Любимият ми туризъм - ЕКОПЪТЕКИТЕ! - 2

Във Венеца бяхме миналата година - разкош! Като обикаляхме в троянско попаднахме на пещера Стълбицата, Гарваница - с много стръмни стълби и ме беше страх да сляза. Крепостта Хоталич тъкмо се обновяваше. В Севлиево имаше много приятен исторически музей.

Равни пътеки : Драгалевския манастир към Симеоново (до алековите водопади);Панчарево панорамната;Банкя-алея на здравето; Витоша -от Кумата към Еделвайс да речем . Всички се вместват във времето и са равни

Благодаря за отговорите.   За Бачо Киро откъде се търси този водач? Трябва предварителна уговорка по някакъв начин, или има редовни групи за посещение и водачът е на място и като се съберат хора влизат?
Съева дупка е малко в обратната посока на дестинацията, в която ще прибавим Бачо Киро и Дряново, пък и там май няма палео и неолитни находки, поне доколкото знам. /Рабишкото чудовище и ние не видяхме, но слизахме до езерото и ми се видя някак тягостно, насред ясен, слънчев летен ден. Чак после прочетох, че имало и чудовище- т.е не съм била с никакви предхождащи нагласи/.
Видях и къде са Стълбицата и Гарваница- пак на Деветашкото плато, близо една до друга и до планирания маршрут към Крушуна. Не бях ги и чувала, благодаря за идеята.

Стълбицата има изградени отпред по европейски проект пейки, барбекю..., но отвътре е неподдържана и малка. Насред нивите е, бяхме с високите гуми на кемпера, но след нас дойдоха хора и с нормални коли. Гарваница доколкото знам са 2 броя - голяма и малка. Ние бяхме до голямата. Отпред имаше кактуси, а отстрани пак беседка, барбекю. Инфото ми е отпреди 3-4 години, дано не те подведа.

може да пробвате панорамната пътека над Панчаревското езеро - лека, приятна, с красиви гледки към езерото.

и аз не бях очарована от Гарваница -слязох по стълбите до долу -но навътре не влязох -беше обрасло доста, а аз нещо на тема змии съм доста плашлива и понеже пътьом мярнахме една ...Не знам как е сега, но за пореден път потвърди впечатлението ми - по европейския проект пари се дават с цел построяването на нещо хубаво/не коментирам % на всички във веригата/ но след това е ...тотално зарязано- не се поддържа дори елементарна чистота
За пещерата Бачо Киро - водача е там където продават билетите - т.е на входа на пещерата след като се изкачиш по стълбите, а тези неолитни находки /ако това е за което споделих по-горе/ мен нещо не ме впечатлиха
ПП за рабишкото езеро - на излизане от  Магурата минахме по асфалтовия път покрай езерото и по който първо се минава покрай винарната... и чак  после се стига до паркинга- сигурно  някой с продължителен престой във винарната е пуснал слуха 

Венецът е прекрасна пещера! Съвсем случайно попаднахме с милия на нея. Бяхме на ресторант в с. Фалковец (един от 100-те кръчми) и съвсем случайно сервитьора ни заговори какво сме видели и правили и ни препоръча тази пещера. Разкошна е наистина.

Относно ходенето по пътеки, мен скоро ме очаква преход край Шипка, Узана и Бузлужда. Най-вероятно ще оставим колите някъде и ще нощуваме по хижите в района. До колкото знам прехода няма да е тежък, но проблема е че през живота си не съм носила тежка раница. Нямам никакви проблеми да катеря Рилските езера (и то от Зелени Преслап, без лифта), но не и да мъкна багаж. Та вървене без багаж - никакъв проблем. Вървене с багаж - not OK.  Не знам дали ще се справя и се чудих дали може да ми дадете съвет как да си подготвя гърба, кръста и раменете за целта. Да не говорим, че времето е непредвидимо тогава и най-вероятно ще трябва да взема маалко по-дебели дрехи.

Lygia, много е важно да бъдеш с удобна и подходяща за теб раница. Не е необходимо да е много тежка-и на Шипка и на Узана има къде да се храните и къде да се запасите с вода, така че носи само това, което ти е необходимо по време на прехода. До Бузлуджа не съм ходила, но маршрута от Шипка до Узана не е труден.

От Шипка до Бузлуджа е практически равно, по билото.

Да дам отчет за експедициите. Изходна точка- Троян.
Ден първи- Зелениковски манастир. По пътя за Черни Осъм, след манастира, след село Ч. осъм, нагоре по пътя, над ВЕЦ-а, до сграда на ловната дружинка с кола. Оттам нагоре пътят е много разбит и пеша. През бариерата на водохващането, нагоре по коларски път. Вдясно има тенекиена барака с надпис "нужник"- метри след нея се отделя пътеката за нагоре, отляво на пътя. Стръмна е, на места доста тясна, но много красива. През цялото време върви през букова гора, в края й се излиза на стръмен коларски път , по него още няколкостотин метра и сме там. Имаше доста  хора, баба Дана си беше там. Жената е над 80 г, но много съхранена за възрастта си. Каза, че от години не е слизала до селото. Каквото й трябва, й качват на гръб, предимно нейните близки. Манастирът още преди години й е отрязал заплатата. Имала 2000 книги и зимата основно четяла. Ток няма, вода непостоянно на чешма в двора, за пиене взимала от Владишкия извор, на до 10 мин път пеша. На самият извор е много красиво също. Обаче секат гората ! Чува се ревът на резачките и трясъка на повалените дървета. Да му се дореве на човек. Наобратно слязохме по коларския път, по който свалят трупите- спуска се много стръмно за много малко разстояние до нивото на реката и оттам се върви по равното покрай реката обратно до съединяването с началото на пътеката. Пътеката е за предпочитане!

Втори ден- към Ловеч. по пътя спряхме на крепостта Состра- римска крайпътна станция с гарнизон, 2-5 в.от н.е. Съвсем до пътя към Ловеч, на 50 м вляво, има табели и самата крепост се вижда от пътя. В Ловеч дълго се лутахме в търсене на исторически музей. Намерихме музей на Васил Левски, етнографски /в началото на Вароша/, но исторически- не и не. Накрая служителката в музея на Левски ни упъти към минералогична сбирка с дарители Атанасови, баща и син. В едно от помещенията имало експонирани материали от археологически радкопки. В непосредствена близост до Била. В една неголяма стая са изложени находки от деветашка пещера- керамика, стратиграфски разрез, възстановка на пещ, вертикален тъкачен стан, лъков свредел за палене на огън. Орешашкия камък е в преддверието.
Продължихме към деветашката пещера- много хубаво място. Светла, топла, водоснабдена пещера- ако трябва да съм пещерния човек- там ще отида. Крушунските водопади- стигнахме късно, валеше дъжд и не успяхме да разглеждаме подробно. една част е забранена за преминаване заради свличането на камъни миналата есен.

Трети ден- до вр. Чучул. Варианти за маршрут- с изходна точка Беклемето- път срещу карцовия бук, обикаля в ниското. Вариант втори- от билото на прохода, в началото по пътя за хижа Дерменка, после се разделят- за Дерменка по билото и надясно, за Чучул- вляво, под билото. маркировка за дерменка - на 200м, за Чучул- само началната с указание за посоката. Оттам нататък по пътя. Тръгнахме по №2. Няма указания къде да се отклониш от пътя! Вляво, през един хълм, преди едни кошари с говеда /виждат се в далечината/. Като се спуснахме от хълма, хванахме очертан път и се уловихме за черно-бяла маркировка. По нея, минахме покрай хижа Чучул и надолу и надолу по маркировката до самото подножие на върха. Там пътеката се разделя, хванахме по дясната, която излиза от гората и обикаля подстъпа към върха. Нагоре пътека не намерихме, но по ската откъм най-полегатата част се изкачихме. горе имаше свободно пасящи коне. Намерихме светилището, на по-високото възвишение /върхът е "двуглав"/. На отиване се бавихме, оглеждахме, на връщане взехме разстоянието за 2ч и 45 мин, вече нагоре, по стръмното, под угроза от дъжд- появи се иззад билото един черен заплашителен облак, който много ни пришпори. Горе духа страховито, до усещането, че може да те отнесе барабар с раница и всичко. Според крачкомер в двете посоки общо 19,8 км.

Четвърти ден- Дряновски манастир, пещера Бачо Киро, Търново с Царевец.

Пети ден- хълм Манастира и пещера Топля до Голяма Желязна. На хълма не намерихме оброчището, обрасло е чудовищно с папрат. Пещерата Топля е в края на пътя, няма изгубване, но от моста е около 5 км.  Самата пещера е във вододайна зона, поне табелката е там, на оградата на вододайната зона. Обикаля се въз една стръмнина, за да се обиколи оградата. Времето ни беше малко и само надзърнахме от входа.
Увлякох се в много писане. ако някой има конкретни питания- да пита, ще отговоря с удоволствие.

Моля за отзиви за Екопътека "Бяла река" и по -конкретно за маршрута до Райското пръскало. Колко време е прехода от началото на пътеката и труден ли е терена ? Ще бъдем с дете на 8 години и се чудя до колко е възможно да се качим с него ?!!

Конкретно не мога да помогна за маршрута до Райското пръскало от екопътека "Бяла река", видяхме табели, но ние на следващия ден тръгнахме към Райското пръскало от местността "Паниците". До самата екопътека може да се стигне почти с кола, която да се паркира до Мъжкия манастир. От там до началото не е далеч и не е труден маршрутът, самата екопътека е много красива, живописна, има леки изкачвания по стълби, леко катерене, прекосяване на няколко много живописни мостчета, около един час и половина, около 2 км в посока. По моя скромна преценка няма да е проблем за дете на 8 години. Ние даже тръгнахме пеша от края на Калофер, много живописен път, но така до началото на екопътеката се върви около 6-7 км. Тръгнахме към 10 часа сутринта и към 18 часа се прибрахме, беше началото на май месец, уникални аромати се разнасяха, щурците пееха, имаше изобилие от цветя и билки, пасящи стада. Докато маршрутът от местността "Паниците" към Райското пръскало е тежък за градски хора, за дете би бил доста изморителен, видях и деца, но над 10-11 години може би, сигурно и с не малък опит в планините. Тръгнахме в 10 ч и в 20 ч бяхме на мястото на тръгване, като на отиване се бавихме за снимки, на връщане леко подтичвахме. Бяхме много изморени, но гледките си заслужаваха. Друга много приятна пътека, към 2-2,5 часа бавен преход в посока е екопътеката към Видимско пръскало, тя е по-дълга и изморителна от "Бяла река", но отново е подходяща за деца, съдейки и от факта, че виждах и деца на 6-7 години да вървят усмихнати и най-напред от всички. Сравнително полегато е изкачването, към края има малко повече стръмни места.

Екопътеката не е част от пътеката към Райското пръскало, т.е. трябва да се върнете до началото и оттам да изкачвате. Доста е стръмно и е доста път (имам предвид нагоре, екопътеката си е равничка като в парка), та гледайте да нощувате някъде в района. Иначе на детето как ще му понесе не знам, ако го амбицирате ще се кефи сигурно, ако не харесва ходене ще мрънка...
Наесен като е шарено е много красиво., сега напролет аз бих изчакал да се раззелени малко, че иначе сигурно ще е съвсем убито.

Като Ви чета ще се откажем от замисъла за хижа Рай и ще се насладим само на екопътеката...Райското пръскало и по възможност връх Ботев ще оставим за друг път,когато сме без дете

Не знам колко е тренирано вашето дете, ние с дъщерята на 9 години ходихме на Райското пръскало без никакъв проблем/ ходила е и по други маршрути/. За мен това е от любимите дестинации и не бих се отказала-с бавно темпо и с дете на 8 за 5 часа спокойно ще стигнете до хижа Рай. А там наистина е Рай...