На развълнувалите се патриоти да обясня: западноевропейските майки не са еталон, понякога даже напротив. Но природата на повечето от тях не е така критична като нашата и като цяло първата им реакция е да се усмихнат, вместо да се намръщят. Щом едно дете се вози в пазарска количка, ще си кажат те, значи има причина - изморено е, болно е, интересно му е, сърдито е и така нататък. Това е дете! Няма сила на този свят, която да го задържи в такова тясно пространство, ако то не иска, значи едва ли е там поради собствен лигав каприз или майчино щение. От тази тема човек ще остане с впечатление, че децата масово само чакат да се накалят и да се пльоснат по гръб из количките, обаче истината е, че по принцип трудно ще заставиш едно четиригодишно да седи, сгънато кат кламер, докато ти обикаляш и го разнасяш покрай куп интересни пакети. Ето такава е разликата, за която говорех по-назад. Разлика в мисленето.

Ужас, как ще пипна утре количка не знам
