата ми се изпаряват. Безусловно обичам само нашите и дъщеря си.
# 54
14 ноем. 2012, 14:07 ч.
Нали?
Виж целия пост
Зависи от човека, като под това имам предвид цял арсенал от качества и обстоятелства, както и опита. Някои хора са по-хладни, по-разумни, по-пресметливи и земни. На тях им се удава лесно, даже бих казала - в природата им е, те дори и не чувстват достатъчно, че да се контролират. Щастливци!
Щастливци! Нали?
# 55
14 ноем. 2012, 14:10 ч.
Юли заговори за предела – докога можеш да чувстваш, макар да си нещастен или наранен.
Но и той е различен за всички.
Виж целия пост
Но и той е различен за всички.
# 56
14 ноем. 2012, 14:24 ч.
Може, разбира се. Процесът е мъчителен, изисква време, но....отминава. Хубаво е да се слуша и разумът когато става дума за сериозните неща
Чета по-горе, относно контролирането на чувства и нещастни хора, признавам, че не разбрах точно идеята, но според мен колкото по-рано решиш да си отвориш очите за разни неща, въпреки любовта, толкова по-добре.
Виж целия пост
Говорим понякога по темата с приятелки. По стечение на обстоятелствата повечето са разочаровани от партньори.
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
чували ли сте израза човек не избира изцяло сам кого да обикне ?
Възможно ли е, чисто психологически човек да проконтролира обичта която напира да му се случи. Не става въпрос за процеса на влюбване, а за този след него. Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Може, разбира се. Процесът е мъчителен, изисква време, но....отминава. Хубаво е да се слуша и разумът когато става дума за сериозните неща
Чета по-горе, относно контролирането на чувства и нещастни хора, признавам, че не разбрах точно идеята, но според мен колкото по-рано решиш да си отвориш очите за разни неща, въпреки любовта, толкова по-добре.
# 57
14 ноем. 2012, 15:08 ч.
След като е факт - можеш да положиш усилия да забравиш, да я заместиш с друго. Но не можеш да контролираш дали да я изпитваш. Демек можеш просто последствията да определиш само.
Виж целия пост
# 58
14 ноем. 2012, 15:13 ч.
ОК, така ми се проясни, съгласих се
Виж целия пост
След като е факт - можеш да положиш усилия да забравиш, да я заместиш с друго. Но не можеш да контролираш дали да я изпитваш. Демек можеш просто последствията да определиш само.
ОК, така ми се проясни, съгласих се
# 59
14 ноем. 2012, 17:19 ч.
Аз не се влюбвам лесно. Повече обичам с ума си.
Даже засега съм имала само едно влюбване, на това, което му казват "от пръв поглед". Дойде и ме порази и ме завъртя. Само че обик. такива любови "не раждат деца". Така беше и в този случай.
Привързвам се обаче лесно. Даже при всяко прекратяване на връзка, човекът ми липсва дълго време.Дори когато аз съм сложила край. Имам склонност да се обръщам назад към миналото, да съжалявам, да си спомням, да мечтая. Изобщо, интроверт съм и много сензитивна. На моменти ми пречи.
Може би защото всички мъже, с които съм била са били "свестни". Т.е. нямали са някакви "фатални недостатъци" - да ме обижда, да пие, да не може работа да подхване и т.н.
Трудно откъсвам даден човек от живота си. Трудно прекъсвам връзки даже когато виждам, че не върви, не се получава и т.н. Но за това си знам причината. Просто трябва да работя над това.
Виж целия пост
Даже засега съм имала само едно влюбване, на това, което му казват "от пръв поглед". Дойде и ме порази и ме завъртя. Само че обик. такива любови "не раждат деца". Така беше и в този случай.
Привързвам се обаче лесно. Даже при всяко прекратяване на връзка, човекът ми липсва дълго време.Дори когато аз съм сложила край. Имам склонност да се обръщам назад към миналото, да съжалявам, да си спомням, да мечтая. Изобщо, интроверт съм и много сензитивна. На моменти ми пречи.
Може би защото всички мъже, с които съм била са били "свестни". Т.е. нямали са някакви "фатални недостатъци" - да ме обижда, да пие, да не може работа да подхване и т.н.
Трудно откъсвам даден човек от живота си. Трудно прекъсвам връзки даже когато виждам, че не върви, не се получава и т.н. Но за това си знам причината. Просто трябва да работя над това.
Препоръчани теми